Библия 1871 година

[Hristo Vatev]

Запазена библия информация по снимките През 1857 г. д-р Албърт Лонг започва работа с Методистката мисия в България. През 1862 г. Лонг и Ригс посещават бележития български писател Петко Рачов Славейков в Трявна, който се съгласява да помогне с превода на Библията. Той започва работа незабавно върху ревизирания Неофитов Нов Завет. Същата година вторият том на Стария Завет на български е издаден. Лонг се присъединява към екипа за ревизиране на Новия Завет според източния диалект през 1863 г. и паралелно продължава да помага в превода на Стария Завет.

През цялата 1863 г. Славейков работи върху новозаветния превод на Неофит. По време на работата си той е подпомаган от друг известен български общественик Стоян Михайловски (брат на Иларион Макриополски), който става петия член на редакторски екип, воден от Ригс. Тук трябва да се изтъкне, че действителният превод на българската Библия е направен от българи като американски и английски мисионери спомагат за ревизирането и отпечатването му. В резултат на съвместната работа, на 10 октомври 1863 г. предварителната ревизия на Стария Завет е завършена. Ригс, Костович и Лонг започват ревизирането на Славейковия превод.

В началото на 1864 г. Славейков се премества от Трявна в Цариград, където екипът завършва своето дело. След като текстът е окончателно завършен, започва работата по отпечатването му. Третият том на Стария Завет е приключен и публикуван през първата половина на 1864 г. До 1865 г. работата по Новия Завет е завършена и неговото ново издание излиза от печат през 1866 г.

До този момент, изданието на Новия Завет и публикуваният частично Стар Завет, са вече добре познати и търсени сред българското население. Мисията в Пловдив продава 3624 екземпляра на Новия Завет за един месец. През 1863 г. други 895 екземпляра били продадени за период от 7 месеца. В Ески Загра (Стара Загора) 800 броя са продадени само за един месец. В средата на 1867 г. първите три тома на Стария Завет са разпродадени и започва отпечатването на нов тираж.

През 1865 г. последните поправки по Новия Завет са завършени. Следват ревизия на Стария Завет с цел съгласуване с граматиката на езика и публикуване на цялата Библия в малък формат. В края на 1876 г. сто страници от българската Библия са пуснати за отпечатване. През 1867 г. с помощта на Американското библейско общество в Ню Йорк, д-р Лонг отпечатва две издания от българския Нов Завет - едно на новобългарски и едно на църковно-славянски. Отделното издание с двете версии в паралел също е публикувано.

След повече от 12 години упорит труд, през юни 1871 г. 36000 екземпляра от превода на пълната Библия на български са публикувани в Цариград (а не 1872 г., както претендира Лео Уайнър или 1864 г., както е отразено в следствие на неизвестни на автора източници ). Библията е публикувана в две версии (голям и малък формат) като и двете са с препратки. Големият формат излиза от печат първи и е в осем тома с общо 1060 страници. Преводът е познат като Цариградско издание. Първото копие на българската Библия е получена от печатницата през юни, 1871 г. и изложено в сградата на Мисията за Европейска Турция в Стара Загора.

Поради големият интерес, цялата Библия е повторно отпечатана в 1871 г. с няколко последователни издания. През 1879 г. общото число на отпечатани и разпространени български Библии от така наречената “Библейска (издателска) къща” в Цариград са 6572 тома. След отпечатването на българската Библия Ригс издава Речник на Свещеното Писание (620 страници - Цариград, 1884 г.), Хармония на Четирите Евангелия (236 страници - Цариград, 1880 г.) и Коментар на Новия Завет (в 3 тома -1894-98 г.). Ревизираното издание на Библията е публикувано през 1891 г. в малък формат и по-късно преиздадено през 1906 г., след смъртта на Ригс през 1901 г.