15.3А ЧЕЛОВѢЧЕСКАТА СКРЪБЬ

[Dela]

15.3А ЧЕЛОВѢЧЕСКАТА СКРЪБЬ.

ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Силата на сътворението сътвори всичко: и слън­цето, и месеца, и звездитѣ, и земята, и всичко на земята, което е само за радость на човѣка, а не и за скръбь.

Сръбьта е прониквала въ человѣка само кога­то на пѫтя му се изпрѣчи силата на разрушението, било като смърть, било каго друга нѣкаква прѣчка, която се явява при неговото творчество.

Отъ тукъ следва, че и самата скръбь за чело­вѣка не е друго, освенъ една отъ формитѣ на сила­та на разрушението, която го е победила и се е на­станила въ него.

Заради това, всѣки человѣкъ обзетъ отъ скръбь трѣбва да се счита заразенъ отъ силата на разру­шението и да се отстранява отъ другитѣ человѣци около него и отъ семейството.

Защото скръбьта е заразителна и чрезъ нея силата на разрушението може да се настани въ вси­чки членове на семейството, които по такъвъ начинъ да станатъ негодни за никакви творчески дѣла въ общиарията.

Такова семейство вече заразено отъ скръбь трѣбва сѫщо да се отстранява отъ другитѣ общиарски семейства, понеже то може да я разнесе по цѣлата общиария.

Всѣки человѣкъ, който чрезъ разговора си съ околнитѣ разнася скръбь, трѣбва да се счита сѫщо заразенъ отъ скръбь.

Всѣки человѣкъ, който пропровѣдва скръбь, трѣбва да се счита за врагъ на общиарията.

Всѣки съчинитель на пѣсни, които сѣятъ скрѣбь, трѣбва да се счита за врагъ на общиарията.

Съ такива свои врагове, общиарията постѫпва както съ всички нейни врагове, т. е. като ги задър­жа веднъжъ за три дни, втори пѫть за седемь дни, а трети пѫть ги изключва за винаги отъ своя съставъ.

Не се считатъ за виновни пѣснопойцитѣ, чиито гласове, макаръ и при невинни пѣсни, навѣватъ скръбь, стига следъ нея да настѫпва успокоение, както и съчинителитѣ на пѣсни, гдето се възпѣватъ известни общиарци паднали жертва за дѣлото на общиарията и въ които пѣсни за моментъ сѫщо про­звучава скръбь, но следъ това настѫпва ободрение.

За разсадници на силата на разрушението въ общиарията се считатъ изобщо всички ония, чиято скръбь и до три дни не е преминала, както и тѣзи проповѣдници или съчинители на пѣсни, които сѣятъ между человѣцитѣ въ общиарията само скръбь.

Скръбьта на человѣка за умрѣли се счита сѫщо за зараза.

Скръбьта на человѣка за изгубена любовь се счита сѫщо за зараза.

Заради това, съ всѣки скърбящъ човѣкъ въ общиарията се постѫпва така, както настоящето уче­ние повелява.