Прилики и разлики между мохамеданство и християнство

[Sheny Idaet]

УЧИТЕЛЯ ЗА МОХАМЕДАНСТВОТО И ДЕРВИШИТЕ

 

1. ПРИЛИКИ И РАЗЛИКИ МЕЖДУ МОХАМЕДАНСТВОТО И ХРИСТИЯНСТВОТО. ПРАВАТА ВЯРА

 

Много френолози правят сравнителни измервания на хора и животни и идват до онази норма, от която човек се отклонил. От многобройните си изследвания и изчисления един виден английски френолог дошъл до заключението, че между всички велики хора само 19 са гениални: Христос, Буда, Мохамед и др. Геният се отличава по едно специфично качество – той не знае що е обезсърчаване. На каквато мъчнотия и да се натъкне, той казва: „Няма нещо невъзможно на този свят! Всички мъчнотии се преодоляват.“ Животът изпитва хората чрез мъчнотиите. (26, с. 241)

 

Не може да се унищожи един праведен човек. Евреите разпнаха Христа, но и до днес носят последствията на тази постъпка… Христос дойде, придоби около 500 милиона последователи. Заблуди ли ги Той? – Не. Христовото учение е Божествено. Значи, Бог призовава хората. Щом е така, Христос, Който привлече толкова хора, от Бога е дошъл. Буда, Мохамед също са дошли от Бога, Негови пратеници са те. (147, с. 244)

 

Днес всеки човек има някакво верую и счита, че то е най-право. Православният мисли, че православието е най-право и вън от него няма спасение. Мохамеданинът мисли по същия начин. Обаче малко вярващи прилагат своето верую, както трябва. Всички изискват от Бога да изпълни желанията им. Когато Бог иска от тях да направят нещо, отказват под предлог, че нямат знание. Отчасти те са прави. Бог, Който е всемъдър, не може да изпрати невежия на работа. За да му възложи някаква работа, Той трябва да го научи как да работи и какво да говори. Затова е казано в Писанието: „Когато дойдат дни на изпитание, не мислете какво ще правите. Духът, Който е във вас, ще ви научи какво да говорите.“ Кого ще научи Духът? – Онези, които имат вяра, които са готови да Го приемат. Духът посети мнозина евреи, но малцина Го приеха. И които Го приеха, даде им сила да проповядват Словото Божие и да лекуват болни. Слънцето огрява цялата вселена, но камъните само се нагорещяват, а Земята поглъща лъчите и дава подтик на растенията да растат. Единствен човекът разбира най-добре Слънцето, възприема светлината и топлината му и започва да мисли. Мнозина слушат христовото учение, малцина го приемат и прилагат. Всеки го възприема по специфичен начин: едни го възприемат като камъните – нагорещяват се; други – като земята, която го поглъща и дава подтик на растенията да цъфтят, връзват и дават плод. Малцина го възприеха като хора, в които внесе живот. Които го приеха така, приложиха го. Да се приложи христовото учение, това значи да се свърже човешката душа с Бога, да се почувства човек като Син Божи. Който има правилни отношения към Бога, никога не пита кой какъв е – християнин, мохамеданин или будист. Той познава кой е свързан с Бога и го разбира. (180, с. 188)

 

Не се спъвайте сами! Когато ви спъват хората, тая спънка е лесна. Ония спънки, които идат от хората, ти лесно можеш да се справиш с тях. Но спънката, която човек сам може да си създаде, е най-опасна. Не ставайте сами за себе си спънка! Сега, тя може да е много малка спънка. Да кажем, че вие разглеждате де е правото учение в света. Идете в Турция – онзи мохамеданин казва, че от мохамеданството по-добра религия няма. Идете между православните – те ще кажат: „По-добра религия от православието няма.“ Идете между католиците, будистите и пр. – всички мислят в дадения случай, че са прави. А пък при това в тая правота има известна кривота. (72, с. 8)

 

Какво се ползва човек от това, че има едно учение или че има знания, или че вярва в това или онова, когато това верую не може да ни помогне? Въпросът е за истинската вяра! Сега ние не засягаме религиите, ние оставяме религиите настрана. Това са школи, които имат своята отговорност. Няма какво да се занимаваме с религиите – всяка религия е дошла на своето време и място. Християнството, за пример, дошло преди две хиляди години. Будизмът е още по-стар. Мойсей е още по-стар. Мохамеданството, в сравнение с Мойсея, е малко по-ново. Всички нови религии и учения поддържат идеята, че в тях седи спасението на цялото човечество. Въпреки всички религии, светът си върви по своя път и в света стават много нещастия. Въпреки нашата вяра и вярвания в Бога, нещастията и страданията вървят подир хората. (24, с. 289)

 

Та казвам, истинската религия е онази, която може да се приложи навсякъде в социалния живот. (24, с. 300)

 

Ние мислим, че като вярваме, помагаме на Бога. Не, ние със своята вяра нищо не придаваме на Бога… Ти ще вярваш, защото вярата е един вътрешен закон на Битието. Всички вярват – и най-големите безверници в света все имат едно верую. Понякога са представяли някои учени хора за безверници. Съвсем не са безверници! Безверник може да бъде само този човек, който няма глава. Ако може да живее без глава, тогава ще бъде безверник. Но щом има глава, има верую. Дали той вярва в един будистки Бог, или в християнски Бог, или в мохамедански Бог – това е без значение. (62, с. 343)

 

Ние не трябва да внесем доброто с насилие, защото каквото и да е добро, внесено с насилие, ще роди злото. И злото в света е дошло по единствената причина, че ние искаме доброто с насилие. Мохамеданството е внесло доброто с насилие. Казва: „Който прави зло, да се убие.“ Мохамеданството е дошло до крайния предел. И християнството е внесло насилие. В тази форма, в която е сега християнството, то не може да спаси света. И всеки един строй, какъвто и да е, който поддържа насилието, той не може да спаси света. Може да даде известен ред, но онова благо, което ние чакаме в света, то ще дойде не чрез насилие. Има и други начини за избавление на хората. (59, с. 171)

 

Какво носят в себе си всички религиозни системи, които имате? В никоя религия не трябва да се допуска убийството. Да оставим сега външния свят, да оставим държавата. Кой има право да беси? Тези, които вярват в Бога и поддържат някаква религия, не бива да допускат убийството. Това не е религия – това е светска власт. Всички може да убиват, но не и религиозните хора! Принципите на която и да е религия не бива да допускат убийството. По какво се отличава християнството от юдаизма, от мохамеданството? Християнските народи се бият с куршуми – милиони хора избиха с картечен огън. Как историята ще определи това? Как ще окачествим ние това? Казваме: освен християнство, друга религия няма. Вие ще кажете: „Това са условия на живота, това са наши разбирания. Ние сме така научени.“ Как ще намерим тогава Истината? Ние, съвременните хора, вървим по пътя на древните хора. Ние знаем какво е казал Платон, какво е казал Сократ, знаем какво е казал Аристотел. Мога да ви изброя какво са казали ред велики хора в Египет, Асирия, учителите в Индия. Но всички те, които са разбирали Истината и са я поддържали, са изключвали насилието. Всички велики хора са изключвали насилието в каквато и да е форма. Човек, който иска да прогресира, трябва да изключи в душата си насилието. Най-първо, не трябва да насилва себе си. Защо ти ще се насилваш да приемеш някакво убеждение? Ако въздухът, който дишам, за мене е нещо естествено, аз трябва да го оставя свободно да влиза в мен и да излиза. Храната също ще я оставя естествено да влиза и излиза. Ние сме изпълнени с насилие. Ако не харесваш храната, ти ще я изпържиш, ще Ă сложиш малко масло, пипер, ще я поръсиш със сол, ще прибавиш това-онова и ще се насилиш да я изядеш. След като се нахраниш, казваш: „Тежко ми е нещо.“ (62, с. 93)

 

И сега седим ние, при този живот, и казваме: „Как ще се поправи светът?“ Как ли? – Първият ден ще готви мъжът, а вторият ще готви жената, третият ще готви синът, четвъртият ден – дъщерята. После пак ще се редуват: жената, мъжът и т.н. Тъй! Трябва да се освободим от еднообразието. После, вземете турците: защо те не могат да мислят? Защото обичат еднообразието. Турчинът три пъти ще вземе да си измие ръцете хубаво. То е отлично! Мохамед е учил така, той обичаше чистотата. Пет пъти на ден турчинът трябва да се мие. Е, туй е еднообразие – измиеш се веднъж, дваж и четеш същите молитви. И турчинът, като му стане това един навик, хипнотизира се и казва: „Моята къща е седем ката нагоре и седем ката надолу – да става, каквото ще.“ (163, с. 428)

 

Ако се спрем върху живота на сегашните хора, ще видим, че между всички, били те учени, религиозни или светски хора, все има едно неразбиране. Всички религиозни все спорят за нещо, не се разбират. Това показва, че в религията има робство – там никой не може да мисли свободно. Ако срещнете един мюсюлманин, той ще ви каже, че има всичко седем ката нагоре и седем ката надолу – повече от това нищо няма. Какво означават тези седем ката нагоре и надолу – има нещо в тях, но той нищо не казва. Знае само, че така е писано. Вие сте изучавали закона на Мойсея и виждате, че там има закон на рабство. Когато Мойсей изведе евреите от Египет, той ги води цели 40 години из пустинята – път, който можеше да се извърви най-много за три месеца. Те се обезсърчиха и въстанаха против Мойсея. Защо трябваше цели 40 години да пътуват из пустинята? – За да се образува в тях характер. Като четете историята, ще видите, че през това време евреите постоянно третираха въпроса за яденето и пиенето. Те казваха на Мойсея: „Ти ни изведе от Египет да умрем тук гладни.“ Египет представя света, а влизането на евреите в пустинята – това представя отиването им към Ханаанската земя. Който влиза в Ханаанската земя, той трябва да има особени разбирания върху нещата. (102, с. 471)

 

Съвременните хора се нуждаят от положителна вяра. В какво да е вярвайте, но вярвайте в нещо. Не се смущавайте, че някой може да ви излъже. И като ви излъже – пак, щом сте с вяра, това е за ваше добро. Един турчин от някое варненско село отишъл в Цариград. Като се върнал турчинът, ходжата от селото го попитал: „Какви новини има в Цариград?“ – „Последната новина е, че те готвят да те направят шейх-юл-ислям – най-високото духовно звание.“ – „Не се шегувай, кажи ми нещо сериозно!“ – „Това е последната новина.“ След известно време ходжата пак срещнал този турчин и го запитал: „ Я кажи нещо по онзи масал.“ Иска му се на човека да му се каже, че ще го направят шейх-юл-ислям. Дали ще го направят или не, това е въпрос, но все му се иска да чуе нещо приятно за себе си. Всякога е приятно на човек да го направят шейх-юл-ислям, макар и да е невъзможно. То е все едно да ви кажа, че един бръмбар ще се обърне на човек. – „Кога?“ – След 25 или 30 милиона години. Днес това е невъзможно, но един ден този бръмбар ще стане човек и ще философства като човека. Ще кажете, че не е възможно бръмбарът да стане човек. Че и човекът едно време е бил бръмбар, и днес вече е човек! Защо да не е възможно? (88, с. 125)

 

Бог започва с работата, а после си почива. Хората, обратно – първо почиват дълго време и после работят. Хората, преди да са почнали да работят, си почиват. Бог дълго време чака, за да добият някакъв плод, милиони години чака, а пък човек, преди да е посял нещо, пак чака. Сега, може би, някои от вас чакате да получите нещо, без да сте работили. Който дойде, изведнъж иска да стане светия, някакъв гений. Не е лошо. Хубаво е желанието, но работа трябва. И каквото и да се каже, не правете онова, което ходжата прави. Колкото и високо да се качи, той все казва: „Ил Аллах.“ Минарето има три викала. „Мохамед Ил Аллах“ – това значи: „Правата вяра на Мохамеда Бог да разпространи по целия свят!“ С викове напомнят на Господа: „Един е Господ, един е Господ.“ Сега ние ще оставим това. Всеки един човек си има по един ходжа. Няма някой от вас, който да няма по един ходжа. И всеки един от вас си има по един поп. И всеки един от вас си има по един владика. И всеки един от вас си има по един патрика. И всеки един от вас си има по един генерал. (29, с. 695)

 

Казвам: когато дойдем в света, да не се щадим, но да избираме по възможност най-хубавите работи. Бог е решил да даде най-хубавото. Добрите хора ги прекарва през най-големите изпитания, за да им даде най-хубавото. Питат ме някои: „Не може ли без тия страдания?“ Казвам: кажете ми един добър човек в света, който да не е страдал! Като вземем Христа, и Той е минал през страдания. Какви престъпления направи, какви прегрешения имаше? И при това Този човек мина през най-големите страдания, но има и най-големите блага. Сега питат някои: „Кой е Христос?“ – Не можеш да познаеш Христа, докато не станеш като Него. Не може да познаеш Христа, ако не дигнеш кръста си и не носиш Неговите страдания – да имаш този стремеж да служиш на Бога и да пожертваш всичко. Ти искаш да бъдеш един Христос без страдания. Христос умря заради тебе! Ти искаш, като идеш, всички да те обичат. Много смешен е този рай! Този рай мяза на мохамедовия рай. Не зная дали това Мохамед го е казал – представят цяла планина с пилаф и седят с лъжици, с паници – ядат само, и при това – хиляди нимфи играят най-красиви. Донякъде не е право, малко преувеличено е. Може би учениците на Мохамеда отпосле туриха на Мойсея много работи. Не е от Мойсея това. И сегашният век тури много работи в устата на Христа, че е казал Христос. Тия работи, в които християните вярват, Христос не е казал. Ще проповядват, че Христос казал да не се женят хората. Той не е проповядвал това! Той казал, че в началото не беше така – да се женят. Няма право мъжът да напусне жена си, нито жената – да напусне мъжа си. Щом се оженят, нямат никакво право да се напущат. Сега вече имат право. Ожени се за една, за втора, за трета… (129, с. 432)

 

Като не разбират законите на духовния свят, хората се стремят главно към физически придобивки. Те искат да бъдат физически красиви без да подозират, че физическата красота без духовната е временна. Като работи съзнателно върху себе си, човек става и физически, и духовно красив. Има ли тази красота, човек свободно може да се яви пред хората. Където минава, човек свободно може да се яви пред хората. Където минава, всички се обръщат да го гледат. Страшно е, когато хората обръщат главата си от някого, не искат да го гледат. Синът на един турски бей се оженил за една млада мома, която била препоръчана като голяма красавица. Според закона на Мохамед момъкът няма право да вижда своята избраница преди венчаването. Той вярвал на препоръката на своите близки. Като се оженили, неговата избраница свалила пред мъжа си булото, с което покривала главата си и казала: „Пред кого трябва да се показвам?“ Мъжът Ă трябвало да каже пред кои негови близки тя има право да се показва. Като я видял, той се ужасил и казал: „Показвай се на когото искаш, само на мене не се показвай!“ Сега и на вас казвам: работете върху себе си, да придобиете такава красота, че като ви види Бог, да не каже, както синът на бея казал на своята избраница, но да каже: „Показвайте се първо на мене!“ Следователно, ако вие имате смелостта да се покажете на Бога, ще се показвате и на всички хора. Ако Бог ви хареса, всички хора ще ви харесват. И тъй, истински красив е онзи, който е красив едновременно на физическия свят, в духовния и в Божествения. (15, с. 284)

 

Може ли да заключите, че всеки, който ви срещне и ви се ухили насреща, ви обича, а който не ви се ухили, не ви обича? Има нещо вярно, но има и нещо невярно. Турците са толкова лековерни, че ако един турчин го срещне някоя жена и му се усмихне, ще каже: „Любов има тя към мене, в очите ми се засмя.“ И тази турска глава не можеш да я убедиш в противното. Следователно, за да не се съблазняват от това, Мохамед е издал закон жените да се покриват с покривала, да се не лъжат мъжете от усмивката им. От тия криви съпоставяния на нещата в съвременното общество, па и във всички религиозни общества, произлизат всичките спорове. (132, с. 132)

 

Ние сами създадохме нервните болести, за които днес почти няма никакви лекарства. Например, има музиканти, певци нервни, които се тревожат от това, че концертът не им излизал тъй сполучлив, не бил добре посетен или че не могли не само да си изкарат разноските, но дори и задлъжнели още. Не само те, но има и религиозни хора, които някой път се съмняват дали това, в което вярват, е право или не. Че в какво седи вярата на един мохамеданин и на един християнин? Ако е въпрос за мюсюлманина по отношение на Мохамеда и християнина по отношение на Христа, там има едно отношение. Ако християнинът живее съобразно Христа, той седи по-високо от мохамеданина, понеже Мохамед не е живял като Христа – неговите схващания не са били като тези на Христа, има една разлика. Но ако вземете един мохамеданин, който не живее по закона на Мохамеда и ако вземете един християнин, който не живее по закона на Христа, тогава няма никаква разлика. Българите имат много Ангеловци, но ни най-малко не са ангели. Те имат и много Добринки, но нито една от тях не е добра. Те имат и много Люби, но ни най-малко не значи, че те са Любов. (81, с. 600)

 

Не считайте, че само верующите отиват в другия свят. Които не са в църквата, и те отиват. Има хора в света, които живеят добродетелно – по друг път влизат в Царството Божие. Вие казвате, че който вярва само в Господа Исуса Христа, той ще бъде спасен. Отде знаем, че другите хора няма да бъдат спасени? То не е закон. Аз не зная какво нещо е едно вярване. Един турчин много добре разрешил! У турците има един обичай, че всеки турчин, който те обича, той ще ти каже да станеш мюсюлманин – да приемеш правата вяра. Във варненско кадията харесал един свещеник – много добър бил. Казва му: „Ти не трябва да бъдеш православен свещеник, но ти мюсюлманин ще станеш.“ Намерил се в чудо свещеникът. Три пъти го канил да стане мюсюлманин! Съдията, който бил много умен човек, този човек му казва така: „Не се знае кой е мюсюлманин!“ И в турците има едно вярване, че след като умирали, имало 70 хиляди камили, които пренасяли и невярващите турци в християнските гробища, и вярващите християни – в турските. Сега, не се знае кои камили ще ви пренасят. След като умреш и дойдат ангелите при тебе, ще идеш в Небето, но ако не дойдат ангелите? (102, с. 564)

 

Турците имат особен обичай. Всеки турчин е длъжен да обърне поне един християнин към мюсюлманството, т.е. да стане правоверен. Във варненско един турчин отишъл при един християнин и му казал: „Докога ще стоиш в безверието? Не струва да стоиш в това положение. Трябва да приемеш правата вяра на исляма.“ Християнинът имал един приятел – турчин, който му дал съвет как да се освободи от настояването на другия турчин да приеме мохамеданството: „Като дойде още един път при тебе да те обръща към Мохамеда, кажи му: – Само в онзи свят се знае кой е истински правоверен и кой не е. Като отида на онзи свят, тогава ще позная дали съм правоверен или не. – Защо само в онзи свят се познават правоверните? – Защото там имало 70 камили, които пренасяли правоверните от християнските гробища в турските, от турските гробища пък пренасяли неправоверните турци в християнските гробища, между неправоверните. Като отида в онзи свят, ще видя в кои гробища ще ме пренесат камилите. Тогава ще разбера дали ще стана мюсюлманин.“ Някога ходжата иде при вас и започва да ви убеждава да станете мюсюлманин. Този ходжа е дяволът. Той ще каже: „Ти трябва да станеш правоверен!“ Какво ще отговориш на дявола? Кажи му: „Като отида на онзи свят, ще дойдат камилите да ме пренесат при правоверните. Те ще определят моето място.“ Останете със следната мисъл: да бъдете проводници на Божественото! Дайте ход на малкото, красивото, Божественото в себе си. Дайте място на най-малкия Божествен импулс в себе си, да се развива. Бъдещето е в него. (158, с. 134)

 

Вие с каква колесница ще отидете на онзи свят? Понеже ще бъдете много леки, не се изисква много. Надали ще тежите и един грам. Така че няма да бъде мъчно. Първото изкуство е човек да бъде доволен. При всички недоволства да бъдеш доволен! Да бъдеш доволен при всички доволства е лесно – всеки го знае, но да бъдеш доволен от недоволството си – това е гениално. Там се изисква знание. От какво сте недоволни вие, например, и от какво сте доволни? Има една легенда: Мохамед не могъл да се качи много нагоре, като тръгнал за Небето. Едвам стигнал до първото Небе и не могъл да отиде по-горе, понеже се закачила една игла на палтото му и това го спряло. Една много малка игла се закачила за дрехата му. До първото Небе стигнал – тежал вече. Второто и третото Небе не могъл да посети. А вие имате не по една, а по десет игли. Вие имате една мисъл – тя е като игла. Мисъл на недоволство, че не ви достига нещо. Някои от вас, например, нямате достатъчно въглища или дърва. Или на някои юрганите не са дебелички. Или пък яденето ви не е така пищно. Това са все задачи. (84, с. 205)

 

В оня свят не мислете, че можете да идете без виза. Много строго е. Тук само ще ви съдят. Като идете в онзи свят, ще ви извадят из тялото. Трябва да оставите тялото на Земята и ще ви прекарат през много процеси, през голяма температура, ще видят да не би да сте откраднали една малка частица и да я внесете в Божествения свят. Най-малката частица не може да занесете! Мохамед искал да прогресира. Много е прогресирал, но се е закачила една малка игла и като отишъл горе, спрял се до третото Небе. Не могъл да стигне, понеже една игла се закачила. И досега не може да влезе в Небето. (21, с. 350)

 

За всички онези, които са навлезли във вътрешната страна на Божественото или Христовото учение, или в мистичния живот, или в духовния живот, Христос казва: „Ако човек не се отрече от себе си, или от външния живот, той не може да бъде ученик на Новото учение, той не може да бъде ученик на Любовта.“ Защо е необходимо да се самоотрече човек от всичко земно? – Тръгне ли човек за Небето, той не може да вземе нищо със себе си от този свят. Турците имат едно предание за Христа, че когато Той тръгнал за Небето, една малка игла се закачила за дрехата Му и по тази причина не могъл да влезе там. Сега и аз ви казвам: най-малката игла на света е в състояние да ви лиши от Божията Любов. Закачването на тази игла представлява психологически акт. Влезете ли, обаче, в Любовта, всичко у вас е ново, нищо старо не може да остане. (147, с. 391)

 

Вашата воля да бъде силна, да имате онова постоянство на онази мравя, която е наблюдавал Мохамед. Воля се казва това! Когато се обезсърчил Мохамед за своето учение и мислил, че е невъзможно да го прокара, затворил се в една пещера. Умът му се насочил в една мравя, която носела един товар 15 пъти по-голям, отколкото била тя. Тя е искала да го пренесе от едно място на друго, издигала го донейде и товарът падал, и тя пак наново започвала да го дига; 99 пъти товарът все падал, но на стотния път тя го изнесла на другата страна. И той си казал: „Брей, ако една мравя може 99 пъти да слиза и се качва – разбрах тайната!“ И аз казвам: това е Истината в живота! Господ ще те опита 99 пъти и на стотния път ще каже: „Ти заслужаваш да ти помогна да минеш на другата страна.“ Но две деветорки трябва да има – мъже и жени. Жената е една деветорка, а мъжът е друга деветорка. (163, с. 88)