21. ЗА ПЪРВОСТАРЕЙШИНИТѢ ВЪ СЕЛИЩНИТѢ ОБЩИАРИИ

[Dela]

21. ЗА ПЪРВОСТАРЕЙШИНИТѢ ВЪ СЕЛИЩНИТѢ

ОБЩИАРИИ.

ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Първоначално человѣцитѣ се заселваха въ мал­ки селища, пръснати навредъ по земята. После, съ течение на времето, постепенно, отъ тия селища се образуваха племена или народи, споредъ сходството на звуковетѣ при говора.

Основата обаче на тия племена или на тия на­роди, различни по езикъ, си оставатъ селищата, кои­то сѫ основата и на племенната или народна общиа­рия, както и на всечеловѣческата общиария.

Заради това, селищниятъ първостарейшина и неговитѣ помощници, до 12 на брой, трѣбва да бѫдатъ най-съвършенитѣ и най-ученитѣ люде въ селищна­та общиария. Сѫщото важи и за градскитѣ общиарии.

Селищниятъ първостарейшина, за отличие отъ другитѣ общиарци, носи на лѣвата си рѫка червена лента.

Ако членоветѣ на една селищна общиария заявятъ, че нѣматъ по между си творческо-вдъхновения человѣкъ, когото да поставятъ за свой първостарей­шина, тогава такъвъ имъ се изпраша отъ племенния или народенъ творчески съветъ.

Той е сѫщо за петь години, освенъ ако най- малко 2/3 отъ членоветѣ на общиарията изявятъ незадоволство отъ него. Въ подобенъ случай тѣмъ се разрешава да си избератъ първостарейшинъ отъ са­мото селище. Ако пъкъ заявятъ, че нѣматъ подходящъ человѣкъ за първостарейшина, изпраща имъ се другъ отъ творческия племенненъ или народенъ съветъ, безъ да иматъ право да го смѣняватъ за петь години.

Като причина за незадоволство обаче не може да се счита строгото съблюдаване на общиарското учение отъ страна на първостарейшината. Само ако той се провини като обикновенъ человѣкъ, бива отстраняванъ отъ мѣстото, което заема и бива наказ- ванъ като всѣки обикновенъ общиарецъ който съ нѣщо се е провинилъ.