Закон на необходимоста и закон на свободата

[Sheny Idaet]

4. ЗАКОН НА НЕОБХОДИМОСТТА И ЗАКОН НА СВОБОДАТА

 

Вярвайте в своя ум, в своето сърце и в своята душа, за да се освободите от старото заблуждение, наречено карма или закон на необходимостта. Само така ще влезете в закона на свободата. (46, с. 192)

 

Съществуват два закона: закон за кармата, или закон за причини и последствия – ти носиш страданията по неволя, т.е. по необходимост; вторият закон е закон на свободата. Законът на кармата не признава никакво право, никаква култура, никакво щастие, никаква любов. – „Кой прилага тоя закон?“ – Вие го прилагате всеки ден, но и върху вас го прилагат. Вие хванете една кокошка, пипнете я тук-там, да се убедите, че е угоена и туряте ножа на врата Ă. Тя кряка, моли се, но не я чувате. (46, с. 178)

 

Ако се роди у вас мисълта дали сте от моралните типове или не, ще знаете, че неморален тип е човекът, който през всичкото време се е противил на доброто желание на Природата. Той е злоупотребил с всички ония добри условия, които тя му е давала. Следователно всеки сам може много добре да знае към кои типове спада. Природата отбелязва всичко. Погрешките на човека не се крият в Природата, а в неговата зла воля – той не е искал да използва нейните добри условия. Следователно и в сегашния живот още, щом човек съзнае своите погрешки, лесно може да обърне обратния лист и да измени своите неморални действия в морални. Туй е кармически закон. Щом съзнаеш, че туй, което си вършил досега, е несправедливо спрямо Природата и почнеш постепенно да коригираш постъпките си, няма да се мине дълго време и животът ти ще се измени, ще се поправи. (151, с. 230)

 

Животът на хората може да се уподоби на оране. Човек оре, посява своята нива и каквото придобие от нея, нарича го карма. Значи кармата не е нищо друго, освен жетва на човешката нива. Когато човек овършее житото си, учениците му го пренасят в неговите хамбари. Който не разбира живота като оране, като сеене и като вършитба на посятото, той мисли, че е свободен, самостоятелен човек. Животът без Любов не може да съществува. (86, с. 34)

 

Божественият порядък е създал човешкия порядък и човешкият порядък може да се ползва от Божествения порядък на нещата. Следователно, когато в човешкия порядък ние се ползваме от Божествените условия или възможности, то е храна на нещата. Но някой път човешкият порядък влиза в разрез с Божествения – тогава в живота се раждат противоречията, туй, което ние наричаме зло. Щом човешкият порядък дойде в разрез с Божествения, ражда се злото. И се прекъсва онази хармония, която съществува. Сега някой път се заражда въпросът за вашата карма. Назряла е вашата карма, да кажем. Думата „карма“ е чужда дума, която съдържа известна философия. Каквото посееш, такова и ще намериш. Ако посееш едно житено зърно, ще намериш плода на житеното зърно. Ако посееш едно царевично зърно, ще намериш резултата на царевицата. Ако посееш ряпа, ще намериш ряпа. Каквото посееш на нивата, такъв резултат ще имаш. Казвате: „Защо е такъв моят живот?“ Такъв е твоят живот, защото така си сял. Какво трябва да се прави? Да допуснем, че вие сте болен, търсите лекар да ви лекува. Аз ако бях болен, нямаше да търся лекар. Най-първо щях да се интересувам да намеря здравите хора, ще ходя да се запозная с тия хора, да видя как живеят. (18, с. 680)

 

Според индуската философия погрешките имат отношение към човешката карма. И царят, и простият човек грешат. Някой цар изтезава, мъчи слугите си без да мисли за последствията. В бъдеще царят ще стане слуга, а слугата – цар. Трябва ли да пита тоя слуга защо господарят и близките му се отнасят лошо с него? Не търси причината отвън, в другите хора, но я потърси в себе си. Едно време, когато си бил цар, ти си измъчвал слугите си. Днес те ти отговарят по същия начин. Днес, както и да се отнасят към тебе, ще благодариш и ще знаеш, че ти си причина за всичко. Като знаете това, от всички се иска добър живот. Закон е: когато съдят някого, ти не го защитавай! Само един начин има, по който можем да му помогнем: да изпратим мисълта си към него с пожелание да изправи грешката си. Не съжалявай, че законът те съди; радвай се, че имаш условия да изправиш погрешката си... Помнете: погрешката на едного е погрешка на всички. (69, с. 10)

 

Кармата, това е разбирането на човека. Тъй както хората разбират кармата, тя никога не може да се разреши. Когато апостол Павел разисква кармата, казва: „По закон никой не може да се оправдае.“ Ако ние мислим само за себе си и искат да ни убедят, че в едно прераждане ще станем добри, в друго, в трето – казвам: „Зей, коньо, за зелена трева.“ Следующият живот не може да те направи добър. (100, с. 21)

 

Казвам, блажен е онзи човек, който не съди Бога в сърцето си! Блажен е онзи човек, който не съди човека в сърцето си! Блажен е онзи човек, който не съди Господа в ума си! Блажен е онзи човек, който не съди Господа в душата си! Като дойдем до онова, което Бог прави, да считаме, че то е съвършено, че то е образ на всички блага. Нима ти можеш да бъдеш по-добър от Господа? То е върхът на безумието, оттам започва кармата, нашето нещастие. Щом помислиш, че Господ може да е направил погрешка, достатъчна е тази мисъл само, за да изопачиш целия си живот. (23, с. 270)