Jump to content

1940_02_21 Любов към себе си, любов към ближния си, любов към Бога


Hristo Vatev

Recommended Posts

Аудио - чете Николина Банева

От книгата, "Единственото богатство". Общ окултен клас. XIX година (1939–1940). Том I (лекции 1–23).

Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Вътрешният господар", Общ окултен клас. Година 19, т.2, (1939 − 1940)

Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 1996 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

лекция пред общия окултен клас

Любов към себе си, любов към ближния си, любов към Бога

Сряда, 5 ч сутринта

„Добрата молитва“

„Духът Божи“

Какво сте намислили да правите днес? Откъде идете? По кой път минахте, че стигнахте тази станция? Какво означава „сряда“? Какво се прави в сряда? Понеделник е денят на Луната, вторник е ден на Марс, сряда е ден на Меркурий, четвъртък е ден на Юпитер, петък е ден на Венера, събота е ден на Сатурн и неделя е ден на Слънцето. Значи днес за Меркурий, за най-малката планета ще работите. Вие сте дошли по пътя, за някъде отивате и вие сте иманяри. Аз ви виждам, че търсите някое имане. Когато българинът казва „иманяри“, турчинът казва „мал“, „малджия“. Но иманяри има.

Има нещо в живота, което е съществено. Да разбираме естествения ред на нещата. Имате една дума – „остарях“. Какво означава остаряването? Тази дума „остарях“ какъв смисъл има? Казваш: „Остарях, осиромашах, обеднях, огреших се, оглушах“. После казвате: „Тази работа е лоша.“ Лошата работа какво подразбира? Като кажеш, че е лоша работата, какво подразбираш?

1940-02-21-05_fig1.png

Какво означава това? Имате наредени A, B, C, D. Често се спираме в живота върху неща, които не са съдържателни. Запример спирате се върху думата „вечен живот“. Ти се спираш върху една дума, която не разбираш. Казваш: „Вечен живот“. Ти мислиш, че разбираш, но какво е понятието „вечен живот“? „Дълъг живот“ и „вечен живот“ едно и също нещо ли е? Или казваш: „Безконечно“. Какво разбираш под думата „безконечно“? Има известни идеи, които са неясни неща. Като кажеш „безконечно“, какво ще добиеш? Може да си добил нещо механическо, може да си добил нещо органическо, може да си добил нещо психическо. Може да си добил нещо за тялото, може да си добил нещо за своите чувства, нещо за сърцето си или нещо може да си добил за ума си. Сутрин вие станете, неразположен сте. При сегашния културен век представете си, че вие сте на бойната линия, чуват се тия голямокалибрени оръдия, после малокалибрените, картечните, чувате онова съскане. Какво разбира войникът? Войникът разбира, че всеки момент може да го експедират на оня свят. Умът му е така напрегнат, мисли как да се избави от тия снаряди. Някой от тях може да се интересува откъде идат, но няма да си покаже главата, защото може някой снаряд да я откъсне. Ще се скриеш някъде, ти чуваш час, два, 3, 5, 10, 15 онази бомбардировка. Може ли като си на бойната линия, да разсъждаваш за някаква философия? За каква философия ще разсъждаваш? Или може ли да разсъждаваш за любовни работи? Може ли да разсъждаваш за пари, да си направиш един хубав апартамент, че такси да имаш. Ще си зададеш въпроса: „Защо съм на тази позиция?“ Този въпрос ще остане неразрешен.

Ако ви попитат защо дойдохте на Земята? Вие сте на тази позиция. Дошли сте тук. Война има. Мислите ли, че този свят е от мирните светове? Той е един от най-мирните, дето най-малко се бият. Този е един от най-добрите светове, които ние знаем. Може да говорите за някой друг свят, казвате, че има един рай, че някой друг живот има. То са предположения. Ние говорим за реалното. Този свят, в който живеем, е един от най-добрите. Ако в този свят има това, който е един от най-добрите, какво ще бъде в другите светове, които са по-лоши от този?

Сега вие седите в класа и разсъждавате, че хората не живеят добре, но били ли сте в света на рибите, да видите как живеят? Те живеят в един идеален свят, чиста вода, нямат нужда да си правят здания във водата, само ходят. Но в този свят всеки, който говори, се наказва със смърт. Там е писано: всеки, който иска да говори, трябва да напусне техния свят. Другояче, има смъртно наказание. Някой от по-големите, че някой иска да говори, нагълта го цял, всички се гълтат цели.

Това са ред разсъждения. Верни ли са тия разсъждения? Кой е бил при рибите? Рибите ги знаете, понеже сте похапвали риба. Някои казват: „Излязоха ли рибите, скабриците, скумриите излязоха ли?“ Излизат, разбира се, по нашите пазари ходят. Ще питат: „Скабриците по свое желание ли излязоха?“ Те са наредени по ред, по големина, най-тлъстите и съобразно с това имат и съответна цена. Като идеш, ще ги видиш наредени.

Сега вие минавате за вегетарианци, но има ли някой от вас да не знае какво нещо е скабрици? Аз не вярвам да има такъв невежа. Това е голямо невежество, да каже някой, че не е ял скабрици. Най-първо, тия хора на Земята са толкова добри, че като поканят една скабрица на гости, ще идат на гости, дето тя живее, ще се поклонят, ще я погледнат, ще я попипат, после ще я вземат в ръката и с един пръст ще носят две–три. Като ги занесат в къщи, ще им покажат колко е голяма любовта, с която хората живеят – ще ги турят на скарата, ще ги обръщат на едната и на другата страна. Казват им: „Вие, рибите, не сте опечени още.“ Нали казва за някого, че той не е опечен човек още.

Вие ще кажете: „Грешно ли е да ядеш скабрици?“ Питам: Грешно ли е да дишаш въздуха? Грешно ли е да пиеш вода? Грешно ли е да ядеш хляб? Грешно ли е да обуеш обущата? Грешно ли е да си туриш шапката на главата? Грешно ли е да си обличаш дрехата? Не е грешно, нищо повече. Не е грешно. Един ден и вие, като скабриците, ще излезете, ще идете в един свят, ще дойдат малките ваши братя, ще си вземат от вашето богатство, ще кажат: „Много сте благороден човек.“ Ще ме имат за спомен, както аз имам тия неща за спомен. (Учителят държи пари в ръката си.) Най-малкият спомен колко е? (Учителят показва 50 стотинки, после 1 лев, 5 лева, 10 лева, 20 лева, 50 лева, 100 лева.) По-голяма от туй – 100-те лева, има ли? Питам сега: По ценност кое е най-скъпо от тези всичките? По съдържание е 100-те, после 50, 20, 10, 5, 1, половин лев. Но металите едни и същи ли са? Този метал – медта, е скъп, среброто е по-скъпо, ами туй какво е? (Учителят показва една златна монета – пендара.) Както виждате, мяза на злато. Тия двата метала, среброто и златото, може да ти помогнат. Със среброто може да се лекуваш, ако имаш свое нещастие. Парите като дойдат при тебе, ти ще се лекуваш. Парите лекуват. Казвам: Те те освобождават от затвора. Сиромашията, това е едно наказание. Като дойдат парите, те освобождават от затвора. А златото ще те освободи от смъртта. Среброто ще те освободи от болестта, златото ще те освободи от скръбта. Сега колко искате да имате от тия златните пари? Трябват ли много? Това е предметно учение. Колко хиляди години е взело, докато се събрал този метал, златото? Вие не знаете историята му: как се е образувал, кои са го образували и как са го образували.

Но казвам: Целият живот, това е една наука. Всичко в света, с което разполагаме, в даден случай вие може да го опитате. Да кажем, вие имате един плод. Ако носите този плод, без да го опитате, какво ще се ползувате? Ако имате една ябълка, вие се интересувате от външната ѝ форма, но ако не я опитате, какво ще се ползувате? Може да направите малък чертеж, да я нарисувате. Но какво понятие ще имате за ябълката? Не е само яденето. Ябълката има и друга страна. Ако човек иска да образува един изящен характер в своята мисъл, той поне в годината трябва да изяде 3–4 ябълки, за да може да придаде някаква красота на своята мисъл. Ако иска да придаде някаква хубава форма на своята мисъл, 3–4 круши трябва да изяде.

Та казвам: Във всичките плодни дървета се крият възможности да развие човек разни страни на своята мисъл. Човек, като взема за храна плодовете, той развива външните качества на своята мисъл. Какъв е цветът на житото? Житото има цвят, подобен на златото. Житото е слънчев плод, който минал през Венера, плод, който означава любовта, но любовта във формата на жертва. Житото е дошло да прогресира в света. Всичките житни зърна са на училище. Те изучават първата степен на жертвата. Следователно онова съдържание, което ние приемаме от житото, то е тяхната мисъл, че те искат да се жертвуват и в тази жертва носят Божествен живот, който раздават. Като раздават този живот, те се учат по нещо и те се запознават с хората. Едно житено зърно, когато го изяде който и да е човек, то изучава характера на този човек, който го изял. Като го яде още, житното зърно познава какъв е той, дали е мъж, дали е жена, дали е дете, дали е момиче, момче, дали е слуга, може да познае дали е професор, дали е ученик, дали е някой владика, проповедник, дали е цар или княз.

Сега се проповядва една религия. За какво сме дошли ние, какво изучаваме? Ние казваме: „Да обичаме Бога.“ Какво нещо е да обичаме Бога? Да обичаш Бога, ти най-първо трябва да учиш ония великите жертви, които Бог е направил от създаването мира. Ако има едно същество, което е жертвувало всичко, то е Бог, който жертвува всичко от Себе си. Трябва да изучаваме онова, което Бог е пожертвувал. Да обичаме Бога във всичко, което жертвува. Следователно хората казват, че всяко нещо е престъпление. Престъпление е, когато не оценяваш. Да кажем, ако намериш злато и не го оценяваш, то е престъпление. Ти намериш хубава книга, не четеш, не можеш да се ползуваш – то е престъпление. Дойде ви понякога скръбта, вие не оценявате скърбите и страданията. В какво седи страданието? Да кажем, една майка има едно дете, което изгуби. Представете си, че ако мене [някой] ми обере това злато, ще причини скръб Аз ще скърбя. Защо, кажете ми. Като го намеря, ще се радвам. Защо? В какво седи скръбта? Ти считаш, че нещо ти взели: 100-те лева, пък ти дали една златна монета – ще скърбиш ли?

Законът е: Не може да ти дадат, ако не ти вземат. За да ти дадат нещо, най-първо трябва да вземат от тебе. Или другояче казано: Ти трябва да имаш нужда от онова, което ти дават. Запример, ако ти не си гладен и аз ти давам хляб, ти можеш ли да го оцениш? Този хляб ще бъде неоценен. Но ако ти си гладувал 3–4 деня и ти давам хляба, тогава ще го оцениш.

Запример фарисеите питаха учениците на Христа: „Вашият учител няма ли да си плати данъка на храма?“ Каква беше монетата, която даде Христос – златна или сребърна? Кой ходи да улови рибата? Петър. Следователно казвате, че трябва да обичаме. Откъде трябва да започнем сега? При сегашните условия откъде трябва да започнем с любовта? При сегашните условия, като станете сутрин, как започвате? На вас, като ученици, ще ви кажа едно правило. Първото нещо, като станеш от леглото, поеми една дълбока вдишка, задръж я 5–10–15 секунди и изведнъж, като изпратиш този въздух навън, кажи нещо свястно. Какво трябва да кажеш? Всички вие сте станали тази сутрин без да кажете това. Нито един от вас не е казал туй: „Крайно Ти благодаря, Господи, че съм станал днес на краката си, че дишам.“

Събуди [ли] се съзнанието за Бога, няма да философствуваш къде е Господ. Къде е Господ – тази идея е чисто физическа. Господ не е някой материален предмет, да е някъде. Нещата може да бъдат на едно място. Да кажем, тия пари може да бъдат сега на масата. Какво може да направят тия пари като са на това място? Тя има цена в моя ум. Аз ѝ давам цена. Тя е станала злато, да дойде да ме види. За нея е голямо щастие, че аз може да я пипам. Тя, като се върне при своите, ще каже, че била в рая, едно разумно същество, един ангел я бутал с ръка и я показвал на други ангели. За туй злато вие минавате за ангели, служители на човешката мисъл. Хората са ангели. Сега вие имате представа за онези големите ангели с крила. Вие сте още без крила. Вие сте във формата на една малка буба, която се измътила и едва се е измътила и пристъпва по земята. Един ден се готви да стане с крила. Ангели има, които по земята пъплят, има ангели, които из въздуха ходят. Има и ангели, които мислят. Сега, най-първо, за да хвърка човек, той трябва да е мислил, после ще хвърка. Хвъркането е резултат на мисълта. Казвате: „Той нависоко хвърка.“ Ти не може нависоко да хвъркаш, докато не мислиш.

Сега нали в България дойде един българин, голям певец, и българите се учудиха, че имат такъв един голям певец, който можел да се състезава с Карузо. И като може да се състезава с Карузо, туриха му един медал за гражданска заслуга. Че има един пехливанин по музиката, който може да се бори, да се състезава с Карузо. В какво седи силата на този Карузо? Той знае как да изпраща из въздуха интензивни вълни, образува музикални вълни. Гледах как се състезаваха в операта. Мазаров беше главнокомандуващ, имаше генерали, полковници, капитани. Още като запя, в гласа му има нещо. Казвам: Колко време е взело на Мазаров да пее така, да дойде до това положение? Мазаров в миналото е пял всеки ден по 3 минути и от тия 3 минути се образували 48 музикални години, за да стане певец. 48 години по 3 минути, колко хиляди години правят? За да направите 48 години, като всеки ден пеете само по 3 минути, колко хиляди години трябват? Направете сметка.

Казвате: „Да бъдем набожни.“ На набожния човек му трябват всеки ден да се моли по 4 минути и от тия 4 минути да се образуват 48 години, за да стане той светия. Питам: колко хиляди години трябват, за да стане той светия, ако за да стане светия, трябва да се образуват по 4 минути всеки ден? За да стане някой сега светия, той вече е работил в миналото, има нещо в себе си. Погрешката е, че вие не оценявате онова, което сте придобили.

Та казвам: Като слушаш гласа на Мазаров, показва едно растение, което бързо расте и плод ще даде. Има някой, още като го слушаш да пее, виждаш, че е престанал да расте и плод няма. Някои така пеят в операта, плод нямат. Музикално Мазаров мяза на този, който дава плод. Той това не го съзнава, но в неговото подсъзнание го има. Ако се вземат неговите ръце, ако се вземат неговите гърди, рамена, после, устройството на неговия ларинкс, той е човек, който има голяма любов, който знае как да цени ларинкса. Той е поставил голяма любов за говора. В речта си изявява, че не може да говори красноречиво. Един човек, който знае да пее като генерал, като благодари на всичките, извинява се, че не знае как да говори. Но знае да пее. Той пее на немски, на италиански, на български, пък казва, че не знае да говори. Като произнася думите на немски, думата е ясна; и на италиански е ясна, интонация има. И този човек се извинява, че не знае как да говори. „Ще ме извините, аз не зная да говоря, каквото зная, ще кажа.“ Прав е, че не знае да говори както другите говорят: „Каквото съм научил, туй, което ви пях, вие го считате гениално, може да ме наградите, но аз, като слушам онова, което моите учители по пеене ми казват, едва ли като дете съм.“ Една вечер като пее, плащат му 40 000 лева, но знае да пее. 40 000 – за 2 часа, по 20 000 лева на час. Не знае да говори, пък по 20 000 лева на час за пеенето му плащат. Но според моите изчисления, най-малко 30 000 години по 3 минути е пял, за да направи 48 музикални години.

Казвате: „Той е Мазаров.“ Мазаровци има навсякъде. Има мазаровци – като се яви на бойното поле, като започне да пее, всичките сложат оръжието, ще млъкнат, ще слушат. Сега сме дошли до онова положение: като платиш 200 лева, ще седнеш на първото място да слушаш; като платиш 40 лева, ще слушаш горе на галерията и ще ръкопляскаш, ще викаш: „Бис!“ Какво означава „бис“? Два пъти. „Бис“ значи да се повтори. Мазаров отде започна, де се е учил? Най-първо човек трябва да започне с онова съзнание. Музиката в света започва с желанието да кажеш първата дума. Като кажеш първата дума, тя да бъде музикална. Да кажем, ти пееш: „Аз живея.“ Знаеш как се пее „Аз живея“? Или може да кажеш: „Аз живея и Бог живее в мене, и всичките праведни хора живеят с мене.“

Ние отделяме духовния живот от музикалния, от светския, разпокъсваме живота. Ние разглеждаме живота по един особен начин, който не е полезен. Ако ти искаш да разгледаш един човек, ще му отделиш пръстите, разделиш главата, брадата, разните кости, броиш костите, мускулите и търсиш човека, ти никъде не може да го намериш. Трябва да търсиш човека в онази цялост вътре, която съществува. Музиката е една дреха, в която човек е облечен. Музиката е една дреха, говорът е друга дреха. Ти, като говориш, с тия двете дрехи трябва да бъдеш облечен. Едната дреха е поезията, с която е облечен човешкият ум. Музиката е една дреха, с която е облечено човешкото сърце. Музиката е забавление за сърцето. Музиката е създадена за забавление на човешкото сърце. Поезията е забавление за предметния ум на човека.

Та, вие трябва да забавлявате себе си. Тогава, когато сте тъжни, каква песен пеете? Кажете ми: коя е най-голямата скръб, която сте имали? Името на вашата скръб, първата дума на вашата скръб искам. Ако ви излезе един голям цирей, не е ли то богатство, което сте придобили? Един голям цирей излязъл на крака ви, подул ви крака, куцате. (Учителят пее: „Излязъл голям цирей, голям цирей, колко голям цирей!“) Хубаво, вие какво трябва да направите с големия цирей? Имате едно недоволство в живота. Животът ти е дал една отлична глава, ти казваш: „Празна е главата ми.“ Най-първо мамите себе си. Казвате: „Празно е сърцето ми.“ Мамите тялото си. Казвате: „Това тяло ли е?“ Престанете да се самоизмамвате. Станеш сутрин – благодари за онова, което имаш. Благодари на Бога, че ти дал една глава. За бъдеще е намислил да ти даде още по-хубаво организирана глава. Намислил е да ти даде още по-добре организирано сърце и още по-добро тяло. Вие, като възкръснете с новите тела, няма да бъдете както сега. Ще бъдете с нови дрехи. Възкресението ще бъде с нови дрехи, с нови тела.

Човек трябва да се обновява. Казвам: Обновявайте се във вашата мисъл! Обновявайте се във вашите чувства. По 3 начина има, по които човек може да се обновява: да обича себе си – той се обновява; да обича ближните – той се обновява; да обича Бога – той се обновява. Да обичаш Бога е злато. Да обичаш ближните е сребро. Да обичаш себе си, това е бакър. Че, бакърът, като го калайдисват, хубаво служи. То са само символи, с които ние си служим.

Вие седите и се гледате, че не сте толкова красиви в света, както другите. Че не може да пеете както Мазаров. Че ако вие не може да пеете както Мазаров пее, кракът ви не може да стъпи в рая. Мазаров е първият, като иде при райските врата, ще изпее една песен и ще го пуснат. Като турист ще го пуснат в рая. След три деня той трябва да излезе навън от рая. Аз ще ви приведа един пример: Кое положение вие искате да имате – положението на богатия от този свят или положението на сиромаха Лазар в този свят? В другия свят как са? В този свят богатият е горе, Лазар е долу; в оня свят Лазар е горе, богатият е долу.

1940-02-21-05_fig2.png

Христос дава този пример. Кое положение е за предпочитане? Коя е причината, че съществува тази разлика между богатия и Лазара? Богатият беше предметно учение на Лазара. Богатият, като минаваше покрай Лазара, му казваше: „Да знаеш, човек, който живее добре по Бога, Господ така го благославя, като мене. Който живее като тебе, така Господ го туря да страда.“ Че имаше известна истина в това, вярно е. Лазар през целия живот, като минаваше богатият, казваше: „Господ е милостив, ще се науча.“ И се научи. Дойде в другия свят и беше добре. Но докато беше на Земята, Лазар никога не поропта, беше доволен. Обаче, като дойде богатият в оня свят, в положението, той поропта: „Отче Аврааме, засъхна ми гърлото в тия страдания, изпрати ми Лазара.“ Авраам му каза: „Както Лазар си учи урока в другия свят, където ти понесе всичките Божии благословения, сега Господ те тури ти да се учиш. Ти си предметно учение. И Лазар беше предметно учение. Както Лазар изтърпя, така и ти трябва да изтърпиш.“

Казвам: Ние трябва да направим един паралел. Аз сега правя следния паралел. Сърцето е Лазар в този свят. Умът е богаташът. Нали сърцето е грешно в нас? Ако сърцето не може да се научи, ако ти не може да влезеш в положението на сърцето, ще се обърне точно обратното. Тогава вие някой път имате страданието в сърцето. То е вашият Лазар. Умът ви е с крилата на птицата, хвърка. Ако вие не се обърнете към този Лазар във вас, да влезете в неговото положение, да му помогнете, един ден сърцето ще се намери в положението на ума. Сиромахът ще бъде на мястото на богатия. Тогава ние казваме, че човек е недоразвит в света. Трябва да се тури едно съгласие между ума и сърцето на човека. С ума си и със сърцето си човек трябва да служи на Бога.

Сега, каква беше целта на Христа, когато изказа този пример? Да покаже, че богатите хора не са щастливите хора. Защото богатството е предметно учение. Този богатият човек не можеше ли да влезе в положението на Лазара? Можеше. И вие като страдате, кои са причините на страданията ви? Сега страданията са от временен характер. Духовните хора имат много по-големи страдания. В духовния живот има моменти, когато човек се намира в целия ад; когато умът се изпълни с нечисти мисли.

Запример мнозина, като слушат Мазаров, казват: „Как го е одарил Господ, 40 000 на една вечер. Аз цял ден се пека като грешен дявол. Справедливо ли е това?“ Неразбиране е това. Първата дума, с която почва арията в Аида, коя е? (– „О, моя Аидо“.) Хубаво започва: „О“ значи условията.

Сега, в мене е желанието да се събуди във вас едно желание за постижение. Мазаров пее – да се радвате. Когато едно цвете цъфти в една градина, цъфти заради Господа. Щом той е една музикална сила, това е един резултат на един народ, на душата на този народ. Че, Мазаров е едно цвете от музикалния свят. То е един добър признак за българите. Едно хубаво цвете е цъфнало, за бъдеще ще излязат и други хубави цветя. За бъдеще и вие ще цъфнете. Всеки на своето време. Ако вие не можете да се радвате на Мазаров, и на вас не може да се радват.

Мислите ли, че Мазаров от само себе си е цъфнал? Мислите ли, че едно цвете от само себе си е цъфнало? Всяко цвете, което цъфти във вашата градина, най-първо ангелите са работили, вие като слуги на ангелите сте го поливали. Всяко цвете носи своята велика история на живота. Когато усещате това ухание, някои казват: „Колко хубаво мирише това цвете.“ Уханието на цветето е голямата скръб на цветето. Колкото скръбта на цветето е по-голяма, толкоз и уханието е по-голямо. Колкото скръбта е по-малка, толкова и уханието е по-малко. Следователно и вие на Земята, когато имате големи скърби, най-големите нещастия, в Божествения свят на ангелите вие като цветето цъфтите. Дойде някой ангел, помирише, казва: „Много хубаво мирише“ и се радва. Другояче, ако вие не страдате, не можете да бъдете едно цвете в Божествения свят. Страданието е съдържанието на живота. Радостта, това е смисълът на живота. Ти не може да бъдеш едно цвете, ако нямаш съдържание. То е вътрешният смисъл на страданието.

Като ученици трябва да страдате и да благодарите. Не си ти първият, който страда. Бог, Който се е ограничил, Той носи страданието на хората. И Христос, като дойде на Земята, като нямаше свои страдания, носеше страданията на другите хора. Вие някой път носите тия страдания. Някои от страданията ви не са ваши. Всички вие помагате за подигането на човечеството. Всичките хора – и лоши, и добри, каквито и да са – оставете ония възгледи за ада и за рая. Адът не е лошо място. В ада има музика. Той не е така, както го представят. То е човешко изобретение.

Когато Господ създаде нашия свят, писали са вестниците на другия свят, на Невидимия свят, че е създаден един нов свят, нови създания. Едно ангелче, като чело една книга, се заинтересувало за хората, които Бог създал по образ и подобие Свое. То казва на един голям ангел да го заведе да види тия хубави създания на Бога. Ангелът го взел на крилата си, занесъл го на Земята. Като ходило и разглеждало Земята, то казало: „Аз ти казах да ме заведеш при хората, ти ме заведе в ада.“ – „Това са хората“ – казал големият ангел.

В думата „ада“ а-то се среща два пъти. А означава товар. А има няколко смисъла.

λ – така се пише на египетски А – показва, че човек е в движение.

Евреите са писали буквата А така:1940-02-21-05_fig3.png

Сега пишем А така – А.

А-то, това е пречупеният кръст. Значи ти си натоварен, носиш някаква идея. Като казваш „аз“, ти си бременен с една идея, която носиш. Майката, която е бременна, се безпокои, не знае как ще го изнесе, ще може ли да роди или не. Ние сме бременни; ако не може да се роди дете, ще пометне или умира. Всяка една мисъл, докато човек я роди, страда. Всяко едно желание, докато човек го роди, страда. Всяка една постъпка трябва да я родиш. Ако твоята постъпка не се роди, ако твоето желание не се роди, ако твоята мисъл не се роди, ти не може да се развиваш. Тогава казвам: „Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие.“ Не можете да влезете в оня живот, който очаквате. Влизам в положението ви. Вие седите, гладни сте, зимно време е, нямате въглища. Онези, които са създали Земята преди хиляди години, създадоха доста въглища. Въглища има за всинца ви, само превозни средства няма и вие страдате. Казвате: „Въглища нямаме.“ Но можеше да бъдете умни, да проектирате известни клетки и горе в пространството има толкова електричество, че може да си стоплите стаите. И досега трябваше да го направите. Даже сами можехте да си направите инсталации, да имате осветление в стаите. Сега трябва да викате някои механици да ви правят вашите инсталации. Погледнеш, бушоните изгорели, после, има електромери, колко енергия си изгорил отбелязват. Дойде месецът, трябва да платиш.

Та казвам: Ако вие приложите Божествената любов, вие може да подобрите живота си. Божествената любов е единствената, която засяга човешкия ум, човешкото сърце, човешкото тяло, човешката душа и човешкия дух – единствената любов в човека, която засега всичко и може да ви подигне. Любовта към ближния ще засегне само вашето сърце. Вашата собствена любов ще засегне само вашето тяло. Като обичаш себе си, служиш на тялото. Като обичаш ближния, служиш на сърцето Като обичаш Бога, служиш на всички. Затуй именно трябва да се обича Бога, понеже любовта към Бога засяга всичко в нас. Тогава да минем специално към любовта към ближните, която може да оправи нашето сърце.

Ако искаш да изправиш недъзите на своето тяло, ще обичаш себе си. Искаш да оправиш недъзите на своето тяло – ще имаш любов към себе си. Искаш да изправиш недъзите на своето сърце – ще имаш любов към ближните. Ако искаш да добиеш ония блага, които Бог е определил, ще обичаш Бога. Само в любовта към Бога има придобивки. В любовта към ближните и в любовта към себе си, то е лекуване на някакви болести, на някакви страдания, на някакви нещастия. В любовта към Бога има радост. Ще обичаш и ближния.

Кой е ближният? Онзи, който попадна в ръцете на разбойниците, един от онези, които минаха, го взема, туриха го на ослицата си, занесоха го в гостоприемницата, плати да го лекуват – той е ближният. [С] любовта към ближния ще се лекува някаква болест, някакво страдание, нещастие. Единственото, което може да внесе радост и веселие, то е Божията любов. Без Божествената любов радост в света не може да има. С любовта към ближния ние лекуваме страданията си, с любовта към ближния ние лекуваме болката си. Казвате: „Защо трябва да обичаме себе си?“ Човек трябва да обича себе си, за да лекува тялото си. Човек трябва да обича ближния си, за да излекува сърцето си. Онзи, който иска да успява във всичко, да се благослови, трябва да обича Бога.

Тази дефиниция помнете в ума си. Ако другояче разсъждавате, постижения не може да имате. То е криво разбиране. Обичам себе си. Защо? Защото моето тяло се нуждае от моята обич. Трябва да обичам ближния си, защото с любовта към ближния може да се лекувам. Тогава ще приема всичката онази енергия, която ми е необходима. Щом дойде за щастие в света, за постижения, за растеж, ще държим любовта към Бога.

1940-02-21-05_fig1.png

Това е нашият триизмерен свят. Една стълба, по която човек трябва да се качи. Любов към себе си е AB. Любов към ближния е BC. Любов към Бога е CD. То е лекуването на всички страдания.

Знаете колко мъчно е да се свири на цигулката? Понеже тия инструменти са изгубили своя живот. Те са лишени от живот. Отсечени са, трябва да ги утешават, да възкръснат. Ако ти не може да хванеш тялото си като цигулка, твоята работа е свършена. Всеки от вас все трябва да има един инструмент: или китара, или мандолина, или орган, или тъпан, или кавал, или флейта, или пикола, или някой тромбон, някоя цитра, арфа, все трябва да имате някакъв инструмент. (Учителят свири много нежно на цигулката.) Подражавайте на свиренето. (Всички пеят подир музиката на Учителя.) (Учителят пее: „В зорите на живота, в зорите на живота, в зорите на живота“.) Вие искате да пеете набожни песни, песни на света. (Учителят свири.) Това е отличен ритъм за здравето. (Учителят свири и пее.)

Изпейте „Духът Божи“. (Изпяхме.)

Както пеете сега, намирам един дисонанс между вашата любов, любовта към ближния и любовта към Бога. Дисонанс има, не върви. „Кой пълни“ трябва музикално да се вземе. Тази песен не може да я изпееш, ако нямаш любов към тялото си, любов към ближния и любов към Бога. Не може да я изпеете както трябва, ако нямате тази любов. (– „Как трябва да се изпее, покажете ни.“) (Учителят пее само думите „Духът Божи“.) Ще пеете ден, два, три, да го коригирате. Ще пеете песента на части: Духът Божи – кой пълни – с любов. Трябва да почувствуваш някакво вдъхновение, като пееш, да придобиеш нещо. Ако ти не чувствуваш любовта, ти песента не може да я изпееш. Първо ще се научите да пеете. Как ще направите една аудиенция на Господа? Трябва говорът ви да бъде толкова музикален, че като говорите, всичките ангели да наострят уши. Такъв музикален глас да кажат, че не са слушали. Ние, като идем при Бога, няма да кажем как сме страдали, но ще идем да благодарим. Като се явим пред лицето на Бога, всичките страдания ще изчезнат, ще видим, че всичко е било за добро.

Та, по някой път се радвайте, когато страдате. Когато сте болни, пейте най-вече. И когато сте здрави, пейте. Сега, когато сте здрави, пеете; когато сте болни, мълчите. Щом пеят хората, когато са болни, те се лекуват. Пейте за сърцето си. Най-първо пейте за тялото си. Сега заемете се да проучите тази песен „Духът Божи“. Не цялата песен, но само думите „Кой пълни сърцата ни с любов“. Изучете песента, както правят в операта: поотделно, на части разучете песента, после цялата песен. Някой път пейте си само думите „Духът Божи“. (Учителят пее: „Духът Божи“.) Най-първо ще туриш ума си, ще туриш тялото си, ще туриш и сърцето си. Това е една музикална линия. Реалното е Духът. Той е, Който създава видимите неща. Пейте за себе си, пейте, докато чуете гласа си. Като пеете, да разберете какво нещо е творческа музика. Защото без музика вие не може да имате успех в света.

Та, когато четете една молитва, музикално да я кажете. Ако не знаеш, как ще кажеш молитвата? Ти казваш: „Аз ти казвам.“ Може да го кажеш твърдо, грубо; може да го кажеш нежно. (Учителят го изговори най-първо твърдо, после меко.) „Аз ви ка“. Какво излезе, аз виждам. (Учителят пее „аз“ с тона „до“, „ви“ – с тона „ми“, „ка“ – с тона „сол“.) „Аз ви ка“. Туй значи „Аз ви казвам“. „Аз“ е основа на „ви“ – туй е външният обект. Казвам нещо, което Бог ми е казал. Туй значи: хубавото, което е в мене, аз го изнасям, както едно дърво изнася своя плод или някой художник нарисувал своята картина, или както един музикант изнася своята песен. „Аз ви ка“ – имате до, ми, сол.

В българските песни първо има едно оплакване. Българинът се оплаква, че тялото му не е здраво, че сърцето го боли. Казва: „Няма да я бъде, то ще се мре, но да си поиграя.“ Най-първо той казва, че кракът го боли, че сърцето го боли. Като не може да си намери цяр, казва: „То ще се мре, но да си поиграя.“ А пък какво е разрешението? Няма какво да мре човек. Човек не е създаден да мре. Ако искаш постижения в света, ако искате да постигнете нещо в света, трябва да изучавате хората. Сега не мислете, че светският живот е непотребен. То е погрешно схващане. Изопачен е светският живот.

Как ще разберете думите: „Толкоз Господ възлюби света, че прати Своя Единороден Син“. Този свят, който Господ е създал, възлюбил го. Възлюбил е Бог всичко онова, което Той е създал, защото първоначално всичко е създадено добро. Светът, който е създаден, той е добър. Казваме: „Светът е лош.“ То е заблуждение. Криво мислим. Човешките творби, те са лоши. В света, каквито и да са хората, и най-лошите хора са добри. Един чук е лош, може да те удари, но с този чук се правят къщи. Едно рало е лошо, но благодарение на това рало се оре земята, дава жито. Една мотика е лоша, но благодарение на мотиката много неща се копаят. Водата е лоша, залива, но благодарение на нея хората живеят. Злото произтича, че ние подпушваме някои неща в себе си.

Казвате: „Не може да живеем.“ Какво ти коства да обичаш? Като обичаш един човек, ти може да обичаш неговото тяло, ти може да обичаш неговото сърце, ти може да обичаш неговия ум. Ако обичаш неговото тяло, обичаш силата му; ако обичаш неговото сърце, обичаш топлината; ако обичаш неговия ум, обичаш светлината. Следователно направи един превод. Казва: „Аз обичам тялото.“ Тялото е обгърнато със сила. Трябва да обичаш силата, която пази тялото. Тялото без сила е изложено на големи страдания. Чувствата на човека без топлина, и те са изложени на големи страдания. Човешкият ум без светлина, и той е изложен на големи страдания. Най-първо ще обичаш силата, понеже тя пази тялото. Ще обичаш топлината. Ще обичаш топлината, понеже тя дава туй благо. Ще обичаш светлината, понеже тя дава и растеж на твоя ум, да се развива.

Казвам: Ще обичаш три неща. Пак ще направиш един превод. Под думата „топлина“ разбираме живота. Под думата „светлина“ разбираме любовта. Това е превод на нещата. Ако ти не знаеш как да превеждаш, ти много неща не може да разбираш. За думата „любов“ на български и на другите езици не се употребява една и съща дума. Някои народи имат много високо мнение, имат няколко думи. За „любов“ ние имаме две думи – „обич“ и „любов“. Под думата „любов“ се разбира, че ти може да обичаш някого, когото може да натовариш с нещо.

Ти като даваш подарък някому, не е ли това натоварване? Даваш му обуща или му направиш някоя услуга. Ти трябва да го натовариш и той в ума си ще има една нова идея. Ще го натовариш. Може да го натовариш с материални блага. Представете си, че ти му дадеш 500 000 лева звонкови монети. Като вземе парите, веднага ще се зароди едно желание да бяга от тебе. Понеже ще се роди съмнение да не би да се попишманиш, ще гледа да офейка, веднага ще се зароди желание той да бяга. Тогава ще мяза като Хаджи Калчо. В турско време отива един при него да иска пари назаем. Той му дава 200 турски лири. Като му дал парите, Хаджи Калчо тръгнал отподире му, да види какво ще прави с парите. Онзи се спрял при един рибарин и искал да си купи чер хайвер. Казва: „Дай ми половин кило чер хайвер.“ Хаджи Калчо му казва: „Извини, направил съм една погрешка, дай да проверя парите.“ Взема парите и му казва: „Човек, който купува чер хайвер, не връща парите.“

Та, и Провидението, ако вие след като вземете Божиите блага и идете да си купите чер хайвер, то върви да види какво ще направите с благата.

Та, сутрин, като станете, изправете се и благодарете за любовта: с никаква молитва, нито с „Отче наш“, нито с „Добрата молитва“ – отправете ума си с благодарност към Бога. После изпейте „Духът Божи“. (Учителят пее 3 пъти само „Духът Божи“.) Сега казвате: „Какво ще сполучи човек след 48 години от по 4 минути?“ Когато чета някоя книга, правят ми впечатление авторите, които са писали. Някой, като наредил думите по един начин, че изпъква неговата мисъл, че това, което той го е казал, друг не го е казал. След него ще се появят други, които ще кажат може би още по-хубави неща. Неизказана е Божията мъдрост. Колко се стремиш да изкажеш нещата по-съвършено, то е изкуствено. Ти започни да изказваш нещата просто.

Наскоро една сестра ми разправя за идейната любов и тамън рекох аз да ѝ обясня, иде един разчорлен бедняк циганин, изпокъсан, той проси пари. Той иде изведнъж – предметно учение. Тя гледа този циганин, че той наруши хармонията, понеже аз ѝ говоря за любовта. Той мисли, че иде при голям човек, ще му даде много. Аз искам да му дам нещо и мисля колко ще ми се откъсне от сърцето. Виждам колко имам. Бръквам, изваждам 10 лева. Казвам: „Иди дай на този циганин 10 лева, да си върви, да продължим с любовта.“ Дадох му 10 лева, да не нарушава хармонията на любовта. Ако иска повече, няма да му дам, защото ако му дам, той няма да дойде втори път. Искам и втори път да го видя. Този циганин втори път трябва да бъде с бомбе.

Всичко е хубаво в света. В света виждам една непреодолима Божия мъдрост, която е скрита във всички противоречия. И в дявола вътре Бог е скрил нещо, което и дяволът не знае. Той, като гледа на хората, хване човека, разтърси го и казва: „Знаете ли, че вие станахте причина за моето нещастие? Заради вас аз изгубих небето.“ Хване те за косата, разтърси те.

Благодарете за тялото, което Бог ви е дал. Благодарете за сърцето, което Бог ви е дал. Благодарете за ума, който Бог ви е дал. Да благодарим с ума си, да благодарим със сърцето си, да благодарим с тялото си. То е служение на Бога.

Сега тия пари ще ги оставим тук. Само златната няма да оставя. Аз ще ги оставя, вие си намерете един касиер, най-честния от вас. Да видим колко са? 188 лева и половина. Да се хване туй, което сме говорили. Туй, идейното (Учителят показва златната пара.), го нося със себе си. И тъй, ви давам любовта към себе си (Учителят посочва медните пари), давам ви и любовта към ближните (Учителят посочва сребърните пари.). Кой каквото обича, да прибавя свободно. Каквото число ви дойде на ума, това дайте. Туй ще бъде за ваша полза. Хубаво е да се изберат две сестри и един брат за касиер. После ще видим за какво ще ги употребим: за книги, за ядене, за вълна и т.н.

„Отче наш“

ХIХ година (1939–1940)

21-ва лекция на Общия окултен клас,

държана от Учителя на 21 февруари 1940 г.,

София – Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...