10. ЗА ОБЩИАРИЯТА

[Dela]

10. ЗА ОБЩИАРИЯТА.

ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Силата на сътворението сътвори всемира въ равновесие и въ общежитие, което равновесие си­лата на разрушението, останала да сѫществува още на земята, не можа да наруши, освенъ това между земнитѣ живи творения създадени тъкмо по нейното подсѣщане.

Това нарушение на равновесието и на обще­житието на земнитѣ създания на силата на сътворе­нието се е извършвало чрезъ бѣса вдъхнатъ отъ силата на разрушението въ животнитѣ на земята, за да се преследватъ едно друго. Този бѣсъ можа да проникне най-много въ человѣчеството, гдето се из­разяваше въ вражди между племена, вражди между народи, а най-после вражди между самитѣ човѣци отъ едно и сѫщо селище подъ различни предлози, създавани винаги само отъ силата на разрушението.

И стана ясно, че тѣзи вражди раздухвани отъ бѣсовски духъ до степень на кръвопролития и войни между племена и народи, дори между едноселци, раздѣлени на господари и роби, не донасятъ нищо друго, освенъ преждевременна смърть на много човѣци и преждевременно изчезване на много племена и народи, предназначени да създадатъ чрезъ твор­чество рая на земята за райско блаженство на чело­вѣка на земята.

Въпрѣки това, тия не човѣци, а по-скоро жи­вотнчовѣци, си останаха съ бѣсоветѣ на силата на разрушението за тѣхното собствено унищожение.

И стана ясно, че раздѣлянето на человѣцитѣ отъ силата на разрушението на племена, народи, царства, господари и роби, има за последствие само непрекѫснати человѣчески самоизтрѣбления, които да не позволятъ на человѣка да превъзмогне себе си и които да осигурятъ господство върху земята само за животнитѣ человѣци звѣрове, изпълнени отъ бѣсове още въ началото отъ силата на разрушението.

Поради всичко това, видѣ се, че раятъ на зе­мята ще настѫпи само като се премахнатъ господарството и робството, като се премахнатъ границитѣ между народи и между племена, като се премахнатъ царетѣ и царствата и само следъ като всеземнитѣ человѣчески поселения заживѣятъ въ всеземно человѣческо общожитие, съ други думи, въ общиария, въ която нѣма да има мѣсто за силата на разруше­нието, за да зацарува за человѣчеството на земята само силата на сътворението въ видъ на человѣче­ско творчество безъ войни и безъ разрушения. Така всѣко человѣческо земно селище въ общиарията, отдадено на творчество, при обща земя, при общъ трудъ. при пълно равенство и при пълно братство, ще бѫде часть отъ всеземната человѣческа общиа­рия, въ която человѣцитѣ ще творятъ и пресътворяватъ всички за единъ и единъ за всички, като една единствена и свърхтворческа сила, каквато е

била въ първичность силата на сътворението, когато можа да създаде и слънцето, и месеца, и звездитѣ, и земята, земя разбира се съвсемъ не предопредѣлена нито за звѣрове, нито за животни человѣко-мѫже и человѣко-жени прилични на звѣрове.