Наука за движенията

[Sheny Idaet]

6. НАУКА ЗА ДВИЖЕНИЯТА

 

Човек трябва да прави съзнателни движения и да ги прилага в своя физически живот като метод за трансформиране на енергиите си... Индусите имат цяла наука за движенията, макар че някъде те отиват до крайност. Обаче много от движенията им са в съгласие с разумната Природа. Тези движения са необходими и на място. Всички движения, които са в съгласие със законите на Природата, са на място. Те могат да лекуват човека. (135, с. 76)

 

Ако ти не знаеш как да движиш ръцете си, ще загазиш. Много нещастия в света зависят от неправилното движение на ръцете. Много щастливи случаи зависят от махането на ръката. Онези, които са изучавали науката за движението, а това са индуските учени и адептите, имат такива движения, че като са между свирепи животни, само с едно вдигане на ръката по известен начин, без да говорят – стъписват се животните. Махането на ръката трябва да образува едно особено движение, което е в съгласие с Природата. Щом махнеш по този начин, ти предизвикваш всичките силови линии и те по този начин ти помагат. И ти имаш цялата разумна Природа на своя страна. (32, с. 14)

 

Бог не обича бездействието. Когато човек само съзерцава, без да се мръдне от мястото си, той най-после заспива. Индусите съзерцават без да се мърдат. С часове седят на едно място, концентрират мисълта си в една посока, докато заспят. Като заспиш, ти не можеш да имаш никакви постижения. (1, с. 80)

 

Сега аз ви давам прости, елементарни упражнения и постепенно ще отивате към по-сложни. Индуските факири правят ред упражнения. Те седят неподвижно с дни, седмици и месеци наред, докато развият голяма концентрация и самообладание. Някои факири стоят с месеци със затворена ръка, докато ноктите им пораснат и пробият дланта. Казвате, че ръката им изсъхва. Наистина, не е добре да изсъхне ръката на човека и да седи с месеци затворена, но ако чрез затваряне на ръката си човек придобива известни добродетели, това упражнение е на място. И ако при отваряне на ръката си човек проявява някакви добродетели, отварянето Ă също е на място. Следователно човек трябва да отваря и затваря ръката си правилно. (120, с. 88)

 

Право е, че богат човек не може да бъде светия, но и сиромах не може да бъде светия, ако е недоволен. Под думата „богат“ разбирам човек, който е недоволен от себе си; „сиромах“ – човек, който е доволен от себе си... Но като казвам „доволен“, не разбирам да си индиферентен тъй, както в Индия има факири, които се хипнотизират и заспиват. Имало един, който в продължение на 20 години съсредоточавал мислите си и стоял неподвижен дотолкова, че птиците го смятали за дърво и започнали да правят гнезда на главата му. Не разбирам такова състояние на доволство – да се завъдят птички в главите ви. Бог е създал за тази цел дървета, а ти, за да си доволен, трябва да работиш за Бога, да слугуваш Нему. (161, с. 62)

 

Изобщо духовните, религиозните хора, както и тия, които минават за християни, като не разбират дълбокия смисъл на живота, те се стремят към седящ живот. Седящият живот много се практикува на Изток, между факирите в Индия. Някои факири седят по десетки години на едно място, не се движат, не се упражняват. Те не правят физически упражнения. По този начин, обаче, някои органи се атрофират. Това е до разбирането. Обаче целият човек трябва да се упражнява. Всички удове, всички мускули, цялото тяло трябва да се упражнява. Тези движения трябва да бъдат научни, а не само така, да прави човек упражнения, каквито иска и както иска. (24, с. 502)

 

Често вие правите гимнастическите упражнения набързо, гледате на тях като на номер, който трябва да се изпълни. Те имат смисъл за вас и ще ви допринесат голяма полза, ако можете чрез тях да влезете в контакт с живата Природа. Те са връзки, чрез които ще изкажете почитанието си към законите и правилата на Природата. Някой казва: „Аз не искам да правя никакви гимнастически упражнения, никакви движения.“ Питам: като седнеш на стола, не се ли движиш надясно-наляво, нагоре-надолу? Като вървиш сред Природата, не правиш ли различни движения? Докато стигнем до едно определено място, ние правим хиляди движения. Хубостта на живота седи в разумните движения. Откак си се родил, твоят живот е само движения. Живот без движение не може. Даже и индусите, и китайците, които могат да фиксират мисълта си, също правят много движения. По лицето на китаеца не можеш да уловиш някаква мисъл. (147, с. 377)

 

Като ученици вие трябва да проникнете в дълбочината на нещата, за да имате по-големи постижения. Мнозина изучават геометрията, но малцина проникват в дълбочината на формите. Старите египтяни изучаваха геометрията, но спряха вниманието си върху линиите, плоскостите и телата, без да проникнат в дълбочината на телата. Едва индусите започнаха да проникват в дълбочината на телата, но и те не са постигнали много в тази област. И на индусите липсва още дълбочина в схващанията. Има области, където те са силни, но не навсякъде. Като дойдат до философията на нещата, те се натъкват на големи празнини. За пример, някои индуси твърдят, че никакво движение в света не съществува. Всъщност не е така. Всички тела се движат, но с такава бързина, че движението им не се забелязва. Това не значи, че движението не съществува. Ако телата, както и частиците им, не се движат, светът би изчезнал, т.е. би се превърнал на нула. (145, с. 57)

 

Ако работите без да си движите ръцете, ако вие спрете без движение ръцете, тогава тази дейност не е правилна. В Индия някои спират движението – да не правят никакво упражнение, но то е закон за онези, които са работили вече. Може да има едно състояние, дето човек никакво движение не трябва да прави. Но вие още движения не сте правили. Човек трябва да научи възможността на всичките движения в света, че тогава да може да прави движения без движението на ръцете, умствено. Тогава умствено може да прави упражненията. Аз мога да правя упражненията по следния начин – мислено протягам ръцете си, но то е другото тяло; мислено ще проточа ръцете, пак ще ги свия. Мислено може да свия ръцете, мислено може да дишам. Но по този начин, на втората фаза ако дойдете, ще можете да задържите по пет минути, по шест минути, по седем минути; може да дойдете до положението на двайсет минути да задържате дишането. Ако двайсет минути може да задържите въздуха, вие сте един адепт. Но за да задържите двайсет минути, знаете ли колко години трябва да се упражнявате? (41, с. 327)

 

Във всички школи се е отдавало важно значение на положението, което се заема при молитва. Индусите практикуват т.нар. индуско сядане: двата крака един под друг. При такова положение на краката ръцете могат да опират земята или да се поставят върху колената или пък дясната ръка се поставя на главата отстрани, а лявата ръка се полага върху коляното, а после може да се разменят. При всяко положение имаме и различни резултати. Това е цяла наука! Колената са с положителна сила, свързана с Природата. Когато поставиш ръката от дясната страна на главата, а лявата – върху коляното, образува се цял кръг. Индуското сядане не е кръстосване – краката се поставят не кръстосани, а успоредни: левият крак е в ъгъл под коляното на десния крак, а петата на десния крак е под пищяла на левия и обратно. Това не е турски начин на сядане. Ако ги кръстосаме, ще имаме лоши резултати, а при правилен начин на сядане ще настъпи в нас мир. Когато имаш лоши желания или безпокойства, при такова индуско сядане ще навлезе мир. Когато поставяш ръцете си по един от горните начини, ще се успокоиш и ще можеш да възприемеш това, което ти телеграфират от невидимия свят. Хубаво е първо да опреш с ръце земята, след това да ги поставиш върху колената, а после ще слушаш. Но няма да се влияеш от похвалите, които ти шепнат от Невидимия свят. (194, с. 90)

 

Всички древни мистични школи са имали ритмични упражнения като метод да се възпитават учениците им в музика и в пластика. Упражненията, които ви давам сега, са извършвани и в древността на уединени места от свети адепти за велики постижения. Съвременната наука няма данни за Паневритмията и не знае при коя песен какви движения трябва да извърши тялото. Понеже сме в епохата на зараждане на Шестата раса, затова се полага една нова основа на Паневритмията. По-рано тя е била инволюционна и сега, в еволюцията, ние събираме енергията, която сме вложили при инволюцията. От Слънцето гледат с четири очи, че в България се опитват да играят слънчев ритъм. На Слънцето стават доста големи паневритмични упражнения, които се играят на една обширна плоскост.

 

Движенията са мълчалив говор, който трябва да се изучава; всяко движение изразява някаква идея, някаква мисъл. Движението е израз на музиката, то е една музикална форма. От всички народи – от индуси, египтяни, асирийци, вавилонци, гърци и от сегашните народи трябва да се вземат движения, но такива, които днес минават в нова форма, тъй като известни упражнения, които в миналото са били прави, днес е необходимо да се променят. В Паневритмията съм дал само основните движения, само семката. И всяко движение, което се посади, ще се развие, ще се разработи в ново движение. В окултната наука има известни движения и ако ги правиш, те действат благотворно, магически. Паневритмията е снета от други светове и трябва да се отворят очите ви, за да видите колко Същества вземат участие и присъстват тук. Това, което дават паневритмичните упражнения, никое друго упражнение не може да даде, но трябва да се правят хубаво, по всички правила. (194, с. 56)