19.ЗА ПЪРВОСТАРЕЙШИНСТВОТО НА ВСЕЗЕМНАТА ЧЕЛОВѢЧЕСКА ОБЩИАРИЯ

[Dela]

ГЛАВА IV.

ЗА ВСЕЗЕМНАТА ЧЕЛОВѢЧЕСКА ОБЩИАРИЯ.

19.ЗА ПЪРВОСТАРЕЙШИНСТВОТО НА

ВСЕЗЕМНАТА ЧЕЛОВѢЧЕСКА ОБЩИАРИЯ.

ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първич­ность бѣха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Силата на сътворението сътвори всичко: и слън­цето, и месеца, и звездитѣ, и земята, но за центъръ на движението въ всемира тя опредѣли слънцето, защото въ него бѣ излѣла най-могѫщата си сила, като първосила, и защото го предназначи само за творение и за пресътворение на земята.

Подобенъ могѫщъ центъръ за человѣчеството на земята е първостарейшинствого на всеземната человѣческа общиария, чието централно управление е като второ слънце, не само за человѣка и за земя­та, но и за всѣки земенъ животъ.

Заради това, человѣчеството трѣбва да даде всички жертви за пълното създаване на тази всеземна человѣческа общиария, която ще стане можеби по-велика творческа сила и отъ слънцето за земята и за человѣка, при нейнитѣ безчислени източници за все по-нови и по-нови творения на земята.

Първостарейшинътъ на всеземната человѣческа общиария се избира отъ първостарейшинитѣ на всеземнитѣ племенни и народни общиарии, споредъ ка­кто е указано въ учение 11.

Къмъ този всеземночеловѣчески първостарейшина всѣка земна племенна или народна общиария придава по нѣколко отъ най-ученитѣ и най-способнитѣ си мѫже или жени, които заедно съ него образуватъ всечеловѣчкия общиарски съветъ за управле­ние на всеземната человѣческа общиария.

Този съветъ урежда какъ да ставатъ размѣнитѣ на свръхпроизводствата между племеннитѣ и на­родни общиарии, какъ да става пренясането имъ по рѣкитѣ и по моретата, за да бѫдатъ улеснявани всеземночеловѣческитѣ общиарии. Той промишлява за прокарването на пѫтища и пр. съ една дума, той, вдъхновяванъ отъ силата на сътворението, осигурява прилагането на всѣка творческа замисълъ полезна за всеземната человѣческа общиария.

Къмъ първостарейшинството на всеземната человѣческа общиария се придава и единъ първосвещеникъ, който е подчиненъ на първостарейшина. Той се назначава отъ първостарейшинството, което за цельта подлага на изпитъ свещенослужителитѣ мо­наси или монахини, представени като най-способни отъ всѣка племенна или народна общиария.

Първосвещеникътъ избранъ по такъвъ начинъ изпълнява тая служба петь години. Неговото назна­чение е да тълкува учението за общиариитѣ. Чрезъ тия две всеземно-человѣчески сили, първостарейшин­ството и първосвещеничеството при всеземно-человѣческата общиария, се преследва цельта да се оси­гури победата надъ силата на разрушението, която господствува неограничено навредъ, гдето человѣче­ството не живѣе въ общиария.