1 Господ е Бог на Небето

[Hristo Vatev]

Част I

 

За Небето

 

1.

Господ е Бог на Небето

2.

Първо трябва да се разбере кой е Небесният Бог: от това зависи всичко останало. Цялото небе признава за Бог на Небето не друг, а Един Господ; там казват, както Сам Той учи, че Той е едно с Отца, че Отец е в Него и Той е в Отца, че който вижда Него, вижда Отца, и че всичко свято произлиза от Него

(Йоан 10:30, 38; 14: 9-11; 16:13-15).

Често разговарях за това с ангелите и те постоянно казваха, че не могат да разделят на Небето Божественото на три, понеже знаят и усещат, че То е едно, като това „Едно" пребивава в Господа. Също ми казваха, че онези, които идват от Църквата в света с идеята за три Божества, не могат да бъдат допуснати на Небето, понеже тяхното мислене блуждае от едното към другото, а там не подобава да мислиш три, пък да казваш едно. На Небето се говори онова, което се мисли, и се мисли онова, което се говори. Онези, които разделят Божествеността на три части, приемайки отделни идеи за всяка част, и без да ги съединяват в Единия Господ, не могат да бъдат приети на Небето. Като вземем предвид, че на Не­бето всяка мисъл е общение, то ако дойде някой, който мисли три, а казва едно, той веднага бива разпознат и отхвърлен. Все пак, нека да се знае, че всички, които в зем­ния си път не са разделяли истинното от благото или вя­рата от любовта, в другия живот приемат, веднъж щом бъдат научени, небесната идея за Господ, който е Бог на вселената. Онези обаче, които са отделяли вярата от жи­вота, тоест, не са живели според повелите на истинна­та вяра, ги очаква съвсем друго.

3.

Онези от Църквата, които отричат Господ, признавай­ки само Отца, и са се утвърдили в тази вяра, остават из­вън Небето, където се почита само Господ; понеже не им се дава никакво небесно излияние*, те постепенно се лишават от способност да мислят истината за каквото и да било; стават подобни на немите, или говорят безу­мия, или се спъват, ходейки, а ръцете им виснат и тре­перят, сякаш лишени от сили в ставите. Онези, които отричат Божественото в Господа и признават в Него само човешкото, като например социнианците, също са извън небето и се движат напред, малко надясно, спускат се в дълбините и по такъв начин са отделени от другите християни. Някои казват, че вярват в невидима Божественост, наричана Същество на Вселената, от която всичко придобива съществуване, и отхвърлят така всяка вяра в Господ; те не вярват в Бог - за тях невидимото Божествено е също като природата в нейните първоначала, сред които не попадат вярата и любовта, нито мисълта. Те са захвърлени сред онези, които се на­ричат натуралисти. Друго е с онези, които са родени из­вън Църквата и се наричат езичници; за тях обаче ще го­ворим по — нататък.

* „Излияние" (influxus) е основно понятие за Сведенборг. Истината и способността да се установява истината се изливат от Господа през небесата към човешкия разсъдък. - Б. р.

4.

Всички деца, които съставляват една трета от Небето, започват от знанието и вярата, че Господ е техен Отец, а след това, че Господ е всичко, бидейки Бог на Небето и Земята. Ще видим по — нататък как децата порастват в небесата и усъвършенстват своите мисли, достигайки чак до мъдростта и познанието на ангелите.

5.

Хората на Църквата не могат да се съмняват, че Господ е Бог на Небето: Сам Той учи, че всичко, що има Отецът, е Негово (Матей, 11:27; Йоан,16:15) и дадена Му е всяка власт на небето и на земята (Матей, 28:18; Йоан; 17:2). Ка­зано е „на небето и на земята", понеже който управлява не­бето, управлява и земята - едното зависи от другото. Да управляваш небето и земята значи да приемаш от Него вся­ко благо, идващо от любовта, и всяка истина, идваща от вярата, това ще рече, цялата мъдрост и цялото познание, та дори всичкото щастие; накратко, вения живот. На това Господ учи, казвайки: „Който вярва в Сина, има жи­вот вечен; който пък не вярва в Сина, не ще види живот" (Йоан, 3:36). Или: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре во веки” (Йоан, 11:25, 26) И по-нататък: „Аз съм пътят и истината и животът.” (Йоан,14:6)

6.

Имало духове, които, като живеели в света, изповядвали Отца, но за Господа мислели само като за различен от другите човек, и затова не вярвали, че Сам Той е Небес­ният Бог; ето защо им било позволено да се скитат, къ­дето поискат, и да търсят дали има друго небе, освен Господнето. Някое време се лутали, но напразно - нищо не намерили. Били от онези, които схващали небесното щастие като слава и власт, но не могли да се сдобият е това, което желаели; когато им казали, че Небето не се състои от слава и власт, те възнегодували и възжелали Небе, в което ще могат да господстват над другите и да се славят, както в света.