СЪПОСТАВЯНЕТО И РАЗЛИЧАВАНЕТО

[Blagost]

СЪПОСТАВЯНЕТО И РАЗЛИЧАВАНЕТО

Законът на съпоставянето – това е зазоряването на съзнателния, на разумния живот. Това е проявление на Великото съзнание, не на самия живот, но на онези граници, отгдето започва проявата на разумния живот... Законът на съпоставянето гласи следното: Не изисквай в дадения случай това, което е невъзможно!

“Закон на съпоставяне”, стр. 3, 15; 45

Като ученици, вие трябва да изучавате закона на различаването, да знаете кой ви говори.

“Път и възможности”, стр. 260; 145

Трябва да се съпоставят всички думи в изреченията, всички числа в математиката, всички мисли, чувства и действия в живота на човека, всички идеи и т.н. Законът за съпоставяне на нещата не е произволен. Той е строго определен.

“Ще трябва да речете”, стр. 152; 77

Човек трябва да има ясна представа за живота и за неговите прояви. Той трябва да различава кои неща са материални, кои – духовни и кои – Божествени. Като изучава закона на различаването, човек ще познава тия неща в себе си.

“Да ви даде”, стр. 5; 79

Казвам: човек трябва да изучава закона на различаването, да различава Доброто и злото в себе си, като две страни на своето естество, които нямат нищо общо със самия човек.

“Даде плод”, стр. 106; 75

Какво представят обикновените работи? Те са пастърма, направена от месото на някой стар вол. Хората си развалят зъбите, разстройват стомасите с тази пастърма, но продължават да ядат. Време е вече да се откажат от обикновените работи и да започнат със закона на различаването. Те гледат на обикновените неща, като на велики работи, а на великите – като на обикновени.

“Четирите качества”, стр. 244-245; 133

В началото всякога лошите хора имат преимущество над добрите. По закона на аналогиите, като разглеждаме този въпрос, в края лошите изгубват – добрите печелят.

“Възможности на красотата”, стр. 20; 149

Във висшия съзнателен живот съществува правилно, разумно съпоставяне, правилно съотношение между всички явления. Изкуство е да знае човек как да съпоставя многобройните и разнообразни на вид независими едно от друго явления, за да създаде от тях една стройна система, каквато всъщност представлява цялата Вселена.

“Линиите на Природата”, стр. 100; 81