18. ЗА ЖЕНАТА

[Dela]

18. ЗА ЖЕНАТА.

ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Силата на сътворението сътвори всичко: и слън­цето, и месеца, и звездитѣ и земята, и жената.

Силата на разрушението обаче не можеше да победи самостойно жената, като последенъ видъ на силата на сътворението, а си послужи за тая цель съ мѫжа.

Въпрѣки побеждаването на жената чрезъ мѫ­жа, силата на разрушението не можеше да й вдъхне направо онѣзи бѣсове, които предаде на мѫжа, сле­дователно, жената се заразяваше отъ тѣхъ само чрезъ мѫжа, а тя сама по естество остана чиста отъ силата на разрушението.

Грѣхътъ на жената е само единъ, грѣхъ на полъ, но при него силата на сътворението пакъ се проявява, защото съ този грѣхъ жената доби силата на раждане и така за человѣка се усигури безсмър­тие, макаръ чрезъ раждане и прераждане.

Заради това грѣхътъ на жената се нарече после грѣхъ за творения и за пресътворения на человѣка.

Все заради това, въ общиарията плодътъ отъ този грѣхъ на жената бива ознаменуванъ съ тър­жество.

Ако жената, въпрѣки своето прегрѣшение, не роди, семейството се разтуря и тя повтаря грѣха съ другъ мѫжъ. Ако пакъ не роди — съ трети и съ четвърти, до 50-годишната си възрасть. Следъ като жената и до 50-годишната си възрасть не роди, тя отива при свещенослужителкитѣ за прислужница, и тамъ съ молитви къмъ силата на сътворението се старае да изпроси за себе си прераждане следъ смъртьта си, за да може поне тогава да даде своя плодъ на земята.

Защото жената е предопредѣлена отъ силата на сътворението тъкмо да създава человѣци на зе­мята, толкова, колкото може да роди.

Ето защо, всѣка жена, която умишлено избѣгва раждането, се счита за заразена отъ силата на раз­рушението.

Ето защо, всѣка жена, която умишлено умър­тви своята рожба, било вече родено, било още въ зачатие, се счита за убийца на ней подобни и се на­казва съ умъртвяване чрезъ гладъ, така както се наказватъ и свещенослужителитѣ провинени въ проя­вяване на полъ (учение 5).

Человѣцитѣ, които всѣка жена е предназначена да дава на общиарията, трѣбва да бѫдатъ рожба само на взаимна любовь между жената и мѫжа, коя­то е основата на всички радости, както за самата общиария, така и за семейството.

Заради това, всѣко семейство въ общиарията трѣбва да се основава на взаимна любовь. За да стигнатъ пъкъ мъжътъ и жената до тази любовь, тя трѣбва да се гради не само върху пола, но и върху духа на человѣка, защото само при взаимното об­щение между духа на мъжа и оня на жената може да се дойде до най-висшата точка на человѣческото съвършенство, за да почувствува човѣкъ своето без­смъртие и творческата сила, която той носи за себе си и за свѣта.