33. 3А СВЪРШЕКА НА ЧЕЛОВѢКА И ЗА СВЪРШЕКА НА ЧЕЛОВѢЧЕСКИЯ РОДЪ НА ЗЕМЯТА

[Dela]

33. 3А СВЪРШЕКА НА ЧЕЛОВѢКА И ЗА

СВЪРШЕКА НА ЧЕЛОВѢЧЕСКИЯ РОДЪ

НА ЗЕМЯТА.

ДОГМА: Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Силата на сътворението сътвори всичко, а си­лата на разрушението искаше да го разруши.

Въ борбата която отъ това се зароди, силата на разрушението биваше побеждавана всѣкѫде. Ед­ничкото нейно прибѣжище остана человѣкътъ, по-право неговиятъ полъ и неговиятъ противополъ.

Така и силата на разрушението остана въ вѣч­ность.

Понеже на человѣка бѣше известно само това което бѣ видимо за него, той придаде на божество­то отъ което смѣташе, че произхожда пакъ своя видъ. Така се създадоха все по-нови и по-нови бо­гове на името на нѣкой человѣкъ или въ формата на нѣкое животночеловѣкъ.

Така за человѣчеството се създадоха богове въ различенъ бѣсъ и въ хаосъ, за да се създадатъ по- после и богове въ съвършенъ бѣсъ.

Тѣзи богове създаваха человѣци само като тѣхъ, за да зацарува за человѣчеството съ най голѣма свирепость силата на разрушението, която сѫщо искаше съвършенство. Колкото повече тя се доближаваше до своето съвършенство въ видъ на богове и чело­вѣци въ бѣсове, толкова по голѣмо ставаше человѣческото унищожение чрезъ изтрѣбления и самоизтрѣбления, защото тя само това можеше да извър­ши, безсилна да унищожи било слънцето, било ме­сеца, било звездитѣ, било друго нѣкое творение на силата на сътворението, освенъ человѣка.

Стремейки се къмъ това свое съвършенство т. е. къмъ унищожението на человѣка, силата на раз­рушението действително би постигнала своята цель, ако не бѣ й се изпрѣчила на пѫтя общиарията.

Преди да се появи общиарията, така гинѣха цѣли человѣчески племена, така се затриваха цѣли народи и человѣчески царства отъ лицето на земя­та, така чрезъ войни и чрезъ войнствени бѣсове се изтрѣбяваха взаимно человѣческитѣ поселения по цѣлата земя.

Така человѣчеството бѣше дошло до прага на своето пълно унищожение.

Общиарията обаче разкри този замисълъ на силата на разрушението, привежданъ въ изпълнение чрезъ всевъзможнитѣ богове,които бѣснуваха между человецитѣ на земята, и провъзгласи едновременно всѣко племе или всѣко царство,дето тѣзи бѣсове сѫществуватъ въ видъ на Богове или въ видъ на человѣкобогове, за най-голѣмъ врагъ на человѣка и на общиарията.

Спрямо такова племе или спрямо такова цар­ство общиарията предписва да се постѫпва, както спрямо нейния най-голѣмъ врагъ. който спъва дѣлото й за спасяване на человѣка отъ всички лъжебо- гове и человѣкобогове, като негови господари и крепители само на самозванци человѣци господари—животно-человѣци въ бѣсове.

Срещу такова племе и срещу такова царство общиарията може да прибѣгне и до войни, за да се прекрати тѣхното вредно сѫществуване, следъ като за человѣка е разкрито, че силата на разрушението чрезъ такива племена и чрезъ такива царства пре­следва погубването на человѣка и гибельта на че­ловѣческия родъ на земята.