Хармонията на сферите като тонално звучене

[Преслав Павлов]

ХАРМОНИЯТА НА СФЕРИТЕ КАТО ТОНАЛНО ЗВУЧЕНЕ

 

Преслав Павлов

 

Въведение. Как звучи хармонията на сферите и наистина ли звучи? Един въпрос, който всеки начинаещ в Духовната наука, може би, си задава, но колко време е необходимо, за да може той да си отговори истински. Хармонията на сферите е космичната оркестрация, взаимовръзката на духовните Йерархии в нашия космос – Слънчевата система, която изпълва и осмисля нашето съществуване. Един фундаментален космичен закон, който има безброй измерения и само едно вярно  звучене, наречено Божия Любов.

В том GA101 от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (Митове и легенди. Окултни знаци и символи) може да се прочете един твърде любопитен и разтърсващ текст. В лекция от 13 септември 1907 г. Щайнер казва следното: Знаете, че планетите се движат със съвсем определени скорости около Слънцето. Но и то се движи и това движение, както и движението на планетите, е изследвано съвсем точно от окултните астрономи. Изследванията показаха, че Слънцето се движи около един духовен център и че орбитите на планетите са спирали, чиято посока е орбитата на Слънцето. Скоростите, с които отделните планети преминават през орбитите си, се съотнасят една към друга в съвсем определени, хармонични отношения и тези отношения се събират за слушащия като тоновете на една симфония, която беше обозначена от питагорейците като музика на сферите. Това съзвучие, тази музика е едно отражение на космическите процеси и в това, на което учи Питагорейската школа, няма нищо измислено… Когато възникват физически музикални хармонии, това се дължи на факта, че примерно различни струни трептят различно, едната по-бързо, другата по-бавно. Според скоростта, с която трепти всяка отделна струна, прозвучава по-висок или по-нисък тон, а съзвучието на тези различни тонове прозвучава като музика и дава хармонията. Точно както тук, във физическия свят, получавате музикално впечатление от движението на струните, така този, който е достигнал стъпалото на ясночуването в Девакана, чувства движението на небесните тела като музика на сферите. И поради съотношението на различните скорости в движението на планетите възникват основните тонове в хармонията на сферите, която прозвучава през цялата Вселена. В Питагорейската школа с право се говори за музика на сферите, човек може да я чуе с ушите си… Когато духовният тон прозвучава през Вселената, планетите се подреждат в съотношения помежду си в една хармония на сферите. Това, което виждаме разпростряно във вселенското пространство, е подредено от този творящ тон на божеството. Поради това, че този тон прозвуча във Вселената, материята се подреди в една система, в Слънчевата и планетната система. Така изразът “музика на сферите” се оказва не просто едно духовито сравнение, той е действителност.¹

От по-горния цитат биха могли да се направят следните изводи:

 

·      Хармонията на сферите не е само метафора, тя може да бъде чута.

·      Процесът на звучене може да се оприличи на звучащи струни от музикален инструмент.

·      Движението на планетите по орбитите си трептят и създават тези космични звуци.

·      Скоростите на движение се съотнасят помежду си в хармонични отношения и се възприемат като тонове на симфония, т.е. музикални тонове.

·      Космичното звучене има своя физическа аналогия в звученето на струни.

 

 

Теза и модел на проучването. Ако нещата стоят точно така, както ги е описал Щайнер, би могло да се изгради модел, чрез който да се формират чуваеми звуци, съответстващи на космичните. Ако движението на планетите по орбитите им се оприличава на звучащи струни, то всяка планетна орбита (оттук нататък за по-кратко ще употребяваме понятието планета) е една струна. Ако отношенията на скоростите на планетите една спрямо друга изграждат хармонични отношения, т.е. музикални тонове, то би могло да се потърси аналогия с флажолетните отношения в теорията на музиката. Тъй като сме на Земята, за да изградим флажолетно аналогичен модел, би трябвало да съотнесем и Земята към другите планети. При това положение бихме могли да предложим следния теоретичен модел: отношенията на планетните орбитални скорости към скоростта на Земята или обратно – отношението на Земната орбитална скорост към тази на всяка от планетите би ни дала тонални флажолетни отношения.

Преди всичко, нека да дефинираме термина флажолетно отношение. Това е първият начин, по който питагорейците са определили и изградили тоновете на известната ни музикална гама до, ре, ми, фа, сол, ла, си, до (горно). Той се получава, когато един основен тон, генериран от звученето на струна, се съотнася към кратни нему чрез разделяне на струната на кратни отношения, имащи собствено звучене като обертон (хармоник) на основния. Например, ако една струна се раздели точно на две равни части (наполовина), т.е. отношение 1:1, ще прозвучи същият тон като основният, но с една октава по-високо, а ако разделим струната в съотношение 3:2 и основният тон е до, то полученият флажолетен тон ще е петият по ред, т.е. сол.

Приемайки гореописаният модел на нашето проучване, нека да проверим как се отнасят орбиталните скорости на видимите от Земята планети, за които Щайнер твърди, че са истински, а не допълнително привнесени в Слънчевата система. Трябва да отчетем факта, че планетите не се движат с постоянна скорост, а тя варира в зависимост от това къде е локализирана планетата – по-близо или далеч от перихелия и афелия на орбитата. Така бихме могли да изградим хармонични тонални отношения от една гама, после да определим основния й тон и така да съпоставим спрямо него останалите тонове.

 

 

Резултати. Литературните данни за планетните орбитални скорости и съотношения са представени на Табл. 1 и 2.

 

 

 

Таблица 1. Планетни отношения на орбиталните скорости.²

 

 

 

Орбитални скорости
	min скорост [km/s]	max отклонение	K max = 1 + max отклонение
Луна	0.964	0.1161	1.1161
Меркурий	38.86	0.5178	1.5178
Венера	34.79	0.0135	1.0135
Земя	29.29	0.0341	1.0341
Марс	21.97	0.2061	1.2061
Юпитер	12.44	0.1029	1.1029
Сатурн	9.09	0.1199	1.1199

 

 

Таблица 2. Орбитални скоростни отношения за минимална скорост – Земя/(друга планета).

 

 

 

	Скорости отношение   min скорости	Кратно привеждане към октава на основния тон	Отношение спрямо основен тон в октави
Земя/Луна	30.38382	(/16 пъти)  1.898989	4 октави по-високо
Земя/Меркурий	0.753731	(*2 пъти)   1.507463	октава по-ниско
Земя/Венера	0.841909	(*2 пъти)   1.683817	октава по-ниско
Земя/Марс	1.333182	(съща)      1.333182	основна октава
Земя/Юпитер	2.354502	(/2 пъти)   1.177251	октава по-високо
Земя/Сатурн	3.222222	(/2 пъти)   1.611111	октава по-високо

 

 

От приведените данни се вижда, че отношението планета/Земя не дава никакви смислени пропорции, водещи до работен резултат. От това може да се заключи, че за човечеството е важно как Земята, т.е. техният дом, се отнася към останалите планетни трептения, а не обратно. Тук явно е заложен един алтруистичен принцип.

За изчисление на флажолетните отклонения използваме следната формула: Ton = P1/P2 * K1/K2, където Ton е флажолетно отношение, P1 е орбитална скорост на планета 1, P2 е съответно орбитална скорост на планета 2, К1 е коефициент на увеличение на скоростта на планета 1 и варира от 1 при минимална скорост до К1 max при максимална скорост на планета 1, а К2 е съответно коефициент на увеличение на скоростта на планета 2. Така, варирайки с коефициентите за увеличение на орбиталната скорост, могат да се изчислят минималните и максимални флажолетни отношения за всяка от гореизброените орбитални скоростни отношения.

На първо място могат да се изчислят принципно вярно звучащите флажолетни отношения в 12-тонна гама (полутонна гама). За музикалните специалисти ще отбележим, че използваме натурален строй. Той е оригиналният питагорейски строй, от който през вековете по-късно с цел усъвършенстване се развиват най-различни строеве. Интересен е фактът, че теоретично е невъзможно да съществува перфектен строй, транспонирайки отделните тонове в различни октави. Това е причината да има много строеве и никой от тях да не е перфектен.

Залагайки на максимално допустимото отклонение на разкордиране на един тон от 0.5%, т.е. пет хилядни, който е на границата на слухова доловимост у човека, се получават флажолетни отношения, представени на Табл. 3.

 

 

Таблица 3. Флажолетни отношения в 12-тонна гама.³

 

 

 

	Флажолетно отношение	Min отклонение	Max отклонение
Основен тон (прима)	1.000	0.995	1.005
	1.059	1.0537	1.064
Секунда	1.125	1.119	1.131
	1.189	1.183	1.195
Терца	1.250	1.244	1.260
Кварта	1.333	1.326	1.340
	1.415	1.407	1.422
Квинта	1.500	1.492	1.508
	1.589	1.581	1.597
Секста	1.666	1.657	1.683
	1.782	1.773	1.791
Септима	1.875	1.865	1.889
Октава	2.000	1.990	2.010

 

 

Изчислението на възможните роли, които всяка планета с орбиталната си скорост може да заеме в една точно акордирана гама (отбелязани с x), е представено на Табл. 4.

 

 

Таблица 4. Акордирана гама на планетните орбитални скорости.

 

 

 

Прима

Секунда

Терца

Кварта

Квинта

Секста

Септима

Земя/Луна

x

Земя/Меркурий

x

x

x

x

x

x

x

x

Земя/Венера

x

Земя/Марс

x

x

x

x

Земя/Юпитер

x

x

Земя/Сатурн

x

x

x

 

 

Определянето на основния тон е свързано с планетата Земя. Знаейки точната продължителност на Земната година в секунди, можем да я представим в честота, т.е. в реципрочна на секундите стойност, и да бъде транспонирана в чуваем за човека диапазон (Табл. 5). Независимо дали ще се отчете тропична или сидерична година, разликата е толкова малка, че чуваемият тон, който се получава, е един и същ, защото отклонението е много по-малко от 0.5%.

 

 

Таблица 5. Честота на основния Земен тон.

 

 

 

	Земна година [дни]	Земна година [sec]	Честота [Hz]	Тон [Hz]
Тропична	365.242199	31 556 925.99	3.1668*10^-8	272
Сидерична	365.256363	31 558 149.76	3.1687*10^-8	272

 

 

Тонът, който се получава за планетата Земя е до-диез при условие, че се приеме строй с ла 432 Hz. Няма в историята друг известен музикален строй, който да има тон, звучащ с 272 Hz. Дори изкуствено да се създаде такъв алтернативен строй, той ще бъде транспонирана вариация на ла 432 Hz, но може да не е йонийски (мажорен), а някакъв друг античен лад. Така или иначе, той би имал едни и същи тонови стойности.

Строй 432 Hz е много специален и за него изключително много е писано през периода 17-20. век. Тъй като не е тема на нашето изследване, няма да бъде анализиран, но препоръчваме на читателя да се задълбочи върху него. Той носи името Научен или Философски строй. Фактът, че този стой е единственото решение на нашата задача за определяне на основния тон на планетата Земя, също е достатъчно показателен. На пръв поглед някои биха приели, че това е случайно съвпадение. Единственият верен строй, който може да възпроизведе тон с 272 Hz, е строй, базиран на ла 432 Hz, а едно такова „съвпадение“ не би изглеждало случайно.

Дотук установихме точния строй, в който е възможен моделът на тонално звучене на Хармонията на сферите. Установихме как биха могли да звучат видимите планети в нашата Слънчева система. За „видими“ приемаме основните планети на Слънчевата система, но те са обект на нашето изследване не заради тяхната видимост. Основната тоналност, в която звучат планетите на Слънчевата система, възприемани от Земята, е до-диез мажор или минор (според звучащата терца), но и двете са възможни. Крайните резултати са представени на Табл. 6.

 

 

Таблица 6. Тоналности на планетите в Слънчевата система.

 

 

 

Земя (основен тон)

До-диез

Земя/Луна

До

Земя/Меркурий

До-диез

Ре

Ре-диез

Ми

Фа

Фа-диез

Сол

Сол-диез

Земя/Венера

Ла-диез

Земя/Марс

Ре-диез

Ми

Фа

Фа-диез

Земя/Юпитер

Ре-диез

Ми

Земя/Сатурн

Сол-диез

Ла

Ла-диез

 

 

Обсъждане и изводи. Хармонията на сферите, за която е говорено още в Питагорейската школа, е космичното звучене на Слънчевата система. То може да бъде транспонирано в диапазона на чуване за човека и моделирано като своеобразен акорд за всеки един момент от време. Тези звуци се променят във времето, бидейки периодично консонансни или дисонaнсни. Моделът може да бъде оприличен на музикален инструмент с шест струни, които постоянно се натягат или отпускат, същевременно звучейки. Космичният звук е предизвикан от вибрацията на планетната орбита в зависимост от орбиталната скорост и се разпространява в звуковия етер на нашето космично пространство.

 

 

Исторически примери. Бихме могли да илюстрираме нашите констатации за Хармонията на сферите с пет дати и събития.⁴

·      3 април 33 г. сл. Хр. – Голгота, ден на Разпятието

Земя – до-диез (първа октава)

Марс – фа-диез (малка октава)

Луна – до (четвърта октава)

·      15 май 33 г. – Възнесение Господне (40 дни след Възкресение), Христос се издига в Космоса след мисията Си в центъра на Земята

Земя – до-диез (първа октава)

Меркурий – ре-диез (голяма октава)

Марс – фа-диез (малка октава)

·      25 май 33 г. сл. Хр. – Петдесетница (50 дни след Възкресение), Светият Дух слиза над апостолите

Земя – до-диез (първа октава)

Марс – фа-диез (малка октава)

·      26 юли 32 г. сл. Хр. – Възкресение на Лазар, Христос-Исус посвещава Лазар и го подготвя за неговата бъдеща мисия за човечеството

Земя – до-диез (първа октава)

Венера – ла-диез (голяма октава)

Марс – ре-диез (малка октава)

Луна – до (четвърта октава)

·      6 декември 2 г. пр. Хр. – раждане на Натановия Исус

Земя – до-диез (първа октава)

Меркурий – сол (голяма октава)

Луна – си (четвърта октава).

 

 

Литература

 

 

1.   Steiner R. Mythen und Sagen Okkulte. Zeichen und Symbole. ISBN 3727410108.

2.   Planetary Fact Sheet. NSSDCA NASA. Available at: https://nssdc.gsfc.nasa.gov/

3.   Натурален строй. Wikipedia. Available at: https://en.wikipedia.org/wiki/Just_intonation

4.   Powell R. A. Chronicle of the Living Christ: The Life and Ministry of Jesus Christ. Foundations of Cosmic Christianity. ISBN 978-0880104074.

 

 

20 октомври 2020 г.

 

Хармонията-на-сферите-като-тонално-звучене.pdf