Дервишът и изкушението на богатството

[Sheny Idaet]

3. ДЕРВИШЪТ И ИЗКУШЕНИЕТО НА БОГАТСТВОТО.

КОЙТО САМ ПРЕВРЪЩА КАМЪКА В ЗЛАТО, НЕ СЕ НУЖДАЕ ОТ ЗЛАТОТО НА ХОРАТА

 

Разумният, напредналият човек лесно се справя с физическите условия. Един дервиш срещнал един турски бей, спрял го и го помолил да му даде десет стотинки. Беят извадил кесията си, отворил и казал: „Вземи, колкото искаш!“ Дервишът погледнал кесията и видял различни монети: медни, сребърни и златни. Той взел една медна монета от десет стотинки и благодарил за нея. – „Защо не вземеш златна монета? – запитал беят. – Вземи златна монета, да не ме безпокоиш често.“ – „Благодаря – отговорил дервишът – толкова ми трябват. Имам нужда от хляб. Като задоволя глада си, нищо повече не искам.“ Сега беят започнал да мисли защо дервишът се задоволява с толкова малко, а на него не стигат и тези пари, които има. Значи, чрез дервиша Бог изпитвал щедростта на бея, а същевременно искал да му каже, че и на него му са достатъчни десет стотинки на ден. Какво показват десетте стотинки? Те представляват минимума, с който човек може да прекара деня. Разумният човек се справя и с най-малкото. Той лесно се справя с условията на физическия свят. Съвременните хора не се задоволяват с малко, защото се страхуват за утрешния ден. Те искат да осигурят бъдещето си, да не умрат гладни. (152, с. 134)

 

Ако сте на мястото на богатия и не знаете как да постъпите със своя длъжник, ще се намерите на дъното на кладенеца. Тогава искате – не искате, ще подпишете документа, че прощавате дълга. Ако сте на мястото на бедния, не взимайте пари повече, отколкото можете да плащате. Един дервиш срещнал един турски бей и го спрял на пътя му, като казал: „Имам нужда от малко пари, можете ли да ми услужите?“ Беят веднага отворил кесията си, в която имало наредени златни пари, сребърни, грошове, и му казал: „Заповядай, вземи си, колкото ти трябват!“ Дервишът взел само един грош. – „Вземи повече!“ – „Сега толкова ми трябват!“ В Божествения свят стават работите така, а на физическия свят – малко по-другояче. Както сега се проявява светът, работите вървят по друг начин, но за да не изгуби съзнание и равновесието си, човек трябва да изучава Божествените закони. (146, с. 215)

 

Ще знаете, че ако давате, и на вас ще дават. Ако не давате, и на вас няма да дават. – „Колко трябва да давам?“ – Колкото е нужно. Ако давате повече или ви искат повече, отколкото трябва, това е тщеславие. Дервишът поискал от бея десет стотинки, но последният му предложил златна монета. Защо? Или от тщеславие, или от желание втори път да не го безпокои. Ако дервишът го безпокои, с това той иска да му каже: „Докато ти безпокоиш Бога със своите искания, аз пък ще безпокоя тебе.“ Това е при първата среща на бея с дервиша. При втората среща дервишът ще каже на бея: „Ела при мене!“ Той ще вземе едно камъче, ще го стисне в ръката си и ще го превърне на злато. След това ще му обясни защо не е взел от него златото. Който сам превръща камъка в злато, не се нуждае от златото на хората! Кой от вас е срещнал такъв дервиш? Ако бихте срещнали този дервиш, всичките ви неприятности щяха да се превърнат в приятности. Като не можете сами да направите това, казвате: „Такава е волята Божия.“ – Не е така! Бог не желае нашето нещастие, Той иска да бъдем щастливи и доволни. (152, с. 138)

 

Цялата мисъл на човека е построена на един музикален ред. Човек, ако би знаел да мисли, да взема мислите правилно като тонове, не би бил нещастен. Човешките мисли не са наредени така, както трябва по закона. Вследствие на това имаме толкоз нещастия. Как да докажем на някого, че една мисъл е права? Аз съм привеждал следния пример: среща един турски дервишин един бей, княз. Казва му: „Направи ми една услуга, няколко пари ми трябват.“ Беят изважда кесията си с четири подразделения: има турски лири, меджидиета, черечета (стара турска монета, четвърт лира-бел.ред.), грошове, десетачета. Казва му: „Буюрун“ – заповядайте! Дервишът взема десет стотинки. Казва: „Защо не вземеш една златна?“ – „Не ми трябват толкоз пари, трябват ми само десет стотинки.“ Този дервишин има правилно разбиране. Ти, който не разбираш законите на Природата, искаш да вземеш повече. Не ти трябват турски лири, защо ти са? За бъдеще тебе ти трябват само десет стотинки. (103, с. 249)

 

Когато аз бях във Варна в 1917 година, направи ми впечатление следното: при мене дойде един ученик в хотела. Каза ми: „Да се запознаем с вас!“ Разправи ми за семейството си, каза ми, че баща му и майка му са бедни и той ходи да работи. И ми каза: „Ако искате, мога да ви направя една услуга.“ Не дойде да проси. Каза: „Ако искате, мога да ви донеса вода, да ви купя лимони, хляб – каквото искате. Аз съм на ваше разположение.“ Той каза: „Като се освободя от училище, аз мога да идвам при вас и да ви направя някои услуги, ако вие обичате.“ Един ден идва при мене и като ми услужи, не искаше нищо. След като слугува една седмица, каза ми: „Можете да ми дадете 20 лева. Толкоз ми трябват.“ Давам му сто лева. Той каза: „Не, мен ми трябват само 20 лева.“ Казах му: „Защо не искаш да вземеш всичките?“ Той каза: „Че трябва да се плащат тия пари! Аз не искам даром. Аз съм си турил за правило, като ми дават пари назаем, да ги изработя. Не искам да вземам даром. Аз искам да съм свободен и ти да бъдеш свободен – да не мислиш, че си ми дал пари. И аз да не мисля, че съм те изнудвал, но да имаме правилни отношения.“ Ето един ученик от трето отделение, който има доста правилни социални схващания. Той има почти същата философия на онзи дервишин, който бил 40-50 годишен. Той, след като живял и се учил в разни школи, срещнал един турски бей и му казал: „Можеш ли да ми услужиш?“ В кесията имало меджидиета, наполеони, турски лири и пр. Беят извадил кесията си, отворил и казал на дервишина: „Вземи си, колкото обичаш.“ Дервишинът казал: „Няма ли други по-дребни монети? Тия са много едри.“ Беят изважда друга една кесия. Дервишинът взел 20 пари и казал: „Толкоз ми трябват за дадения случай.“ Той оставил меджидиетата, лирите. У този ученик откъде се е родила тая философия в него? Давам му сто лева, той ми казва: „На мен ми трябват само 20 лева!“ Та казвам: всички вие сте родени с всички ония качества, които Бог е вложил във вас. (18, с. 444)

 

По някой път лошите духове ви изпитват. Това е въпрос на вашето неразбиране. Какво може да ме изкушава един лош дух? Аз съм роден да не ям месо. Какво ще ме изкушава един лош дух мен? Както това момче във Варна, комуто давам сто лева, а той казва: „Не искам повече от 20 лева, толкоз ми трябват.“ Или както онзи дервишин, който иска десет пари! Представете си, че вие имате 20 каси, пълни със злато. И какво ще ви изкушава това, че видите у някой човек два-три наполеона? Може ли да се изкушавате? Но идеята, че нищо нямаш – това може да ви изкуши. Та, първото нещо: вложете идеята да осветите Името Божие, дето и да сте на Земята. Най-първо считайте, че живеете за Името Божие. Христос казва: „Така да просветнат вашите дела пред человеците, че като ги видят, да прославят Отца вашего, Който е на небесата.“ Така да живеем, че като ни видят, където и да е, да кажат: „Ето, това се казва хора, които живеят по Бога.“ Да бъдем образец! (18, с. 449)