1940_12_22 Което е и което не е

[valiamaria]

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата "Съгласуване на мислите". Утринни Слова. Десета година (1940–1941).

Първо издание. София, Издателство „АСК-93“ и Издателство „Урания“, 1998

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Което е и което не е

Добрата молитва

В начало бе Словото

Размишление

Духът Божий

Ще прочета 17 глава от Евангелието на Лука.

Всичко в живота е постижимо

Това са неща, които са казани преди толкоз време. Повече от 1000 години, когато Син Человечески е присъствувал. В днешно време разни тълкувания има. Някой човек умира. Какво ще мисли, какво ще стане с другите хора. Умиращият, като умира, казва: Ами с другите какво ще стане? Ще стане същото, каквото с тебе става. Когато човек забогатява мисли какво ще стане с другите. Каквото с него става, същото ще стане и с тях. Понеже всякога човек умира, но всякога не забогатява. Между тия две крайности имате разни състояния. Защото някой път може да мислите, че Евангелието го знаете. Какво знаете? Което е написано, наизуст може да го знаете. Има които знаят Евангелието наизуст. Като каже стиха, казват еди кой стих. Всичко знаят. Но тук, ако се турят на конкурс, не зная колко от вас ще цитирате. То не е прегрешение. Човек, ако е адвокат, трябва му да цитира законите. Ако е лекар, той трябва да разбира лекарствата, да ги помни, да знае да пише рецептите си.

Главното е, че човек не трябва да бъде еднообразен. Понеже еднообразието събужда еднообразни способности и чувства, човек се занемарява и изгубва смисъла на живота. Постоянно мозъкът трябва да се събужда навсякъде. Всички центрове трябва да се събуждат, да работят, да вземат участие. Вие разбирате, че човек на земята трябва да бъде тих и спокоен, да има мир. Да има мир, то е за идейните хора. За онези, които не са идейни, мирът е нещо свършено. Свири някой сега, който е започнал, иска да стане виртуоз на пианото. Той сега започва да свири. Знаете ли, като го слушате, като започне тра-тра-тра. Като че удря. С часове свири. Бащата излезе вън, майката излезе, мислят, виртуоз ще стане, музикално е това дете. Този така като свири десетина години виждаш вече става една промяна. Сега онези, които са чели Библията, очакват като слезе духът в тях, всичко да научат. Имат едно буквално разбиране. Като стане ден ще забогатеем. То да забогатеем, но слънцето ни най-малко няма да ни направи богати. Ако богатството зависеше от слънцето, всичките хора щяха да бъдат богати. Не зависи от слънцето. Съвсем друго е предназначението на слънцето. Казвате, като изгрее слънцето ще станем здрави. Слънцето не ни прави здрави. Съвсем друго е неговото предназначение. Въздухът като дойде, ако го разбираш, ако го слушаш, той ще те научи на нещо. Всеки ден той ще дойде, все ще ти предаде някой урок. Хората очакват от въздуха големите работи. Те искат големите дарби, чудеса да правят. Болни да изцеляват, мъртви да възкресяват, големи работи, като заповядват всичко да става. Пък то по някой път става съвсем обратното. Като си замина Христос от земята, Духът дойде, казва: „Ти ще станеш мъченик.“ Знаете ли, много светии имаше, които бягаха. Знаете ли, какво нещо е мъченичество? Да те турят на шиш, да те пекат и ти да не се възмущаваш от нищо. Да ти вземат всичкия имот, да те гонят, ти пак да благодариш. Светията казва: До там ли дойдох, станах позор на хората. Каквото престъпление стане все са светиите криви. Казват: Този набожният, той е причината. Стане нещо, казват: Тези със своите молитви, със своите бръщолевения докараха всичките нещастия на света.

Сега кое е по-хубаво, външен или вътрешен мир. Ако имаш да избираш, кое ще избереш? Ако има да избираш между богатството и болестта, болест ли да имаш или богатство да имаш. Ще избереш богатството. Богат ще станеш, но вътре болестта остава. Болестта казва: Тамън сега това искам. Като си богат няма да работиш, на леглото ще стоиш, каквото искаш ще ти правят, каквото искаш ще ти приготовляват за ядене. Искаш постелката да бъде мекичка, юрганът мекичък. Никой да не те упреква. Болестта иска много мекичко да ѝ се говори, евангелски. Ще идеш при болния, ще го погалиш малко, ще му подигнеш ръката лекичко. Аз ви виждам често, някои седнат и казват, хубаво е да е болен човек. Ще те милват, ще те попитат как си. Щом си здрав, никой не те пита. Като се разболееш ще те разпитват за всичко. Хубаво е две–три седмици човек да си почива. Другояче, ха за дърва, ха за вода, ха това направи, ха онова направи. Като си болен оставят те свободен.

Та има много работи за изправление. Широчина трябва на възгледите. Царството Божие ще дойде. Слънцето ще изгрее, но ще може ли ние да използуваме светлината и условията, които слънцето дава. Ако слънцето изгрее и ние не може да използуваме условията, тогава изгряването на слънцето нас не ни ползува. Запример, всеки ден вие не знаете като станете какво трябва да правите. Има стари сестри, има и млади сестри. Каква е разликата между младите и старите? Между младите братя и старите братя, каква е разликата? Изхождаме от онова, което е, не от онова, което не е. Изобщо младата сестра я търсят повече. Старата сестра я търсят по-малко. Много естествено. Младата сестра е пъргава. Като я пратиш на чешмата иде за 5, 10 минути и донася вода. Старата сестра като иде, чакаш два три часа, докато се върне. Казва: Уморих се, откъснаха ми се ръцете от тия стомни за вода. После тук се срещне с някого, там се срещне с друг, поговори. Старата сестра ще разправи защо дошла. Не са лоши, те са много хубави работи. Всички все да са пъргави, става ли? Но има и друго разбиране. Кое дърво ще предпочетеш, младото дърво или старото. Старото разбира се. Тази младата мома, която е пъргава, дължи своята сила на старата сестра. Нека се покаже. Първо е ралото на нивата. Изоре всичката нива, казва: Аз изорах. Ралото като изоре, нивата посажда ли се? Не се посажда. Българите имат два начина. Един изоре през пролетта, друг през есента. Сее или през пролетта, или през есента. Значи сеенето дойде после. След като се посее, тогава започва да расте. То не е още последно. Като се ожъне, като се овършее, то е плодът, което дава най-последното. Сега в живота вие ще имате оране, после ще имате сеене, ще има растене, ще има жетва, после ще има вършеене и най-после ще дойде яденето. Правилно трябва да разбираш вътрешния смисъл. Сега вие нивата още не сте изорали и чакате. Знаеш колко време трябва? Имате 30–40 декара земя, искате да се изоре. Не сте орали нива, та да знаете. Някъде ще ви пратят на оране, някъде ще ви пратят да сеете. Като дойде за жътва, ще жънете. Друг орал, друг сял, наготово ще жънете. Други ще го овършеят, пък може би и други ще се ползуват от труда.

Сега в тая аналогия и сравнения мъчно е човек да извади една поука за себе си. Да кажем, че вие избирате художник да бъдете. Какво избирате, кажете. Какво ще изберете? Ако искате да станете художник от къде ще започнете? Изучавали ли сте вие отде започват художниците? От всякъде може да започне. Като рисува човек, той може да започне краката на човек, може да нарисува краката и най-после главата му. Казваме: Де естественото, от къде трябва да започне? Естественото е да започне от главата, понеже главата е основа. Като се сее едно семе, от центъра на туй семе излизат корените на туй семе и клонищата нагоре. Един естествен процес. Вие ще направите сега едно сравнение. Вие искате да живеете добре, от къде ще започнете? Вие искате да бъдете добри. Но това са краката. Вие искате да бъдете справедливи, но това са ръцете; вие искате да ви са добри условията, това е стомахът. Човек като яде, тогава е добре. Като не яде, тогава е неразположен. Ако художникът започне от стомаха да рисува, хората не се интересуват от картината, от благоутробието му. Яденето е много важно, но ако художникът нарисува благоутробието на човека, ни най-малко няма да бъде идеална картина. Ще бъде един човек бременен, който не е родил дете. Дали ще може да роди? Като нарисуваш един бременен човек на картина, знаеш ли колко години ще вземе, докато роди. Знаеш колко мъчно е! Този човек го туриш бременен на картина. Той се мъчи да ражда и не може да роди.

Сега сравнение ще правите, ще мислите. Ако така не може да мислите, казвате, тъй казал Христос. Царството Божие с изглед няма да дойде. Какво значи с изглед няма да дойде? Или вземете в простия смисъл. Казвате, трябва да се измени животът. И как ще се измени? На една мома каква е целта в света? Първо тя цели живот за себе си. Като намери живота, тя търси някого, когото да обикне. Първата работа е любовта. И от какво зависи какво ще работи. Тя е художничка. Тя търси някой млад с очите си, значи ще го нарисува. Щом го нарисува казва: Искам да го обичам. Той е много красив, не ѝ обръща внимание и за да може да го привлече, трябва да знае да говори. Този, на когото иска да обърне вниманието, той трябва да слуша. Представете си, че е намерила много красив момък, но той е глух. Тя говори, той казва: Какво иска да ми каже не разбирам. Не си разбират езика. Представете си, че той добре слуша, пък тя не знае как да говори. Тогава, в какво стои положителната сила. Силата на човека стои в онова, което ще каже. Една мисъл, ако не може ти да я облечеш в онази хубава форма, в която тя е дадена от невидимия свят, тогава ти с тази форма ще си създадеш на себе си едно препятствие. Вземете простата дума, обичам. Ако турите само двете букви „не“, обичам какво ще стане? „Обичам“, но щом турите пред него „не“, работата се обръща. Сега обръщам. Не – в математиката има ен пъти. Като вземете не на български и като четете назад, значи трябва да повториш нещата ен пъти, значи много пъти. Когато някой ми каже, че не ме обича, разбирам, че веднъж не се задоволява. Аз не ви обичам за един път. С години и векове трябва. Туй значи необичане. Когато каже аз ви обичам за веднъж, хайде върви. Като ви кажа не ви обичам, какво ще дойдете и друг път.

Туй е мое тълкувание, но е съгласно със законите на природата. Ти като влезеш в света Господ ще те опита. Ще ходиш, ще се връщаш. Колко пъти ще ви късат. Казвате, че светът е опък. Не се знае дали светът е опък или ние сме опъки. Че светът е опък, опък е, но че и ний сме опъки, т.е. ние не разбираме предназначението на онова, което ни се случва в живота. Да допуснем, вие сте народен учител, преподавател на малките деца и сте недоволни, казвате, на тия малките ботурлаци, да имаше някои от прогимназията, гимназията, университета, хора, които разбират, но тия малките деца. Той е недоволен, не преподава много хубаво. Мнозина от вас преподавате на ботурлаци. Мнозина от вас искате да бъдете професори, да преподавате на големите деца, и там ще дойдете. Но всички започват от ботурлаци. Който не е учил ботурлаци, той не може да учи и студенти, ни най-малко. Вие имате едно презрение като погледнете бубулечиците, растенията и бръмбарите. Казвате, с бръмбари ли ще се занимавам. Знаете ли колко хора са станали видни с растенията, които са изучавали? Знаете ли колко хора са станали видни с рибите, които са изучавали? Знаете ли колко хора са станали видни с пчелите, които са изучавали? Някои са станали видни, камъните като са изучавали, казват учен човек, минералог. Някой, учен човек, със звездите се занимава. Вие с малки работи не искате да се занимавате. Някой с малките бръмбарчета се занимава. Някой е биолог и се занимава с тия малките клетки. Цели томове написал, учен човек е. Вие сега искате големи неща. Любовта е много трудна наука. Сега вие сте започнали с най-малките дози на любовта. Всички хора търсят любовта, но любовта трае само една секунда, един миг. Любовта е само миг. Тя само мине. Видиш го и другото е само повторение, казваш, едно време. Някои мислят, че любовта с тях ще тръгне, ще ги глади, ще ги милва, ще говори, сладко медено. Ще ви говорят сладко медено, но ето аз как уподобявам тия неща. Представете си, че вие сте художник. Минава при вас велик професор на изкуството и като види картината, вземе, че поправи и направи една хубава картина и я остави във вас и си замине. Това е любовта. Тя ще ви остави нещо от себе си. Като дойдат другите, ти ще разправяш за любовта. Аз ще ви запитам, защо любовта не остава? Че тя любовта, ако остане при вас, тя ще стане като вас. В света има нужда от нея. Тя тича цял ден, обикаля света, не само хората, но и бръмбарчетата. Всичките тя ги посещава. На всеки даде почивка, на другия ден пак същата работа. Всички да посети. На вас ви се пада много малко. Мигновено мине и си заминава. То е достатъчно. Някой път на 4, 5, 10 месеца, а някой път 10 години, че я чакате да дойде. Колцина от вас има, които сте чакали. Някой момък стои при прозореца и очаква да дойде момата. Ха днес да дойде, ха утре да дойде, казва, останах на зелено, не дойде, изгубих живота си. Ако беше дошла, той щастие щеше да има, сега го няма. Защо не е дошла? Че не я търси само един момък. Този младият момък всички красиви моми все го търсят. За мене е много ясна тази работа. Красивата мома, защо не е дошла. Мнозина я търсят. Не един, не двама, хиляди, хиляди я търсят. Всички искат да обърне внимание на тях. Да я срещнат на пътя. Има една любов, която вечерно време иде. Има една, която денем иде. Когато иде тя, винаги закъснява. Вечерно време, която иде, тя не закъснява. Вие се смущавате и казвате: Каква е тази любов, вечерно време да идва? Да ви изясня. Тя е вътрешната любов на човека, пък онази, която денем иде, тя е външна. Ние външна любов не искаме. Външната любов иде денем по светлината. Ти ще я видиш, облечена е, ще направиш за ядене. Онази, която вечерно време идва, не я виждаш. Като дойде, тогава ще започнеш. Сега кое е по-хубаво? Да видите любовта от далече, да направите за ядене и пиене, да го гощавате, или като дойде тогава да приготвите? Аз ако съм на вашето място, ще предпочета и двете. Ела и денем, ела и вечерно време. Знаеш колко е приятно хората, които приемат любовта вечерно време? Ще ви кажа един пример, който не е ни в клин, ни в ръкав. Няма смисъл, но за изяснение. Един български свещеник доста умен, бащата иска сина да стане умен. Вижда го доста способно момче, но е доста влюбчиво. Като пищимал се залепва за младите момичета. Попът има пчелник и казва: Няма да ги търсиш, като свършиш училище тогава. То казва: Както казваш татко, ще бъде. Всяка вечер дойде в пчелина, там има легло, за да види дали синът спи там. Една вечер гледа той се ухитрил, ходи пак да търси момите, турил коритото покрито с юргана. Бащата е спокоен, казва благонадежден е сина ми, слуша ме. Един ден се случило, малко работа дошла на бащата, припило му се малко винце, не иска сам да иде да наточи, отива при сина си да го прати. Отива до леглото, казва: Какво си се успал толкова дълбоко? Открива юргана и вижда коритото. Казва, този нов свят, тия деца са много поумняли, коритото турят. Казвам: Онзи син, който оставя коритото на мястото си и самият е на друго място, питам къде е погрешката? Защо бащата не иска неговия син да ходи при момите? Значи бащата коригира една своя погрешка. Той ходил при момите, оженил се, поп станал, родил дете. Вижда в себе си една погрешка и иска син му да не ходи при момите. Бащата казва, ти не се жени. Казва на баща си: Как да не се женя. Ти като се ожени, аз излязох на света. Аз ако не се оженя, кой ще излезе на света. Питам: Защо бащата иска да му наложи този закон. Че синът може да мисли така, то е друг въпрос. Защо бащата ще му наложи този закон? Да го остави свободен. Върви синко, да му каже, но отнасяй се добре. Благородна обхода имай. Не да ги отбягва. Войникът, който избягва сражението на бойното поле, войник не може да бъде. Трябва да бъде смел.

Та в сегашния живот като дойдат и в религиозно отношение хората са в едно заблуждение, казват: да избягваме младите сестри. Те завъртат ума и младите сестри избягват младите братя. Че те младите братя завъртат ума, завъртат, то е тъй. Че и младите сестри завъртват ума на младите братя, тъй е. Някой път се завърта умът и на старите сестри и на старите братя. Тогава къде е погрешката? Погрешката е в разбирането на нещата. Трябва да се разберат Божиите пътища. Всичко онова, което Бог е създал, което е допуснал, е на място. Като рисуваш лицето, ще туриш естествен цвят на лицето, няма да го изопачаваш. Ще направиш очите както природата ги е направила. Няма да направиш очите и носа, такива каквито не са. Не че е погрешка, че си го нарисувал, но не си го направил такъв какъвто е. Казва, нос да е. Не е така, ако имат един сплескан нос, ще имат един сплескан характер. Ако имате едни гуреливи очи, ще имате един характер гурелив, нищо повече. Ако имате една симетрична уста и характерът ще бъде такъв. Ако имате добре устроени ръце и характерът ще бъде такъв. Външната страна показва вътрешния характер. Силите, които работят, съответствуват на онова, което ти си произвел. Винаги, като изучаваме растенията, плодът показва какво е дървото. В ябълките, които са високи и по-малко широки и плодът мяза на дървото. В ябълките, които имат обла форма и дървото е такова. Каквото е дървото, такъв е и плодът. Както мислиш, така ще постъпиш, така ще бъде и говоренето. Ако по мисъл си трезв и движенията ти ще бъдат трезви. Ако си сприхав отвътре и отвън ще бъдеш такъв. Някои хора постоянно мигат. Някои си движат устата, някои краката. Много неволни движения има, на които ние не сме господари. Казвате, какво трябва да правим? Аз ако съм на ваше място ще направя очите да се движат естествено, веждите да се движат естествено, устата да се мърдат както трябва, ръцете да се мърдат както трябва. Искате вие философски да постъпвате. Най-първо ще работите над себе си. Аз ако ида в града, ще наблюдавам кой как се мърда. Човекът от новото учение е който се интересува от всички неща. Мене ме интересуват всичките неща. Да допуснем сега вие искате да се молите. Някой казва: Аз не искам да се моля. Аз ще препоръчам, има една лекция „Общение с Бога“ върху молитвата. Трябва да я прочетете. Да знае човек как да се моли. Ако в молитвата не можеш да направиш едно хубаво движение; не само да се молиш, но като се молиш ти трябва да забравиш всичко; като се молиш, да се облечеш с най-хубавите дрехи. Аз ако съм на вашето място, като ида да се моля, ще си измия краката, ще си измия ръцете, ако има да ме сърби някъде ще се измия, ще туря хубави чорапи, риза хубава, ще се облека добре и тогава ще ида пред Господа, ще ида да се помоля на Него. Сега вземате старите тълкувания. Човек да иде при Господа грешник. Когато младия син отиде в странство, върна се при баща си с окъсани дрехи. Баща му прие ли го както беше окъсан? Още на пътя го спря. Източните народи имат бани. Прати го на баня. Донесе му хубави дрехи, обуща при банята, облякоха го хубаво и като се облече, тогава го прие бащата вкъщи, тогава му даде прием. Казват, че баща му го срещнал, припаднал при него, приплакал. Знаете ли какво означава този плач? Видиш ли ти като отиде в странство на какъв хал дойде? Като го видял баща му окъсан, брадясал, той плакал. Ние мислим, че бащата много го обичал. Баща му го обича, но най-после му казва. Синко, какво спечели? Аз виждам, че нищо не си научил, а всичко, каквото ти дадох, си изгубил, окъсал си го. Трябвало да покаже какво добил. Казва: Татко, едно време аз имах една превзета идея, аз исках да господарувам. Сега дойдох не да ти бъда като син. Син не може да ти бъда, направи ме, като един от твоите слуги. Каквато работа ми дадеш ще я върша. Тогава бащата се зарадвал и затуй закла телето. Казал, детето ми е научило нещо, казва: Готов съм да работя, готов съм, което място ми дадеш да взема, готов съм да слугувам. Като слугувах в света туй научих. Тогава му дадоха нови дрехи. Вие като идете при Господа какво ще кажете на Господа? Искате ангели да ви посрещнат, светии веднага да ви турят венци. Който излиза от университета и иска диплом ще мине през комисия, ще го изпитат. Трябва да има знание. И като си вземе диплома, тогава ще го назначат. Ако няма диплом, професор не може да стане. Ето една трезва мисъл. Много сестри се оплакват, казват: Забравяме. Забравяте, защо? Не учите. Вие забележите нещо и казвате: Учителят преди няколко време тъй каза, сега друго казва. Че Учителят няма да пише все едни и същи закони. Учителят по някой път е бамбашка човек. Дванадесет ги прави 21 и 21 ги прави на 12. Той е така умен, че ако не знаеш ще те обърка. Ти му работиш, пазарил си се за 21 лева, той казва, какво искаш? Искам едно и две да е там. Дойде тури 1 и 2, стане 12, вместо 21. Тури ги както искаш. Понеже с книжни пари се плаща написва 12. Казва: Ти ми обеща 21 лева. Казва: Обърни ги на другата страна. Ако знаете как да ги обърнете, тези пари, които Учителят ви е дал, той ви е надплатил, но вие не разбирате. Вие мислите, че ако ви даде 12, малко ви е дал. Той ви е дал 21. Ако ви е дал 12, пак е 21. И 12 или 21 е все едно и също. Ако е 21, то е сянката на едно дърво. Сутрин, като изгрее слънцето, хвърлило по-голяма сянка. Като дойде на обед сянката е много малка. Дървото образува голяма или малка сянка, но дървото е все същото. Каквото е сутрин, такова е и на обяд. Вие се заблуждавате с теории, със сянката на нещата. Ако разбирате реалността, вие дървото трябва да повдигнете. Питам, ако един може да напише за любовта цял ферман, а един, който ви обича напише една две думи. Кое писмо е по-хубаво? Той всичко обещава, а после я го изпълни, я не. Който обича, той има желание. Каквото иска може да го направи. Той казва на младата мома, че ще я направи царица. Оженят се, не може да я направи. Не че няма желание, но не може, как ще я направи? Той като каже, че ще я направи царица, той я направил царица. Но тя не разбира. Щом е родила едно дете, има един поданик който ще я слуша каквото заповядва. Господ направи един човек и след хиляди години сега имаме два милиарда хора. То се иска размишление по туй. Вие мислите царица. Искате буквално да стане, да ви се подчиняват всички.

Първото нещо е трябва да се научиме да изпълняваме волята Божия, не тъй както е по старому. Едно време хората са изпълнявали волята Божия от страх. И сега още от страх казват, в ада, в пъкъла ще идеш. В новото учение, любовта е движението на Царството Божие. Започва да се работи с любов. Без любов Царството Божие не може да се прояви в нас. Любовта носи всичките вътрешни богатства за човешкия ум, за човешкото сърце, за човешката душа. Ти ще разполагаш, няма да се тревожиш. Ти си богат, няма кой да те обере. Че ти взели сто хиляди лева, нищо от това. Ти имаш несметни богатства. Сега ти си беден, като ти вземат 10, 20 лева загубиш своето равновесие. Сега ти кажат, ти си много лош човек, веднага те засегне. Представете си, следното изяснение. Ако една муха остави своето извержение на Монблан, трябва ли да се намуси, то не се вижда. Че ти казал нещо някой, считай, че си един Монблан, някой връх. Ще дойде дъждът ще очисти това, което мухата оставила. Че някой ми казал, че за нищо не съм бил, той не е авторитет. Ако мине мухата и каже бръм, какво иска да каже. Ти не си нищо. Това не знаеш. Сега ти трябва ли да плачеш, че мухата не ти казала, че не си учен човек. Мухите ни най-малко не съзнават, че има такива гениални хора. Мухите мислят, че хората са като големи мухи, пък то не е така. В техния свят, рисуват хората с крила, с 6 крака, с хобот, с мухешка глава. Тяхните ангели, тяхните божества са като тях. Та и ние, което мислим за Бога, знаете ли колко е смешно. Аз виждам, колко са смешни идеите за Бога. Не е лошо това, толкова разбира човек. Един ден като има повече знание... Не е лесна работа да си представиш Бога в друга форма. Запример, идеята, че Бог е навсякъде как ще си я представите? Ще Го представиш като Дух. Като е навсякъде, аз зная, че нещата може да станат, понеже Бог е навсякъде. Онова, което аз желая, може да стане, понеже Бог е навсякъде. И понеже е всеблаг и ако аз съм разумен, всичко е в Неговите ръце. Казвам, Той е навсякъде, Той е всемъдър, всезнаещ, всесилен. Ако аз съм поискал, както е Неговата воля – ще бъде. Като не стане казвам: Не съм го поискал както трябва. Трябва да има нещо причина. Намеря погрешка в себе си, пак се помоля, пак не става. Намеря друга погрешка, трета, четвърта. Десет пъти изправям и като изправя последната погрешка, изведнъж става тъй, както съм поискал, всичко става. Каквото поискаш, трябва да бъде напълно съгласно с волята Божия. Ако не е съгласно, ще дойде, ще ти причини някое голямо страдание.

Да ви приведа един пример. В моите изследвания, в един град беше, разправя ми една сестра от света. Казва: Роди ми се едно дете, на което главата растеше, разболя се, на умиране. Аз казвам, Господи, не искам да ми вземеш това дете, искам да го оставиш, ако не ми го оставиш, няма да вярвам, остави ми го, Господи! Но туй дете Господ искаше да ми го вземе. – Не е направено на свет. – Ще ти прати друго, нека да го вземе! Да бях оставила да го вземе. Сега искам да умре, пък не умира. Не само тя, много хора има. Вие имате едно желание, което е с такава една голяма глава. Искате някое ваше желание да се реализира. Оставете го. Някои желания трябва да си заминат за другия свят, да не станат. Има неща, които не трябва да станат. Ако станат ще ви причинят големи неприятности. Всичките пакости произтичат, че ние правим криви изводи. Вие искате да се запознаете, да обичате някой, който е учен, който е богат, който е здрав. Туряте любовта в зависимост от тия външните работи. Любовта е създала тия неща. Това са резултати. Вие обичате една душа, обичайте душата, не търсете външните работи. Любовта като дойде, ще донесе много повече, отколкото очаквате. Ще ви донесе най-хубавото. Като се запознаете, този, който ви обича, няма да ви мърмори. Няма какво да ви утешава онзи, който ви обича. Той като идва, преди да е намислил още да дойде на гости, вие се усещате весел, нещо има да стане, няма какво да ви казва, че ви обича. Вие се усещате радостен в неговото присъствие. Може да е наблизо или далече. Ти казваш, че вярваш в Бога, а вътре си неспокоен в себе си. Питам, каква е тази вяра? Ако не си в общение с Бога, ти си в общение с друг. Ти в своето съзнание си повикал същества, които не са божества. Повикал си ги в своето съзнание, те идват, ти си нещастен. То е идолопоклонство, че ти страдаш, то е идолопоклонство. Ще идеш да се молиш, докато това идолопоклонство излезе навън. Тогава ще кажеш, бях сляп, сега виждам. Казваш, аз обичам Господа, не мога да работя. Господ като дойде ще работиш. Когато обичате някого трябва ли да ви заповядва. Аз съм виждал всичките хора, които не са религиозни. Майката се разчистила, дъщерята също, ще дойде онзи, който я обича. Всичко ще намерят, брашно, ще направят точено, баница в пещ. Иде онзи жених, всички ще работят за него. Аз похвалявам туй. Ето какви чудеса прави любовта. Когато ще дойде, когото не обичаме, няма нищо заради него. Всички са много сериозни, гледат го официално, няма баница, нищо няма.

Ние приемаме новото учение най-официално. Казвате, чакай да видим какво ни носи. Ще точите, като кажете новото учение, ще вземете точилката, брашно, масло, ще направите точено, ще дойдат съседките, ще има ядене и пиене. Ще има и тъпан и музика, ще има и игране. Всичко е позволено за любовта, като дойде. Привеждал съм един пример. Майката свири първа цигулка, бащата свири контрабас, синът свири на чело, дъщерята пее алт. Като дойдат, като се наядат, няма караница между тях, много добре живеят. Майката вземе цигулката, всичките седнат да свирят. Един квартет засвирят и всички свирят партитури с веселие. Ето живот. Не знаят да свирят. Дъщерята не знае да свири, синът не знае да свири, бащата и майката също, какво ще ги радва, кажете ми? Вие някой път идете при Господа и Господ ще ви каже, я ми посвирете нещо. Какво ще свирите? Я ми дръжте една реч! Миналият път държах един урок. Повторете! Я ми кажете какво сте запомнили! Не че лекцията трябва да се запомни от единия край до другия. Господ остава доволен, че си я запомнил. Сега такива ученици искат в края. Четири години след като са били в университета, да им дадат един диплом. Те не са свършили, никакъв диплом нямат, ето какво трябва да мислите. Трябва да се работи. Казвате, как да работим? Ако една сестра е в новото учение, има едно братче, трябва да знае как да се отнася. Братчето е от новото учение, да знае как да каже сладка дума на сестра си, после на майка си. Как да каже на баща си, на своите приятели отвън. То е новото учение. Казваш: Зная как да говоря, да услужа на този, на онзи. Веднъж бях в едно доста благородно семейство, навело се момиченцето на един старец с окъсани дрехи, че му връзва обущата. Казвам: Ето една отлична постъпка. Ръкувам се с него и си тръгвам. Много добро дете, не съм срещал такова. Други са минавали, гледали са обущата и са заминавали. Че вие ако не можете да се спрете на един старец да му завържете обущата по любов. Казваш: Какво ще завръзвам на този старчок! Сега на Изгрева помежду ви вие казвате, че сте новите ученици. По какво се отличават новите ученици? Женените по какво се отличават и неженените по какво се отличават? Женените със своята обхода в семейството, а неженените със своята външна обхода. Като останеш в себе си във време на мъчнотии, като дойдат страданията да имаш спокойствие, каквото и да е. Дойде сиромашия, ще се преодолее. Скъсат се дрехите, за добро е. Скъсани са обущата, нови ще дойдат, за добро е. Не станало нещо както мислиш, за добро е. Ако вярваме, че Господ е навсякъде, ще дойде. Знаете има едно състояние, човекът стане кисел, че всичко му се вижда противно. Не може да види нещо добро. Казва, колко лош човек съм. То не е така.

Сега запример в света никой не знае от какво е произлязло злото, но аз зная. На никого не казвам. Това съм открил, от какво е произлязло злото. Не че е лошо. Всеки човек, който иска да направи това, което е невъзможно, създава злото в себе си. Ти обещаеш на един човек да направиш нещо, не го направиш. Този човек има лошо разположение. Ти си създал злото. Ти си дрехар и си обещал, че точно в понеделник на 23 януари дрехите ще бъдат готови. Не ушиваш дрехата, този човек е неразположен. Добре е туй, което може да направиш. Щом правиш туй, което може да направиш, то е добро. Щом не правиш нещо, което си обещал, ти си лош човек. Следователно, всеки може да бъде добър. Почнете да правите туй, което сте обещал, вие сте добър. Престанете да правите туй, което можете, вие сте лош. Туй е от дето е излязло злото. Аз казвам някои сенки. Може да слушате. Казвате: Туй зло откъде се е пръкнало? Щом не учиш уроците, ти вече си създал злото. Щом не се обхождаш добре с другаря си, ти си създал злото. Щом се обхождаш зле с децата си, ти си създал злото. Щом синът не се обхожда добре с баща си, той създава злото. Щом господарят не плаща добре на слугата си, той създава злото. Всички хора в света създават злото. Започнете да правите туй, което Бог е определил. Казвате, не може. То са наследствени черти. Ти мязаш на дядо си. Дето все така отлагал. Ти слушаш дядо си. Той казва туй ще правиш, ти си млад. Баба ти била такава.

Аз когато правех своите наблюдения, трябваше някой път да замина. Как ще ме разберат за научните изследвания. Някой път ме питат защо ходиш, плащат ли ти, назначиха ли те от държавата? Никой не ме е назначил, сам ходя. Никой не ми плаща. – Какво вземаш? – Нищо не вземам. Ходя, ора, сея. Ако дадат добре, ако не дадат пак добре. – Как тъй може? Ти си учен човек, ще оголееш. – Няма нищо. Казва: Че как тъй, пари ти трябват тебе? – Малко хляб и масълце ще трябва. Рекох, кокошки не ям, само боб. Много го харесвам. Дрехи от коноп като направя 10 години ги нося. Че конопените дрехи се носят, здрави са, не се късат. Някой път засягам мъжете, че не се обхождат добре с другарките си. Ще ви приведа една приказка. Някои мъже много обичат жените си. Представям един анекдот. Един български момък, оженил се за една чорбаджийска дъщеря, доста умна, даровита, много добра била, но имала страст към яйцата, не му давала яйца да яде. Като яде, за всяко яйце бой. За всичко му прощавала, но изяде ли яйце, налагала го. Човекът 10–15 години го носил, но гък не можел да каже, отвън ще му се смеят. Един ден тя умира. Като видял той казал: Освободи ме Господ от нея, поне сега да си хапна 4–5 яйца, че да ям тъй както Господ дал, че тогава ще мисля за нея. Турил 6 яйца да се пекат, но съседките чуват, че умряла и 4, 5 съседки идват да го посетят, да го утешат. Като влизат забравя, че жена му умряла, казва: Ще ме види сега, тя за едно яйце ме биеше, а 6 яйца! Изважда яйцата, че ги туря в пазвата, скрива ги. Влизат съседките. Те седнали да го утешават и казват какъв огън гори на тая къща. – Голям е огънят, но този, който е в пазвата, е по-голям. Те казват: Виж горкият, колко обичал жена си. Много я обичал. Често сега правим сравнения. Ние обичаме истината като яйцата. Много я обичаме като припари. Всички наши лоши постъпки като припарят на кожата, казваме, че голям огън гори. Трябва да се научим да напуснем онези дребнавости. Много мъчно е човек да се научи да не бъде дребнав. Някой път гледам сега и оценявам българския характер. По ръцете и по лицето виждам какъв е българинът. Всичката история е написана по лицето. Като гледам виждам дали е добър, колко е лош, характера му чета. Някой като влезе ще хлопне вратата. После като кресне нещо. Аз му кажа: Тъй да не хлопаш, полекичка. Казвам: Този човек е активен, щедър е, дава на вратата. Подръпне, хлопне вратата, дал повече. Вратата е доволна. Ще се счупи тази врата. Казвам, този човек ще е богат, ще направи по-хубава, нова. Че от де го знаеш? Казвам, запознат съм с него. Ти малко особено гледаш. Някой път ще донесат някое ядене, гледам не е направено. Повече сол има, маслото не е хубаво избрано както трябва. Българинът казва, така не се прави. Чакай, ти как ще го направиш, ако си на това място. Тази сестра както знае много добре го направила. А-а, добре го направила, трябваше по-добре да го направи. Ръцете си не е мила. Със сапун виждам ръцете си не е мила. А със сапун трябваше да ги измие хубаво, втори път да се научи. Има моралист вътре. Занимавам се с българина и понякога ми взема доста време. Казва, човек трябва да си отваря ума. Той казва, че човек трябва да има скътани парици за черни дни. Всеки трябва да има по нещо. Рекох, хубаво може да имаш пари за черни дни, но когато оставиш парите, ще се карат. Казват, ха той ще умре. Ако умре ще се освободи, ами ако не умре? Питам този българин, ти какво вярваш, умира ли човек или не умира? Каква е идеята ти? Аз считам смъртта туй, което не е. Когато ми говорят нещо за смъртта винаги имам в ума си, че смъртта е туй, което не е. Като говорят за живота, животът е туй, което е. Ще умреш – туй, което не е. Ще живееш – туй, което е. Знаете ли каква философия се крие в туй, което не е? То създава всичките неприятности. Туй, което не е, създава всичките нещастия в света. Ти казваш ще умре, ще изчезне, ще изгние, ще иде в черната земя. Ти говориш туй, което не е. Че имаш тяло, че имаш крака, че имаш очи, това са само пособия. Нима ти, който си бил във формата на един вол с рога и опашка, ти си мислил да възкръснеш като вол с рога? Ако ти би останал в този неподвижен свят, какво щеше да направиш? На пиано с волски крака може ли да свириш? С волска муцуна можеш ли да четеш? С тази волска глава нищо не можеш да направиш? Туй всичко трябва да се измени. Всички няма да умрем, но всички трябва да се изменим. Трябва да се измените и трябва да се радвате, че се изменяте. Страданията произтичат от факта, че ние минаваме от живот в живот, понеже сме свикнали на един живот и на втория не сме свикнали. Казва, да оставим старата къща, ще се пренесем в нова къща. Казва, новата къща е по-добра, има повече удобства. Там ще имаш някои мъчнотии, но повече удобства ще имаш. Водата е вкъщи, банята е вкъщи, градина има. Казвам: Новият живот ще има повече удобства.

Аз ви говоря сега, има някои сестри, които искат някой път да им дам работа, да им дам какво да работят. Да ви дам работа колкото искате. Вие искате да работите, проследете как аз започнах работата си. Ще намерите. Аз като започнах своята работа взех едно куфарче и тръгнах пеш. С едно тънко палто, тръгнах по света да работя. Вие сега искате да бъдете учени и да завършите. Аз не бях прост. Онуй, което знаех, исках да приложа. Дванадесет години аз работих без пари. Знаете какво значи да обикаляш и да правиш научни изследвания. Дойде някой и казва какво правиш? Какво искаш? – Нищо не искам, даром ще го измеря. Като се минат 12 години и 20 000 да ми даде, нищо не искам да измеря. Намерих, че българинът вярва само в едно нещо. Много вярващ е. Понеже го мерих, българинът в меренето вярва. Като правих измервания, казва, знае този човек, мери. Като измеря казва, какво означава мярката? Като измеря ръката, дълга е ръката, зная, че е обичал да пипа. Всички у нас, които пипат все дълги ръце имат.

Ще учите себе си. Себе си ще изучавате. Няма да имате превзети идеи. Ще вземате последното място. Ще бъдете готови да оказвате услуга на всеки, който иска възможното от вас. Възможното който иска услужете му. Онзи, който иска невъзможното, откажете му. Дайте ми пример, туй не съм научил. Щом някой иска една невъзможна работа, кажете: Аз съм готов да я направя, но покажете ми. Аз на вас говоря възможното. Доброто е възможно. Това и децата може да го направят. За злото се изисква гениалност, то е невъзможното в света. Ако един може да убие един човек и мисли, че може да го убие, той се лъже. Ако се опитаме да направим невъзможното, защо да не направим възможното? Щом е невъзможно, не се опитвайте да го направите. Винаги не отлагайте възможното. Най-малката мисъл дойде при тебе, направи я. Искате да работите за Господа, казва: Я вземи стомната и отиди до чешмата. Нещо ми казва вътре, не взимай стомната. Друго ти казва, иди за вода, нищо повече. Ти по всичките правила като един слуга иди и напълни стомната и я донеси вкъщи. Или каже ви във вас: Излез, че се разходи до някъде, 2–3 километра – иди, излез, ще видиш защо. Върни се пак назад, може да се случи нещо, може да не се случи нищо. Казва ти нещо, цветята цъфтят. Ти излез да видиш тия цветя – излез да видиш цветята. Каже ти нещо, полей цветята. Каквото ти каже, направи го. Не го разправяй. Съедини нещата. Туй, което правиш, съединявай. Виж в тебе ще има ли растене. Ако има растене Божественото работи. Най-първо човек трябва да се научи да разбира, де говори Господ. Там дето Господ говори, то е винаги туй, което е. Възможното е там. Там дето Господ не говори, там е туй, което не е. Там е смъртта. Господ не говори, хората говорят. Казва Христос: Кои са последни? Те са в нас, в нашето вярване, в някои наши схващания. Сега по някой път, като говоря, като се върна, разглеждам, казвам: Ставаш тягостен на тия хора. Оставил съм ви свободни и вие ме критикувате. Вие казвате: Защо не ми каза? Ако ви кажа нещо, казвате защо туй съм го казал. Каквото правя все гледам, върне се. Отворя радиото и приемам от всинца ви мърморене. Чувам всичките мърморения. Станция еди коя си, еди кой си брат, еди коя си сестра, всичкото слушам. Туй бъра, бъра по радиото. Казвам на този брат: Много ти благодаря за хубавите мисли, много хубаво, така трябва да бъде. После гледам този брат седи, освободи се малко, съжалява в себе си. Казва: Прекалих го малко. Започне сам да се съди. Съди се в себе си, че не го казал. Някой път той не знае, пак аз по моето радио почвам да му нареждам като него. Той започне да се върти, аз го слушам. Казва: От къде са лошите мисли? Той ме предизвиква, никакви лоши мисли. Аз му кажа нещо, пък го замина. Казвам: Какво искаш от този човек? Казвам, много добър е този човек. Как добър е? Светия е. А, светия! Не е саможивец. – Не е саможивец? Че хората какво говорят заради него. Хората за кого не говорят? Рекох: Те за Господа говорят лошо, за Този, Който направил добре света, те в Господа виждат погрешки, че камо ли в този човек. Той седи и казва. Малко по-другояче изисква настоящият живот. Какво иска настоящият живот? – Пари. На друга станция сестрата се оплаква от мъжа си. Отде ми даде Господ туй говедо? Рекох, туй говедо нали ти го хареса едно време? – А, аз го харесах. Той ме излъга. Не зная дали той те излъга, или ти го излъга. Казвам, много добър е. – А, добър, как е добър. – Много добър е, не си го познала. Има отлична душа, отличен ум. – Има той душа и сърце, зная го, за другите сестри зная, очите му играят. Рекох: Те са негови сестри, сестри са, трябва да ги обича. Той, ако не ги обича, в оня свят не може да влезе. Ти под наем не си го взела. Той има право, защо се месиш в неговото сърце, остави го да обича. Ти откога започна да го съдиш? Десет години откак си се оженила. По-напред, кой го съдеше да не обича? Сега като ви говоря така, туй, което ви разправям, да ви разправя закона. Туй, което ви разправям 25% е туй, което е, 75% е туй, което не е. Туй, което аз ви говоря,75% коригирам, 25% е вярно. Аз на земята съм. Като се върна говоря ви много работи, казвам, няма защо да ви говоря. Но казвам, ако не ви говоря, какъв ще бъде резултата и ако ви говоря какъв ще бъде резултата? Аз зная, че всякога когато говоря за нещо, което вие не се ползувате, аз се ползувам. Ако е криво, аз ще се ползувам. Ако е туй, което не е, аз се ползувам, ако е туй, което е, вие се ползувате. Тъй щото, всякога използувам работите. Туй, което не е, аз оправям да бъде туй, което е. Запример, често една сестра ме коригира. Някой път съм зает с висша математика, много елементарни работи забравям. Не забравям, но не турям две точки, понеже две точки вземам. Ще туря едно отношение, после друго отношение, помежду не турям равенство. Туря ги по някой път така едно до друго. Тя казва: Уравнението не е така. Как става, тя ми описва. Аз ако пиша А:В ще туря права линия. Понеже като туря линията на две места, ако туря ръката, ще изхарча повече енергия. Като тегля един перпендикуляр, тогава ще употребя малко време и по-малко енергия. Равенството е много хубаво в математиката. Тия отношения имат туй свойство, че каквото мислят едни, мислят и други. Две успоредни линии, значи съгласяват се разумно.

Казвам: Ние усещаме най-голямото страдание, когато ни коригират. Направиш нещо и от невидимият свят те коригират. Неприятно ти е, целия ден не може да влезеш в себе си. Много пъти има учители по математика, един знак не го турили на място. Но един положителен знак или един знак на събирането много значи. Ако умножиш е едно нещо, ако събираш е друго нещо. Туриш знака за изваждането някой път. Изваждането е полезно. Ако туриш плюс вместо минус, всичко се обърква. Всяко нещо трябва да е турено на своето място.

Та казвам, когато любовта дойде, изкуството е там, че при най-големите неприятности, в които живеем, ако човек постъпва по закона на любовта, той ще се ползува сам, ще се ползуват и другите. Сега, аз мислех да ви чета. Като слизах, мислех никак да не ви говоря. Бях определил 12 числа, 12 страници. Казвам, няма какво да се говори. Колкото е казано. Ще ви прочета 12 страници. Туй, което е вече говорено, е говорено. Ще прочета „Правило на Любовта“ от книгата „Божествен и човешки свят.“ (прочете страницата). Другото число е 21. Другото число е 34. А другото е 43. 55 както и да го превръщаме не може да се превръща. 67 – 76, 91 – 19, 123–203–450. Сега там като четете туй което е, защото другите работи, които ви говорих, те имат отношение, трябва да се работи, човек трябва да разбира как да размести думите и как да ги намести. Всичките думи в една беседа имат място. След като се посее едно дърво, трябва 4–5 години да се оформи да даде плод. Като даде плод, разбираме дървото. Само да виждаме листата, растенето, то е външно разбиране. Като опитаме плода, разбираме дървото. Опитността, която имаме във всичките неща ще разберете какви са. Истината ще ви покаже какво нещо е истината. Щом се домогнете до пътя на истината, противоречията изчезват, светлина има, примиряват се. В истината ти ставаш свободен, умът започва да работи, справяш се лесно с неразположението, със сиромашията, справяш се лесно с болестите. Истината като дойде, освобождаваш се от една болест. Мислиш ли, че ако имаш да даваш на 10 души кредитори и те като дойдат, няма да те направят болен? Представете си, ако имаш 100 души кредитори и всеки ден идат, ти ще оздравееш. Благодарение на онези, на които имаш да даваш, ти оздравяваш, те са много добри хора. Понеже те като дойдат и като те видят болен, започват да се молят да не умреш, за да си платиш дълга. Тъй щото може би имаш 100 души да се молят да останеш жив. Ако имаш да вземаш от него, той като дойде и като те види, казва: Дано да умре да се освободя. Тъй щото, ако има 100 души, от които имаш да вземаш те ще те изпратят на оня свят. Ако имаш 100 души, на които да даваш, те ще те оставят на този свят. Аз разглеждам живота, питам, щом направиш погрешка, кое е по-хубаво, погрешка ли да направиш или добро? Аз, който имам да давам, ако изплатя навреме дълга добър съм, то е добрина, но ако имам да вземам от някого, не вземам, пак направя добро, то е вече добро. Ако взема от онзи, и не се обхождам добре, не е добро. Имам да вземам или имам да давам, пак не постъпвам добре. Тъй щото доброто и в единия, и в другия случай трябва да се прояви. Злото ще го проявиш в единия и в другия случай. Мислиш, че като имаш да вземаш, не си лош, тогава ще проявиш лошевината. Наговориш на човек ти си такъв, ти си такъв. Ако имаш да даваш ще правиш политика, казваш: Много умен си, кажеш, моля ви се господине, вие сте много богат, но в тия думи се крие лицемерие, политика е. Ще му кажеш: Действително, аз имам да давам, съжалявам, че закъснях, не можах да устоя на думата, ако имате търпение, ще ви се изплатя. Ще му кажеш да не съжалява. Ако той се отнася с тебе тъй както не трябва, той ще направи вече зло в себе си. Та казвам: Няма да правиш зло, като имаш да вземаш и няма да правиш зло, когато има да даваш. Като имаш да вземаш ще правиш добро и като има да даваш ще правиш добро. Казвам: Служете на Бога! При лошите условия добре служете, и при добрите условия, добре служете. Ако си добър само при доброто, ти не си добър. Доброто е добро, то се проявява, ти не си проявил доброто. Ако ти си лош при злото, ти си лош, понеже ти не си се проявил. А пък доброто е произлезло от тебе. И злото е произлезло от тебе. Ти си лош за другите, ти си по-лош от другите. Когато правиш зло, сам ти си господар. А пък когато го правиш по заповед на другите, ти си слуга на злото. Следователно, казва, аз се повлиях – ти си слуга на злото. Мъчно се лекува. Когато кажеш, аз сам го направих, значи ти си господар, може да го поправиш по-лесно. Когато вие направите погрешка, по-лесно може да я поправите. Ако сте я направили, под друго влияние, по-мъчно се изправя. Казваш: Аз я направих.

Това са сега разсъждения. Казвате, какво да правите. Аз ви дадох толкова работа, че за цяла година има да работите, туй което не е. Вие ще кажете, толкова години ние сме следвали. Радвам се, че сте следвали, сега сте по-готови на направите туй, което е, отколкото едно време. Едно време вие бяхте започнали само таблицата по музика. Само до, ре, ми, фа, сол. Сега пеете песни. Сега разбирате музиката повече. Кое е по-хубаво? Казваш: Едно време пеех. Едно време пееше само гамата. Нагоре надолу. И то е хубаво. Истинското пеене изисква да пеете всичките вариации от тази гама, откъдето и да започнеш, да знаеш да я пееш. От сол до си изпяваш, от до до си изпяваш, от си до до. В дадения случай да започнеш отвсякъде, да вземаш разните тонове. Казвам: Я ми изпей фа! И изведнъж да изпееш фа. Като ти кажа, изведнъж да зазвучи. Казвам: Я вземи сол! Изведнъж да звучи. Като ти кажа си бемол – да звучи си бемол. Това е музика. Ти ще го търсиш. Ти сгрешиш и после търсиш. Казвам според мене да се живее добре, това е музика на живота. Ти трябва вярно да вземаш всичките тонове. Отдето да започне живота. От който и тон да започнеш, изведнъж да изпееш тона. Нищо да не те спъва. От ла, от сол, от ми, от ре, от до, от до бемол, от до диез. Каквото и да е, дали бързо или е полека, всичко туй да можеш да го вземеш, да си майстор, който така взема, той е музикант. Невидимият Божествен, разумен свят ни учи как да живеем, понеже ще участвуваме в този Божествен оркестър. Ти щом вземеш фалшиво един тон, ще слезеш долу на земята, мнозина само за едно фа, 30–40–50 години са слезли на земята да го учат как се пее. Има други за криво изпяване на до 60–70 години на земята са слизали да го изучават. Някой път човек се преражда за много малка причина. От нашето гледище нищо и никакво е. Ти си взел криво тона. Трябва да вземеш вярно, точно тона. „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш.“ Колко пъти съм ви казал, вие разбрали ли сте? Някои мислят за Бога. Разбрали ли сте търпението на Господа? Някой път аз мисля за Господа. Това са безброй същества, които мърморят на Господа. Всички мърморят тук на земята и навсякъде. Той ги търпи. Знаете какво нещо е търпението! Макар че всеки един мърмори, Той мисли заради него, пак го благославя. Онзи мърмори, Той го благославя. Някой път трябва да направиш добро. После очакваш благословение. Той вижда, че прогресираш, дава ти по-трудна работа. Даде ти едно парче с много диези, да види дали знаеш или не. Защото като сгреши, един ангел веднага на земята го пращат. Там няма грях. За една малка погрешка си дошъл в света, какво има от това? Ако си голям грешник, ще ти забие главата в земята като растение да се учиш. Ако си по-праведен, ще те направи риба, във водата да живееш. Ако си по-праведен, ще те направи бръмбар, във въздуха да ходиш. После, ако още повече прогресираш, ще те направи пеперуда, с хубави дрехи. Ако още прогресираш, ще те направи млекопитаещо. С голямо тяло. Най-после, като станеш много добър, ще те направи с два крака, ще разговаряш като човек. Тогава ще ти даде особена глава. Още колко има човек да се изменя. Ние сме туй, което още не сме, за да бъдем това, което трябва да бъдем. Ние живеем в туй, в което не сме, за да дойдем да живеем в туй, което трябва да бъдем за в бъдеще. Казва: Какъв е смисълът на живота? Да станем туй, което сме. Тъй като сме излезли от Бога, да придобием онова, което Бог първоначално е вложил. Ние не сме били такива, каквито сме. За една малка погрешка, за един тон сме тук на земята. Ако погрешката е голяма, ще ти турят конска глава. Ако е още по-голяма, рибешка глава, ако е още по-голяма, главата на някое растение. Ако погрешката е най-малка, ще ти дадат човешка глава. Щом се освободиш, ще носиш ангелска глава. И в оня свят ще бъдеш в хора, че като пееш ще кажеш, внимавай да знаеш песента. Предварително да знаеш, преди да е дошло или до, или сол диез, или сол бемол, или изведнъж и трите да звучат, като вземеш вярно един тон. Има тонове, които никога не ги вземаме криво. Аз имам камертон, като взема този тон, веднага има светлина. Този тон като взема, винаги има топлина и този тон като взема, сила се явява. При други тонове, мъжделива светлина се явява, при която не мога да чета. И топлина при която нищо не се постига. Щом взема вярно един тон, кръвообръщението се оправя. Според мене туй, което съм добил, опитвам. Ако вземем един тон правилно, кръвообръщението се подобрява. Ако вземеш един тон правилно, силата се проявява. Ако пееш правилно, мисълта се подобрява. Казва някой, защо ще пея. Ще пееш, защото кръвообръщението е музикално. Ти имаш общ такт. Ти си капелмайстор, ще пееш. Сърцето ти е такт, в което всички същества пеят вътре. То е такт, но капелмайсторът в сърцето ти е. Туп-туп. Някъде сърцето ти промърда, подскочи, не си взел правилно тона. Щом пееш правилно, животът тече. Щом направиш погрешка, сърцето бие неправилно. Явява се дисхармония. Казва, така не се мисли от невидимия свят говорят за тебе. Някой път не можеш да се сдържиш в кожата си, безпощадни са. Безпощадни са разумните същества. А пък благодарение, че Бог е всеблаг, Той като вижда, всичко регулира. Някои като надуят работите, Господ като мине, не обръща внимание на техните възгледи. Някои пък прекаляват. Някой път един малък грях ще го направят цял бивол. Бивола ще направят бръмбар и бръмбара ще направят бивол. Едно правило: бръмбара в себе си не правете бивол и бивола не правете бръмбар. Не увеличавайте нещата. Нещата да си бъдат както са създадени. Един ден имате право да направите бръмбара бивол, когато станете съвършени. Сега като не сте съвършени, биволът да е бивол и бръмбарът да е бръмбар. Тогава вземете стиха „Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие.“ Малките деца са героите в света. Те са, които подтикват. Имате по едно гениално дете. Ако не чувствувате, че сте дете, вие нямате бъдеще. Вие сте стар човек. Но едновременно и младостта и старостта съществуват. Трябва да правите разлика. Децата, то е законът за вечното подмладяване, разумните деца използуват всичко онова, което Бог е създал. Творят, създават. Виждаме едно дете като дойде в дома, даде импулс на бащата, на майката, даде и на другите. Вие във вас трябва да имате едно дете гениално, което да ви дава импулс да се не обезсърчавате. При всичките условия да бъдете готови да работите. Когато бъдеш в изкушение, Любовта да те ръководи.

Отче наш.

8. Утринно слово

22.ХII.1940 г. Неделя 5 ч. с.

София – Изгрев