Jump to content

1944_11_22 Божествени подбуди / Божествени импулси


valiamaria

Recommended Posts

Аудио - чете Нели Недялкова

Архивна единица

От книгата "Заветът на Любовта", Беседи от Учителя

държани в с. Мърчаево, на Витоша и на Изгрева

ПОСЛЕДНО СЛОВО 19.III.1944 - 20.XII.1944

Първо оригинално издание Кърджали 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Издателска къща „Жануа-98“

Божествени подбуди

ХХIV лекция на общия клас, 22.ХI.1944 – сряда, 5 ч.с.

Изгрев – София

Отче наш.

„Мога да постигна“.

Кои бяха положенията на миналата лекция?

Може ли да ядете някое ядене, без да остави хранителни части в тялото. То е безпредметно. В какво седи желанието на добрия певец. Да пее на свят. Свирачът, шивачът, каквато и да е работа, човек трябва да знае как да я направи. Сега запример може да направите къщата така, така да я поставите, да не използувате лъчите на слънцето. В София малко къщи има, направени хигиенично. Те са затвори, много хубави затвори. Не са удобни за жилища за живеене.

В какво седи новото. Новото седи в противоречията, нищо повече. Там, дето няма противоречия, няма ново, има ново, има противоречия. Когато един се ражда, друг умира, то е новото в света. Старото умира, новото се ражда, конкретно. Вас ви интересува някой път да бъдете силни. Практическото приложение на силата кое е. Ако не си силен, много мъчно ще ходиш, направиш десет крачки, умориш се. Тук се замориш, там се замориш, какво е? Това е безсилие. Сега онези, които слушат обясненията, трябва да разбират. Но които не разбират, тогава след като се обяснят, остават неразбрани. Запример, импулсите, които ви подбуждат към знание, не са еднакви във всинца ви. Различни са подбужденията за знание. Епохално вземете, децата в първата възраст имат едно желание, мълчи детето, след това плаче. Инициатива има в него. Стане 10, 15, 20-годишно, започне да се облича, тури си особена форма. Като мине 45, 50, 60, 75 години постоянно се изменя, изменя се и става бамбашка. Казва: Много неразбран живот съм имал. Счита, че животът на детето не е толкова разумен. Среща ме един ден този, който събира парите за електричеството и казва, че часовникът не е определил за три месеца. Три месеца часовникът не е отбелязал нищо. Казвам: Бомбардирали са го. Понеже ние светим, казвам: Развален е. Кой е виноват? Развалил се часовникът, не отбелязва. Това е тяхна работа да го направят да отбелязва. Такъв случай имахме в 66, на часовника един зъб паднал и не отбелязва. Идва този, който се грижи за електричеството, чуди се, нищо не е отбелязано. Идва втори път, минават 3, 4, 5, 6 месеца, не отбелязва. Казва: Вие никак ли не употребявате електричество. Пък ние горим. Един зъб се счупил, спрял часовникът, не отбелязва. Този зъб в наша полза не отбелязва. Казвам: Ние употребяваме електричество, защо не върви. Часовникът ви е развален, не работи.

Първото нещо основно, съвременният свят се намира в едно болезнено състояние: хората не дишат. Следствие на туй дишане се раждат безброй болезнени състояния, анормални състояния. Има четири–пет начина, по които човек диша. Тогава се оплакват. Ти като дишаш, трябва да чувствуваш радост. Няма единство в дишането ви. Между левия и десния дроб няма хармония в дишането. Сега че не дишате, но как трябва да се диша? Не може да дишаш добре, докато не мислиш добре. Хубавото дишане е свързано с хубавите мисли. Каквито са възвишените ти мисли, такова е и дишането. Има полезни мисли. Коя мисъл е полезна? Една мисъл трябва да носи светлина. Искаш да извършиш една работа. В ума ти няма светлина. Този предмет не ти е ясен. Казваш: Предметът не ми е ясен. Тогава вие ще се намерите в положението на онзи шоп в София, който отишъл да си купи едно кило захар. Захарта струва 25 лева. Отива при бакалина, това било (преди) 10–15 години, 25 лева е била захарта. Казва: Захарта е 25 лв. и 50 лева, 75, на ти още 25, сто лева. Шопът мисли, че му дал 50 лева, пък той не му дал.

Излязъл шопът навън, брои, брои парите, 50-те лева ги няма. Казва: Хубаво го сметна, ами къде са парите. Те са извадени тия 50 лв. Те са фиктивни. Един човек, който в даден случай говори неверни работи, като го претеглиш олеква. Като открадне нещо и го крие; като го теглиш, тежи повече.

Тези енергии чрез дишането трябва да ги приемеш. Всичките блага, които идат чрез светлината, да ги приемеш. Трябва да опиташ трептенията на всеки цвят, който възприемаш. –Posledno%20Slovo%20(1944)%201999%20razcheten-14.jpg – (1) тази линия каква е, права ли е? Какво е състоянието? Тези кривите линии имат отражение. Posledno%20Slovo%20(1944)%201999%20razcheten-15.jpg Не е толкоз. идеално това а. А-то е писано така Posledno%20Slovo%20(1944)%201999%20razcheten-16.png то е обърнато М.Posledno%20Slovo%20(1944)%201999%20razcheten-17.jpg Този е иероглифически знак. В еврейската азбука така пишат, но те нямат гласни Posledno%20Slovo%20(1944)%201999%20razcheten-18.jpg букви. Гласните букви се подразбират.

Вие срещате един човек, не може да намерите какво да обичате в него, не го харесвате. Един човек като го срещнеш, като те погледне, ти разбираш от погледа какъв е, каква е основната гама, на която той е построен. Вие като срещнете някой човек, обръщате внимание на веждите, обръщате внимание на очите, на ушите, на устата, на ръцете, на неговата стойка, на позата му каква е. Някой ходи старчески, на всяка стъпка се тръска. Как се изменя вашият ход? По навик на вашите деди вие остарявате, както дедите ви са остарели, както бабите ви са остарели, по същия начин се изкривявате.

Posledno%20Slovo%20(1944)%201999%20razcheten-21.jpg

Някой път такава форма взема гръбнакът ви. Тези линии имат известни дефекти. Когато се пишат буквите, имат всякога дефекти. Има два начина за писане на Д-то Posledno%20Slovo%20(1944)%201999%20razcheten-19.jpg. Кой е по-хубав според вас? Или имате Г и Б Posledno%20Slovo%20(1944)%201999%20razcheten-20.jpg. Каква е тази буква Г? Тази каква е Б? Тази буква Г носи бремето отпреде, а Б-то го носи отпред и отзад. Сега буквата Б носи по-голяма тежест, отколкото буквата Г. Тогава да господаруваш, не е голям мурафет. То е най-малката работа, която може да свършиш. Дойде някой, седне тук на стола. Вземе цигулката, посвири нещо. Като кажеш: Вземи посвири. Ти трябва да вземеш цигулката и да посвириш. За бъдеще господарите няма да заповядват това, което не могат да го направят. Който не може да свири, няма да казва: Посвири. Ако може да свириш на цигулката, вземи цигулката и посвири. Щом не може да свири, той не може да заповядва. Вие всички искате да заповядвате, без да знаете да свирите. Не може. Светът е неустроен, понеже всички искате онова, което не можете да направите. Казва: Не може да играя добре. Малко лъжа е необходима. Как искате тогава хората да бъдат честни. Как ще бъдете честни, когато казвате: Че без лъжа не може. Аз разбирам, виждам дълбоко в езика. Някой път се употребява една дума, че хората лъжат. Човекът не иска да ти каже нещо. Казва: Не ме лъжи, кажи ми къде ще идеш. Какво иска да ти каже. Той иска да иде във Варна, ако ти каже че ще иде, пък не може да иде, ти ще кажеш: Защо ме излъга. Каза, че ще идеш, пък не отиде. Ако не му кажеш, къде ще отидеш, той пак те счита, че го лъжеш. Това не е лъжа. Лъжа е следното: Ти си бакалин, продаваш захар и изядаш от всяко кило две бучки захар. Не е много, че две бучки си изял на едно кило. Но лъжата е един остър нож. Тия двете бучки захар, като влязат в тебе, тя се поставя с острието и деликатните страни на твоя живот започват да се отрязват, не може да функционират. Като влезе туй острие в тебе, конците се отрязват и ти започнеш да страдаш. Две бучки захаря си взел, чудиш се. Питам, защо ще имаш слабост да изядаш две бучки захар, за да ти тръгне назад. Ако туриш две бучки захар повече, ще ти тръгне напред.

Сега съм ви говорил за музика. Светът отвън стана музикален. Външният свят чрез вас като радио научи музиката, научиха се да свирят и пеят, вие не се научихте. Вие чакате вашето радио да се подобри, да стане нещо от вас. Може би ще стане. Казвате сега: Да идем в оня свят. Че какво ще правите в оня свят. Ангелите знаят да пеят. Ти като идеш, каква песен ще пееш. Коя песен вие ще изпеете на райските врата, като ви спрат. Ако ви повикат за другия свят, коя песен ще пеете. Може би ще пеете „Аз мога да кажа“ или „Аз ще се подмладя“. Все таки ще обърнат внимание. Някои от вас искате да бъдете бели, да бъдете красиви. Хубаво, не е лошо желанието да бъдеш бял, да бъдеш красив. Ако сееш жито на бялата земя, какво ще стане? Значи бялата пръст не ражда хубавото жито, черноземът ражда хубавото жито. Младите момци обичат моми с тънки вежди, практични момци обичат моми с дебели вежди. Какви са характерните черти на тънките вежди. Една мома с тънки вежди може да бъде ясновидка, много интелигентна, досеща се, но не е одарена за материални работи, през пръсти гледа. Казва: Аз хляб не може да меся, за вода не може да ида, слаби са ми ръцете, на лозе да копая не може, други да копаят. С дебелите вежди е друга. Ама с дебелите вежди да не е сухо тялото. Дебели вежди подразбира дебело тяло. Защото веждите дебели, тялото хилаво, то е по закона на наследствеността, има някои анормалности.

Този брат 20 години свири тук. Аз съм решил да направя нещо много хубаво заради него. Какво ще направя? Ще му дам един ден една хубава ябълка. Ако синца бихте му дали по една хубава ябълка, ще прекара зимата хубаво. Казвате: Ха Симеон, свири. Нито на един не му иде на ум да му даде нещо. Дай една хубава ябълка, ще се зарадва човекът. Един ден ще му донеса и ще му дам пред вас една хубава ябълка. И вие като му дадете по една, той ще каже: Струва си да свири човек. Сега ще започне да се разубеждава. Даже онези от вас, които не знаете да свирите, трябва да имате един лък и да си имате една тояжка и да свирите с тях. Като държиш двете тояги, макар и да не знаеш да свириш, ще принесеш известна полза в света.

Гледам сега говорим за идейна любов. Случва се, че идейната любов без да искаш обидиш го с нещо, не си го поздравил, не си му казал една блага дума. Още като те види, иска да кривне на някъде, не иска да те срещне, да те поздрави. Той носи една малка лъжа, наведе се, уж че гледа на земята, за да не те поздрави. За бъдеще когато един брат те обиди, ти ще идеш, ако си певец, ще изпееш една песен, една серенада пред прозореца. Като му изпееш, той да си изправи погрешката. За бъдеще по много начини има, по които човек да прекара доброто, което е скрито в човека. Невидимият свят чака ние да се проявим.

Posledno%20Slovo%20(1944)%201999%20razcheten-22.jpg

Милостта подир Любовта иде. Колко качества има Любовта? Ти като обичаш някого, туряш въжето в кладенеца, изваждаш вода, носиш една чаша да му дадеш. Като вземеш тази чаша: тя е обърната надолу, ще я измиеш хубаво. После на този човек, като му дадеш да пие вода, като го гледаш да му е приятно да го наблюдаваш. Някой път човек иска да пие вода. Т-то е материален свят, ще го обърнеш с главата надолу. Ще туриш най-добрия стражар – ер-ът. Някой път нали те заболи гърбът. Що не премахнеш болката? Имате някаква болка в гръбнака. Вижте един дрехар как лесно поправя погрешките на дрехата, каквито и да са. Изведнъж ги поправя. Ние като донесат погрешка, не знаем как да я поправим. Сега вие очаквате бъдещето прераждане. Раждане е хубава дума. Слогът „ра“ е хубав. Ра значи светлина. Радост, която не носи светлина в себе си, не е радост. После аз съм дал как да се поправят погрешки. Да кажем искам да коригирам, някой пее. Няма да му кажа: Не пееш добре. То е обикновено. Казвам: Изпей. Като изпее той, аз вземам пеенката и аз изпявам. Той да сравни. Защото онзи, който даде повече мекота на пеенето, повече яснота, е по-добър певец от онзи, на когото тоновете не са ясни. Гледам тук по радиото говори една жена, говори толкоз ясно, трептенията (са) така отмерени. Мъжът има малко по-заплетен език. Като дойде жената, много ясен език, като ти говори. Всеки един слог като слушам, изпъква пред мене лицето ѝ, очите ѝ изпъкват, веждите ѝ. Мъжът като говори и неговото лице изпъква.

Казвам: Дайте възможност на хубавото, което имате в себе си да се прояви. Всички искате да бъдете красиви. Остарели сте. Да бъдеш красив не е мъчна работа. Не те направила майка ти красив, ти може да станеш красив. Гледам често в село момите намират дефекти на майките си, на бащите си. Хванат тези юрдечки, те имат кадарци. Момата ще погали една юрдечка, натисне я, отскубе ѝ кадареца. Тя вижда, че ѝ липсва нещо. Момата ще тури кадарците на лявата или на дясната страна. Туй ѝ недостига красивите кадарци. Вие носите една роза, къде ще я турите? Розата има съвсем друг характер. Ако откъснеш едно карамфилче, ако откъснеш една роза, съвсем друг характер има. Те са символични неща. Като носи карамфил, обещава едно, като носи роза, обещава друго. Който носи теменуга, обещава трето. Всичките цветя, каквито цветове виждате не обещават едно и също нещо. Буквата Р я пишете по два начина. Който пише по единия начин, създава съвсем друг характер в себе си. Който пише а-то така: а, създава женски характер, който го пише така: Posledno%20Slovo%20(1944)%201999%20razcheten-23.jpg, създава мъжки характер. Българин, когато е овчар, той си има една такава гега като р-то, с която хваща овците.

Представете си един човек ви е подарил една хубава песнопейка. Вие десет години сте я носили, не сте отворили да изпеете една песен, не сте се заинтересували.

Тогава какви са вашите проекти? „Да се отвори кухнята“. Програма на живеене: има стая с легло, със столове, баня. Аз по някой път, като искам да имам столовая, не съм решил да направя, посетя някой богат човек, който има хубава къща, считам, че и аз я имам. Той ме разведе с въодушевление и аз се въодушевлявам. Радвам се. Аз му давам тази стая под наем, аз съм много доволен от стаята. В света не може да прогресирате, докато не се радвате на благата на другите. Като говоря за блага, разбирам гениалност. В Божествения свят добрият живот започва с талантите. Нормалният живот той е предисловие. Радвам се на таланта, който има един човек. Туй, на което човек се радва, той печели всякога. Туй, на което не (се) радва, той не печели. Погледнеш една звезда, не се радваш. Зарадвай се на тази звезда. Тази звезда, като ѝ се зарадваш, ще ти изпрати от своите добрини, каквито блага скрити има, ще ти изпрати. Кой знае какво има? Радвай се, без да знаеш какво има.

Нека да изпеем песента „Аз мога да кажа“. (Учителят пее на разни мелодии „Аз мога да кажа“ няколко пъти.) Старостта не (е) нищо друго освен прах. Аз ви говоря по тия въпроси, по възпитанието: някой път тъп(ан)ът на живота трябва да се бие, прахът да отскочи, да се не събира прах. От праха остаряваме. Полезен е малко прах за дъжд, но тъпанът трябва да се бие. Вие страдате по единствената причина, че остава прах по вас. Да не остава прах върху нас. Защото прахът е, който състарява. Младостта е идеал за работа. Младият човек ще хване някое дете, ще го подигне, ще го помилва. Старият ще го погледне, ще го погали. Казва: Да живееш. И туй е хубаво, не е лошо. Но различават се, младият вземе детето, подигне го, погали го, старият само го погали или го потупа по гърба. Младият ще му даде един голям комат хляб, ще му даде да се наяде. Ние да се оставим от нашите стари привички. Започнат ли хората да те тупат по гърба, твоята работа е свършена. Този, който те тупа по гърба, той те поглади по главата, не върви. Да те вземе човек да те носи на гърба си. Законът на носенето какъв е. Не може да носиш без Любов. Когато човек носи другите хора, чезне. Човекът на Любовта чезне. Майката, която носи своите деца, чезне. Децата печелят. Когато майката няма желание да носи децата, те често заболяват. Ако в майката се заражда желание да носи детето, до една две години, то е здраво. Желанието да носи детето е здравословно. Желанието да направиш добро, помага. Имайте желание да направите добро. Не да бъде вашето желание голямо, но най-малкото желание. Минеш по пътя, една птичка видиш, извади десетина зрънца из джоба и ги хвърли. Ако 365 деня минаваш и на тия птиченца хвърляш зрънца, ще ти тръгне напред. Вие не виждате дълбокия смисъл. Ако днес не хвърлиш десетина зрънца на нивата, утре други десет зърна, други ден други, те не израстват. Всяка мисъл, всяко чувство, хвърлено на време дава своите плодове. Нещата, които дават плод, те са, които ползуват. Аз ако бях на вашето място, да съм една много красива мома, щях да събера десет грозни моми на угощение. Аз красивата мома ще им дам един хубав обяд. Педагогически е туй. На себе си ще дам един урок да услужа на всичките. Грозните хора оценяват обяда по-добре, отколкото красивите. Затуй каня грозните, не красивите. Като поканиш красивите, че ябълките не били от добър сорт, че чашата не била добре сервирана. Красивите хора са много взискателни. Когато ги викаш на обяд, трябва да бъдеш гениален. Само гениалните хора може да викат красивите хора. Вие, талантливите хора, ще повикате грознички.

Първото нещо вие казвате: Ти не знаеш, чакай. Не употребявате „ти не знаеш“. Кажи: Както те виждам, виждаш ми се талантлив. Ще благоволиш ли да изпееш една песен. Ще ми бъде много приятно да изпееш една песен. Тази сестра е певица (обръща се към една сестра), аз съм те слушал на френски да пееш, много хубаво. Спирал съм се по някой път да те слушам. Бъдете свободни. Не искам да ви принуждавам. (Тя казва, че гърлото я боли.) То те спасява. Да бъдем свободни в проявите си. Пението не е лесна работа. Има едно естествено пеене, иде от невидимия свят, особена светлина иде. По някой път пееш и сам си недоволен. Пееш, има нещо, което липсва. Като не липсва, пея хубаво, сам съм доволен. Някой път като пея, времето се изясни. Някой път като пея, времето се заоблачи. Няма какво да се обяснявам. Като се заоблачи, завали дъжд. Пак пението принася полза на хората, те чакаха дъжд. Ако не бях пял, не щеше да вали.

Сега братът свири тук, вие по някой път състарявате го. Как го състарявате. Казвате: Той като остарее, кой ще свири? Пожелайте му, като стане и на 120 години, пак да бъде млад. Казвате: Като остарее, кой ще свири. Сега мисълта не е естествена. Да го поживи Господ, млад да бъде. За опит няколко души да изпеят, аз ще се подмладя. Опити правим. Симеон ще ми по(мо)гне с цигулката. Ако се подмладите, ще заминете, никой няма да остане тук. (Изпяха „Аз ще се подмладя“), сутрин като измивам чашите добре. Аз ще се подмладя като се нахраня добре. Аз ще се подмладя, като напиша писмото добре, като си науча уроците добре, като посрещам добре. Аз ще се подмладя като свърша нещо. Ако не искам да измия чашите, не може да се подмладя. Пее: „Аз ще се подмладя с ралото на нивата, когато нивата изора. Аз ще се подмладя, когато лозето с мотиката прекопая. Аз ще се подмладя, когато посрещам хората добре“. Я изпейте една от най-хубавите песни. Имаме една песен, новият руски химн започва с първия пасаж от нея. Изпейте: „Аз мога да любя“.

Периодическо Божиите подбуждения идат сутрин. Използувайте ги. Не всяко подбуждение е Божествено. Някой път има човешки подбуждения Наричам ги инжекции. Певецът трябва да знае Божествените подбуждения, тогава ще се научи да пее. Във всички работи трябва да бъдем внимателни. Когато дойдат Божествените подбуждения, трябва да ги знаем. И тях да ги не изпущаме. Не всяко подбуждение е Божествено. Те идат периодически. След тази война ще дойде много хубава музика. Всичките хора, които са измрели, искат музиката да ги утешава. Контраст. Голямото страдание ще извика музиката, хубавите, красивите неща. Ако гениалният певец сам не пее, той привлича със своята мисъл, своите чувства привлича други, които да му дадат поощрение да пее. Ако не може да пее, не може да насърдчи другите. Всеки може да насърдчи другите в изкуството.

Прочете 59 страница от „Път към живота“. (Един брат прочете страницата). Да изберем за следния път една песен да се пее. Коя песен да изберем? Изберете една песен, ще ѝ дадете угощение. Като я пеете у вас, ще ѝ дадете угощение. Хайде тази песен „Аз мога да кажа“. Като станете да попеете малко. Музиката носи живот и здраве. Поне на ум си пейте, тананикайте. Всеки, който пее, той е кандидат за здравето. Някои казват: И без пеене може. Аз съм за използуването на Божиите блага на пеението. Ще ги турим в живота. Вие казвате, че сте остарели. Небето не се нуждае от стари хора. „Ако не можете да станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие“. Небето не се нуждае от стари хора, то се нуждае от деца. Вземете сравнението: една мома и един млад момък на млади години вече знаете защо се обличат добре. Имат си нещо на ум. Кога старият на 85, 90 години и той се облича хубаво, какви са неговите намерения. Ако сте в Америка, старият професор на 90 години ще се облече хубаво, ще се обръсне, ще изглади лицето си. Приготвя се него ден да възприеме някоя хубава мисъл, на гости ще му дойдат някои хубави чувства. Като станем стари започваме да носим черни дрехи. Черните дрехи са за болните хора, понеже събират повече топлина. Белите дрехи не са практични. На някои хубавите бели дрехи не им приличат, имат малко енергия в себе си. Като носят бялата дреха, ще я изгубят. Трябва черен цвят или синичък, или смесени цветове. После не си разположен. Когато човек в света е неразположен, свършва повече работа, отколкото когато е разположен. В природата разположен и неразположен, те се редуват като гамите, зависи в каква област. Ако е на физическото поле съвсем гъста среда, песента ще бъде друга. Ако е идеалист или поет, другояче ще пее. Казвам: Както и да пее човек, песента му е полезна за него. Не съжалявайте, каквото състояние и да имате. Радвайте се, понеже туй състояние няма да остане при вас за дълго. Аз веднъж попитах една стара сестра на 85 години: Ако Господ те подмлади и те направи една мома на 19 години, какво ще правиш. Тя се поусмихна: Ще завъртя главата на някого пак. Ще му завърти главата. Искрена беше. Рекох: Сега при опитността, която имаш, ти си преживяла една младост. Тогава ми отговори: Като ме подмлади, ще искам да срещна един умен, добър и благороден момък. То е сближение на хората. Ако си млад и не срещнеш, ти губиш. Ако ти не може да се срещнеш с ония хора, от които може да почерпиш нещо и те да почерпят нещо от тебе, тогава не се ползуваш. Ние взаимно си помагаме. Всичките хора са реторти. Някой повече, някой по-малко ще даде. Всеки от съдържанието, което има, ще даде нещо от себе си. Никой не живее в света изключително за себе си, живее за цялото. Тази идея трябва да проникне и постепенно да ви стане естествена. Казва: Трябва да пея. Трябва да има за някого да пееш. За кого ще пееш? Трябва да има за някого да пееш, за птиците няма да пееш, за някой човек ще пееш. Пението изобщо като започнеш от 19 до 35 години е най-хубавото пеене. Като започнеш от 35 години нагоре, не върви пението. Запример един човек като стане на 40 години, мислим, че той е изгубил от своята гъвкавост. Защото във физическия живот до 19 години младите са гъвкави, голяма пластичност имат в тялото, в движенията. Приятно е да видиш хубаво движение. Това хората го запазват до 35 години. След 35 години майката започва да става критична, загубва тази гъвкавост, вече няма тази гъвкавост, едва се огъва. Обикнете числата 19 и 35, те са крайни полюси. После в пеенето, когато пеете, оставете ръцете си свободни, цялото лице трябва да остане свободно, да няма нищо пресилено. Тъй естествено да бъде. Тялото да добие онази естественост, която е красива. Ние някой път изпускаме работата. Те са уморителни. Вие седите разпуснати. Като се поставиш на краката си, да чувствуваш, че имаш Божествена основа. Като си дигнеш ръцете, да знаеш, че с тях разпореждаш енергията на справедливостта. С очите виждаш истината, с ушите възприемаш мъдростта, с устата – Любовта. Туй всичко се оживява. Имаш всичките добродетели. Тогава ще иск_ какви са. Казва: Не зная какво да правя. Остаряхме. Има едно бюро, в което се продава старостта. Онези, които са остарели, може да я продадат. 20 години, който иска, да продаде. Доста пари ще вземе. Вие казвате: „аржан конте“ [argent comptѝ – фр.]. Трябва да плащаш, когато развивате дарбата. Като се подмладиш, тогава ще плащаш. Като се минат още 20 години, тогава ще ви дадат. На земята старите хора благодарение на младите поумняха. И младите благодарение на старите се подмладиха. Старите действуват за обновяването на човечеството. Младите действуват върху старите за поумняването на човечеството. Подмладяването и поумняването са процеси. Младите поддържат обновителния процес на поумняването. Старите поддържат младостта за работа.

Божията Любов носи изобилния пълен живот.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата ""Заветът на Любовта", т. III , извънредни беседи (последно слово) - 1944г.,

държани от Учителя в София - Изгрев

Издание 1944, София

Книгата за четене на PDF

Съдържание

Божествени импулси

Изпейте песента „Мога да постигна, що желая."

Каква е основната мисъл от миналата лекция?

Може ли да се приеме някаква храна в организма, без тя да остави своите хранителни елементи, или без да се използва? Всяка храна, която не оставя хранителни вещества в тялото, не ползува човека. В какво се изявява изкуството на добрия певец? – В доброто пеене. Всеки певец, музикант, шивач или какъвто и да е занаятчия, трябва да знае, как да върши работата си. Който не знае, как да приложи изкуството си, може да направи една къща, без да използва слънцето. В големите градове, както и в София, малко къщи са хигиенични. Повечето къщи са големи, хубави, но не са хигиенични – цели затвори са.

Всички хора говорят за новото. В какво се крие новото? – В противоречията. Дето няма противоречия, там новото е изключено! Значи, дето са противоречията, там е новото. Когато един се ражда, друг умира – това е новото. Старото умира, новото се ражда. Искате да бъдете силни. Как се проявява силата практически? Как се познава силният? – В ходенето. Ако не си силен, мъчно ще ходиш. Като направиш десетина крачки, ще се умориш и ще спреш. Тук спреш, там спреш. Какво показва това? – Безсилие. Ако нещата нямат външен израз, каквито обяснения и да се дават за тях, все ще останат неразбрани. За ония, които мъчно разбират, всякакви обяснения остават безпредметни. Който лесно разбира, лесно учи, лесно придобива знание. Ще кажете, че придобиването на знание се нуждае от вътрешни импулси. Вярно е, че импулсът е условие за придобиване на знание, но в различните хора импулсите са различни. Освен това, в различните възрасти, човек проявява различни импулси. Детето, докато е малко, плаче, кряска – това е импулс към ядене. Като израсте, желанието му придобива друг вид – то иска да научи нещо, външният свят го интересува. Щом стане пълнолетен, той започва да се облича добре, обръща внимание на външността си. Като мине 50 годишна възраст, колкото повече остарява, става особен, счита, че е живял безсмислено. Той мисли, че животът на младия е несъзнателен, неразумен.

Съвременните хора минават през различни болезнени състояния. Една от съществените причини за това е неправилното дишане. Не е достатъчно човек само да диша дълбоко, но с радост да диша. Правилното дишане подразбира пълна хармония между десния и ляв дроб. Не можеш да дишаш добре, ако не мислиш право. Правилното дишане е свързано с правата мисъл. Каквато е мисълта на човека, такова е и дишането му. Има мисли, които са полезни, но някои не са полезни. Всяка мисъл, която носи светлина, е полезна. Каква работа ще свършиш, ако нямаш светлина в ума си? Кажеш ли, че някой въпрос не ти е ясен, това показва, че нямаш достатъчно светлина в ума си. Използвайте въздуха, като носител на блага. Използвайте и светлината, като носителка на блага.

Често се говори за любовта, без да се запитват, какво нещо е тя и как се изявява. Обичаш някого, без да знаеш, какво обичаш в него. Обичаш го, без да знаеш основната гама, по която е построен той. Обръщаш внимание на неговата външност, на неговите очи, уши, уста, нос, вежди, но не знаеш гамата, по която той живее. Наблюдаваш хода му, без да разбираш причината, която го импулсира. Някой ходи като старец, тресе се от една страна на друга. Човек остарява преждевременно по причина на недъзите на своите деди и баби. Някои недъзи причиняват изкривяване, прегърбване на човека, което го прави преждевременно стар.

Как се познава външно старостта? Старият се прегърбва. Гръбнакът му образува крива линия. Такова изкривяване се забелязва и в писане на буквите. Малко хора пишат буквите добре. Някои букви се пишат по два начина, например, буквата Д. Обаче, това е в ръкописната азбука. Някои пишат буквата „д" нагоре, а други – надолу – „д". Ако разгледате буквите „Г и Б", виждате, че буквата „Г" носи бремето си отпред, а буквата „Б" – и отпред, и отзад. Тя носи по-голяма тежест от буквата „Г". Думата „господар" започва с „г".

Значи, не е голямо изкуство да господаруваш. Това е най-малката работа, която можеш да свършиш. Господарят седне на стол и заповядва. Като види някой цигулар, той казва: Вземи цигулката и посвири малко. В бъдеще господарят няма да заповядва на другите да му свирят, но той пръв ще свири. Който не знае да свири, не може да заповядва. Повечето хора обичат да заповядват, без да знаят да свирят. Така не може. И, ако днес работите на хората не вървят добре, причината за това е, че те изискват от другите това, което сами не могат да направят.

Някой казва, че не може да живее без лъжа, поне бялата лъжа не може да избегне. Това е крив възглед. Как можеш тогава да изискваш честност от хората, щом казваш, че без лъжа не може? Какво всъщност е лъжата? Ако някой не иска да сподели нещо с тебе, лъжа ли е това? Той мисли да замине за Варна, например, но нищо не казва. Ти го наричаш лъжец, защото не изказва намерението си. Защо той не казва, че ще замине? Ако ти каже, а се случи нещо, че не може да замине, ще го питаш, защо те е излъгал. Ако не ти каже, че ще замине, пак ще го наречеш лъжец. Това не е лъжа. Друг е въпросът, ако си бакалин и на всяко кило захар задържаш по две бучки за себе си. Ти не мериш точно. Не са много две бучки, но не си постъпил честно, излъгал си. Лъжата е остър нож. Като задържаш две бучки захар за себе си, с тях заедно влиза и острият нож, който прерязва нежните струни на твоя живот. Щом се прережат тия струни, животът на човека не може да функционира правилно. Конците на живота се прерязват, и човек започва да страда. Изял си две бучки захар, но страданието иде. Ти се чудиш, отде иде това страдание. Взел си две бучки захар от чуждата, и работата ти тръгва назад. Тури две бучки захар повече, за да тръгне работата ти напред.

Често съм ви говорил за музиката. Понеже мнозина от вас сте музикални, вие предадохте музиката и на външния свят. Те, като по радио-вълни, приеха музиката, научиха се да пеят и свирят; някои от тях нищо не научиха. Вие очаквате вашето радио да се подобри, че тогава да придобиете нещо. И това може да стане, но работа се иска от вас. Казвате: Да отидем на оня свят. Какво ще правите там? И там се иска работа. Ангелите пеят и свирят хубаво. Каква песен ще им пееш ти? Ще те спрат пред райската врата и ще искат от тебе да изпееш нещо. Какво ще пееш? Можеш да изпееш песента „Аз мога да кажа" или „Аз ще се подмладя." Ако изпееш песента правилно, ще обърнеш внимание на ангелите. Не я ли изпееш добре, никой няма да ти обърне внимание.

Някой иска да има бяло лице, да бъде красив. Това не е лошо, но белият цвят и красотата трябва да бъдат на своето място. Ако сееш жито на бяла почва, какво ще излезе от него? Бялата пръст не ражда добро жито. Черноземът ражда хубаво жито. Младите момци харесват повече моми с тънки вежди, отколкото с дебели. Практичният момък харесва повече мома с дебели вежди. Кои са отличителните черти на тънките вежди? Мома с тънки вежди е добра ясновидка, интелигентна, досетлива, но тя стои далеч от материалните работи. Тя гледа на тях повърхностно. Тя казва: Хляб не мога да меся; вода не мога да нося; да копая също не мога – ръцете ми са слаби. Ако момата има дебели вежди, друго е отношението ѝ към материалните работи. Дебелите вежди подразбират здраво тяло. Когато веждите са дебели, а тялото хилаво, това е анормалност, която върви по наследство.

Ще кажете, че материалното няма отношение към вас. Не е така. Ако един човек ви свири 20 – 25 години, вие трябва да изразите вниманието си към него. Нека всеки му даде по една хубава ябълка. Пръв аз ще му дам една хубава ябълка, а след мене и вие. Така човек се насърчава, и работата му става по-приятна. Какво струва да дадеш една хубава ябълка на човека и да го насърчиш? Колкото по-добре свири той, толкова по-добре за вас. Вие ще придобиете разположение към музиката. Достатъчно е да имате любов към музиката, за да допринесете нещо в света.

Ние говорим за идейната любов, към която всички се стремят. И при тая любов, обаче, хората могат да се обиждат. Без да искаш, ще обидиш някого. – Как? – Като не го поздравиш, или като не му кажеш поне една добра дума. Това се случва често, без някаква преднамерена цел. Друг е въпросът, ако съзнателно отбягваш човека. Например, срещнеш някого, когото не искаш да поздравиш и се криеш от него, да не те види, или навеждаш главата си надолу, да не те забележи. Не е важно, какво прави той; важно е, какво ти трябва да направиш. Иди пред прозореца на неговата стая и му изпей една хубава песен. Той ще те изслуша внимателно и ще ти благодари в себе си. Така той ще изправи погрешката си, ще измени поведението си към тебе. Много начини има, чрез които човек може да прокара доброто, което носи в себе си. Разумният свят чака с търпение времето, за да прояви човек доброто.

Доброто, любовта имат отношение към живота. Ще изправяш погрешките си, ще се лекуваш с тях, както шивачът изправя погрешките си чрез иглата. Някой греши, а не знае, как да изправи погрешките си. Много просто – приложи любовта и не мисли за погрешките си. Те сами ще се изправят. – В тоя живот ли, или в бъдещия ще изправим погрешките си? – Това зависи от вас. Мнозина отлагат нещата за бъдещето прераждане. И това не е лошо, но използвайте настоящето.

В думата „прераждане", "раждане" сричката „ра" е добра. Тя означава светлина. Радост, която не носи светлина, не е истинска радост. Любовта изправя погрешките. Ако някой певец не пее хубаво, не му казвай това, не го корегирай, но, след като той изпее песента, изпей я ти. Така той има възможност да прави сравнение и сам да се изправи. Който внася повече мекота и яснота в пеенето е по-добър певец от оня, който няма тия качества. Мекотата е качество на любовта. Чувате някой да говори по радиото – тоновете му са ясни, отмерени, приятно ти е да слушаш. Като слушаш тоя глас, цялото лице на говорителя изпъква пред тебе.

Дайте възможност на хубавото във вас да се прояви. Всеки иска да бъде красив. И старият иска да бъде красив, но се счита стар, обезсърчава се. Да бъдеш красив, не е мъчна работа. Ако майка ти не те е направила красив, ти сам можеш да станеш такъв. Селската мома лесно разрешава тоя въпрос. Ако е недоволна от красотата, която майка ѝ дала, тя ще се накичи с някое перо, да стане по-красива. Хване една юрдечка, погали я малко и отскубне едно от пъстрите ѝ пера, което туря на дясната, или на лявата страна на главата си. В перото тя вижда онова, което ѝ липсва. Някоя мома се кичи с цветя. Туря една роза на главата си и е доволна. Киченето с рози има друг характер. Дали ще откъснеш роза или карамфил, това са два различни символа. Когато момата се кичи с карамфил, дава едно обещание; когато се кичи с роза, дава друго обещание, а когато се кичи с теменуга, дава трето обещание. Всяко цвете представя нещо специфично.

Както цветята, така и буквите са символи на нещо. Това малцина знаят. Например, буквата „р" се пише по два начина: с гега и със завивка навътре, като раница. И овчарите носят гега, с която си служат, да хващат овцете. Тая гега прилича на ръкописно „р". И буквата „а" пишат по няколко начина. Един от начините представя женски характер, а другият – мъжки характер. Това е предмет на графологията.

Днес повечето хора се занимават с въпроси, които задоволяват техните обикновени нужди. Те искат да имат голяма къща, с няколко стаи, с удобства за живеене. Нужно ли е всеки човек да има къща? Достатъчно е вашите приятели и близки да имат къщи. Щом имат те, и вие ще се ползвате. Когато имам желание да се разположа в една трапезария, отивам при един свой приятел, който има хубава къща, и там прекарвам няколко часа. Той ме развежда из къщата си, и двамата се радваме. Радостта ми е толкова голяма, че за момент забравям, де се намирам. Считам, че неговата къща е моя собствена. Не можеш да се развиваш правилно, докато не се радваш на благото на ближния си като на свое благо. Божественият живот изисква от човека себеотричане. Не можеш да влезеш в Божествения живот, ако не си минал през обикновения. Той е предисловие на Божествения. Като живее добре, човек развива дарбите си. Радвайте се на дарбите си, защото те носят печалби. Радвайте се на дарбите на своите ближни. Ако не се радвате, никакви печалби няма да имате. Виждаш една звезда и не се радваш. Радвай се, за да се ползваш от светлината ѝ, от нейните блага и добрини. Радвай се на всички блага – явни и скрити, от които се ползваш.

Да изпеем песента: „Аз мога да кажа". Защо остарява човек? Защото не пее. Старостта не е нищо друго, освен прах. Пеенето е важно условие при възпитанието и самовъзпитанието. – Как се чисти праха? – Чрез изтърсване. – Как се чисти праха от тъпана? – Чрез биене на тъпана. Често трябва да се бие и тъпанът на живота, за да се махне праха от него. Малко прах е нужен, като условие за образуване на дъжда. Обаче, тъпанът трябва да се бие. Човек страда по единствената причина, че остава прах върху себе си. Не оставяйте прах върху себе си. Прахът състарява човека.

Всеки се стреми към младостта. Тя носи условия за работа. Младият, като види едно дете, ще го помилва, ще го вдигне на ръце, ще си поиграе с него. Старият ще го помилва само, той няма сила да го носи на ръце. Обходата на младия и на стария към детето се различават. За предпочитане е да имаш обходата на младия, отколкото на стария. Откажете се от старите навици. Ще срещнеш един човек, ще го погладиш по главата, ще го потупаш по рамото и по гърба. Това е стар навик. Започнат ли хората да те потупват и милват, твоята работа е свършена. Каквото правиш, ще го правиш с любов. Докато майката носи детето си с любов, то е здраво. Щом не го носи с любов, и детето заболява, и майката заболява. Защо ще носиш на ръце четири - петгодишно дете? Желанието на майката да носи малкото си дете е здравословно. Всякога имайте желание да правите добро, макар и микроскопично. Отиваш някъде и срещаш на пътя си малка птичка. Бръкни в джоба си, извади няколко зрънца и ги хвърли. Ако 365 дни наред давате зрънца на птичките, работите ви ще се подобрят. Дълбок смисъл се крие в тая обхода към птичките. Ако не хвърляте зрънца на нивата, нищо няма да израсте. Всяка мисъл, всяко чувство, хвърлени навреме, дават добри плодове. Само ония неща ни ползват, които дават добри плодове. – Ще оцени ли птичката нашата обхода? – Ще оцени. Често, красивият човек по-малко оценява нещата. Ако искате да оценят постъпките ви, търсете грозните хора. Дайте един хубав обяд на няколко грозни моми, да разберете, какво значи благодарност. Красивите хора са крайно взискателни. Когато ги каните на обяд, трябва да знаете, как да ги задоволите. За това се иска гениалност. Само гениалният може да кани красивия на обяд. Талантливият може да кани само грозни хора на обяд.

Пазете се от неправилна критика. Пазете се и от отрицателни мисли и думи. Не казвай на човека, че нищо не знае. Не казвай, че не може да пее. Видиш ли някой познат, кажи му: Както изглеждаш, ти си от талантливите. Ще благоволиш ли да ми изпееш една песен? За да пееш, трябва да бъдеш свободен. Да пееш свободно и с любов, това е велико изкуство. Понякога човек се импулсира от съществата на разумния свят, затова пее свободно и с разположение. Особена светлина иде от това пеене. Няма ли импулс, човек пак може да пее, но е недоволен от себе си. Пее, но липсва нещо в пеенето. Когато пееш и си доволен от пеенето, времето се оправя; ако си недоволен от пеенето, времето се заоблачава. И дъждът е на място, но след голяма суша. Пей добре, за да дойде дъжд, да полее земята. За да пее и свири добре, човек трябва да бъде подкрепен от добрите мисли на своите близки. Добрите мисли и чувства продължават живота. Правете опити в това отношение, да се убедите в истинността на думите ми.

Няколко души от вас да изпеят песента "Аз ще се подмладя". Пейте тая песен през целия ден. Като миете съдовете, пейте: „Аз ще се подмладя." Като се храните, пейте мислено „Аз ще се подмладя." Като пишете, като учите, като посрещате и изпращате гости, пейте „Аз ще се подмладя." Като копаете лозето и орете нивата, пак пейте. Като пеете и работите, ще се подмладите.

Изпейте песента „Аз мога да любя." Помнете: Божествените импулси идат периодически, всяка сутрин. Обаче, не всеки импулс е Божествен. Трябва да различавате човешките от Божествените импулси. Ако певецът различава човешките импулси от Божествените, той пее добре. Това се отнася и за музиканта, и за учения, и за поета. Трябва да бъдете будни, да различавате Божествените подбуди и да ги използвате. Днес времената са сериозни, но след войната ще дойдат добри условия за музика. Големите страдания се нуждаят от музика. Те ще донесат красивите работи. Ако гениалният човек не е певец, със своите светли мисли и чувства той привлича добрите музиканти и певци, които го вдъхновяват. Който пее добре, може да насърчава другите хора; който не пее добре, не може да насърчава. Дойдете ли до изкуството, взаимно се насърчавайте. За следния път изберете си една хубава песен. Ако искате, вземете песента „Аз мога да кажа." Като ставате сутрин от сън, пейте. Музиката носи живот и сила. Тя се отразява здравословно върху човека. Който пее, той е кандидат за здравето. Ще кажете, че и без пеене може. Използвайте благата чрез пеенето и, каквото придобиете, вложете го в живота си. Казвате, че сте остарели, че не можете да пеете. Въпреки това, се готвите за оня свят. Обаче, небето не се нуждае от стари хора. Затова е казано: "Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие." Небето се нуждае от млади хора, от деца. Младите моми и момци се обличат хубаво. – Защо? – Имат някаква идея в ума си. Има стари хора, които също се обличат добре. Каква е тяхната идея? В Америка старите хора се обличат хубаво, като млади. Така те се настройват добре, възприемат хубави мисли и чувства. В България е точно обратно: старите се обличат в черни дрехи, а младите в бели, светли дрехи. Черните дрехи са за болни хора, понеже събират повече топлина. Белите дрехи са за здрави, силни, енергични хора.

Едно се иска от вас: да пеете и когато сте разположени, и когато сте неразположени. Ако неразположението ви е физическо, песента ви ще бъде една; ако неразположението ви е сърдечно, или умствено, песента ви ще бъде съвсем друга. Както и да пеете, при разположение и неразположение, пеенето всякога допринася нещо. Каквото и да е състоянието ви, не съжалявайте. Нищо не е постоянно. Следователно, ако състоянието ви не е добро, лесно ще се смени, няма да остане завинаги при вас. Млад и стар, това са фази на живота.

Веднъж запитах една 85 годишна баба, какво ще прави, ако се подмлади, стане 19 годишна мома. Тя отговори: Ще завъртя някой млад момък. Искрена беше тя, но не е научила урока си. Казах ѝ: Ти си минала вече тая опитност, друго нещо трябва да пожелаеш. – Тогава ще пожелая да срещна някой млад, умен и благороден момък. – Това има смисъл. Ако си млад, има смисъл да срещнеш добър, умен и благороден човек. Ако си стар, трябва да бъдеш умен и добър, да помагаш на младите. Млади и стари взаимно трябва да си помагат. Хората представят пълни реторти. Повече или по-малко, но всеки трябва да даде по нещо от съдържанието си. Никой не живее само за себе си. Освен за себе си, човек живее и за Цялото. Тая идея трябва да проникне в умовете на всички хора, да стане естествена. Някой казва: Трябва да пея! Трябва да пееш, но за някого ще пееш. Трябва да има за кого да пееш. За птичката няма да пееш, за някой човек ще пееш.

На каква възраст трябва да започне човек да пее? Най-добре е човек да започне с пеене от 19 – 35 годишна възраст. Започне ли да пее от 35 годишна възраст нагоре, работата няма да върви добре. От 35 години нагоре тялото губи своята пластичност, движенията стават по-бавни, тялото е по-малко огъваемо. Приятно е да гледаш пластично, огъваемо тяло, с красиви, хармонични движения. Обикнете числата 19 и 35 като полюси. Като пеете, ръцете, тялото ви трябва да бъдат свободни – да няма нищо пресилено. Естествените, свободни движения предават на тялото известна красота. Пресилените, неестествени движения уморяват човека. Като застанеш прав, не се отпущай, но вземи красива стойка, със съзнание, че основата, на която стоиш, е Божествена. Като вдигнеш ръцете си нагоре, да знаеш, че от тях изтича енергия на справедливостта. Дето погледнеш, да знаеш, че чрез очите си виждаш истината, с ушите си възприемаш мъдростта, а с устата си – любовта. Така всичко пред тебе оживява. Това значи, да даде човек ход на своите добродетели.

Мнозина казват: Остаряхме, не знаем вече, какво да правим. Има едно бюро, което купува старостта. Който се чувства стар, да продаде старостта си. Кой колкото години иска, може да ги продаде. Само така ще забогатее. Който иска да се подмлади, трябва да плаща. Значи, старият може да продаде няколко години, да стане млад. Като продава годините си, плащат му; като се подмладява, той плаща. Старият поумнява, благодарение на младия. Старият работи за обновяване на човечеството. Младият работи за поумняване на стария. Обновяването и поумняването са два процеса, които се взаимно преплитат. Обновявайте се и поумнявайте! Това е задачата на всеки човек.

– Божията Любов носи изобилния и пълен живот.

24. Беседа от Учителя, държана на 22 ноември, сряда, 5 ч. с., 1944 г. София – Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...