Преслав Павлов

Дихание на Сътворението Преслав Павлов Настоящият доклад разглежда АУМ като скрито, езотерично значение, което се проявява, от една страна, макрокосмично, изразяващо Светата Троица, а от друга – микрокосмично, като практическо помагало за духовния ученик. В двата случая диханието или дишането са израз на творческа извява, която се явява основна практика в проникването в смисъла на този въпрос. Въпросът е: Що е АУМ? АУМ или ОМ като езиков смисъл и произход се открива в санскрит още през 15-12 век пр.н.е. Причината да се изписва по два различни начина е фонетичният прочит. Буквите а-у в най-древната си форма на произношение звучат като фонема между а-о, но удължена. Поради тази причина с времето в западните езици се налага изписването Ом, което трябва да е с удължено о-о. Независимо от това как точно се изписва на съвременен европейски език, трябва да се отчете фактът, че това е трибуквена дума, която има много дълбок смисъл в Хинду религията и езотериката. Етимологичният превод на думата може да се предаде така: положително утвърждаване, утвърждаване на истина или факт. Тя има аналогично значение в семитските езици, например арамейски и иврит, на думата амийн, която на български се произнася кратко амин поради традиционни причини. Като езотеричен символизъм АУМ може да намери две трактовки. Едната е макрокосмична, отнасяща се до космичното творение, а другата е микрокосмична, отнасяща се до връзката на човека с Космоса и с Божествената първопричина на всичко. Макрокосмичният АУМ В макрокосмичен смисъл АУМ се описва от езотериката като дихание1, изградено от три Логоса. Техният функционален обмен създава вибрации, които в крайна сметка творят всичко материално и нематериално в Космоса. По подобие на човешкото дишане и АУМ, така да се каже, издишва космически творения. Понятието космос в езотериката е много широко и недефинирано. Затова благодарение на развитието на астрофизиката и на осмислянето ѝ чрез антропософията може да се уточни, че в смисъла на творческия импулс на АУМ, или трите творчески Логоса, които езотеричното християнство нарича Света Троица2 – Отец, Син и Св. Дух, Космосът е галактиката Млечен път. Центърът на тази галактика, наречен от Учителя Петър Дънов Алфиола, или Началото на всичко – алфа (начало) и ола (всичко) от гръцки, е домът на Светата Троица. Трите творчески Логоса са символизирани съответно от буквата А – Първият Логос, или Отец, който е свръхсъзнанието на Космоса и е източникът на върховния промисъл, който е първоидеята на всичко, което по-късно би могло да се прояви. Това е архетипната идея за Творението, независимо на кой духовен план то би се проявило, т.е. физически, астрален, ментален и т.н. Втората буква У – Вторият творчески Логос, или Сина, е най-висшият архетип на живота по принцип. Това е свързващата и оживяващата нещата съставка на Върховния творчески импулс, който задвижва архетипната идея на Отец в потенциал. Третият Логос, символизиран от М, е най-висшата форма3 на реализация на вече оживената от Сина архиидея на Отец. Така резултатът на Третия Логос, който е йерархията Свети Дух4, наречена от антропософията Пети макрокосмичен принцип, се проявява в света на Нирвана, където Четвъртият макрокосмичен принцип5 – Христовото същество, обитава. Това е най-фината и висша проява на духовна форма, преди тя да се реализира в по-плътните светове чрез помощта на духовните йерархии, започвайки от Първата йерархия – Серафими, Херувими и Престоли, и слизайки надолу до човешката йерархия. Всяка възникнала слънчева система в галактиката Млечен път е една такава архиформа, която, след като е получена от Четвъртия макрокосмичен принцип, се предава на Първата йерархия6, за да се реализира като еволюцията 777. В антропософията Първата йерархия, състояща се от Престоли, Херувими и Серафими, се нарича също съответно и Първи макрокосмичен принцип – Престоли, Втори макрокосмичен принцип – Херувими, Трети макрокосмичен принцип – Серафими. Четвъртият макрокосмичен принцип е Христовото същество в своята пълна макрокосмична изява. Следват съответно Пети макрокосмичен принцип – йерархия Свети Дух (Трети Логос), Шести макрокосмичен принцип – йерархия Син (ВториЛогос) и Седми макрокосмичен принцип – йерархия Отец (Първи Логос)7. Триединството на Бога е както теологичен, така и философски въпрос, но най-вече той трябва да се разглежда като езотеричен, за да може да се проникне отвъд привидното противоречие на монотеистичната изява на троичността. Трите Логоса са в един постоянен обмен, който генерира творческа вибрация. Тази вибрация ги всепрониква, изпълва и формира като Едно. Светата Троица е амалгама от три условно различни елемента, които самостоятелно не могат да съществуват, затова те само теоретично представляват нещо отделно, което предизвиква политеистично предизвикателство. Всъщност те са заедно и само взаимообменяйки се, изграждат едно завършено цяло. Това, което произлиза като резултатът на този творчески обмен, е архиформата на Божественото творение. Светата Троица или Трите творчески Логоса изграждат следния взаимообменен процес, който формира седем творчески принципа, наречени от езотеричното християнство Седем творчески духа. Те са творческите принципи на Светата Троица и творят слънчевите системи в галактиката Млечен път8. Седемте творчески духа са така наречените седем управители пред трона на Бог. Това са творчески принципи, които съществуват извън или отвъд Времето като духовно същество, което по-късно философията дефинира като понятие; и при зачеването на всяка отделна слънчева система с нейната еволюция 777 се ражда и Времето във всяка една от тях. (Езотериката определя Времето като духовно същество или жива тъкан на творението, което е различно във всяка слънчева система.) Тези Седем духа се проявяват в процеса на еволюцията 777 на нашата Слънчева система. Така например за всеки от седемте етапа на еволюцията 777 властва един от тези Седем духа, а останалите шест са в негово подчинение. Така те се редуват до завършването на еволюционния цикъл 777, когато всичките седем са управлявали по един период, например Древен Сатурн, Древно Слънце, Древна Луна и т.н. В своята първична форма Седемте творчески духа9 представляват следните творческообменни процеса10: Всесилие – всецялостна сила и мощ, която представлява процеса на изява на Отец към Сина. Когато Отец се прояви в Сина, се ражда архиидеята, която може да бъде оприличена на хаос. В това състояние хем идеята я има, хем още я няма, защото има идея и потенциал за проявление, но тя още не е оживена, т.е. няма потенциал за самостоятелност. Духът на Силата, който е свързан с процеса на всесилие, се проявява по-късно в еволюцията 777 на Земята като управител на Древния Сатурн и микрокосмично се възприема чрез душевната сетивност на съвременния езотеричен ученик като сила, могъщество, щедрост, великодушие, милосърдие, благост и боголюбие. В Древния Сатурн се посява зародишът на Атма в човека. Всемъдрост – всецялостна мъдрост и разумност, която представлява процеса на изява на Сина към Светия Дух. Когато йерархията Син, или Вторият Логос, се прояви към Третия Логос, се ражда архиживотът, който организира архиидеята така, че привидният хаос получава порядък и измеримост. Чрез този процес самостоятелността вече е налице, но още не е получила форма, т.е. все още е в зародиш, очакващ да бъде роден. Духът на Мъдростта, който е свързан с процеса на всемъдрост, се проявява по-късно в еволюцията 777 на Земята като управител на Древното Слънце и микрокосмично се възприема чрез душевната сетивност на съвременния езотеричен ученик като разумност, знание, осияване, освещаване, упътване и славословие. В Древното Слънце се посява зародишът на Будхи в човека. Вселюбов – всецялостна любов и животворност, която представлява процеса на изява на йерархията Свети Дух (Третия Логос) към Отец. Тогава се ражда архиформата, която вече придава завършеност на вече оживената архиидея. Идеята е, така да се каже, родена. Духът на Любовта и Живота се проявява по-късно в еволюцията 777 на Земята като управител на Древната Луна и микрокосмично се възприема чрез душевната сетивност на съвременния езотеричен ученик като любов, вечен живот, победа, превъзмогване, утеха и прошка. В Древната Луна се посява зародишът на Манас в човека. Всесправедливост – всецялостна правда, която представлява процеса на изява на Отец, стаен в Сина на Светия Дух. Когато в Сина вече се е проявил Отец и в резултат на този процес в Сина вече има присъствие на Отец, то този стаен в Сина Отец се проявява в Светия Дух. Тогава се ражда законът на Кармата, причинно-следствената връзка, а за да съществува тя, вече има раждане и смърт. Духът на Душата, или още наречен Дух на Вечността, се проявява по-късно в еволюцията 777 на Земята като управител на съвременния Земен период. Земното свръхчовешко проявление на принципа на Всесправедливостта е известен в Библията като Мелхиседек11. Духът на Вечността се възприема чрез душевната сетивност на съвременния езотеричен ученик, като се характеризира с причинно-следственост, оплождане, раждане, растеж, единност, отглеждане, обновление, възраждане, надежда и мир. Всеспасение – всецялостна истина и праведност, която представлява процеса на изява на йерархията Син, стаена в Светия Дух и изявяваща се на Отец. Когато в Светия Дух вече се е проявил Синът и в резултат на този процес в Светия Дух вече има присъствие на Сина, то този стаен в Светия Дух Син се проявява на Отец. Тогава се ражда спасителното изкупление, което представлява окончателното отсъждане и изхода от Карма. Духът на Истината се проявява по-късно в еволюцията 777 на Земята като управител на Бъдещия Юпитер. Той се възприема чрез душевната сетивност на съвременния езотеричен ученик като праведност, истина, вяра, красота и благозвучие. Всесвятост – всецялостно посвещение и обновление, което представлява процеса на изява на йерархията Свети Дух, стаена в Отец и изявяваща се на Сина. Когато в Отец вече се е проявил Светият Дух като извисяване до най-висшето лоно на Бог и в резултат на този процес в Отец вече има присъствие на Светия Дух, то този стаен в Отец Свети Дух се проявява на Сина. Тогава се ражда всецялостно посвещение и обновление, което дава своеобразен нов живот след спасението. Духът на Светостта, или още наречен Дух на Обещанието, се проявява по-късно в еволюцията 777 на Земята като управител на Бъдещата Венера. Той се възприема чрез душевната сетивност на съвременния езотеричен ученик като обновление, здраве и святост. Светостта е характеристика на спасителното изкупление на нисшето и на трансформацията му във висше. Всеблаженство – всецялостно съвършенство, което представлява процеса на изява на Отец пред самия Себе Си, но вече стаен в Сина и в Светия Дух. Когато Отческият принцип на Първия Логос вече е проникнал и се е изявил в другите два Логоса, Неговият отпечатък в тях, т.е. стаеният в тях Отец се изявява на Себе Си. Тогава се ражда съвършенството на цялостния еволюционен цикъл. Духът на Благодатта се проявява по-късно в еволюцията 777 на Земята като управител на Бъдещия Вулкан. Той се възприема чрез душевната сетивност на съвременния езотеричен ученик като завършеност, съвършенство, спасение, уединение и поклонение. Връзката и последователността на проява на Седемте духа и седемте степени на еволюция на Слънчевата система се описва по различен начин от някои езотерични автори12. Причината е в различното феноменологично възприятие на езотеричния изследовател, където се свързва поредността на Седемте Духа с поредността на еволюционните еони. Това е един макрокосмичен поглед, за който е използван морфологичен подход. Докато гореописаният модел представлява един микрокосмичен поглед изграден чрез функционален анализ. Тези седем творчески процеса в своята архетипна форма съществуват едновременно в Светата Троица и изграждат неделимата цялост на Троицата като единен Бог. Христовото същество като Четвърти макрокосмичен принцип е единственият макрокосмичен портал, през който Светата Троица се проявява и твори чрез Седемте духа в еволюиращите слънчеви системи на Галактиката и през който отново всичко се връща в лоното на Бога. Микрокосмичният АУМ Микрокосмично е всичко, което се проявява в човека като отражение на Космоса, наречен в езотериката Макрокосмос. Осъществявайки връзка с Божественото и в частност със Светата Троица, духовно развиващият се човек може да използва АУМ като практика за постигане на Божественото съвършенство. Трите Логоса или Светата Троица има своето отражение в човека. Така Атма или Човекодух отговаря на Първия Логос – Отец, Будхи или Животодух отговаря на Втория Логос – Син, а Манас или Себедух отговаря на Третия Логос – Свети Дух13, които човек получава като зародиши в своята еволюция съответно в трите първи еона на еволюцията 777. АУМ като медитативна формула може да бъде ползвана за различни практически духовни упражнения. Ето някои примери: Ограждане. Произнасянето на АУМ (О-ом) на глас с правилното произношение огражда и предпазва от демонични сили14. Вдъхновение. При вдишване през носа и медитативно изговаряне на буквата А ученикът се концентрира в себе си, в своята духовна същност; продължавайки да вдишва на буква У, ученикът изпълва себе си със светлина и звук; и при бавно издишване през устата и медитирайки на буква М, ученикът излъчва, изпълвайки Космоса със своята светлина и звук15. Намиране на духовния път. Вдишвайки и изговаряйки наум буквата А, ученикът е в настоящия миг, изключвайки миналото и бъдещето; продължавайки да вдишва при У, ученикът вътрешно се потапя в светлина; и при бавно издишване на М ученикът се свързва с Божествената светлина, първоизточник на живота16. Прозрение. При А има звук на удивление, разширение на астралното тяло и заспиване; при У има събиране в себе си и събуждане, но до границата на будното, без тя да се пресича. В това междинно състояние между сън и будност е М, задържайки ученика в това междинно състояние на духовно прозрение17. Вътрешна хармония. С вдишване при А ученикът визуализира мислите си, при У ги слива с чувствата си, а при издишване с М ги прави едно с волята си. Мисли, чувства и воля са едно18. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) дава на своите ученици един универсален метод за повдигане и преживяване на седемте творчески процеса чрез Завета на цветните лъчи на светлината. Това практическо духовно помагало дава възможност на ученика да навлезе в цветовото астрално отражение на Седемте творчески духа. Потапяйки се в цветовете, породени в астралния свят от Духовете на светлината и огъня (архангелите), всеки отделен Дух може да се преживее със съответстващата му творческа енергия. Същността на Седемте творчески духа е в непосредствена близост около Светата Троица, но техните творчески еманации се проявяват надолу по сътворените от тях светове, в частност в еволюцията 777 на нашата Слънчева система и на Земята. Така те се отразяват в астралния свят и пораждат цветовете, чрез които са описани и чрез които може да се изследват. Цветовете на дъгата, получени при спектралния анализ на бялата светлина, която, издигнала се обратно до лоното на Бога, се превръща в диамантена светлина, са същите цветове, които ясновиждащият може да регистрира в астралния свят. В по-висшите светове над астралния понятието цвят се видоизменя: то става все по-бледо като своеобразен цвят и все повече става като специфично душевно възприятие. Може да се направи заключението, че в по-висшите светове над астралния цветове в същия смисъл на понятието няма. Работейки чрез Завета на цветните лъчи на светлината и тяхното астрално цветово обагряне, ученикът има духовни ключове, чрез които да изследва творческите процеси на Светата Троица. В своето микрокосмично феноменологично преживяване поредността на Седемте духа от Завета на цветните лъчи на светлината представлява стълбата на духовния ученик към лоното на Бога, където градивно от червения към аметистовия цвят ученикът достига до диамантените лъчи на Христовия Дух, за да се слее със Светия Дух, превръщайки се от ученик в учител. АУМ е универсална духовна формула, която, от една страна, обяснява макрокосмичния творчески процес на Светата Троица, от друга страна, като микрокосмична практика, дава възможност на човек да се доближи до творческото съвършенство, повдигайки и усъвършенствайки духовната си същност. Същевременно се установява контакт с Божествената първопричина на Творението, под която стоят всички духовни йерархии на Всемирното Бяло Братство. Завета на цветните лъчи на светлината, даден от Учителя Беинса Дуно през 1912 г. в Арбанаси, до Велико Търново, е практическо помагало за духовна работа на ученика, чрез което да се опознават творческите процеси на Светата Троица и в които е скрит отговорът на въпроса що е АУМ. Чрез работата със Завета на цветните лъчи на светлината духовният изследовател има метод да достигне до Христос и от ученик да се превърне в учител. Литература: 1. Рудолф Щайнер, GA 93a, 27.09.1905 г. 2. Рудолф Щайнер, GA 266-1, 26.02.1908 г. и GA 93, 27.05.1905 г. 3. Пак там. 4. Рудолф Щайнер, GA 130, 28.11.1911 г. 5. Пак там. 6. Рудолф Щайнер, GA 110, 14.04.1909 г. 7. Рудолф Щайнер, GA 130, 28.11.1911 г. 8. Рудолф Щайнер, GA 89, 2.07.1904 г. 9. Учителя Петър Дънов, Завета на цветни- те лъчи на светлината, Арбанаси 1912 г. 10. Рудолф Щайнер, GA 89, 2.07.1904 г. 11. Пак там. 12. Филип Филипов, Езотерично разбиране на Завета на цветните лъчи на светлината, доклад от научна конференция: 100 години Завета на цветните лъчи на Светлината, Арбанаси 2012. 13. Рудолф Щайнер, GA 266-1, 26.02.1908 г. 14. Рудолф Щайнер, GA 266-1, 29.01.1907 г. 15. Рудолф Щайнер, GA 211, 1.04.1922 г. 16. Рудолф Щайнер, GA 264, стр.100. 17. Рудолф Щайнер, GA 264, стр. 216. 18. Пак там. Дихание на Сътворението.pdf

ЛОЖАТА НА БОДИСАТВИТЕ И ВРЪЗКАТА ИМ С ЧОВЕЧЕСТВОТО Преслав Павлов Настоящата лекция ще бъде изградена в хронологичен ред от събития и времевата линия ще бъде ръководен елемент в изложението й. Някога много отдавна, когато хората еволюираха на Старото Слънце и развиваха своето етерно и будично тяло, се случи едно велико космично събитие. Тогава човечеството за пръв път се срещнаха с Христовото същество. Христос слизаше, за да постави началото на един дълъг и величествен процес на неговата жертва за еволюцията на човечеството. По това време онези “напреднали” човеци, които бяха развили най-фино за времето си етерно и будично тяло уловиха тънко и най-живо вибрациите на Христос при неговото слизане. Те изградиха тясна и особено непосредствена връзка с Него благодарение на своята изключително чиста сетивност. Така продължавайки хронологично, ние се озоваваме във времето на Земния период, когато през първите три степени на формата от четвъртата степен на живота за последен път преди настоящите времена се повториха процесите от изминалите Стар Сатурн, Старо Слънце и Стара Луна. Тогава настъпи моментът, когато човеците вече бяха изградили в себе си две много отделни и независими същности. Това са Висшата природа в човека или Атма, Будхи и Манас и Низшата човешка природа или физическото, етерното и астралното тяло. Тези две същности бяха управлявани от Висшите духовни йерархии. Това обаче доведе до необходимостта човек да получи управлението над самия себе си, а това вече бе свързано с развитието на човешкия Аз. През Хиперборейската епоха “напредналите” човеци от Старото Слънце вече бяха така ускорили своето развитие и така силно бяха проявили своята връзка с Христос, че получиха наименованието Слънчеви човеци. През времето на Хиперборейската епоха от Земята се отделиха планетите и Слънцето. Първо стана отделянето на Сатурн, Юпитер и Марс, защото те имаха необходимостта да получат едни по-умерени от Земята-Слънце вибрации за своето развитие. По-късно от Земята се отдели и Слънцето, защото човечеството се нуждаеше от едни по-умерени условия в сравнение с тези на Слънцето. Още по-късно възникна необходимостта от Слънцето да се отделят Венера и Меркурий, за да може и те да получат своята подходяща сфера за еволюция. Така около Земята се образуваха шест планетарни тела. Христос заръча на най-напредналите Слънчеви човеци да отидат и да прекарат известно време на шестте планетарни тела. Така се породиха дванадесет напреднали същества, които бяха най-достойни за тази задача. Един от тях беше изпратен на Венера и щеше да се прояви в много далечно бъдеще като Гаутама-Буда. Важно е да се знае, че Слънчевите човеци запазиха най-тясна връзка със Слънчевото същество – Христос и затова получиха наименованието “слънчеви”. Те бяха най-силните изразители на Слънчевия импулс на Земята. В нашия хронологичен обзор идва времето и на Лемурийската епоха. Изпратените по другите планети Слънчеви хора се бяха завърнали вече на Земята и работеха заедно с останалите Слънчеви човеци за духовните условия на човешката еволюция. Тогава хората започнаха да изпитват все по-големи трудности в развитието си и настъпи необходимостта цялото човечество да бъде разпределено по другите планети. Единствено Слънчевите човеци продължиха да се въплъщават на Земята като най-развити и силни същества. От заселването на една част от човечеството на Слънцето по-късно по времето на Атлантида ще се породи едно друго Слънчево човечество, което е различно от разискваното сега. След отделянето на Луната от Земята, човечеството отново се завърна на Земята. По-късно бе извършен и актът на грехопадението, но тук трябва да се отбележи, че Слънчевите човеци бяха толкова напреднали, че те преодоляха изкушението на Луцифер и не грехопаднаха. Те останаха да живеят като чисти и непорочни Божии прототипи за разлика от останалото човечество. Тук вече е налице една много съществена разлика между човечеството и Слънчевите човеци. Те се разделиха на грехопаднали и негрехопаднали, което се отразява навсякъде по-нататък в процесите на тяхната еволюция. След грехопадението човечеството започна да изпитва нуждата от духовни наставления и помощ, за да се развива в правилна насока. По този начин възникнаха така наречените от Индийската култура – Аватари. Това са духовни същества принадлежащи на Третата йерархия, т.е. Архаи, Архангели и Ангели, които чрез помощта на отделни хора се изявяват на човечеството. Аватарите биват три категории: Буди – Ангели проявяващи се през астралното тяло на човека, Бодисатви – Архангели проявяващи се през етерното тяло на човека и Дхиани-Буди – Архаи проявяващи се през физическото тяло на човека. Така най-близко стоящите над човека йерархии започнаха да се обменят с човечеството, за да го повдигнат. В най-ранните времена на проявление на Аватарите, основните им приемници бяха Слънчевите човеци. Сега идва момент за едно кратко отклонение от хронологията, за да обясним съществуващите особености във времето и неговите цикли. Понастоящем болшинството от хората си мислят, че времето е линейна характеристика на нашия свят. Това обаче не е вярно. Това ще рече, че ако ние настроим един метроном да отмерва равно времето в тактове, то през цялата вечност на времето тези тактови не биха били равни. Така през Лемурийската епоха времето е текло с едни темпове, през Атланската епоха с други темпове, през настоящата епоха с още по-различни темпове. Промените в темпа на времето през различните епохи са се извършвали скокообразно. Например една известна ни културна епоха – Древно-Индийската е траела около 2160 г. , докато една еквивалентна културна епоха от Атлантската епоха е траела много пъти по-дълго време. В съвременната епоха времетраенето на една културна епоха се отмерва с преместването на прецесионната точка на Еклиптиката от едно в следващо зодиакално съзвездие, докато през Атланската епоха този период се е отмервал с многократни пълни завъртания на прецесионната точка около зодиакалния кръг (еклиптиката). А сега е време да се завърнем към хронологията на нашата лекция и да продължим с Атлантската епоха. Тук Слънчевите човеци са се развили още повече и са задълбочили своята връзка с духовните йерархии. Така те се явяват на останалото човечество като Пратеници на Боговете. Това е времето през което се основават духовните центрове на Атлантида наричани Оракули. Техни най-висши ръководители са Пратениците на Боговете. Трябва да се отбележи, че Пратениците на Боговете включват част от най-напредналите някогашните Слънчеви човеци, но те съвсем не са само онези 12 напреднали човеци, които бяха изпратени в миналото по шестте планетарни тела. За Пратеници на Боговете се говори в много от митовете и легендите на древните народи, като Древно-Египетските, Древно-Гръцките, Северно-Германските, Келтските, индианските и пр. Например Северно-Германският Бог, Вотан, ще се появи в историята като Гаутама-Буда. Пратениците на Боговете благодарение на своята духовна връзка с Христовото същество изживяват по един интуитивен път Христовото съзнание. Това от своя страна определя характеристиките на съзнанието на самите Пратеници на Боговете. Те имат едно ангело-подобно съзнание. Те нямат способността за логично мислене, а имат един Аз, който е прототип на Христовия Аз. Поради факта, че не са грехопадали, те нямат и способността за конкретно и ясно съзнание, а имат само инспиративно-интуитивно съзнание, изживяващо самото съзнание на Христовото същество. Това е, което Щайнер нарича в своята литература “познание като дар свише”. Това съзнание е цената на тяхното “негрехопадане”. Развитието на ясно-дневното съзнание ще протече по един път – много по-различен от този на останалото човечество. Така през втората половина на Атланската епоха настъпва времето, когато сред тези Пратеници на Боговете се открояват 12 най-напреднали и развити същества. Това са онези Слънчеви човеци изпратени някога от Христос по шестте планетарни тела. Тези 12 същества изграждат една най-силна духовна верига с Христовото същество, в сравнение с всички останали Пратеници на Боговете. Това е началото, в което 12 свръх-развити човешки същества образуват Ложата на Бодисатвите. Това именно са 12-те Бодисатви и едва от този момент на еволюцията, те приемат названието и ролята на Бодисатви. Всеки от тях приема отделна мисия за човечеството и те като цяло, като една Ложа поемат развитието на човечеството по-нататък. Те са ръководителите и вдъхновителите на земното развитие на хората. Бодисатви може да се преведе като “Учители на Святия Живот”. Те са великите вдъхновители на една или друга част от това, което човечеството трябва да усвои в хода на своята еволюция. Тези 12 същества изграждат един кръг около Христовото същество. От Него те черпят своите мисии за човечеството. Христос е техния вдъхновител, извор на тяхната Мъдрост. Когато всичките 12 Бодисатви завършат своите мисии към човечеството, тогава и физическата степен на формата на Земята ще приключи. Процесът на въплъщение на Бодисатвите може да се обясни по следния начин: Тези същества, поради своя начин на еволюция не притежават способността да си изграждат собствено физическо тяло и да се раждат като обикновените хора. За целта те използуват други човешки същества. Този процес на обмен с обикновените човешки същества на физическо поле протича периодично до момента, когато Бодисатвата отработи способността сам да изгради човешко тяло и по този начин да се роди като човек. Това е и последния път, когато Бодисатвата се въплъщава във физическо тяло. Процеса на завършване на необходимостта от физическо въплъщение е съпроводен и от фазата на завършване на конкретната мисия към човечеството от страна на Бодисатвата. Тогава се казва, че съответния Бодисатва се е издигнал до ниво Буда. Нека разгледаме подробно как протича гореописания процес. Да си представим един Бодисатва, който има своята мисия към човечеството, дадена му и непосредствено вдъхновявана от Христос. Този Бодисатва има необходимостта да слезе на физическо поле, за да изяви своята мисия сред хората като един от тях. Така ние забелязваме, че има един човек в дадения момент, който отговаря на необходимите духовни изисквания, за да се превърне в изява на този Бодисатва. Когато този човек започне да изгражда своя Аз, започва и съвсем незабележимо в това да взема участие и Бодисатвата. Така, когато човешкия Аз започне да изгражда душевния аспект на своята същност под формата на Сетивна душа, наред с това Аз-съзнанието на Бодисатвата доразгръща и усъвършенства тази Сетивна душа. Така Аз-ът на Бодисатвата започва да се слива с Аз-а на човека. Тук процесът е все още незабележим за околните хора и само хора с много силно развито ясновиждане биха могли да регистрират гореописаното. Разбира се, самият човек също започва да получава известно усещане за този процес, но не и разбиране. По-късно, когато човекът изгражда своята Разсъдъчна душа, е налице по-задълбочено сливане на Аз-овете на Бодисатвата и човека. Тогава човекът започва да придобива и разбиране за този процес. От този момент нататък може да се каже, че астралното и етерно тяло на човека са вече овладени от Бодисатвата. Сега започва последната фаза преди Бодисатвата да се прояви напълно “на сцената на живота”. Това е свързано с изграждането на Съзнаващата душа в човека. Тук наред с овладяването на физическото тяло от страна на човешкия Аз е налице и едно подобно, своеобразно овладяване на физическото тяло от страна на Бодисатвата. Последното се разгръща обаче на ниво Фантом (матрицата на физическото тяло). През този период Бодисатвата започва да се проявява сред хората като Учител. Бодисатвата овладява Аз-а на човека. Чрез всяко проявление на този Бодисатва, той развива и разгръща своята мисия като дава на човечеството “своето” учение. От друга страна също така той се развива и самоусъвършенства в собствената си еволюция. Целият този процес продължава, докато накрая Бодисатвата успее да се роди като човек и да даде изключителния екстракт на своята мисия под формата на Учение. Тогава Бодисатвата се издига от сферата на Земята в сферата на нашата Слънчева система, за да продължи своето дело като Буда. Той вече няма нужда от физическо въплъщение. Важно е да се подчертае тук разликата, че е необходимо участието на едно човешко същество, за да може Бодисатвата да се издигне до Буда. Трябва да се отбележи, че не е задължително това човешко същество да е едно и също през всичките въплъщения на Бодисатвата, но има едно преобладаващо същество. Винаги тези човешки същества се проявяват по-късно като велики Учители на човечеството. И така, следвайки хронологията, идва и моментът, когато можем да разгледаме отделните мисии на онези Бодисатви, които са ни известни от историята. Първият Бодисатва, слязъл и действал сред човечеството, носи по-късното средновековно име Скитианос. Той действа като човек през времето на Атлантската епоха. Трудно е да се обясни учението, което той дава на човечеството, поради Атлантския му характер, но може да се каже, че всичко, което произлиза от него, е “Мъдростта за безкрайното и вечното”, което е вън от понятието време. Скитианос приключва своята мисия и се издига на ниво Буда около 12 000 г. пр. н. е. Както вече се спомена, темпът на времето се изменя силно с настъпване на следващата епоха. Така че периодът на действие на Бодисатвите до достигане на степен Буда значително се съкращава в сравнение с Атланската епоха. Може да се определи, че времето на действие на следващите Бодисатви в рамките на нашата Следатланска епоха е от порядъка на 5000 - 5500 г. След приключването на мисията на Скитианос, мисията на Учител на човечеството се поема от следващия Бодисатва – Заратустра. Така те се нареждат като една своеобразна верига, слизаща от духовните висини на Христовото същество, за да повдигнат хората по-близо до Христос. Заратустра действа като Бодисатва на човечеството до около 6 100-6000 г. пр.н.е. Той дава на човечеството “Мъдростта, произтичаща от борбата между светлото и тъмното”. Неговото учение има дълбок космогоничен характер и третира мъдростта на самата борба, а не нейната конкретна проява. Последните няколко столетия от мисията на Заратустра преди той да се издигне до Буда са увенчани с началото на Древно-Персийската култура. От значение е, че по-късно срещащите се имена на Заратустра, както и неговите прераждания, се свързват с онзи велик посветен от хората, който понесе основната тежест на мисията на този Бодисатва, като един физически носител и изявител на този Дух – Заратустра-Буда. Бодисатвата, който поема мисията на Учител на човечеството след Заратустра-Буда е Гаутама. Той действа като Бодисатва до около 600 г. пр.н.е. Неговата мисия е да даде на човечеството “Мъдростта произтичаща от Състраданието и Любовта”. Той дава учението, чрез което 600 г. по-късно човечеството ще може да разбере Христос. Сега нека обясним някои характерни особености на понятията Бодисатва и Буда. Бодисатвите могат да бъдат наречени Учители на Мъдростта. Тяхната Божествена мисия е да донесат Мъдростта на човечеството, а тяхната Духовна мисия – да дадат на хората учение, чрез което хората да познаят Мъдростта. Онова, което може да се каже за Будите, е, че те са вече живи носители на Живота. Те вече не са Учители, а Живот. Една друга особеност при Бодисатвите е, че те не действат само от едно човешко тяло, т.е. от един човешки носител, но имат един основен. Така и други велики същества могат косвено да бъдат наречени Бодисатви, но при тях не е налице пълният процес на изява, както при основния човек. Например Щайнер обяснява, че Хермес също в известен смисъл може да се нарече Бодисатва, но само защото той получава астралното тяло на Заратустра. Това от своя страна му помага да се свърже с Христос чрез самия Заратустра-Буда, който се е издигнал над Земната сфера и е разпрострял своето действие в рамките на Слънчевата система. Тук ще направим малко отклонение от приетата хронология, за да споменем едно друго проявление на Бодисатва. През около 1250 г. пр.н.е. се случва особено събитие в мисията на Бодисатвите. Един Бодисатва, на който му е все още много рано, за да се прояви със своя мисия на Земята, получава една “лична”, според думи на Щайнер, задача. Този Бодисатва е някогашният Аполон. Той дава три импулса в историята на човечеството, предназначени да посеят зародишите на троичната душевна същност в човека. Това са Сетивната, Разсъдъчната и Съзнаващата душа в човека. Единственият метод да се извърши това дело е посредством облагородяващата роля на музиката. Тези три импулса в историята на човечеството се извършват на Европейския континент, защото тук е “люлката”, в която се развива човешкия Аз. Само чрез троичната човешка душа Аз-овото съзнание в човека зрее и укрепва. Така някога във времето на Древно-Египетската културна епоха някъде на Европейския континент се дава първия импулс от Бодисатвата Аполон. Това е зародишът на Сетивната душа в човека. По-късно през горепосочената 1250 г. пр.н.е. същият този Бодисатва дава импулса на Разсъдъчната душа и това е времето на Гръко-Римската културна епоха. Още по-късно през периода на Съвременната културна епоха се дава отново на Европейския континент импулсът за Съзнаващата душа в човека. Импулсът на този слънчев Бодисатва за Разсъдъчната душа ни е известен от мита за Орфей. Орфей, който е син на Бога Еагар и музата Калиопа и е наричан “Син на Аполон”, е това велико същество, което, преживявайки описаната в легендата трагедия със загубването на своето етерно тяло – Евридика, дава на развиващото се човечество зародиша на Разсъдъчната душа. Орфей е Бодисатвата, който дава на човечеството духовния орган, чрез който хората могат да разберат Учението за Състраданието и Любовта, което по-късно Бодисатва Гаутама ще даде на хората. И така, връщайки се обратно към нашата хронология след издигането на Бодисатва Гаутама до степен Буда, идва времето на един друг Бодисатва да поеме мисията към човечеството. Това е Бодисатва Майтрейя, който около 4900 г. ще се издигне до степен Буда. Тук ще предложим кратък цитатен материал, известен ни от Антропософията и отнасящ се до бъдещия Майтрейя Буда: ИЗВАДКИ ОТ "ЕЗОТЕРИЧНО ХРИСТИЯНСТВО И ДУХОВНОТО РЪКОВОДСТВО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО" – 1911-1912 (Събрани съчинения, том 130 от Рудолф Щайнер) 1. В момента, когато Бодисатва стана Буда, едно друго същество прие неговия сан, едно друго същество зае службата на Бодисатва. И тогава дойде онази индивидуалност, за която знаем, че живя около сто години преди Исус от Назарет в ордена на есеите. ... Онази личност, която следователно беше действувала едно цяло столетие преди Мистерията на Голгота, известна под името Йешу бен Пандира, беше едно от въплъщенията на онзи Бодисатва, който стана приемник на Гаутама, издигнал се от Бодисатва до ранга Буда. Той ще действа още като Бодисатва в течение на три хиляди години отсега нататък и след това, когато се изпълнят пет хиляди години от неговата дейност като Бодисатва, също ще стане Буда. Всеки сериозен окултист знае, че пет хиляди години след озарението на Гаутама Буда под дървото Боди онази индивидуалност, която заема неговата служба като Бодисатва, ще е станала Майтрея-Буда. Дотогава той ще се въплъщава още често. А после, когато ще са изминали пет хиляди години, ще се роди едно учение: Учението на Майтрея-Буда, на Буда на Доброто, когато това, което се казва, в същото време ще действа морално. Днес не съществуват думи, които биха могли да опишат това състояние на нещата. Това може да бъде видяно само в духовния свят и, за да го приеме, човек трябва първо да узрее за него. Особеното при този Майтрея-Буда е, че той ще трябва да подражава по определен начин на това, което се е случило при Събитието на Голгота. Ние знаем как индивидуалността на Буда е проникнала в Исус от Назарет и продължава да действа върху Земното развитие само отвън. Всички, които живеят като Бодисатви и стават Буди, имат на Земята съдбата, която всеки сериозен окултист може да види: В тяхната младост донякъде те са неизвестни, непознати хора. Онези, които знаят нещо за тях, виждат в тях може би надарени хора, но не виждат, че са проникнати от съществото на Бодисатва. Така е било винаги и така ще бъде и в двадесетия век. Само във времето между тридесетата и тридесет и третата година на тяхната възраст – същото време, което е изминало от Кръщението на Исус в реката Йордан до Голгота – те ще могат да бъдат познати. Тогава става едно преобразяване с човека, който ще пожертва до известна степен своята индивидуалност, както индивидуалността на Исус остави да проникне в него Христос. Въплъщенията на Бодисатва, които са тези на бъдещия Майтрея-Буда, се явяват в неизвестни хора. Те действат като отделни хора и чрез тяхната собствена сила. Майтрея-Буда също ще действа чрез своята собствена сила и противоположно на даващите тон хора. Той ще остава неизвестен в своята младост. И когато в тридесет и третата си година пожертвува своята индивидуалност, той ще се появи така, че в неговите думи ще действа морално това, което той изразява с думи. Пет хиляди години след като Буда бе озарен под дървото Боди, неговият приемник ще се издигне до ранг Буда и ще бъде носител на морално действащите слова. Сега ние казваме: „В началото бе Словото”. Тогава ще можем да казваме: В лицето на Майтрея-Буда ни е даден най-великият Учител, който се е явил, за да изясни на хората Христовото Събитие в неговия пълен смисъл. Особеното при него ще бъде, че като най-велик Учител той ще донесе най-великото и възвишено слово. 2. Христос е истинският морален импулс, който пронизва човечеството с морална сила. Христовият Импулс е Сила и Живот, моралната сила, която пронизва хората. Обаче тази морална сила трябва да бъде разбрана. Именно за нашата епоха е необходимо Христос да бъде възвестен. ... За да приеме човек Христовия Импулс в себе си, е необходима най-високата сила и моралност, така че Христовият Импулс да стане Сила и Живот в него. 3. Как трябва да си представим отношението на този Йешу бен Пандира към Исус от Назарет?... В момента, когато Гаутама Буда стана Буда, тази индивидуалност на Бодисатва бе приета от Земята и оттогава на Земята действува един нов Бодисатва. Този нов Бодисатва ще се издигне до ранг Буда в определено време. Това време е точно определено: Пет хиляди години след озарението на Буда поддървото Боди. Около три хиляди години след нашето време светът ще изживее инкарнацията на Майтрейя Буда, която ще бъде последната реинкарнация на Йешу бен Пандира. Този Бодистава, който ще дойде като Майтрейя Буда, който ще се прероди във физическо тяло също и в нашето столетие – обаче не като Буда – ще си постави като задача да даде на човечеството всички истински понятия за Христовото Събитие. Истинските окултисти признават инкарнациите на Бодисатва, на по-късния Майтрейя Буда. Също както всички хора ще претърпят едно развитие на етерното тяло, такова развитие ще претърпи и тази индивидуалност. Колкото повече човечеството се приближава до момента, когато новият Бодисатва ще стане Майтрейя Буда, тази индивидуалност ще претърпява едно особено развитие, което в неговите най-висши стадии ще бъде в известно отношение нещо като Кръщението на Исус от Назарет: Тя ще изпита една смяна на индивидуалността. И в двата случая в същото тяло ще бъде приета една друга индивидуалност. Те живеят като деца в света и след определени години тяхната индивидуалност бива сменена. Това не е едно непрекъснато развитие, а такова, което претърпява прекъсване, какъвто бе случаят и при Исус от Назарет. При него имаме една смяна на индивидуалността в дванадесетата година, след това отново при Кръщението, извършено от Йоан. Такава една смяна ще настъпи именно при Бодисатвата, който става Майтрейя Буда. Тези индивидуалности биват като внезапно оплодени от една друга индивидуалност. Особено Майтрейя Буда ще живее до тридесетата година с определена индивидуалност и след това ще стане една смяна, каквато ние имаме при Кръщението на Исус в реката Йордан. Обаче Майтрейя Буда винаги ще бъде познат по това, че когато ще бъде между хората, те не ще знаят нищо за тази смяна на индивидуалността. Тогава той ще се яви внезапно. Този е характерният знак за всички Бодисатви, които стават Буда, че те водят един никому неизвестен живот. В бъдеще човешката индивидуалност ще бъде предоставена все повече сама на себе си. За Бодисатвата ще бъде характерно, че той ще ходи много години непознат по света и после ще бъде познат по това, че чрез своята вътрешна сила той ще действа като напълно самостоятелен човек. В течение на хилядолетия, а също и от окултисти на новото време е било познато като изискване неговото същество да остане непознато през младостта до раждането на Разсъдъчната душа, дори до раждането на Съзнателната душа, и той да изпълни своята мисия само чрез себе си и чрез никой друг. ... Би било чисто окултно дилетантство, ако някой твърди, че този Майтрейя Буда би могъл да бъде познат като такъв още от млади години. Той се проявява в неговата собствена сила едва между тридесетата и тридесет и първата година, без преди това някой да му е обръщал внимание; той ще убеждава хората чрез своята собствена сила. ... И най-великият учител на Христовия Импулс ще бъде винаги приемникът на онзи Бодисатва, който винаги отново ще се инкарнира и след три хиляди години ще стане Майтрейя Буда. 4. Гаутама Буда е дал велики интелектуални учения: за правилното говорене, за правилното учене, за правилното мислене и т.н. в така наречения осемстепенен път: Майтрейя Буда ще борави с такива думи, които чрез тяхната магическа сила ще се превръщат в непосредствени морални импулси за хората, които ги слушат. И ако за него би имало един евангелист Йоан, той би трябвало да говори за него различно от всичко онова, което евангелистът Йоан е говорил за Христос. Докато в Евангелието на Йоан се намират думите: „И словото стана плът”; евангелистът Йоан на Майтрейя Буда би трябвало да каже: „И плътта стана Слово”. Това, което ще излиза от устните на Майтрейя Буда ще бъде протъкано по един чудесен начин от мощта на Христос. Днес нашите окултни изследвания показват, че дори външно погледнато Майтрейя Буда ще следва примера на Христовия живот. Когато в древни времена една велика индивидуалност се явяваше като учител на човечеството, това се проявяваше още от ранна младост в особените заложби, в душевността на съответното дете. Обаче наред с това винаги съществува и едно друго развитие, което протича така, че хората забелязват една пълна промяна на съответната личност при определена нейна възраст. Когато съответният човек достига определена възраст, става така, че неговият Аз напуска телесните си обвивки и в тях навлиза един друг Аз. Най-великият пример за това е самият Христос Исус, когато в тридесетата година на Исус от Назарет Христовата индивидуалност завладя неговите тела. 5. През Четвъртата следатлантска културна епоха това Христово Същество, което слезе от космическите висини, трябваше да се покаже първо във физическо тяло. В нашата Пета културна епоха интелектуалните сили ще се кондензират така, че човекът ще стане способен да вижда Христос не вече като физическа, а като етерна форма. Това събитие ще започне още от нашето, от двадесетото столетие. От тридесетте, четирдесетте години на това столетие ще се явят отделни хора, които ще са развили своя индивидуален живот до такава степен, че ще виждат етерния образ на Христос, както по времето на Исус от Назарет хората са виждали физическия Христос. И в следващите три хилядолетия ще се явяват все повече и повече хора, които ще виждат този етерен Христос, докато приблизително три хиляди години след нашето летоброене на Земята ще има достатъчен брой хора, които не ще се нуждаят от никакви Евангелия или от други документи, за да знаят за Христос, понеже те ще го виждат в душата си. Следователно, трябва да бъдем наясно с факта, че през Четвъртата следатлантска епоха хората бяха способни да виждат само физическия Христос и поради тази причина Той дойде във физическо тяло. В нашата епоха, в нашето време и по-нататък до третото хилядолетие хората постепенно ще станат способни да виждат етерния Христос. Ето защо Той никога не ще дойде отново в едно физическо тяло. 6. Онзи Бодисатва, въплътен в Йешу бен Пандира, който се реинкарнира също и в други личности, постоянно ще идва на Земята, докато след около три хиляди години отсега нататък се издигне до ранг Буда и получи своята последна инкарнация като Майтрейя-Буда. Онази индивидуалност, която беше индивидуалността на Христос, живя само три години на Земята, в тялото на Исус от Назарет и вече никога няма да се появи на Земята в едно физическо тяло. В Петата културна епоха тя ще се появи в етерно тяло, в Шестата културна епоха – в астрално тяло и в Седмата Културна епоха – в един велик космически Аз, който е сходен с една велика групова душа на човечеството. Когато човекът умира, от него отпада неговото физическо тяло, неговото етерно тяло, неговото астрално тяло, а неговият Аз преминава в следващата инкарнация. Точно така стоят нещата и с нашата планета Земя. Онова, което е физическа част от нашата Земя, ще отпадне в края на Земния период и съвкупността от всички хора, съвкупността от всички човешки души ще премине в Бъдещия Юпитер, т.е. в следващото планетарно състояние на Земята. От стадиите на развитие, до които ще е стигнала, тя ще премине в следващия стадий на Земното развитие, а именно в Юпитеровото състояние. И както при отделния човек човешкият Аз е център на неговото по-нататъшно развитие, същото значение ще има Христовият Аз за цялото човечество, Азът, потопен в човешките астрални и етерни тела, онова, което отива по-нататък, за да одушеви в следващото планетарно развитие Юпитеровото съществуване. Ние виждаме, следователно, как слезлият на Земята Христос, изхождайки от едно физически-земно човешко същество, постепенно се развива като етерен Христос, като астрален Христос , като Азов Христос, за да бъде като Азов Христос Дух на Земята, който след това ще се издигне нагоре заедно с всички хора до още по-високи степени. 7. Той и сега е Бодисатва на човечеството, докато някога, след три хиляди години, сметнато от днес нататък, ще се издигне от своя страна до степента Буда. Следователно, той ще се нуждае именно от пет хиляди години, за да стане от Бодисатва един Буда. Той, който оттогава насам се е прераждал почти всеки сто години, е въплътен също и сега, и ще бъде истинският проповедник на Христос в етерна одежда, в етерно тяло, както някога беше предвестник на Христос като физически Христос. Как се подготвя той? Той се подготвя преди всичко като развива онези качества, които наричаме добродетели, развива ги до най-висока степен. Бодисатвата развива до най-висока степен онова, което може да се нарече смирение – спокойствие пред съдбата, внимателност спрямо всички процеси в заобикалящия ни свят [будност], всеотдайност и разбиране спрямо всички същества. Духовната наука твърди, че в последното си слизане във физическо тяло Бодисатва Майтрейя ще пожертва своя Аз за човечеството, така че един, който е като пророците: Илия, Мойсей, Аврам или Езекиил ще се съедини с телата на Бодисатвата, за да довърши неговата мисия. В заключение можем да кажем, че Бодисатвите и връзката им с човечеството се явяват една велика мистерия, съпътстваща нашата еволюция. Мистерия, издигаща човечеството до висините на самия Бог. XI. 2002 г. Ложата-на-Бодисатвите-и-връзката-им-с-човечеството.pdf Ложата-на-Бодисатвите-и-връзката-им-с-човечеството.pdf

Увод Уважаеми читатели, В предстоящите страници ще се запознаете в хронологичен ред с най-значимите дати от биографията на д-р Рудолф Щайнер, който е един забележителен човешки дух, роден през 1861 г. и живял по времето на Учителя Петър Дънов (1864–1944), до началото на 1925 г. Д-р Щайнер е може би единственият духовен ръководител, за когото Учителя заявява, че върши много ценна работа за Бялата Ложа и за идващата епоха на Водолея – за бъдещата (шеста) славянска културна епоха. Целта на тази кратка биографична хронология е да предизвика интерес в българските читатели относно антропософията и личността на Рудолф Щайнер, чиято работа, наред със заветите на Учителя Петър Дънов, представлява не само незаменимо средство за ориентиране и истинско развитие на човешкото съзнание в условията на съвременния живот, но и бележи един съвършено нов етап по отношение постепенното възходящо развитие на човешкия морал, светоглед и свръхсетивни способности, вследствие на индивидуално и колективно приложените антропософски знания, които изграждат новите човешки духовно-възприемателни органи, позволяващи на ученика постепенно да преодолее ограниченията на материално-сетивното и да придобие осъзнато Свободата. Роден като австриец и притежаващ немско самосъзнание, като дете Рудолф Щайнер отраства сред хърватско-словенските общности на някогашната Австро-Унгария, а по-късно се жени за рускинята с немски етнически корени Мари фон Сиверс (1867–1948). Докато изнася езотеричните си беседи, д-р Щайнер е винаги заобиколен от много млади руснаци интересуващи се от духовната наука, която Щайнер нарича антропософия. Този близък контакт със славянството съпътства Рудолф Щайнер през целия му земен живот, но това е само физическото измерение на връзката му със славянството, защото бъдещата духовна култура на (шестата) славянска култура, благодарение на която човечеството ще продължи своята духовна еволюция, ще се развива именно в славянските народи, а българите, както ни разкрива Учителя Петър Дънов, ще имат ролята на мая в нейния разцвет и прогрес. Учителя Дънов окуражава много от своите ученици да изучават антропософската духовна наука, предадена на човечеството като скъп дар от духовния свят именно чрез д-р Рудолф Щайнер. В България един от първите хора изучаващи сериозно антропософията е Боян Боев (1883–1963), но примерът му бива последван и от много други ученици на Учителя. Някои от тях са: Методи Константинов, Стефан Касабов, Георги Радев и Влад Пашов, които четат д-р Щайнер в оригинал, превеждат негови книги и лекции и пишат статии върху тях. Друг интересен факт е, че през 1942 г. Димо Даскалов (1907–1989), патронът на Антропософското общество в България, се среща с Учителя Петър Дънов. Среща ги не друг, а Боян Боев, който е приятел с Димо Даскалов. На тази среща, която се състои на Седемте рилски езера, Димо Даскалов получава духовната повеля от Учителя да преведе колкото се може повече от работите на Рудолф Щайнер на български език и така да направи достъпно за българите неговото учение. (Бел. – В биографията на Димо Даскалов годината на тази среща е посочена като 1944 г., но през тази година Учителя Петър Дънов не отива на Рилските езера. Заради бомбардировките в София Учителя пребивава по това време в близкото до София с. Мърчаево, а през месец август се изкачва, заедно със свои ученици, на Витоша в района на връх Острец и не посещава циркуса на Седемте рилски езера). Факт е обаче, че Димо Даскалов успява да преведе през остатъка от живота си голямо количество антропософска литература. Започвайки от 1945 г., чак до края на земния си път през 1989 г., той превежда около 70 тома от събраните съчинения на д-р Щайнер, които се явяват фундаментът за оформянето и изграждането на българската антропософска общност. Благодарение на неговия самоотвержен преводачески труд, съпътстван с огромни лишения и жертви, ние, можем да изучаваме и прилагаме антропософията в дълбочина на роден език. През всичките тези години на усилена преводаческа дейност Димо Даскалов държи портретите на Рудолф Щайнер и Учителя Петър Дънов на работното си писалище и се среща периодично с Боян Боев, с когото другарува до края на неговия живот през 1963 г. Боян Боев, ученикът най-близо до Учителя, се среща с Учителя Петър Дънов именно благодарение на заръка получена директно от Рудолф Щайнер, която е, че Учителят на Боян Боев е в България. Това знаем не само от писмените спомени за личната среща между Боян Боев и Рудолф Щайнер в Нюрнберг през юни 1908 г., по време на лекциите за Апокалипсиса на Йоан, когато Боян Боев е бил все още студент, но също така и от личните писма на Боян Боев, писани през 1909–1918 г. и запазени в архива на д-р Рудолф Щайнер. Тези писма съдържат въпроси на Боян Боев относно духовните Учители и вероятно са били свързани с този разговор за духовния Учител от България. В тези писма до Щайнер Боян Боев прави и косвени догадки за това кой е Учителя Петър Дънов (1916 г.). За съжаление досега не са открити писмените отговори на Рудолф Щайнер, както и целият архив на Боян Боев. Така или иначе е видно, че през годините, в които Боян Боев вече е бил част от обкръжението на Учителя Петър Дънов, е имало кореспонденция между него и Рудолф Щайнер, или с Мари Щайнер от негово име. Боян Боев също така поддържа кореспонденция и с други членове на Антропософското общество. Малко известен факт е, че през 20-те години на миналия век има две покани изпратени от България за евритмични представления в София, за лекции на Рудолф Щайнер и за основаване на клон на Антропософското общество в България. Те биват отклонени от Рудолф Щайнер, а по-късно и от Мари Щайнер, под претекста, че в България работи Петър Дънов. Това е известно от спомените на Йорген Смит (1916–1991г.), член на борда на Антропософското общество в Дорнах от края на 30-те години на 20-ти век, които бяха потвърдени от него през 1989 г. (бел. непубликувани спомени на Йорген Смит). В заключение може да се обобщи, че най-вече благодарение на Боян Боев словото и делото на Учителя Петър Дънов стават известни на Рудолф Щайнер и на Мари Щайнер, но този факт никога не е бил обект на публичност от страна на Антропософското общество. Двете духовни течения в лицето на Антропософското общество и българското Бяло Братство се развиват паралелно във времето – едното в Централна и Западна Европа (в т.нар. от Щайнер Западен стар свят), а другото в Източна Европа (Източен стар свят). Заслужава да се отбележи, че по времето на Учителя, както и след това, в общество Бяло Братство духовната наука антропософия е била обект на изучаване от учениците, който са се стремили към по-научно задълбочен подход в изследването на духовното, на езотеричното, на Доброто, на Божественото. Надявам се читателите да намерят за интересни изложените в следващите страници факти от живота на Рудолф Щайнер, чрез които да успеят да се приближат до неговата личност. Прераждането на неговата индивидуалност, по собствените му думи от 1922 г., би трябвало да се е осъществило в Америка през 2002 г. и най-вероятно той ще трябва да се противопостави на съвременното Антропософско общество. Каква е ролята на българите, развиващи съзнанието си благодарение на антропософията? Преди да приключа с този увод ще се спра на един интересен и специфичен въпрос. Каква е ролята на българите, работещи чрез антропософията? Защо е необходим този въпрос? Заради специфичната позиция, в която ние, българите, можем да се окажем. От една страна сме фундаментално позиционирани като душевен генотип, и като език и култура, да усетим и възприемем съвременните духовни процеси, а от друга – чрез изучаването и опознаването на инструментариума на духовната наука антропософия да ги разберем и осъзнаем. Знаем от Рудолф Щайнер (том 237 от събраните му съчинения), че има две категории човешки души – стари и млади души. Старите души са първите, които започват да се прераждат на Земята още в края на Лемурийския период, т.е. след отделянето на Луната от Земята. Младите души се завръщат на Земята едва през по-късния Атлантски период. Старите души имат повече прераждания на Земята и за тях е характерно, че приемат Христос по-скоро не интелектуално, а с душата си, с чувство, с интуиция и усет. Те имат едно по-вродено усещане за Христовото същество, защото са Го преживявали на Земята по-дълго време, благодарение на повечето си прераждания. Младите души нямат това изградено усещане и достигат до Христос анализирайки отговорите на екзистенциалните въпроси, които си поставят. Те имат едно по-материално усещане за живота, защото на душевно ниво Христос им е по-далечен, по-абстрактен и по-непонятен, затова и те основно използват интелекта си, за да Го разберат. Въпреки различията, към началото на 19-ти век, докато са пребивавали още в отвъдното, преди да се преродят на Земята, една обща част от тези две групи души, изживява едни много силни имагинативни образи на Христос и неговата жертва на Голгота. Това поражда много силен стремеж в душите им да разберат тайната на Христовото същество. Точно с тази кармична обремененост идват истинските антропософи на Земята. Те търсят новото разбиране за Христос, което на практика им бива предоставено благодарение на Антропософия (духовното същество стоящо зад науката антропософия). Така появата на антропософията се оказва кармически предопределена в началото на 20-ти век, когато е трябвало да се преродят всички тези души, преживели имагинативните образи на Христос в свръхсетивния свят. Рудолф Щайнер от своя страна се превръща в инструмента, чрез който се дава форма на тази езотерична мъдрост. Българите са една категория стари души, които изостават с навлизането на Аза в астралните им тела. Това се получава като своеобразно последствие от факта, че те започват да се прераждат като едни от първите физически хора на Земята точно след отделянето на Луната от Земята през Лемурийския период (може би и затова Учителя Петър Дънов заявява, че българин е категория човек, и че българите са най-древните хора на Земята). При българите се наблюдава едно специфично астрално тяло, което е малко по-отделено от физическото и етерното тяло от една страна и Аза от друга. Това е особено силно изразено по време на сън, когато Азът и астралното тяло са отделени. Азовете при българите не са напълно обхванати от астралните им тела. Поради тази свръхсетивна конфигурация на фините им тела, при българите се наблюдава една особеност в тяхното възприемане на духовния свят. Те чувстват и преживяват Бог-Отец в Природата, т.е. висшите духовни йерархии, които се стремят да издигат и развиват заобикалящата ни среда. Това е Доброто в природата, в минералния, растителния и животинския свят. От друга страна чувстват Злото – нисшите йерархии, които внасят изоставането, падението и греха. Така Българите са една особена категория хора, които чувстват и преживяват напрежението и борбата между Доброто и Злото в заобикалящата ги среда в живота. Естествено възниква въпросът каква е ролята на засега малкото българи, работещи задълбочено с антропософията? На база вече споменатото можем да твърдим, че тази категория българи са хора, които са изключително облагодетелствани през 20-ти и 21-ви век да бъдат в състояние от една страна да имат разбирането за Христовото същество, благодарение на антропософията, а от друга – да усещат Христос като духовно присъствие в заобикалящата ги природа. Така тези българи се оказват една категория хора, която има нужните условия, за да преодолее материалните изкушения и заблуждения, които целенасочено биват внасяни в човешкото съзнание чрез системните атаки на ариманични духове. Тези българи имат вродената душевно-интелектуална способност за разпознаването и разбирането на Христовото същество и затова точно те биха възприели и разбрали по-адекватно за съвремието ни както Христовото същество, така и Неговото вече разгръщащо се етерно пришествие. Благодарим Ви за вниманието и приятно четене! Преслав Павлов април 2020 г. София ___________________________________ Бележка: „думите в италик с кавички“ са цитати на Рудолф Щайнер. Допълнение (1 юли 2021 г.) Гореописаната уводна част провокира писмени реакции и публикации от страна на Антропософското Общество в България. Коментиращите представят този увод като опит за представяне на Димо Даскалов, който е патрон на тяхното издателство, като ученик или последовател на Учителя Петър Дънов. С настоящото допълнение авторът декларира, че такава цел никога не е била поставяна, а основната идея е била да се изложат факти и разсъждения, третиращи връзката между Антропософията и Бялото Братство. Затова по-долу ще бъдат изложени още няколко факта на мислещите читатели, за да могат обективно да направят своите изводи. Фактите и съжденията, които би трябвало да са в центъра на умозаключението относно духовната принадлежност и интереси на Димо Даскалов са следните: Съпругата на Димо Даскалов, Динка Даскалова, е член на обществото на Бялото Братство още от периода, предхождащ запознаването и женитбата им. Тя остава докрай, (и след омъжването си), последователка на Учителя Петър Дънов. В семейния им дом в Стара Загора, а по-конкретно в тяхната спалня, в продължение на десетилетия наред, през целия им съвместен живот те имат окачен в портрет лика на Учителя. (Това са и спомени на старозагорските антропософи Димитър Димчев, Недялко Абаджиев, Петко Иванов и др.). Днес българското Антропософско Общество опитва всячески да постави дебела бариера на разграничаването си от Учителя Петър Дънов и респективно на Димо Даскалов от Учителя, но нека миналите исторически факти бъдат погледнати без предразсъдъци и антипатия! Доколко Димо Даскалов се е разграничавал или симпатизирал на Бялото Братство и на Учителя, е нещо интимно за душата, което принципно не е задължително да бъде декларирано, та било то и в антропософските среди. Теоретически е възможно с всеки да настъпи дистанциране от Учението и Учителя, но в случая логично възниква въпросът: "Защо Д. Даскалов е спял десетилетия наред под неговия портрет?". В отговор някои биха определили това като толерантност към съпругата си. Може би... Ала дали е само това? Антропософското Общество в България в лицето на Димитър Димчев отказа, въпреки молбите на автора на тази статия, да напише една пълна биография на Димо Даскалов, обективна и откровена, представяща не само дати и факти, а психологичен портрет на този достоен човек, въпреки, че повечето му съвременници са все още живи и това би улеснило изготвянето на животописа. В архивния поименен списък на старозагорскорската група от обществото на Бялото Братство, под номер седем фигурира името на Димо Даскалов, изпълняващ функцията "помощник-ръководител" на братската група. В същия документ той е описан и като антропософ, агроном и прекрасен цигулар, притежаващ широка култура. Той е изпълнявал песни на Учителя. И следва въпрос – донякъде риторичен, а донякъде ироничен: "Толкова много ли се е дистанцирал Димо Даскалов от обществото на Бялото Братство, че доброволно е бил помощник-ръководител на братска група?!". В същия този поименен списък на старозагорската група на Бялото Братство, под номер едно е вписан Иван Николов – първият ръководител на братството от 1927 г., а под номер две е Никола Каишев – братовчед на Учителя Петър Дънов и първи главен архитект на Стара Загора. В спомените си за братската група в Стара Загора сестра Александра Д. Георгиева, по-известна като Саша, също описва Димо Даскалов със следните думи: Той беше антропософ, но идваше и в Школата. Нека всеки мислещ и свободен в сърцето читател да направи сам изводите, базирайки се на гореизброените факти. Мостът и обединението на двата най-ярки духовни импулса с център Христос, са дело на инспирацията на Архангел Михаил. Разграничението, дистанцирането и антипатията са движени от Антихрист. Мир и Светлина на този светъл дух – Димо Даскалов, който авторът би нарекъл брат в Христа, и дълбока благодарност към титаничната му работа! Важни-моменти-от-живота-на-Рудолф-Щайнер.-Хронология.допълнен-увод.pdf Важни-моменти-от-живота-на-Рудолф-Щайнер.-Хронология.допълнен-увод.pdf