Jump to content
Борислава Ичова Богданова

"Ролята на прошката в живота"

Recommended Posts

Съвсем на скоро беше Сирни Заговезни и по християнска традиция това е денят, когато се повелява да се иска прошка и на този ден, провокирана от разговор с приятел, аз си пожелах да науча нещо повече за прошката и по-точно, не само нещо повече, а да ми се разкрие нейния дълбок смисъл и значение за живота ни. Ще се радвам на възможността да споделя това, до което се докоснах. Първоначално си казах: „Ах, колко хубава традиция“. Дори човек да не чувствува особена нужда да бъде опрощаван, искай си от хората, от роднините, от децата и те от своя страна, нека ти просят, като един вид с тази метла се изчистят недоразуменията и противоречията, възникнали с времето. Но какъв е смисълът да се иска прошка, ако човекът, който я иска не съжалява дълбоко в душата си за поведение или постъпка?! Този въпрос и тази гледна точка няма да бъдат обект на по-нататъшни размисли. Той е ясен.

Когато започнем да си задаваме конкретни въпроси, които живо ни вълнуват отвътре, тогава и съответните отговори започват да идват по един естествен и правомерен начин. И така, ето какво достигна до мен, като не само ще напиша нещата така както са, но и ще ги подкрепя с лично преживяване, опит, който абсолютно доказва необходимостта от дълбоката и съзнателна прошка в живота ни като метод за работа в Школата.

Самата прошка има четири степени, като на първо място от нас се изисква да имаме много дълбока наблюдателност, да се направи опит да се разумеят истинските причини защо това ни се случва, да се потърси скрития смисъл на създалата се ситуация, в която някой ни е навредил нещо (или поне така привидно изглежда). Защото, за да получим ние шамар – за това си има кармични причини и на нас ни е необходима голяма наблюдателност, за да разберем защо наистина страдаме от даден човек. Моят личен пример е, че аз почти през целия си живот, до 27 та си година, страдах от човек в семейството. Той успяваше да ме тормози по всякакъв начин от много малка и разглеждайки назад събитията вярвах, че това ме е направило по-силна и устойчива в живота, но нещата не се бяха променили коренно. Това нещо набира, набира и идва до момента, в който ескалира до фрапантна ситуация с агресия, бой, мисли за помощ и подаване на жалби в полицията – изобщо – страшно чудо стана.

Втората степен е свързана с личния отказ на човека да отвърне на удара. Той е абсолютно потърпевш, но съзнателно взима решението да се откаже от правото си да реагира, от правото си на реванш (око за око-зъб за зъб). Това е прошката – да жертваш нещо в себе си, да се откажеш от правото си да реагираш в името на дългът, който всички ние имаме към небето, дълг, свързан с Мировата еволюция на човека. И това е решение, което взимам вътре в себе си – лично, никой не е дошъл да ми иска прошка, но аз прощавам предварително, като освобождавам него от делата му, не се оплаквам или жалвам, че ми се е случило еди-какво си. В този етап на отказването, което е и самата същност на прошката, човека сам прекъсва кармическите вериги, с този от когото страда, и съвсем естествено след това идва третата стъпка или степен на прошката, в която с удивление осъзнавам колко много всъщност обичам този човек, който ми е навредил и то буквално усещам една огромна милост и любов към него, която като вълна ме залива, дни след като се е случило шокиращото събитие за всички.

Следващия, четвърти етап на прошката, също се проявява в много близко време, буквално дни след разигралите се сцени, които всъщност се случват, за да ни разбудят, за да ни накарат да започнем да мислим. И в един такъв кратък миг на разсъждение, идва една мисъл в мен, която става абсолютно мое вътрешно убеждение, че от сега нататък този човек, каквото и да ми направи за в бъдеще през живота ми – аз вече предварително съм простила всичко. Бога ми, приятели, не знаех, че така се освобождавам от кармическите връзки с този човек. Мисля, че мога да кажа, че успях да разреша по Божествен начин тези сложно оплетени взаимоотношения и вече почти пет години се радвам на любов и разбирателство, ами освен това се прояви и друго – готова съм да му служа, само да ми кажа, само да ми позволи – веднага се хвърлям, както казват, без да пестя време, енергия, усилия. Само дума да ми каже.

Този човек, знаеше че е направил нещо нередно, но като вижда, че от мен излиза коренно друго отношение, напълно противоположно на това, което е очаквал, той остана дълбоко респектиран. Благодаря на Бога и на съществата, които ни водят по пътя. За да може човек да прости те се отдръпват, за да вземем сами решение, (нали имаме свободна воля) и сега тук е необходимо да снемем нисшия си Аз, а на повечето хора им е изключително трудно да направят това, защото имат чувството, че ще изгубят себе си, но , не, ни най-малко. Даже напротив – ще спечелят себе си. По този начин човек започва своята лична еволюция на изкачването от низшия към висшия Аз. Необходимо е да стане преход от право към дълг, чрез отказ и това трябва да става не от позицията на миналото, а от гледна точка на бъдещето, от позицията на духовния свят. Човекът има един основен дълг и това е дългът за неговото висше развитие. Това става чрез снемане на Аз-а и преминаване нагоре във връзка с духовните йерархии. Това е световно историческата ни задача. Когато човек осъзнае това като свой личен дълг, всичко, което му се случва в живота, той започва да го разбира като мистерия, буквално посвещение след посвещение или ситуации на мистерийно посвещение, в които ти растеш, работейки съзнателно върху себе си.

Прошката – това е, методът, чрез който се пробужда съзнателната душа в чувството.

08.03.2017г. Борислава Богданова

Темата написах с помощта и въздействието, което ми оказва Димитър Мангуров.

След като написах темата прочетох беседата на Учителя : „Условия за обикновения и за разумния човек“, в която Той говори за прошката, за правата и задълженията на Ученика казва: „Ученикът има задължения в Школата. Единственото право, което има ученика е правото му да учи!“

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×