Jump to content

Методи за освобождаване от кармата


Recommended Posts

11. МЕТОДИ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ КАРМАТА. ЛИКВИДАЦИЯ НА ВЕКА. СИЛАТА НА НОВОТО УЧЕНИЕ.

 

„И ще обърше Бог всяка сълза от очите им“ (Откров. 21:4). – „Кога ще стане това?“ – Когато се откажете от стария договор. Тогава, именно, Бог ще обърше всяка сълза от очите ви. Това наричам ликвидация със старото, със старата карма. Всички хора са оплетени със старото, със своята карма. Старите дългове, старите обещания, старите мисли и желания, старите постъпки, които сте забравили – това е кармата. Сегашният човек е оголял от своите стари дългове. И до днес още той плаща дълговете си с лихвите заедно. Развалете стария договор! Дошло е време да изплащате старите си дългове. Дошло е време за ликвидация със старото! Сега е ликвидация на века. (85, с. 15)

 

Като наблюдаваме живота на съвременните хора виждаме, че никакво християнство не е останало в тях. Чудно е, когато те говорят за християнство! Съвременното християнство е примесено с езичество, то още не се е проявило в своята пълнота. Съвременните християни носят своите идеи отвън, а отвътре остават със старите си вярвания и идеи, каквито са имали преди християнството. Например българите не казват „Рождество Христово“, но „Коледа“. Значи те честват своите стари богове. Те казват още: „Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа.“ Това подразбира, че се е замъчила майката на техните стари богове. Когато празнуват Великден, това подразбира възкресението на някой техен бог, който отговаря на Христос. По същия начин и у вас възкръсват някои ваши стари вярвания. Като знаете това, вие трябва да пресявате вашите стари вярвания, събрани от вековете, и да останете само с ония положителни възгледи и знания, които носите в себе си от създаването си още. Това значи ликвидиране с кармата. Сега настава епоха на ликвидация! През това време всеки трябва да преобрази себе си, като извади настрана старото, негодното за работа, а задържи само здравото, полезното за живота. Старото ще остане за тор, а новото – за основа на бъдещата култура. Всичко старо трябва да се пречисти, преработи и да остане само новото. (108, с. 197)

 

Представете си, че близо до корените на някой голям дъб посадите едно малко цвете или растение. Как мислите, добре ли ще се развива това цвете? – Цветето няма да се развива добре. Защо то не ще може да вирее? В скоро време това цвете ще заглъхне, защото дъбът ще поглъща всички хранителни сокове от земята, както и светлината на Слънцето, тъй щото почти нищо няма да остане за цветенцето. Следователно вие трябва да имате предвид, че старият човек, който живее у вас, както и всички стари възгледи и разбирания за науката, за живота, представят голямо дърво, подобно на дъба. И ако вие не се отдалечите от корените на това дърво, каквато работа и да започвате, няма да успявате. Защо? Това дърво ще изсмуква соковете на вашия живот. Окултистите наричат това дърво „дърво за познаване доброто и злото“. Ето защо човек трябва да стои далеч от това дърво, за да може свободно и правилно да се развива. Това значи да ликвидира човек със своята карма. Кармата е дърво, което има свои нужди и желания – да расте и да се развива. Това дърво, което представя миналия живот в човека, трябва да се изкорени, да се замести с ново. Който се е опитвал да корени това дърво, той е разбрал какво значи да изтръгва дяволския нокът от себе си. Рече ли да го изтръгне, вижда колко много боли. Като види, че боли, той започва да го реже. Не, боли-не боли, този нокът трябва да се изтегли, да се изтръгне с корен. В това седи спасението на човека. Някой започва да тегли този нокът, но като го заболи много, той го оставя. По този начин той си създава по-големи болки. Който иска да бъде ученик, той трябва да изтегли този нокът изведнъж. Казвам: ако не можете да изкорените това дърво във вашия живот, поне отдалечете се от него! И тогава посадете новия живот, новите идеи, новите мисли далеч от старите. Значи, без да искате, едновременно ще водите два живота. При това положение забелязвате как в дни на добро разположение, при благородство на вашето сърце, вие сте наклонен към проява на красивото, на великото в себе си, готови сте да говорите Истината; и обратно – в дни на неразположение и вие сами не усещате как езикът ви се подхлъзва и говорите или правите това, което не искате. И като останете сами, вие сте недоволни от себе си и се чудите как се поддадохте на известно изкушение. Това става и с млади, и със стари – с всички хора. Туй се дължи на стария живот в хората. (50, с. 56)

 

Силата на Новото учение се заключава в това, че може да плати всички полици. Истина ви казвам, че ако приемете Новото учение, няма да остане неплатена полица. Всички стари, неизплатени полици наричаме карма. Европейските народи страдат от своята карма. (137, с. 68)

 

Съвременните хора трябва да работят за своето самовъзпитание, както и за възпитанието на младите, но по нов начин. Кармата на съвременните хора е голяма, тежка, тя е натрупана от хиляди години насам и трябва да се ликвидира с нея. При това положение смешно е, когато някой се заканва на хората, иска да им покаже кой е и какво може да направи. Какво можеш да направиш? Ти имаш да плащаш хиляда полици по хиляди левове! Изплати първо тях, че после ще показваш на хората какво можеш да направиш. (108, с. 176)

 

Време е вече хората да се откажат от своя минал живот, от проявите на животинското си естество, и да дадат ход на светлите и красиви мисли и желания в себе си, останали в наследство от възвишените Същества. Красивият и чист живот ще спаси човека. Чрез него той ще разреши своята карма и ще влезе в новия живот. Каквото посее човек, това ще пожъне. Сегашният човек още не е орал и сял, както трябва. На физическия свят отчасти е изпълнил тази задача, но малко е работил в полето на сърцето и на ума си. Отсега нататък той трябва да обработва тия полета, да ги разоре и посее, за да може в близко бъдеще да получи някакъв плод. Хората се нуждаят от нови методи за възпитание и самовъзпитание, от нов морал и нови разбирания. (70, с. 295)

 

Идат нови времена, нови условия, нов живот. За кого? – За добрите хора. Само добрите и любещи хора имат бъдеще. Само те имат добри условия. За лошите хора и за онези, които живеят в безлюбието, няма бъдеще, няма добри условия. Това е закон, който сами ще опитате. Който иска да смекчи съдбата си и да избегне от закона на кармата, трябва да приложи доброволно Любовта, а не насилствено. Любовта освобождава човека от всички мъчнотии и страдания, от всички противоречия и заблуждения. Достатъчно е гъсеницата да се превърне на пеперуда, за да се освободи от мъчнотиите си. Пеперудата се храни с чиста, хубава храна. Ето защо, прилагайте Любовта и вървете напред. (31, с. 31)

 

Кармата се разрешава само чрез Любовта... Законът на прераждането е закон за изкупуване и освобождаване на човека от погрешките на миналото. По същия закон човешкият ум и човешкото сърце се раждат и прераждат. (38, с. 82)

 

Който върши волята Божия, той ще бъде здрав, умът му ще бъде на място, хората ще го обичат. Не върши ли волята Божия, ще дойдат за него кармически, икономически лоши условия и т.н. Като не знаят причината за всичко това, хората се оправдават с лошите условия на живот, с лошо наследство и т.н. Всичко лошо може да се измени, при условие човек да върши волята на Отца си и да Го слуша. Ако слушате Отца си, Който вижда в тайно и въздава наяве, всичко ще се превърне на добро. (80, с. 222)

 

Как може да се лекува човек? – Като се освободи от всички отрицателни мисли в ума си и от всички отрицателни чувства в сърцето си... Абсолютно здравият човек е свободен от закона на отрицателното внушение, от всички кармически връзки. Той се е развързал благодарение на закона на Любовта и на закона на Истината. Казано е, че Истината освобождава, а Любовта възкресява. (91, с. 29)

 

Всеки човек, когато умира, усеща, че всичко е изгубено. Идете при някой умиращ и го попитайте: „Доволен ли си от своя живот?“ Какво ще ви каже? – „Дано ми повърне Господ живота, другояче ще живея.“ Ние все уреждаме живота си, а животът си остава неуреден. Не, животът за ученика е уреден! Туй, което трябва да стане, е определено. Това не е ограничение на волята ви, защото всяко нещо става по закона на кармата. Идва един беден, който не ви познава, и ви иска хиляда лева назаем. Този човек в едно минало съществуване ви е приел в дома си, дал ви е десет хиляди лева назаем, но вие сте задържали парите, офейкали сте и не сте му ги върнали. Минават хиляда години, той идва да ви ги иска. Ако се пресметнат с лихвите, колко трябва да платите? Той ви иска хиляда лева, а вие казвате: „Не признавам.“ – Не, вие трябва да го повикате, да му кажете: „Аз ви дължа още десет хиляди лева. Ще си изплатя дълга.“ Не ги ли изплатите доброволно, той ще дойде веднъж, два пъти, десет пъти, докато му върнете парите. Каква е вашата философия? Вие казвате: „Ако речем тъй да даваме, къде ще му излезе краят?“ Трябва да знаете, обаче, че при вас ще дойдат да искат пари само онези, които имат да вземат от вас, и то ни повече, ни по-малко. В Божествения живот няма нищо случайно. Има известни хора, на които ние дължим нещо. Има други хора пък, на които ние трябва да направим една услуга. Те са ни направили едно добро някога, без да са ни взели нещо. Когато вземеш от някого нещо и се подпишеш на полицата, той по закон те хваща. Друг някой направи едно добро, казва: „Аз не искам нищо, от Любов направих това.“ Този човек, комуто е направено това добро, в този живот дохожда и по същия закон направя едно добро по Любов на същия човек. По Любов ще ти направят едно добро, по Любов ще отговориш. Следователно има два вида добро: едните работят по задължение, а другите – по Любов. Такива трябва да са вътрешните ви разбирания, за да се освободите от дребнавостите на живота. (140, с. 134)

 

Да допуснем, че някой човек е живял много време на Земята, но е водил разпуснат живот, заповядвал на този, на онзи, и с това си създал тежка карма. Какво трябва да направи? Според Божествените закони той трябва да се откаже от този живот и да заеме положението на обикновен човек без всякаква власт над другите, но с власт над себе си. Царят има власт отвън и затова минава за богат, за силен човек. Обикновеният човек има власт отвътре, затова минава за беден, за слаб човек. Според мене слабият човек е слаб отвън, а силен отвътре; силният човек пък е силен отвън, а слаб отвътре. Покажете един човек, който, като е бил външно силен, да е бил едновременно и вътрешно силен! Мислите ли, че Исайя или ап. Павел са били снажни, мускулести хора? Силата на човека не седи в големината и развитието на физическото му тяло. Силен човек в пълния смисъл на думата е онзи, който в даден момент може да увеличава и да намалява тялото си, т.е. да става толкова голям, че никой да не може да го измери и толкова малък, че никой да не го вижда. (108, с. 83)

 

Често хората говорят за кармата, за кармическия закон и търсят начин как по-лесно да се справят с него. Кармата се дължи на известни отклонявания в живота на човека. Следователно, иска ли да се справи с кармата си, човек трябва да се върне назад в живота си, да намери причината за това отклоняване и да я отстрани. Ако причината за това отклоняване се дължи на известно нарушаване на отношенията му с някой човек, той трябва да изправи тия отношения. Щом изправи отношенията си с този човек, едновременно с това той изправя и отношенията си и към Първата Причина. Следователно всяко престъпление, всяка грешка към кое и да е същество едновременно е погрешка и към Първата Причина, към всички разумни и възвишени Същества. Достатъчно е в човека да се яви най-малкото желание да изправи погрешката си, за да му се притече Бог на помощ. Тъй щото от човека не се иска нищо друго, освен желание да изправи погрешките си. Има ли това желание, условията за изправяне ще му се дадат. От човека се иска добро желание за изправяне на погрешките, а условията и възможностите за това се дават от възвишения свят. Човек сее, Бог възраства посятото. Ето защо човек трябва да има търпение – да чака момента да възрасне онова, което той е посял. Не спазва ли този закон, той ще изгуби и това, което е посял. Докато човек мисли, че е единственият фактор в света, че всичко зависи от него, той е на крив път. (168, с. 200)

 

Казано е: „Който изтърпи докрай, той спасен ще бъде.“ Човек трябва да изтърпи условията на живота си докрай, за да бъде спасен, т.е. да мине в благоприятните условия на доброто растене и развиване. Човек трябва да има предвид следното нещо: когато е при благоприятни условия, да не поставя преграда на Божествените блага, които идват към него. Когато е в неблагоприятни условия, да не се озлобява, да не се мъчи да събаря преградите на ония, които са ги поставили. Всеки сам трябва да премахне преградите, които е поставил. Според закона на кармата, в един живот човек ще бъде богат, в друг – сиромах. Защо? – Теченията на живота се сменят, богатият изгубва всички блага, които по-рано е имал, и става сиромах. Тия блага отиват към страната на онзи, който е бил сиромах. Като е поставял прегради на Божествените блага, богатият е станал причина да се изменят теченията на живота, вследствие на което е изгубил благоприятните условия в полза на сиромаха. Това говори за великия закон на равновесие, който съществува в Природата. Този закон има приложение не само по отношение на външните блага, но и по отношение на благата на сърцето и ума. Ако сърцето на човека постави преграда на благата, които идват към него и по този начин препятства да отиват в посока на ума, сърцето се развива добре, а умът остава хилав. Но понеже теченията в живота се сменят, благата ще почнат да текат в посока на ума и преградата, която сърцето само е поставило на пътя си, ще пречи на тия блага да минават през него. Тогава то ще остане хилаво, слабо. Когато човек пожелае да развива правилно и ума, и сърцето си, той трябва съзнателно да работи върху себе си сърцето да махне преградите, които само е поставило на пътя си, а умът – своите. Съзнае ли това, човек трябва да остави свободно силите, които минават през сърцето му, да отиват и към ума, за да може, когато теченията се сменят, силите, които минават през ума, да отиват и към сърцето. Като не спазват този закон, хората са осакатили, изопачили нормалното си развитие. За пример, срещате човек с отличен ум, а с хилаво сърце. Или обратно: с добре развито сърце, а с хилав ум. Това са анормални положения в живота. Човек трябва да има добре развит ум и добре развито сърце. – Как ще се премахнат тия аномалии? – Като се премахнат преградите, които хората са поставили на Божествения път. Запишете в ума си следната мисъл: благата, които Бог дава, трябва да се оставят свободно да текат, да се ползват всички живи същества. (77, с. 171)

 

Единствената сила, с която можем да се освободим от човешката карма, то е само мирът. Кармата, и тя си има своята слаба страна. Една каруца ще почнат да я товарят, ще я претоварят, ти ще теглиш и най-после се скъсат ремъците. И така ще се освободиш. Това са хиляди кила, 10 000 кила... Ами че един грях дава сто пъти по-голям товар, отколкото човек тежи. Колко трябва да вдигне един човек? Средно 50 кила, повече не може. Човек трябва да има търпение. Кармата може да се победи чрез търпение... Не можем да вземем животните за пример на търпението. За образец на търпението можем да вземем Бога. Той е дълготърпелив, Единственият, при Когото ние и целият свят отива за помощ и Той все изплаща, седи тихо и спокойно търпи. Ако някой път ви изпратят наказание – други са това, а Господ все седи и търпи. Той е дълготърпелив. И когато Ти Му се оплакваш, Той казва: „Ще се оправи.“ (174, с. 88)

 

Сега в този живот вие кармически имате ред препятствия, които трябва да преодолеете. Едни от вас имат по-големи препятствия, други – по-малки, но със силата на волята те ще могат по-лесно или по-мъчно да ги преодолеят. (50, с. 50)

 

Използвай богатството си, което Бог ти е дал. С него веднага можеш да изплатиш кармата си и да станеш съвършен. Ако не използваш богатството си разумно, ще попаднеш под друг закон и ще увеличиш кармата си. (126, с. 275)

 

Аз искам да пеете за себе си – за никого другиго! Ама за кого „себе си“ подразбирам? Не за това лично „себе си“, но за Божественото вътре във вас. У вас има такива кармически състояния, които по никой друг начин не можете да смекчите, освен със силата на музиката. Или пък трябва да изучавате мистически стихове и да мислите върху тях, понеже те са музикални. Пението, което сега употребяваме, е език на много напреднали Същества. Те са образували музиката. И туй, което за нас е безсмислено – тоновете за пример, за тях те са говор. Когато един ден достигнете до туй развитие, ще видите, че един тон „до“ има нещо повече, отколкото вие можете да разберете. В даден случай той ще ви проговори. (34, с. 264)

 

Сега вие ликвидирате кармата си. Знайте, че вие сте в последната фаза на вашата карма. Това е така назряло сега, че колкото по-скоро, толкова по-добре за вас. Всяко едно отлагане е вече лошо. Българинът казва: „Късо я режи.“ Някои казват: „Да вземем да ходим из горите.“ Из горите са ходили калугерите, това е един начин за укрепване само. Сега няма къде да бягаш вече. И който ходи из горите, и той ще се върне между хората. (83, с. 192)

 

Една задача, която можете да извършите, е следната: всяко училище си има своите мъчнотии, своите трудности. Та гледайте сега да ликвидирате със старата си карма, не отлагайте! Гледайте да насадите нови мисли, нови разбирания, в които да има растеж и разширение на душата, за да уякне човек. Та сега всинца си имате по един малък борч, по някой падеж на полица. Ще дойде денят на изплащане и всинца вие търсите пари да изплатите полиците си. Това са все нови дългове. Гледайте всяка една от вас да направи това, което може, да извършите по една работа, да изучите по едно упражнение... На всички ви трябва усърдна молитва. (2, с. 78)

 

Когато се говори за покаяние, разбираме изпразване на човешкото съзнание от всичко онова, което му е причинило болки, страдания, разочарования. Пълнотата на съзнанието, с която човек е разполагал досега, е била бреме за него. Това бреме трябва да падне. Бремето на човешкото съзнание индусите наричат карма. Освобождаването от това бреме те наричат благодат. Само Божията Любов е в сила да освободи човека от това бреме. (101, с. 102)

 

Вие сте изучавали закона на кармата. Според този закон човек е съчетан от ред усилия, когато е работил в миналото. Значи той е прекарал ред съществувания на добри и лоши животи. Понякога той е живял охолно, разпуснато, вследствие на което е направил много дългове. Всички тия дългове са записани в Божествената книга. А понякога той е живял така, че е придобил големи печалби. Днес тези печалби и загуби така се преплитат, че докато отначало върви добре, изведнъж животът му се влошава. Той започва да се чуди защо хората го обиждат, защо го ограбват, защо някой запалил къщата му. Това е все резултат на миналото. Така поне го обясняват. Някой в миналото, преди две прераждания, е запалил къщата на своя ближен и днес му се връща същото. Или преди две прераждания той обрал някого, а днес обират него. Обраният в миналото днес идва да си вземе това, което му е взето. Който разбира закона на кармата, казва: „Този, когото обрах в миналото, днес дойде да си вземе своето.“ Затова не дава крадеца под съд. Той все едно, че скъсва полицата и ликвидира. Той се обръща към Бога и казва: „Господи, простих му.“ Като разреши така въпроса, втори път няма да го обират. Рече ли да се съди човек, с това той усложнява положението. (88, с. 59)

 

Какво нещо е кармата? – Закон за възмездие. Всички дългове, които човек прави, трябва да ги плати, и то наложително. Докато яде и пие, човек не мисли. Щом дойде плащането, тогава започва да плаче и да се моли да го отмине горчивата чаша. Христос дава пример как може да се плати кармата. Един цар имал един слуга, който му дължал десет хиляди таланта. В деня, в който трябвало да плати дълга си, слугата се явил при господаря си и започнал да плаче, да се моли да отложи срока на плащането. Най-после царят му казал: „Прощавам всичкия ти дълг. Иди да работиш и бъди разумен, да не правиш нови дългове.“ Какво направил после този слуга? Едва излязъл от дома на господаря си, той срещнал свой съслужител, който му дължал само сто пенязи, хванал го за врата и започнал да го души да му плати дълга си. Длъжникът паднал на колене и почнал да се моли, да плаче, да отложи срока на плащането. Кредиторът, обаче, останал неумолим, дал под съд длъжника си и го турил в затвора. Като чул за това, царят извикал първия си слуга и му казал: „Аз ти простих целия дълг от десет хиляди таланта. Не можа ли и ти да простиш на брата си 150-те пенязи, които ти дължи?“ Каква поука можем да извадим от този пример? Законът на прощаването гласи: всичко, което Бог прощава, и човек трябва да прости. На когото Бог прощава, и човек трябва да е готов да прости. На когото Бог не прощава, и човек не трябва да му прости. Ако Бог прости на някого, а човек не му прости, затворът чака онзи, който не е готов да прощава. Прощавайте, за да прощават и на вас! Както Бог постъпва към вас, така постъпвайте и вие към другите! Човек не може да прощава с такъв широк размах, както Бога, но може да прощава в размерите на своите възможности. (70, с. 300)

 

При всяка своя мисъл, при всяко чувство и действие, давайте си отчет какви са отношенията ви към Бога, към ближния ви и към себе си. Правете вътрешен анализ на всичко, което минава през вас. Този анализ е нужен за самите вас, а не за другите. Що се отнася до Съществата, които следят кармата на човека, те не се интересуват от вашия анализ. Те само следят всички ваши външни и вътрешни прояви и отбелязват, пишат сегашния и бъдещия ви живот. Сегашният и миналият ви живот определят вашия бъдещ живот. Тия Същества са много строги. Те не пропущат нищо от вашия живот. Те изваждат лентата на миналите ви животи, развиват я и в най-малки подробности преглеждат формите, през които сте минали. Те следят вашите прояви и определят условията на бъдещия ви живот. Сега е време на ликвидация с кармата. Казвате: „Как, аз да призная греховете и престъпленията си? Не съм съгласен с това.“ – Не, ще признаеш всички свои погрешки и грехове, ще се изповядаш и така ще ликвидираш с кармата си. Ако днес не искаш да ликвидираш, утре в бъдещия живот ще сториш това. За предпочитане е, обаче, още днес да ликвидираш. По-добре днес, отколкото утре. По-добре сами да се съдите, сами да изправяте погрешката си, отколкото други да ви съдят и да изправят погрешката ви. Щом осъзнаете погрешката си, веднага я изправете. Само при тези условия благородното и възвишеното у вас ще може да се прояви. (54, с. 125)

 

Не мислете, че след като сте живели десет години добър живот, у вас ще стане голяма промяна. За да стане една чувствителна промяна във вас, изисква се цял живот усилена работа. При тази карма, която имате, с един замах от десет години не може да се направи нищо. Например, да кажем, че имате една карма от 8000 години – ако за всеки хиляда години изплащане на кармата са потребни десет години добър живот, тогава ще са ви необходими 80 години добър живот, за да ликвидирате с тази карма. Ако кармата ви е от 2000 години, трябват ви 20 години усилена работа, за да ликвидирате с нея; ако кармата ви е от 1000 години, в десет години чист и свят живот ще ликвидирате с нея. Но онези, които регулират този закон, не оставят да се изплаща наведнъж кармата. – „Изобщо всичко ли се изплаща, или има малка отмяна?“ – Господ изисква в края на краищата да поправите всичко, което сте развалили – ще съградите къщата тъй, както си е била и тогава ще имате извинение, прошка – всичко ще се ликвидира. (9, с. 41)

 

Казвате: „Да оженим децата си, поне така да ликвидират със своята карма.“ – Не се занимавайте с кармата! Две хиляди години все с кармата си ликвидирате и още не сте ликвидирали. Друг ще ликвидира вашата карма. Друг ще разреши този въпрос. Питате: „Дали е узряла вече кармата ни?“ – Тя е узряла и презряла даже, това всички трябва да знаете. Ако чакате още 50 години да узрее кармата ви, вие сте загубени. Вашата еволюция ще спре. Така ще изгубите благоприятните условия за развитие. Няма време за отлагане. Ликвидирайте още сега! Изхвърлете от себе си всяко съмнение, всичко отрицателно! Намерете свещицата и я запалете. Тя ще внесе във вас новите идеи. (192, с. 115)

 

Съвременните хора страдат, мъчат се, не знаят как да се справят с мъчнотиите на живота. – Много просто, трябва да се свържат с Бога! Няма по-реално нещо от тази връзка. Тя никога не се променя и нищо в света не е в състояние да я разкъса. Достатъчно е да насочите ума, сърцето и волята си нагоре, към Първичната причина, за да се свържете с нея моментално. Достатъчно е човек да отправи погледа си към изгряващото Слънце, за да разсее облаците, събрани в неговото съзнание. Такова нещо представлява Първичното съзнание. Достатъчно е човек да се свърже с това съзнание, за да разсее събралата се в него мъка, скръб. Първичното съзнание е Слънцето на хоризонта на нашия духовен живот. То е в сила да пробуди съзнанието на всеки човек, да внесе в него повече светлина, повече живот. Срещате някой човек отчаян, мрачен, недоволен от себе си, от живота, готов да мре. Обаче ако може да се свърже с Първичното съзнание, всичко това моментално изчезва – той става весел, разположен, съзнанието му се прояснява; той намира смисъл в живота, вижда, че има за какво да живее. Всяка мъчнотия показва, че човек се натъква на някакъв възел от някое негово минало съществуване и той трябва правилно да го развърже. Тази мъчнотия е кармическа и трябва разумно да се разреши. Представете си, че в някое от своите минали съществувания вие сте убили някой човек, но сте забравили това престъпление. В сегашното си съществуване вие сте доста изменени външно, никой не може да ви познае. Обаче при движението по орбитата на вашето съзнание вие минавате през своето минало, когато сте извършили престъплението и срещате онзи, когото сте убили. Тази среща е необходима, за да ликвидирате с кармата си. Човекът, когото в миналото си сте убили, веднага ви познава. Вашият образ, вашите движения са се отпечатали в съзнанието му и той се нахвърля върху вас с мисълта си, започва да търси случай да ви отмъсти. Неговите неприязнени мисли и чувства се отразяват върху вашите и вие преживявате големи сътресения. Какво трябва да правите при това положение? Ще се обърнете към Бога с молба да ви помогне правилно да ликвидирате с кармата си. Каквито страдания да ви сполетят, ще ги понесете с търпение, защото знаете, че причината за тези страдания лежи във вас. Както сте създали престъпленията, така ще ги изправите. Има случаи, когато някоя душа, на която сте причинили някаква пакост, с години ви търси, докато ви намери да ви отмъсти. Когато тя е горе, в невидимия свят, вие сте на Земята. Тя ви търси горе, не може да ви намери. Ако тя е на Земята, вие сте в невидимия свят – пак не може да ви намери. Случва се и двамата да сте на Земята, но вие сте някъде в Америка, а той – на другия край на света, не може да ви намери. Най-после условията се съчетават така, че и двамата се срещате на едно и също място. Тогава вие не можете да бягате, но трябва да се обърнете към Бога с молба да ви помогне. Вашият кредитор пита: „Готов ли си да плащаш?“ Ако кажете, че сте готови да плащате, той ще ви пусне на свобода и ще чака да се изплатите. Кажете ли, че не признавате задълженията си и не искате да плащате, той ще ви хване, ще ви тури в затвор и ще ви подложи на големи мъчения и изпитания. Този е моментът, когато човек трябва да признае престъплението си и да започне да плаща. Тогава той ще се обърне към Бога, към вечния извор на Любовта да му помогне правилно да ликвидира със своята карма. Кармата се ликвидира със закона на Любовта, а не с бягане. С бягане въпросите не се решават. Всяко страдание има свои далечни причини. Страданията не идат напразно. Кармата може да се изрази на физическия свят, но може да се изрази и в астралния, или в менталния свят, т.е. в света на чувствата и желанията, или в света на мислите. Както и да се изрази кармата, вие трябва да научите урока си от нея и геройски да понасяте страданията си. Хиляди години могат да минат, но онзи, с когото сте свързани кармически, непременно ще ви намери и ще ви застави да му платите. При ликвидиране на кармата има обратни положения. Това са добрите случаи във вашия живот, когато вие сте правили добро на хората, а те не са могли навремето си да ви благодарят. Тъй щото когато някой ви хване за гушата и настоява да платите каквото му дължите, едновременно с това друг иде да ви благодари за доброто, което някога сте му направили. И двамата са еднакво силни – те се хващат за раменете и започват да се борят. Вие оставате между тях. В дадения случай вие не трябва да взимате участие в тяхната борба. Ще седите настрана и ще се молите. Те сами ще се разправят. (57, с. 190)

 

Законът на кармата може да се регулира само когато човек е готов да се самопожертва за другите, да стане техен слуга, да отдаде правото на всяко живо същество. Правото, което искате за себе си, трябва да отдадете и на другите; благото, което желаете за себе си, трябва да желаете и за другите. (50, с. 118)

 

„Какви методи има за освобождение от лоша карма?“ – Да си платиш борча! Този въпрос евангелистите го решават така: „Повярвай в Господа Иисуса Христа и ще бъдеш спасен ти и домът ти.“ Аз казвам: повярвай в Господа Иисуса Христа и твоята карма ще бъде ликвидирана! Този стих за повярването има отношение към спасението само в този смисъл, че Христос само те връща от една посока в друга, но не ти изплаща кармата. Паднал си долу – хваща те и те избавя, изважда те от потъване, но с това изваждане ти не си станал изведнъж благороден, а си оставаш същият човек. За да станеш благороден, трябва да работиш върху себе си. Само чрез работа и страдания може да изплатиш кармата си. Най-добри и най-бързи методи за ликвидиране с кармата са безкористието и самопожертването; по-бързи от тях няма. (8, с. 99)

 

Трябва да бъдем герои, да надвием нашата карма и да кажем: „Мога! Аз имам един контакт с Бога, имам Божията Любов, имам живота. Имам друг контакт с Бога, с Божията Мъдрост – имам ума, знанията и светлината. Имам трети контакт с Бога, с Божията Истина – имам силна воля. Всички въпроси, които ме спъват, мога да ги разреша. С Бога всичко мога да направя!“ (83, с. 153)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...