Новото Учение - (Предговор на Константин Златев)

[Sheny Idaet]

НОВОТО УЧЕНИЕ

 

Мистикът е човек, който повдига завесата на този свят на привидността, в който живеем, за да разкрие причините, които са го създали, и законите, които невидимо го управляват. Това, което за простосмъртните е тайна, за мистика е жива реалност. Величието на мистика е в неговото единение с Духа.

Понятията „мистицизъм“ и „мистика“ (от гръцкото mystika – тайнство) са измислени от незрящите, за да дефинират с тях зрящите.

Всъщност в мистиката няма нищо мистично. Съдържанието на термина просто отразява едно по-високо равнище на еволюционно развитие на онзи, който е бил украсен с него.

Всеки от великите духовни Учители на човечеството по своята същност е – освен всичко останало – и мистик. Това означава, че той вижда по-надалече и по-надълбоко от своите съвременници. Божественото послание, което им предава, е негов дълг пред Всевишния. Задачата му е да просветли душите на търсещите по духовния Път и да пробуди техния вътрешен потенциал.

Духовните Учители се въплъщават сред нас не по собствено усмотрение, а в изпълнение на Божия план за планетата Земя. Според езотеричното познание те се появяват приблизително веднъж на 2000 години. Подобна изява на Небесен Пратеник зрящите наричат „Миров (Световен) Учител“. А той бива назоваван „Световен“, понеже мисията му засяга цялото човечество. След Учителя на Учителя – Космическото Същество Христос, Което не е от човешка еволюция – последният Миров Учител е въплътеният в българско тяло Петър Константинов Дънов (1864-1944), известен и с духовното си име Беинсá Дунó.

Редакцията на Божественото учение, представена от Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) пред българския народ и планетарната общност на разума, е известна като Новото учение. Учението е ново, защото е най-актуалното за нашата епоха. То представлява по същността си езотерично християнство, пречистено от човешките наслагвания и деформации през вековете, обогатено с хилядолетната Мъдрост на Изтока (духовен и географски), както и с най-ценните духовни постижения на рационалния Запад. Ала то не е компилация от познати вече възгледи, а жива тъкан на Словото, могъща и трансформираща, със свой неповторим облик и всеобхватно въздействие. Новото учение е естествено продължение на постигнатото от всички автентични окултни Школи от древността до днес. То предлага преодоляването на едно ново, по-високо стъпало в колективното израстване на човечеството – изграждането на нова планетарна култура, Културата на Любовта.

Кое е новото в това учение?

Новото учение излага акцентите, основните тенденции на съвременната епоха, както и методите и средствата, които да послужат за фундамент на Културата на Любовта. Новото учение е послание от невидимия свят, от Разумните Същества, ръководещи еволюцията на земните хора, насочено към проектиране на Божествената Любов в света на материята. Конкретни негови задачи в мащаба на нашата планета са:

- побратимяване между хората и народите;

- пълно равноправие на жената;

- признаване свещения характер на майчинството;

- нова методика за възпитание и образование на подрастващото поколение, с начало от периода на бременността (т.нар. пренатално възпитание);

- нови отношения между хората (включително между мъжа и жената), от една страна, и между хората и Живата Разумна Природа, от друга страна.

Отличителна характеристика на Новото учение е неговото подчертано практико-приложно естество. То предлага знания, които осигуряват абсолютно здраве и на тялото, и на душата, цялостно, хармонично развитие на човешката индивидуалност. Но само при едно условие – ако бъдат изпитани и приложени.

Новото учение отправя четири предизвикателства към днешния човек:

- правилно да мисли;

- правилно да диша;

- правилно да се храни;

- правилно да работи.

В основата на всички материални и духовни постижения на човека лежи правата, сиреч правилната, мисъл.

Новото в това учение е и триадата на неговите направления: Слово, музика и Паневритмия (космически танц, съвкупност от елементарни за изпълнение физически упражнения, хармонизиращи енергиите на човека с тези на Природата, укрепващи тялото и извисяващи душата).

Учителя Беинса Дуно дойде сред нас като Пратеник от Школата на Христос. Извършеното от Него може да се окачестви като проправяне пътя за утвърждаването в световен обхват на истинското, първоначалното благовестие на Спасителя. Задачата да бъде носител на факела на пресътворението е възложена от Небето на световното славянство, което съчетава като етно-културна общност високо развития ум с голямото и нежно сърце. Културата на Любовта е Култура на Разумното Сърце.

През ХХ век Учителя Беинса Дуно остави Своя Завет на българите. Техен свещен дълг е да го предадат на славяните и на всички останали народи по земното кълбо. Този грандиозен процес вече е в ход.

Третото хилядолетие – независимо от гръмките (и често противоречиви) изявления и прогнози на разнокалибрени политици, историци, философи и социолози – ще протече под знака на духовно-културното наследство на българския духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно), т.е. под знака на реалното присъствие на Христовия Дух сред всички нас. А които са дорасли, ще Го приемат и ще заживеят в новия свят, който Той им е подготвил от първите мигове на Вечността...

 

Константин Златев