Стефан Кирлашев Posted January 4, 2011 Share Posted January 4, 2011 ЕДИНСТВОТО В СВЕТА Преди всичко, нека кажа няколко думи за летуванията ни с Учителя. Първото летуване на планината с Братството беше през 1920 г. в Стара планина; опнаха се палатки на Сините камъни, присъстваха предимно братя и сестри от гр. Сливен. През 1921 г. Учителя летува с много братя и сестри, предимно от София, в с. Ракитово – в един живописен кът на Родопите, всред иглолистни гори, в т. нар. Цигов чарк. По време на това летуване построихме една хубава чешма в околността. В 1922 г. Учителя летува с голяма група братя и сестри от София и провинцията в Боровец, в т. нар. Горско училище. През време на летуването Учителя организираше излети из околността, особено до красивата поляна Шумнатица, а често и до връх Мусала. През 1924 г. летувахме при долните Мусаленски езера, на едно възвишение, което се спуща от връх Мусала надолу като било и разделя долините на Бели и Черни Искър. Тази местност Учителя нарече „Незнайният връх А-Б и Б-А.“ Там беше с малка група ученици от Специалния клас и държа няколко беседи. От 1925 г. започнаха редовните летувания на Мусала. Бивакът се установяваше край долните две Мусаленски езера и редовно се излизаше за изгрев на връх Мусала. Пребиванието там продължаваше 3-5-7 до 10 дни. Тези екскурзии се правеха при по-сурови условия. Повечето братя и сестри бяха без палатки. Някои имаха навеси. Спасители бяха огньовете, около които се грееха и сушаха. Такива общи Мусаленски летувания имаше през 1925, 1926, 1927, 1928 и 1929 година. От 1929 г. започна летуването при Седемте рилски езера и така до 1942 г. включително, с прекъсвания от две години, през 1933 г. и 1934 г., когато летувахме на Яворови присое на Витоша. До 1939 г. включително имаше общи летувания на Рилските езера, а през 1940, 1941, 1942 г. нямаше общи братски летувания, но Учителя отиваше с малка група от по 7-10 души с престой от 5-6 дни. След 1929 г. нямаше общи летувания на връх Мусала, но Учителя пак го посещаваше с малки групи, а именно през 1934, 1935, 1937, 1938, 1940 години. Тук ще кажем няколко думи за нашето летуване на Яворови присое. Тази извънредно красива, живописна местност е покрита с иглолистни гори и е в подножието на Резнъовете. През Яворови присое, дълбоко в дола шуми Бистришката река. До Яворови присое стигахме по няколко пътища – през с. Бистрица, през с. Симеоново, направо през х. Алеко. Ангажирахме бистришките каракачански коне за багажа. Първата работа на Учителя след построяване на палатките беше намиране на извори. Той откри добър извор близо до Бивака, но всред мочурища и кал, така че разчистихме местността. Местехме с лостове грамадни скали. След няколко дни на мястото изникна чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус. Учителя посочи една полянка над Бивака, като място за Паневритмия. С общи усилия я изравнихме. И след няколко дни на полянката се очерта ясния кръг на Паневритмията. В тая вълшебна местност се редяха красиви дни, изпълнени с духовни занимания. Сутрин от едно възвишение посрещахме Слънчевия изгрев с молитви и песни. Често при изгрев Учителя държеше беседа. След Паневритмията провеждахме интересни разговори с Учителя или подхващахме обща работа за обзавеждане и хигиена на стана. Вечерният огън, на който присъстваше винаги и Учителя, беше един красив завършек на деня. Яворови присое се намират на една голяма височина, около 2 000 метра, и пред погледа ни се откриваше обширен простор към Софийското поле, Стара планина, Лозен и Плана планина. Над нас мощно надвисваха величествените Резньове, като покровители и пазители на тия свещени места. Цареше една тишина, която ни завладяваше и ни караше да се вглъбим, за да се заслушаме в гласа на вечното и непреходното. Там човешкото ни съзнание се издигаше в един мистичен свят. И Морените, намиращи се над нашия стан, бяха идеално място за размишление и молитва. Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море и под тях текат водите, които идат от Резнъовете. Морените са заградени отвсякъде с гори. През време на нашето летуване понякога правехме излети до Резнъовете. Веднъж устроихме нощен излет до тях. Тръгнахме в 2 ч. след полунощ. Служехме си с електрически лампички. Целта беше да посрещнем изгрева там. Минахме Пиперката, едно възвишение, после – снежната преспа, която беше още запазена на едно усойно място под върха. Стигнахме навреме на Големия Резен и след молитвата и песните при красивия изгрев запалихме огън и стоплихме вода. Тук прекарахме няколко часа. Четохме една стара беседа и след това започна разговор. През време на разговора Учителя каза: Във всичките си страдания ние търсим реалността. Ние търсим нещо и виждаме после, че е илюзия и пак тръгваме да търсим по-нататък. И в Любовта търсим Реалността. Търсим Реалността в баща си, в майка си, в този момък, в онази мома, виждаме, че те си заминават. Да, докато не си в Реалността, всички гласове, които чуваш в природата са груби. А когато дойдеш до Реалността, чуваш един глас, който ти е приятен и като че ли мед пада на сърце ти. И после пак почнеш да се съмняваш, пак дойдат грубите гласове, пак те объркват. Но и тихият глас, който пак ще дойде, ще разведри небето. Някой път мислиш, че животът няма смисъл, обезсърчиш се и изведнъж отнякъде някой те погледне мило и тогава за теб тревите, цветята, всичко добива смисъл. Тази реалност, която образува скръбта и тази реалност, която образува радостта, не са реални. Светът на Реалността е със светъл цвят, светът на промените е с разни цветове. Самата Реалност е безпространствена. Ако Слънцето би се приближило и би запълнило цялото небе, тогава какво щеше да бъде нашето положение? Ние не сме до Слънцето, но то отдалеч ни грее, за да има място и другаде да се проявява. Същият закон: ти никога не трябва да изискваш от някой човек да запълва съзнанието си само с теб; няма такова нещо в света. Даже Бог, който е толкова велик, се оттегля до известна степен, за да можеш да мислиш и да Го търсиш. Бог не иска да завземе съзнанието ти без остатък, за да бъдеш свободен. Човек в живота трябва да бъде като един бижутер, който търси скъпоценен камък. Един мъдрец търси някой ръкопис, свещена книга и като я намери, чете я. Някой път търсиш някого, но улицата и номерът не знаеш. Та на онзи, когото търсите, да не забравите името, улицата и номера. Името на Този, когото търсиш, е Бог. Улицата, дето живее, са Ангелите. А пък номерът, това са добрите хора. Превеждайте, това трябва да се преведе. А пък ти не знаеш името, улицата и номера и нещо не върви. Ще видиш дали в името си съгрешил, дали в улицата или в номера. Като намериш името, ще питаш за улицата и после, като дойдеш до номера, ще питаш хората. Тогава ще видиш, че Бог живее в сърцата на хората и в умовете на Ангелите. Това е една наука много трудна, но като я научиш, ще се оправи всичко. Един брат ме пита: „Учителю, по кой начин Вие намерихте Господа?“ Той мисли, че това е нещо механическо. Как да му кажа? Превеждам му един анекдот: един се оплаквал, че няма добри хора в света и че всички са лоши. Един ден го набили хубаво, но един добър човек го излекувал и онзи казал: „Има добър човек.“ Та за да намерите Господа, много трябва да ви бият и тогава ще Го намерите. Онзи, който ще дойде да ви лекува, ще бъде първият добър човек и ще познаете, че има нещо добро в света. Ако Слънцето грее много хубаво, то аз, като изляза, ще приема моята част от светлина и топлина. Но да кажем, че аз съм бил при много неблагоприятни условия и не съм използвал слънчевата светлина и топлина, тогава погрешката не е в светлината, а в мен. Когато бъдете готови, на кого ще видите лицето? Няма да кажа името. Той е без име. Ние Го наричаме Баща, но Той е повече от баща. Ние го наричаме Възлюбен, но Той е повече от възлюбен. С хиляди имена можем да Го наречем, но нито едно от тях не може да изрази това, което е всъщност. Той е повече от всичко. За сега Той минава за наш Баща, като наш Възлюбен и като наш Приятел. Ти казваш, че обичаш някого. Кого обичаш? Този, когото обичаш, не е в тялото. Когато нашето съзнание е будно в този момент, там е Бог. Когато съзнанието ни не е будно, Бог не е там. И когато ни обичат и ние съзнаваме, че ни обичат, тогава Бог е в нас. Когато ни обичат някои, обичат Бога в нас и затова ние не трябва да протестираме защо ни обичат. Нали като дойде царят в някоя къща, всички гледат къщата, но не отиват за къщата, а за царя. Бог, като се проявява в един човек, хората го обичат, защото Бог се е проявил в него. Тази идея трябва да я имаме. Когато те обичат, ти всякога ще се ползваш и когато ти обичаш, също ще се ползваш. Та в Любовта всякога (дали си обичан или обичаш) все печелиш. Истинската Любов е, когато отсрещният вижда Бога в мен и аз виждам Бога в него. Казва се в Писанието: „Даром сте взели, даром давайте!“ Това се отнася за Любовта. Когато обичаш някого, то Бог в него ти е проговорил, безразлично дали той Го познава или не. Ти се радвай, че си видял Бога в него, радвай се, че Бог ти е проговорил чрез този човек. Щом не можеш да обичаш някого, ти значи имаш слепота, не можеш да видиш Истината. Бог е в тях, тази Истина съществува в тях. При Любовта човек е проводник на Любовта на Бога. Любовта е атрибут на Бога. Бог е, Който люби чрез нас. Как ще познаеш, че Бог те обича? Като обичаш другите хора, това показва, че Бог те обича. Нали Христос казва: „Както Отец ме възлюби, така и Аз ви възлюбих.“ Когато човек обикне Бога, когато човек запали Свещения огън в себе си, като магнит ще привлича хората, всички ще го обичат. Това са два закона. Да обичаш, значи всеки ден да се оглеждаш в огледалото, защото като обичаш другите хора, ти се оглеждаш. Като обичаш хората, ти обичаш себе си. Като обичаш другите, ти обичаш Бога в тях. Та Любовта е огледало. Щом аз проявявам Любов към другите, то имам одобрението на Бога, че извършвам Неговата Воля. Любовта е изпълнение на Волята Божия, на Божия закон. Не е лесно да се обясни Любовта. Това е най-великият закон в света. Любовта е необяснима. Тя може да се представи в каквато и да е форма, но самата тя е необяснима, понеже Любовта е Бог. Любовта в човека иде от Бога, човек е само проводник и той не може да обясни нещо, което е над него. Човек само трябва да ѝ даде ход, да не я ограничава. Щом се говори за Любовта, тя не трябва да се разбира по човешки. След като пихме чай, пак се подхвана разговор. Познаването на Бога е условие за Вечния живот. Вън от Любовта не можеш да Го познаеш. Извън Любовта Бог е неузнаваем. Може да изучаваш делата Му и все ще се ползваш нещо, но главното е Любовта. Смисълът на Живота е в познанието на Бога. Това Учение мъчно се усвоява и ако човек не страда, трудно е да се разбере. Не можеш да познаеш Бога, ако отвън си щастлив, ако всичко ти е задоволено. Трябва отвън да имаш скръб, за да познаеш Господа. Занимавайте се с тези, които се нуждаят от помощ. Това значи да се показва на хората пътя към Бога. Нали Христос казва: „Ще ви направя ловци на человеци.“ Духовният свят ще покаже на човека къде ще отиде и къде трябва да работи. Невидимият свят ще ни изпрати при онези, които е предопределил и подготвил. Който иска да се запознае с окултните науки, трябва да познае висшето, Божественото или с други думи, да познае Бога. Това значи да познаем условията, при които можем да растем. Онези, които ти обичаш, ги познаваш. Един човек не можеш да го познаеш, докато не го обичаш. Имаш един приятел, а не се познаваш с него. Щом не обичаш някого, той е маска за теб. И като го обичаш, ще видиш, че той притежава една велика душа, по-голяма от Вселената, и с хиляди години ще трябва да изучаваш какви красоти се крият в нея. Като заминеш за онзи свят, ще видиш доколко те обичат другите. Обикновената любов е за Земята. На Резнъовете прекарахме няколко часа, а на връщане минахме през т. нар. Самодивска поляна. Беседите, които Учителя държа на Яворови присое, през 1934 г. са публикувани в томчето „Великото в живота“. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now