23.ЗА ВОЙНИТѢ СЪ ЧЕЛОВѢЧЕСКИТѢ ПРОТИВООБЩИАРИИ

[Dela]

23.ЗА ВОЙНИТѢ СЪ ЧЕЛОВѢЧЕСКИТѢ

ПРОТИВООБЩИАРИИ.

ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Най-яркото проявление на силата на разруше­нието сѫ войнитѣ, въ които нѣма нищо общочеловѣческо, защото се водятъ само за разширение на господарскитѣ и царски владения въ видъ на земи, или въ видъ на нови роби за обработване на господарскитѣ земи.

Заради това, тѣзи царски или господарски вла­дения се считатъ като най голѣмата прѣчка за оча­квания и желания всеземенъ человѣчески и всевѣченъ миръ при всеземната человѣческа общиария.

Заради това, макаръ че всѣка война между че­ловѣцитѣ е проявление на силата на разрушението, войната срещу противообщиарнитѣ царства се счита като последенъ етапъ къмъ бѫдния всечеловѣчески и всевѣченъ миръ, при всечеловѣческо равенство въ всеземната человѣческа общиария и тя се оправдава.

Такива войни се предприематъ само следъ из питване на всички други срѣдства за превръщане противообщиариитѣ въ общиарии, но когато най се­тне войнитѣ се наложатъ на общиариитѣ, тия последнитѣ трѣбва да ги водятъ при най-голѣмо ожесто­чение, съ участието на всичко живо отъ общиариитѣ, което може да воюва. Защото такива войни съ войни на животъ или смърть за всечеловѣческата и всевѣчна общиария, която е крайния етапъ за всечеловѣческото пресътворение въ една единна творче­ска и свръхтворческа сила.