16. ЗА ЧЕЛОВѢЧЕСКОТО „АЗЪ"

[Dela]

16. ЗА ЧЕЛОВѢЧЕСКОТО „АЗЪ".

ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първич­ность бѣха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Силата на сътворението сътвори всичко: и слън­цето, и месеца, и звездитѣ, и земята, а силата на разрушението искаше да го разруши.

Частно за животночеловѣка на земята, силата на разрушението, освенъ гдето му вдъхна бѣсове, но и погали неговото самолюбие, за да се създаде, така въ него и бѣса подъ формата „азъ", който бѣсъ ни­кога да го не примири съ нему подобнитѣ.

Този человѣчески бѣсъ, който носи името „азъ", е и една отъ първопричинитѣ за да се появятъ царетѣ и господаритѣ, чиито души сѫ пълни съ бѣсове спрѣмо всички завладѣни отъ тѣхъ, подчинени тѣмъ или заставени да имъ бѫдатъ роби.

Пакъ това „азъ", когато се е промъквало въ семейството между мѫжа и жената, за да ги раздѣли и да създаде отъ тѣхъ пълни противоположности, се е проявявало като най-звѣрски бѣсъ, който е довеждалъ до кръвопролитие и до убийство.

Чрезъ това „азъ" силата на разрушението е искала да се настани въ семейството, което е осно­вата на общиарията.

По тая причина, всѣко семейство на общиарията, въ което се е промъкналъ и се е настанилъ въ мѫ­жа или въ жената человѣческиятъ бѣсъ подъ името „азъ", бива разтурено.

Всѣки мѫжъ и всѣка жена въ това или онова семейство, заразени отъ бѣса „азъ", биватъ считани врагове на общиарията и тѣмъ се налагатъ известнитѣ наказания: две

последователни запирания, ед­ното тридневно и едното седмодневно, и при трето провинение — изпъждане изъ общиарията.

Когато нѣкой общиарецъ на публично мѣсто прояви своето ,,азъ“, за да оповести на всеуслишание, че той не мисли така, както мисли и учи об­щиарията, това се счита за най-опасно проявление на силата на разрушението, и провинениятъ се на­казва, както се наказватъ ония, които възразяватъ на проповѣдитѣ въ храмоветѣ (учение 5), т. е. съ умъртвяване чрезъ гладъ.

На заразенитѣ съ бѣса „азъ", като проповѣдници на учение различно отъ общиарското се нала­га сѫщото наказание.

Проявлението обаче на человѣческото „азъ" въ творчество за преуспѣване на общиарията, се счита за талантъ, за свръхчеловѣческа творческа сила, и всѣки общиарецъ, който прояви подобенъ талантъ, се награждава съ отличие, както се награждаватъ свръхчеловѣчкиятъ трудъ и всѣко изобре­тение за свръхчеловѣческо творчество по учение 3.

Всички други проявления на человѣческото „азъ" въ бѣсъ и въ вреда на общиарията влачатъ подире си наказания различни, споредъ важностьта на случая.