Dela Публикувано 16 Декември, 2014 Сподели Публикувано 16 Декември, 2014 30.ЗА ИЗЛИШНИЯ ЧЕЛОВѢКЪ НА ЗЕМЯТА. ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само силата на сътворението и силата на разрушението Учение: Силата на сътворението сътвори всичко: и слънцето, и месеца, и звездитѣ, и земята, и всичко на земята, заедно съ жената. Следъ падението на жената като вѣчность, силата на сътворението остана въ слънцето, въ месеца, въ звездитѣ, въ земята и въ всичко на земята. Въ жената пъкъ тя остана като вѣчность само въ нейния зародишъ. И раздѣли се така жената следъ първия й грѣхъ отъ една страна на вѣчность и красота само въ зародишъ, а отъ друга — на смъртность при грозота и при полъ. Първомѫжътъ отъ своя страна, като другарь на жената, бѣше само полъ, защото той не бѣше още человѣкъ, а животно человѣкъ. Следъ грѣхопадението на жената и следъ пълното й отпадане като творческа сила, повтаряйки непрекѫснато своя грѣхъ, тя най-сетне единъ день склопи очи и умрѣ. Отъ тогава мѫжътъ, комуто преди това смъртьта бѣ непозната, почва да се замислюва за вѣчностьта т. е за смъртностьта или за безсмъртието на човѣка. Защото предъ него жената вече не бѣ като вѣчность, а бѣ смъртна и въ невѣчность, и тя вече за него не сѫществуваше въ първоначалния й живъ видъ. Пожела тогава мѫжътъ да намѣри жената въ вѣчностьта, гдето той мислѣше че тя продължава да сѫществува следъ нейната смърть, и склопи очи т. е. умрѣ, за да не бѫде повече въ тази невѣчность самъ, безъ своята другарка. Следъ като обаче склопи очи и умрѣ, мѫжътъ пакъ не намѣри жената въ вѣчностьта, защото, рожба на силата на разрушението, той самиятъ бѣше невѣчность т. е. бѣше смъртенъ, и само до смъртьта се простираше неговиятъ животъ. Тогава именно и стана това, което не бѣше ставало: вѣчностьта се превърна въ невѣчность, человѣкътъ замисленъ като безсмъртенъ отъ силата на сътворението, стана смъртенъ. Това стана така, защото вѣчностьта не можеше да търпи невѣчности, и всѣки нетворчески животъ на земята не можеше да остане повече въ вѣчность. Защото вѣчностьта за человѣка се простира до като той е въ творчество. Престане ли да твори, той става мъртавъ и всѣко негово общение съ вѣчностьта, която е само творчество и само за творчества, се прекъсва. Заради това всѣки человѣчески животъ, който е престаналъ да твори, е неизбѣжна жертва на силата на разрушението въ видъ на смърть. А вѣчното творчество на человѣка се постига чрезъ раждане и прераждане. Само така се побеждава силата на разрушението, на която се оставя само оня человѣкъ, който е лишенъ отъ творческата си сила. Такъвъ человѣкъ се смѣта излишенъ за общиарията, излишенъ и за земята. Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате
За да коментирате, трябва да имате регистрация
Създайте акаунт
Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!
Регистрация на нов акаунтВход
Имате акаунт? Впишете се оттук.
Вписване