Кришна

[Sheny Idaet]

9. КРИШНА

 

Вземете положението на пророците от Стария Завет – колко хора вярват днес в тяхното пророчество? Колко хора в миналото са вярвали в тях и колко са ги разбирали? Колко души познават философията на Хермес? Колко души познават гръцкия певец Орфей? Колко от вас, например, сте запознати с учението на Кришна? И, най-после, колко християни познават както трябва учението на Христос? Това, което днес християните проповядват, е сянка на онова, което на времето си Христос е проповядвал. Вземете, например, мисълта, която Христос е казал: „Без Мене нищо не можете да направите.“ Разбрана ли е тази мисъл? (108, с. 11)

 

КРИШНА И ШИВА (СИВА)

 

Индусите имат един Бог, когото наричат Сива или Шива. (102, с. 47)

 

Раят е място на чиста, безкористна, велика Любов. Без Любов няма живот. Това, което наричат живот, не е истински живот. То е нещо временно, преходно, с което хората само се залъгват. Животът има две страни – тъмна, наречена Сива, и светла – Кришна. Тъмната страна на живота е смъртта, през която всеки роден трябва да мине. Който се е родил, непременно ще умре. Ще дойде Сива и ще го пита: „Кой ти даде право да седиш тук? Скоро на онзи свят!“ Ще наточи ножа си и ще отнеме главата ти. За да се освободи от смъртта, човек трябва да познае Бога, да познае Любовта. Познаването на Бога подразбира придобиване на вечен живот. Затова е казано в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил.“ Значи, само Любовта е в състояние да избави човека от смъртта. Където Любовта присъства, смъртта отсъства. Защо трябва да люби човек? За да се освободи от смъртта – най-голямото страдание в света. Търсете Бога, търсете Любовта и вие ще бъдете далеч от смъртта. Всички религиозни говорят за Бога, търсят Го и въпреки това смъртта ги коси. Защо? Защото търсят Бога без Любов. Вложете Любовта в сърцето, в ума, във волята си и вие ще бъдете свободни от смъртта. Дошло е време, когато всички хора – религиозни и светски, трябва да пречистят умовете и сърцата си, да отправят нагоре своите чисти мисли и чувства. Чист живот се иска от всички! (40, с. 182)

 

Писанието казва, че Бог не благоволява в смъртта на никого. Ако някой умира, това не е волята Божия, то е опущение. Та когато хората правят война, избият се, изтрепят се, нима това е волята Божия? Ще ви приведа един пример. В живота има противоречия, които ние искаме да примирим, но нито древните мъдреци, нито днешните могат да ги разрешат. Един от великите адепти на Индия, както бил вглъбен в своите размишления за света – за съдбините на хората, за законите, които съществуват, вижда, че една бедна вдовица оставила близко до него своето дете в люлката му и заминала на работа. Гледа той, че към детето се приближава една кобра. У него се явило желание да помогне на детето. После си казал: „Аз не създадох кобрата, нито пък детето – не е моя работа да се меся.“ И продължил да гледа кобрата какво ще направи. Тя се приближила до детето, клъвнала го и след пет минути то свършило. Какви са последствията? Когато заминал адептът за другия свят, като мислил, че е завършил вече своето развитие и няма защо да се връща на Земята, Кришна го викнал и му казал: „Ти направи едно прегрешение.“ – „Не помня. Аз съм живял чист живот.“ – „Защо не помогна на онова малко бедно дете, а остави кобрата да го ухапе?“ Отговаря адептът: „Ти създаде света, ти създаде и кобрата, и детето – аз не исках да се меся в твоята работа.“ – „Ти мислиш, че ако убиеш кобрата, няма да извършиш волята ми? Ти мислиш, че като остави кобрата да ухапе детето, че извърши волята ми? Но ако се беше застъпил за това дете, нямаше ли да извършиш волята ми? Моето желание беше да те опитам – да видя дали ще помогнеш на детето. Сега ще те изпратя на Земята, за да се научиш как да помагаш.“

 

И ние трябва да се научим как да разрешаваме дадени въпроси, а не като този адепт да кажем: „Това не е моя работа.“ Законът е: ти не трябва да даваш на своите низши страсти, символ на които е змията, да умъртвяват благородното, възвишеното, разумното в тебе и да спрат процеса на твоето развитие. Ти трябва да бъдеш господар на себе си. Ако ти сам не си въздействаш, ако ти сам не си господар на себе си, кой ще те управлява? (130, с. 56)

 

Кажете ли думата „Сатана“ на някого, той веднага ще се обиди. Защо? – Той счита, че тази дума е лоша. Частицата „sat“ означава проява на Божествената сила в света. Когато човек се проявява, едновременно се раждат и доброто, и злото. Когато кажат на някой човек „Сатана“, станал ли е Сатана? Отде произлиза думата „Сатана“? – От Сатанаил. Когато паднал, Сатанаил стана Сатана. Думите Сатанаил, Кришна, Христос са синоними. В написването на тия имена е станало известно преобразувание. (36, с. 166)

 

ХРИСТОС И КРИШНА

 

Когато Бог говори някому, той поет ще стане. Когато Бог говори някому, той музикант ще стане. Когато Бог говори някому, той държавник ще стане – не такъв, каквито са българските държавници – нещо особено ще бъде. Когато Бог говори на някой човек, той избавител ще стане. Ще освободи един народ, като Мойсея, ще напише нова конституция. Когато Бог проговори за пръв път на Мойсея, той избяга, но след това Го послуша и големи чудеса направи в Негово име. Той изведе израилския народ, но кога? – Само след като му проговори Господ. Когато Мойсей отиде при фараона, той го запита: „Кой те прати тука?“ – „Прати ме Йехова, Бог на Авраама, на Исаака и на Якова.“ Казва му Фараон: „Аз не познавам този Бог.“ Фараон имаше друго понятие за Бога. Мойсей му казва: „Аз ще ти покажа, че този Бог, Комуто служа и Когото познавам, е силен.“ И започна се състезание между боговете на Египет. С кого? – С Христа. Кришна или Христос – един и същ е Той, Който се проявява във всички народи – Йехова. Всяко нещо, което носи живот и светлина в себе си, иде от Бога. И започна се състезание между боговете. Най-после Фараон повярва, че действително Бог е проговорил на Мойсея. Когато дойдем в света, трябва като Мойсея да покажем на хората, че действително Господ ни е говорил. Казвам: Господ може да ни проговори още днес! Ако вие можете да се освободите от всички свои недъзи, ще разберете, че сте цял народ – една велика душа, заобиколена с хиляди други души. Вие сега имате повърхностни вярвания. Ако четете Сведенборга, ще видите, че неговият възглед за живота е приблизително верен, т.е. близко до Истината.

 

Когато Христос е дошъл на Земята, Той бил придружен от хиляди ангели. Той представлява сбор от хиляди добри души. Навсякъде, дето и да ходим, щом Бог ни е проговорил, придружават ни много напреднали души. Те ни предават своите мисли и по този начин ставаме видни хора. Онзи поет, който пише, не е сам. Онзи лекар, който възкресява мъртвите, не е сам. Онзи художник, който рисува, не е сам. Ако аз мога да възкресявам мъртви, това е Божествена сила. Аз няма да се спирам да убеждавам хората върху този въпрос, но казвам: щом Бог действа, чрез Него всичко може да се направи. (170, с. 149)

 

НАЙ – ВЕЛИКИТЕ ХОРА И ЛЮБОВТА

 

Днес хората нямат големи резултати, защото не постоянстват, а искат да завладеят света, искат да блеснат пред хората. Колко може да блесне човек, даже и гениален да е? Може ли човек да блесне повече от Слънцето? Може ли човек да огрее целия свят? Даже и най-великите хора, като Буда, Кришна и Христа не са могли да огреят целия свят, както Слънцето го огрява. Защо не са могли? Защото, като са разбирали законите, те не са се стремели към завладяване на света. Те са проповядвали на хората Любов към Бога. Те са казвали: който иска да бъде свободен, той трябва да люби Бога. Това е един от принципите, чрез които хората могат да се споразумяват. Отстъпвайте си взаимно и всеки геройски да носи страданията си. Сега и аз ви казвам: носете геройски страданията си! Кои страдания? – Разумните. (166, с. 95)

 

Ако можеш да пречистиш своя ум, да внесеш в себе си онази солидна мисъл – да мислиш, че Божественият свят е разумен, че Божественият свят е чист, че извън сегашния проявяващ се свят съществуват множество разумни Същества, които са много близо до тебе – ти ще живееш съгласно Божиите закони. Тия висши разумни Същества всякога могат да ни се изявят. За изяснение на своята мисъл ще приведа един пример. Знаменитият Учител на Индия – Кришна, който сега е станал почти божество, (който влиза и в троеличието на индийската теология и философия), живял на Земята в плът и кръв. Той имал един възлюбен ученик. Един ден този ученик казва на Учителя си: „Учителю, аз те виждам като един обикновен човек, но моля ти се, покажи ми да видя твоята слава, да те видя такъв, какъвто си!“ Кришна му се открива и той вижда, че всичкото пространство на Вселената – от Божия престол до Земята, всичко било изпълнено със славата и величието на Кришна. Като се явил при Учителя си, ученикът казал: „Благодаря ти, че разбрах смисъла на живота!“ Кришна му казва: „Ще запомниш, че това, което ти открих, не го открих нито за твоя ум, нито за твоето сърце, но за онова благородно чувство, което трептеше в твоята душа.“ Сега някои ученици, със своята ученост, казват: „Да ни се открие Учителят, да Го познаем!“ Не, никога! Има нещо по-високо в света от познаването – то е да любиш! В познанието има един страх. Ти искаш да познаеш някого, дали е той или не, но в тебе има едно съмнение, едно колебание. В познаването ти най-напред искаш да познаеш някого, а после да се проявиш. Любовта изключва всякаква теория и хипотеза. В нея няма страх. Аз не говоря, че трябва да изключите всички теории и хипотези, но говоря за същността на живота. При сегашния живот, при сегашните условия, при сегашното знание, вие трябва да имате теории и хипотези, но казвам: ако искате да се домогнете до онзи вътрешен смисъл на живота, ако искате да се освободите от ограниченията на живота, от този вътрешен гнет, който съществува сега в света – вие трябва да любите! Кого? – Да любим Бога, понеже Той е Любов, която ни се изявява. Следователно ние трябва да бъдем носители на тази Любов, трябва да изявим Божията Любов в света. В тази Любов именно не може да съществува никаква теория, никаква хипотеза. Щом дойдем до това положение, ние ще бъдем много внимателни в нашия език. (134, с. 200)