Темата за автентичния вид на мелодията, тоналности и броя на тактовете в Паневритмията

[Hristo Vatev]

Темата е публикувана в фейсбук - https://www.facebook.com/groups/1591519654392984/permalink/2780026435542294/

 

Темата за автентичния вид на мелодията, тоналности и броя на тактовете в Паневритмията събужда дискусии. Получавам разтревожени писма от сестри и братя с музикантски въпроси по нейния запис от 1939г. Едновременно с това ми бе предаден оригинален щим, ръкопис на 2- ра цигулка, свирен от Мария Златева. Щимът е написан от д-р Филип Стоицев, но в него няма разлики с архивния запис и той дава отговор на тези въпроси:

1. Броят на тактовете в упр. 6,7,8 е 41 такта. Ре-тата в мелодията, с които завършват фразите, са удължени и легатирани с още едно Ре в съседния такт. Това второ Ре липсва в оркестрацията на композитора Димитър Грива от Монте Карло 1973г. Но в първата му оркестрация, писана заедно с Учителя 1944, тези тактове ги има и Сан Зи е 41 такта. В архивния запис от 1939г също са 41 такта. Броят на тактовете е: 19 + 11+ 11. Уточнявам, че в щима на Мария Златева на мястото на това Ре се вижда Фа#, защото щимът не е от мелодията (1 ва цигулка), а е от 2 -ра цигулка.

2. Евера се повтаря два пъти. Така е отбелязано в щима на М. Златева. Повторението ѝ започва от 21. такт („Птички хвъркат“). Неправилно е повторението да се започва 4 такта по-рано: от „Въздух благодат“. Правилното е от 21-ви такт.

3. Тоналността на „Колко сме доволни“ в щима на М. Златева е СОЛ Мажор, както е нотирана мелодията в учебника по Паневритмия от 1938г. В учебника от 1941 г тоналността е променена на До мажор, но в архивния запис не звучи До, а Сол мажор. Приемам Сол мажор за оригиналната тоналност.

4. „Има ли ауфтакт в АУМ?“ – в щима на М. Златева първата нота е ауфтакт, четвъртина. Да, има ауфтакт. Обяснението ми към брат Георги Стойчев е: наистина в архивния запис тази първа нота звучи твърде дълго, почти цял такт. Но от музикална гледна точка една слаба неударена сричка никога не се нотира дълго в случая с пълен такт, (с половина с точка), щом по-нататък се нотира по-кратко (четвъртина). Да не забравяме, че архивното изпълнение е ДИРИЖИРАНО, то е написано за голям оркестър. Има много оркестрови причини един диригент да удължи началния си жест: за по-добра координация, за изчистване на тона, или за да придаде по-тежък характер на пиесата. Изпълнението с оркестър зависи изцяло от жеста на диригента! Щом има диригент оркестърът не е свободен в интерпретацията си. Тя се базира на субективното диригентско решение. При по-малък камерен състав, както се свири днес, координацията е по-лесна и е между музикантите. При всички положения- Аум започва с четвъртина нота и в щима на М Златева, и в двете книги за Паневритмията от 1938г и 1941г.

5. Защо някои пиеси звучат в друга тоналност?

а) указът на министъра на пропагандата в нацистка Германия Йозеф Гьобелс тонът „ла“ да се настрои от 432 на 440 херца e въведен пролетта на същата година: 1939г., но той не се налага веднага, а постепенно. Самите диригенти не можаха да ми отговорят кога точно българските оркестри са приели тези 440 Hz. Със сигурност години по-късно, което обяснява защо архивният запис не звучи "темперирано" спрямо днешното ни Ла.

б) нали не забравяме, че в състава на оркестъра от 1939г свирят по-тромави и още неусъвършенствани инструменти- флигорни, басфлигорна? Например Тромбоните се настройват на Си бемол на малка октава, а не на Ла от първа октава, защото това е техния базов тон: Си бемол. По принцип медните свирят по лесно в бемолни тоналности, а не в до мажор, ре мажор, сол мажор-тоналностите на мелодията на Паневритмията. Това обаче е в контраст със струнните инструменти: цигулка, виола, чело, контрабас. На тях най-удобни са им диезните тоналности: Сол мажор, Ре мажор , Ла мажор, Ми мажор, понеже имат такива струни: Сол, Ре, Ла, Ми, (+ До за виола и чело). Така че, нотирането на една партитура се съобразява с това кои инструменти преобладават и къде им е удобно. Песента „Мисли“ в учебниците е нотирана в Ре мажор. Но в записа звучи почти половин тон по-високо- в Ми бемол мажор. Така е и с някои други упражнения. Обръщам внимание на това за онзи, който иска да акомпанира заедно с архивния запис! Песента „Мисли“ е в Ми бемол мажор.

Напълно е възможно някои от упражненията да са нотирани половин тон по-високо в архивната партитура. Причината е техническа: така става лесно за медните духови. Този проблем не се среща никъде другаде, а само тук, поради големия брой флигорни, тромбони, корни, които са по- трудноподвижни инструменти и някъде "киксуват". Интересно ще бъде да зърнем тоналностите в архивната партитура. Но всичко това са изпълнителски подробности, наложили се само за този запис.

Прилагам въпросните страници от щима на Мария Златева и, ако има други неясноти, пишете моля в коментари, или на лични, ще ги обсъдим.

Относно движенията, предложих следното: нека след намирането на партитурата, или след общо съгласие по темата, да се събере една комисия от изследователи и хора с дългогодишен опит и да се уточнят стъпките. Дискусията им може да се излъчи по групите он лайн, или на запис и да се приеме единно решение.

.......................

Междувременно аз поръчах още една 5- та тонрежисьорска експертиза от доайен на българския звукозапис, един от стожерите на БНР, осъществил хиляди записи на Радиото, концерти и плочи за Балкантон, г-н Стефан Владков. Той познава звука на всички зали в София, и повечето зали в България. Преди да стане тонрежисьор към Радиото е бил първи цигулар в оркестъра на Саша Попов. Пише изследване за акустиката на зала България. След като чу архивния запис, ми каза следното: „Записът не е правен навън! Не е правен и в концертна зала, или професионално студио, а в голяма стая в домашна обстановка, с много суха акустика, практически без реверберация. Вероятно с кондензаторен или въгленов микрофон.“

Да, около 1939-40 г софийското Радио е записвало с кондензаторен микрофон и аз имам негова снимка от друг камерен запис. Тезата на г-н Владков потвърждава и моята, че архивната Паневритмия е записана в Салона на Изгрева. Относно добрата акустика на Салона певицата Цветана Лиляна- Табакова споделя в своя реплика към Учителя, че тя е била отчетлива и изненадващо ясна. Точно поради липсата на реверберация (ехо), думите на Учителя са се чували добре и са достигали до най-отдалечения край на залата. 

 

Снимка на микрофона, с който се е записвало 1939/40 год в Радио София.

 

 

 

Паневритмия. Упражнението Аум има четвъртина ауфтакта. Изпълнява се 4 пъти.

 

 

 

Евера се изпълнява 2 два пъти.
Щим на 2 -ра цигулка, написан от д-р Ф. Стоицев и свирен от Мария Златева.

 

 

Паневритмия, упр. 6, 7, 8, . Щим на 2- ра цигулка, свирен от Мария Златева.

 

 

 

Щим на 2 ра цигулка от Паневритмията, написан от д-р Филип Стоицев (подпис) и свирен от Мария Златева. Ръкопис.