Представата за Бога

[Sheny Idaet]

4. ПРЕДСТАВАТА ЗА БОГА

 

От хиляди години насам хората все спорят за съществуването на Бога. Имало е много теории, както в Индия, например, при това – много по-крайни теории от тези, които поддържат нашите религиозни хора. Техните теории са по-крайни от нашите религиозни възгледи за Божеството. И в нашия век ние мислим, че въпросът е разрешен. Едни доказват, че има Бог. Други казват, че няма Бог. И като твърдят, светът пак не се оправя. Даже и като Го отрекли, светът пак не се поправи. Същият свят си остава. Не само че не се е оправил, но се е забъркал още повече. (139, с. 155)

 

„Хвалете Бога в светилищата Му“ – тук не се говори за този бог, който вие сте си създали. Светът е пълен с такива богове. В Индия има около 150 000 такива богове. (102, с. 46)

 

Старите хора вярваха в едно нещо. Индусите вярват в много богове. Те имат около 35 милиона богове, а тука в светии вярват. Че всичките нещастия произтичат от това – да вярваш в това, да вярваш в онова. Не вярваш в онова, което трябва да бъде. Ние, съвременните хора – трябва ни живот! Трябва да изучаваме в какво седи истинският жвот. (146, с. 634)

 

Любовта навсякъде внася едно преобразувание. Сегашните учени хора са влезли в една хубава област. Те искат да избавят света от заблужденията. Колкото и да се стараят да направят това, те не могат да го постигнат лесно. Ето, когато се създаде науката за Бога, в първо време хората приеха, че съществува само един Бог. После приеха, че съществуват два Бога, после три, четири, пет и т.н. По този начин се внесоха много заблуждения между човечеството. Ако отидете в Индия, там съществуват 35 милиона богове. На кой от тях първо ще служите? Това е неразбиране. Такъв принцип не съществува в живота. Този принцип преди всичко не е научен. Едно Начало има в света! (24, с. 265)

 

Говорите за Словото Божие, но какво сте разбрали от него? Всичко зависи от степента на развитието. Много религии има в света, но те не са на еднаква степен на развитие. Вземете само в Индия колко религии има, но всички са различни в степента на своите прояви. Религиите още не са разрешили най-важния въпрос. Те не са разрешили любовта към Бога. Те не са разрешили още и любовта към ближния, нито са разрешили въпроса за любовта към себе си. Значи те не са разрешили трите главни въпроса. Каква религия, каква наука е тази, която не е разрешила трите главни въпроса? Казват тогава, че трябва да се живее и да се служи на Бога. За какъв Господ говорят те? За въображаемия Господ ли говорят? Щом става въпрос за Господа, човек трябва да влезе в Него, да Го опита така, както опитва слънчевите лъчи. Човек трябва да влезе в общение с Неговия ум, да го опита. Защо е даден умът на човек? Ще опитате Господа с любовта си без да Му давате някакви наставления. Ще кажете: „Господи, помогни ми както искаш и чрез когото искаш – чрез камъче, чрез някоя птичка, чрез някое дете – както намираш за добре. Готов съм всичко да приема от Тебе.“ Той не трябва да очаква Господ да изпрати Своите ангели да му помагат, но да каже: „Господи, готов съм да заема и най-долното положение, но помогни ми само! Голям простак съм. Откак съм дошъл на Земята, така съм се объркал, така съм се оплел, че не мога да се освободя.“ Ако чрез Божественото в себе си човек не може да възстанови своя първоначален живот и не може да задържи Божественото в себе си, какво знание има той? (102, с. 219)

 

Тъй както хората вярват днес в Бога, това не е вяра. Това е живот на интерес. Кой не вярва в една богата банка? Да вярваш в някоя банка само затова, че всеки ден имаш възможност да теглиш пари от нея, това е вяра от интерес. Според индусите истинската вяра в Бога подразбира сливане с Него. Това не е точно определение на вярата. Според нас сливането с Бога подразбира да гледаш на нещата тъй, както Той гледа. Затова се изисква абсолютна чистота, с нищо да не опетняваш Божественото в себе си. (128, с. 26)

 

Този Господ, Когото туряме за основа на сърцето, на душата, на ума и на духа, това е Бог на Любовта. Той е основата на Любовта. Като обиколи Любовта през всички тези места, образува се цял един кръг. Следователно пренасяйте любовта си от сърцето в душата, от душата в ума, от ума в духа и се съединете с Бога. Това са четири велики свята. Сърцето – това е астралният свят, душата – това е християнският рай (теософите го наричат девакан), а Любовта като сила – това е менталният свят. Като влезете в умствения свят, там ще срещнете Същества, които се занимават с Любовта като сила. Любовта като принцип – това е светът на Духа, т.е. Божественият свят. Като влезете в този свят, ще се качите при Бога и само там по един опитен начин ще можете да разрешите всички мъчнотии и ще разберете дълбоките причини на всичко, което става сега. (179, с. 14)

 

Деви в санскритски език – това са служебни духове, които имат известна интелигентност и помагат на човечеството. Те са от среден род. Не вземат участие ни към жените, ни към мъжете, спомагат еднакво. За тях мъже и жени са еднакви – не гледат, че един е жена, а друг – мъж. (136, с. 27)

 

Щом речеш да мислиш какво нещо е Бог, ще заспиш. На Изток препоръчват медитацията, размишлението. Но в какво седи размишлението? Ти не можеш да размишляваш, да медитираш, без Любов. Ако в тебе има един малък оттенък на недоволство, то има принуждение вътре в тебе и ти не можеш да медитираш. (113, с. 229)

 

Който търси Бога сам, той е на крив път. Индусите казват, че човек трябва да се съсредоточи в себе си и там да намери Бога. Тази е крива философия. И до днес хората търсят Бога в себе си, но не могат да го намерят. Когато се казва, че Бог е в човека, трябва да се знае на кое именно място е Той. Едни търсят Бога в ума си, други – в сърцето си, но още не са Го намерили. Човек може да намери Бога като спре вниманието си върху всички хора, които също като него търсят Бога. Те трябва да бъдат в положението на ученици, които гледат към Учителя си какво той прави. Учителят има пособия, с които си служи. И ученикът гледа към тези пособия, ползва се от знанията на своя Учител. Неговият Учител гледа към друг Учител, той пък – към друг свой Учител и т.н. Ученикът трябва да черпи знанията си от мястото, дето Учителят черпи знания. От това място всички същества черпят знанията си. Отправи ли човек ума си към посоката, дето всички същества се отправят, той ще придобие толкова, колкото би придобил, ако чукаше хиляди години на едно и също място. Този е единственият начин, по който човек може да познае Бога. И след това той ще каже: „Разбирам вече какво нещо е Бог, какво нещо е Любовта!“ Казвам: ученикът трябва да отправя мисълта си в посоката, дето Учителят му отправя своята мисъл. В това седи спасението на света. (106, с. 153)

 

Ще се научиш да мислиш. Но не тъй, както факирите мислят. Има и други начини на мислене. В Европа приемат методите на индусите, но те нямат същите резултати за бялата раса по единствената причина, че когато са се създавали тия методи, човечеството се е намирало в период на инволюция. През това време човечеството е слизало към дъното, към най-гъстата материя. Сега ние сме поели пътя на еволюцията и инволюционните методи нямат вече място. Те са несъвместими със сегашното ни развитие. Нашите минали вярвания, нашите минали схващания за Бога не важат. Ние трябва да имаме за Бога ново схващане. При закона на инволюцията постоянно сме се смалявали, от нас са вземали нещо, ние сме давали, давали. Когато казват, че трябва да даваш, то е законът на инволюцията – трябва да дадеш нещо, да се освободиш. Сега се качваме нагоре и ние сме започнали да придобиваме, но не материални неща, разбира се. (62, с. 160)