Jump to content

Сила на мисълта


Recommended Posts

4. СИЛА НА МИСЪЛТА

 

По-лесно е на човека да изяде една круша и да обясни какво представя крушата, как се е създала, отколкото да разбере себе си. По-лесно е на някой индус да насади една семка от портокал и в един час само да Ă въздейства с мисълта си, да я накара да израсте, да цъфне и да върже плод, отколкото да обясни как става това нещо. Със силата на мисълта си той може да създаде цяло растение, но не знае как става това, не познава законите, тайните на Природата. Какво ще се ползвате, ако имате тази сила и вие, а не знаете вътрешните закони, чрез които Природата си служи? Днес учените по целия свят се стремят именно към това – да се домогнат до тайните на Природата и да владеят нейните сили. (191, с. 224)

 

Съвременната психология или съвременните методи на индусите проникват и на Запад някъде. За пример, вземете индуските факири – те оставят в сянка знанието, а чудеса правят. Така са закъсали, никакви чудеса няма! В изпълнението на един факир нищо реално няма, това е една лъжа. Той може да се качи на една върлина горе, а всъщност аз не виждам никаква върлина – той седи на земята, но ще прати в ума ти толкова силна мисъл, че ти го виждаш горе. Със силата на мисълта човечеството може да бъде заставено да мисли като теб. (74, с. 273)

 

Дванайсет души английски офицери седят в Индия на едно угощение. Иде при тях един факир. Англичаните, както обичат духовитостта, те му казват: „Не може ли да ни покажеш някой фокус?“ „Може“ – казва. Поседял той половин час с тях и им казва: „Господа, заминавам, но вие няма да може да станете от столовете си.“ Те казват: „Виж, този е смахнат. Ние, англичани, няма да можем да станем от столовете си?!“ Започват да се смеят, казват му: „На добър път, ние ще се справим с нашата работа.“ Но после, като се опитали да станат, не могат да станат, като заковани стоят. Клатят се всички, не могат да станат. Каква е тази работа? След един час идва той и ги освобождава. Казва им: „Господа, това е един фокус – как става това, е моя работа.“ Аз ви казвам сега: ако ти в себе си на злото не можеш да му заповядаш да седи на своя стол, ти не си факир. Всяко зло, всяка лоша мисъл, лошо желание – не е лошо, че е дошло. Може да е офицер – ще му кажеш: „Аз докато се върна, ти ще седиш на стола. Без мое позволение няма да станеш.“ (117, с. 209)

 

Според светлината, която хората имат, е и философията им. Западните народи мислят, че са по-умни от източните. Източните народи в някои отношения са по-умни от западните. Източните народи съгрешиха в друго. Те не се водиха според светлината, която имаха, но когато придобиха знанието в тази, вечната светлина, в тях се роди най-големият егоизъм – яви се факирството, йогийството, поискаха да станат йоги, адепти, учители. Ако идеш на Изток, ще видиш цели общества от факири – чудесии правят според европейците. Пък то, какви чудесии – няма никакви чудесии. Чудесиите на един факир се равняват на какво? Ако аз взема една гумена ластична топка и я надуя, тя ще стане голяма, но като излезе въздухът, тя спадне; онзи, който не знае, може да мисли, че е някакъв фокус. Но във факирството никакви чудесии няма. Просто ще напълниш топката с въздух и тя ще се увеличи. Тия чудесии, които ги правят факирите, са сенки на Реалността. Реалността има три качества, които вървят с нея. Реалността носи живот, носи светлина, носи и свобода. Всяко едно явление в света, от какъвто и да е характер, което не носи тия трите качества, то е фиктивно, то не е реално. (32, с. 11)

 

Вярвай, че Бог те обича. Ако не беше те обичал, Той не щеше да те прати тук. И си кажи: „Понеже Бог ме обича, и аз ще покажа любовта си към Него.“ И започни да Го обичаш с ума си, със сърцето си, душата си и силата си. И тогава целият свят ще се преобрази за тебе. Ти от слаб ще станеш силен. И невъзможностите, сред които се намираш, ще вземат веднага друг обрат. Индуските факири често правят опити: турят една семка, портокалена или друга, в едно малко гърне с пръст. Поставят ръката си отгоре и концентрират мисълта си. След като факирът концентрира мисълта си, един-два часа по-късно от тази семка ще израсте дърво. Сегашният ред е неестествен. Нещата могат да станат и по-бързо. (84, с. 215)

 

Така, както схващаме нещата, ние се намираме в противоположната страна на живота. Идва един индус с една кошница, носи голямо въже. След това изважда въжето от кошницата и го хвърля във въздуха, на голяма височина. Въжето остава горе. От кошницата изважда един свой пътник, хубаво младо момче. Казва му: „Дръж се за въжето!“ То се качва горе. После му казва: „Слез долу!“ Момчето отговаря: „Няма да сляза.“ Индусът му казва: „Слез, че ще те убия.“ Детето не слиза. Той взима нож, качва се високо по въжето, че се изгубва от погледа на зрителите. По едно време потича кръв по въжето. Индусът слиза, носи главата на детето, слага я в кошницата. След малко по въжето слиза тялото на детето. Публиката иска да заведе индуса в участъка. Той казва: „Чакайте, аз ще го съживя!“ Не се минава много време и той изважда от кошницата детето здраво. Какво ще кажете за това? Може да е илюзия, може и да е реалност. Такива неща има в преданията за светиите. (130, с. 275)

 

Индусите правят различни опити за усилване на своята вяра. Един англичанин разправял, как един индус го учил да усилва своята вяра. Той го поставял на един камък, и то на такова място, отдето минавали всички най-свирепи зверове – тигри, лъвове, бои и др. Като седял на камъка, той трябвало да държи ума си толкова съсредоточен, че да забрави всичко около себе си. Най-малкото раздвояване на ума коствало живота му. Докато умът му е бил съсредоточен, всяко животно, което минавало покрай него, чувствало, че този човек живее някъде високо и си казвало: „Ти не си за мене.“ Обаче ако умът му се раздвои и слезе долу някъде, животното веднага ще го нападне. Днес хората изучават закона за усилване на тяхната вяра. Те правят опити като този англичанин, но понякога хвръкват от този камък, на който живеят. На какво се дължат страданията на хората? На това, че умът им лесно се раздвоява. Не само вяра се иска от човека, но той трябва да се подчинява на великото в себе си. Докато той се подчинява на висшето начало, низшето всякога ще му служи. (24, с. 562)

 

Нищо не може да причини пакост на онзи, който мисли за Господа. В Индия има факири, които правят следните упражнения: те сядат на един камък, дето минават най-опасните животни – кобри, тигри, леопарди. В това време те седят и мислят изключително за Господа, прекарват в дълбоко съзерцание. В който момент допуснат една мисъл странична, за удоволствие, те моментално ще се намерят в устата на тия животни. Докато са свързани с Бога, и животните кротуват. Щом някое животно те нападне, това показва, че ти си престанал да мислиш за Бога, ти си недоволен от живота. Тогава страданията като животни ще дойдат да те нападнат. (88, с. 118)

 

Съвременните хора си служат с радиото, с което правят опити да се съобщават на далечни разстояния. Обаче радиото често предава някои дисхармонични вълни, които препятстват на правилното възприемане. Един ден хората ще се съобщават не само с далечни и близки места на физическия, т.е. видимия свят, но и с невидимия свят. И днес даже човек може да има връзка, съобщение с невидимия свят. Достатъчно е той да има будно съзнание във време на молитва, за да бъде във връзка с този свят. Когато някой изпадне в затруднение, казвам: моли се, за да влезеш във връзка с разумни Същества, които могат да ти помогнат. – „Аз се моля, но не получавам никакъв отговор.“ – Причината, поради която човек не получава отговор на своята молитва, се дължи на това, че съзнанието му не е будно. В това отношение човешкото съзнание не е нищо друго, освен радиоапарат, който възприема и предава звуковите вълни от пространството. Учените казват, че над Земята има един дебел пояс, който отклонява вълните и препятства на изкачването им. С това научно твърдение може да се обясни защо молитвата на някои хора не може да се издигне по-високо от тях. Колкото по-будно и по-високо е съзнанието на човека, толкова по-голяма е вероятността молитвата му да бъде приета. Твърдението, че хората могат да се съобщават с другия свят, не е ново. От хиляди години насам хората са се съобщавали с невидимия свят. Какво се иска от човека, за да бъде в съобщение с този свят? – Да има свое радио. Който има радио в себе си, той може да се съобщава и с този, и с онзи свят; той може да влезе във връзка със Съществата, които живеят на Хималаите, той може да влезе във връзка и със Същества от невидимия свят.

 

И тъй, като отправяте молитвите си нагоре, ще се пазите от вълчите вълни, които се отразяват вредно върху духа на човека. Съмнението, неверието, безлюбието са вълни от вълчи характер, които се образуват от омнибусите на астралния свят. В астралния свят има стари омнибуси, стари, повредени електрически трамваи, които създават ред катастрофи. Който се е качил на един от тия трамваи, той вече се е осакатил. И наистина, много от съвременните хора носят остатъци от това осакатяване. Срещнете ли такъв човек, ще видите, че той се бори или със съмнението, или с безверието, или с безлюбието, или най-често с алчността си за забогатяване. Много хора днес искат да станат богати, да печелят. Казвам: не е нужно човек да се стреми към печалби, но да запази богатството, което му е дадено. Не е нужно човек да се стреми да създаде в себе си радио, но той трябва да усъвършенства своя говор, правилно да предава своите мисли. Каква полза, ако имате радио, по което предавате вашите изопачени, криви мисли и чувства? Невидимият свят е затворен за такова радио. Защо ви е радио, което съска само? Звуковете, които вашето радио предава, трябва да бъдат чисти, отчетливи, ясни. Ако мислите ви са чисти, и трептенията, които те произвеждат, ще бъдат чисти, свободни от всякакви препятствия. Никакви препятствия, никакви спънки не могат да им попречат. Такава мисъл непременно ще бъде приета и в невидимия свят. (39, с. 3)

 

Един ревностен ученик на Индия, който искал да се запознае с учението на йогите, отива при един виден Учител и му казва: „Аз искам да науча великото на света, искам да бъда твой ученик. Търсих много Учители, но само ти си, само ти можеш да ми предадеш великото учение. Какво да правя?“ Обаче Учителят мълчал, дълго мълчал – като пън, казват българите. Тъй мълчал той и нищо не говорил – един ден, два, три, четири, цяла седмица. Най-после ученикът казал: „Учителю, кажи какво да сторя – само ти си, при тебе идвам аз!“ Хваща го за ръката този Учител и го завежда в една празна стая, дава му един чувал с едра сол и му казва: „Ще счукаш тази сол, да стане ситна, за всичко можеш да мислиш, само за думата „носорог“ абсолютно нищо да не мислиш – тази дума да не ти идва в главата.“ И си отишъл. Започнал той да чука, свършил всичката сол, отива при Учителя, той го пита: „Е-е, какво мисли през това време?“ – „За нищо друго не можах да мисля, освен за думата „носорог“. Сега аз ще ви дам едно малко обяснение. На този ученик Учителят му дал свобода да мисли за всичко, само за носорог да не мисли – туй е забранено. Това значи – всичко да вършиш, само за греха да не мислиш. А вие, съвременните хора, само за греха мислите – то е носорогът. И казвам: докато не престанете да мислите за носорога, тази сила не може да дойде във вашите ръце. Когато вие изключите тоя носорог и не мислите за него, тогава силата ще дойде. За индусите носорогът е един символ. И тази сила ще потече през вашето сърце. И вие ще станете силни и мощни. Моята цел не е да ви осмивам, защото да осмивам вас, ще рече да осмивам себе си. Но слабата страна не може да не се прояви, понеже вие не можете да спазите това, което Божественият Дух изисква, а ние трябва да бъдем проводници на Божествения Дух. (162, с. 137)

 

Сега вие се намирате в положението на онзи индуски ученик, който отива при един индуски Учител, да го научи нещо за Любовта. Той казва: „Ще ти дам едно нещо: за всичко можеш да мислиш, но за носорога – не, абсолютно ще го извадиш из ума си, никак за него да не мислиш! Цяла година да не мислиш за носорога.“ Казва му: „Учителю, цяла година само за носорога мислих!“ Сега няма да казвам, да не мислим за носорога, но казвам: мислете за носорога! Ще ви дам малко по-лесна задача. Сега няма да влизам в подробности за този индуски Учител – какво имал в ума си, каква идея имал – оставям този въпрос за носорога. Аз на вас ви казвам сега: за нищо да не мислите освен за Бога. У вас ще остане идеята до идущата година. За нищо да не мислите освен за Бога! И като дойдете идущата година, ще кажете: „Учителю, за всичко мислихме, но за Бога не сме мислили.“ Този Учител казал: „За всичко мислете, но за носорога да не мислите!“ Аз пък ви казвам: за Бога само да мислите! Аз ви казвам, за едно да мислите... Направете един опит за десет деня, да мислите само за Бога. (18, с. 252)

 

Сега вие живеете в неразбраната за вас Природа и слушате да ви се говори на неразбран език. Вие влизате през вратата на Природата, но не както трябва. В това отношение вие приличате на онзи ученик, който отишъл при своя индуски Учител да го пита как трябва да живее, за да има успех в своята работа. Учителят му отговорил: „Ще излезеш на пътя и ще срещнеш един офицер, който се готви за бой. Ти ще му удариш една плесница. После ще продължиш пътя си и ще срещнеш един брамин – и на него ще удариш една плесница. Най-после ще срещнеш един адепт и с него ще постъпиш по същия начин. Ученикът изпълнил всичко, което го посъветвал Учителят му. Ударил една плесница на военния, който веднага се обърнал към него, ударил му две плесници и го повалил на земята. По-нататък срещнал брамина, който си правил молитвата. Ударил и на него една плесница. Браминът по стар навик вдигнал ръка да го удари, но като се сетил, че живее по новия закон, спуснал си ръката надолу, без да го удари. След това отишъл при адепта, който съзерцавал нещо. Ученикът ударил и на него една плесница, но адептът нищо не усетил – толкова бил вдълбочен в мисълта си. Ученикът се върнал при Учителя си и разказал как изпълнил съвета му. Тогава Учителят отговорил: за да успяваш в живота си, бъди като адепта. Както и да постъпват с тебе, дръж мисълта високо. Ако бъдеш като военния, ще изразходваш повече енергия, отколкото трябва. Това значи да живееш по Мойсеевия закон. Да бъдеш като брамина, това значи да мислиш по нов начин, а да живееш по стар. Новото трябва да ви стане плът и кръв. Религиозният само като мръдне ръката си, изказва своето негодувание – не е нужно да отговаря на плесницата с плесница. Бъди като адепта, който стои далеч от дребнавостите и разправиите в живота. (26, с. 71)

 

… Казва му Учителят: „Ти може да намериш Божията Любов само като адепта.“ Ако ти си като военния – като ти ударят една плесница, и ти удариш две – не можеш да намериш Божията Любов. Ако си като брамина, който подига ръката, но не удря – пак не можеш да намериш Божията Любов. Но ако си като онзи адепт, който така се е вглъбил и нищо не усеща, което става отвън – тогава може да те посети Божията Любов. Докато ние се безпокоим за най-малките работи в света, Божията Любов не е в нас. Това е далечно състояние. Един ден си разположен, на други яден не си разположен. Ние трябва да имаме едно чувство вътре в себе си, всякога да бъдем разположени. Аз не казвам, че на повърхността водата не се вълнува – вълнува се, но 30-40 метра по-долу е тихо, спокойно. В твоите глъбини на душата – там да бъде спокойно. (18, с. 631)

 

… Казва му: ти в живота, ако искаш да сполучиш, не бъди нито като военния, нито като брамина, но бъди като адепта. Той тъй се съсредоточил в Божиите работи, че ни най-малко не го интересува отвън неговото тяло. То е, като че къщата си му ударил. Ударил си две плесници на неговата къща, не на лицето му. (76, с. 280)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...