2 Божествеността на Господ създава Небето

[Hristo Vatev]

Божествеността на Господ създава Небето

7.

Всички ангели заедно се наричат Небе, защото го изграж­дат; а онова, което се влива в ангелите и което те прие­мат, онова, което създава Небето в цялост и във всяка негова част, представлява произлизащото от Господ Бо­жествено. Това идващо от Господа Божествено представ­лява благото на любовта и истината на вярата; следова­телно колкото повече добро и истина приемат те от Господ, толкова повече са ангели и толкова повече са Не­бето.

8.

На Небето всеки знае, вярва и даже усеща, че сам той нито желае, нито върши благо, че сам той нито мисли ис­тината, нито вярва в нея, а това идва от Божествено­то, от Господа, че благото и истинното не са такива сами по себе си, понеже в тях няма живот от Божестве­ното. Ангелите от вътрешните небеса ясно съзнават и чувстват въздействието на Господ и колкото повече го приемат, толкова повече се виждат като част от не­бесата, защото напълно са погълнати от любовта и вяра­та, от светлината на мъдростта и знанието и от небес­на радост; понеже всичко гореспоменато произтича от Божествеността на Господ, която съдържа ангелското небе, следва, че Божествеността на Господ създава Небето, а не ангелите поради някакво тяхно качество. Ето защо в Словото Божие Небето е наречено Дом Господен и Негов Престол, а онези, които го обитават, се наричат живеещи в Господа. По-нататък ще се каже как Божестве­ността произтича от Господ и изпълва небесата.

9.

В своята мъдрост ангелите отиват още по-далеч, казвай­ки, че от Господ произлизат не само всяко добро и всяка ис­тина, но също всеки живот. Думите си те потвърждават така: нищо не може да същества от само себе си, но [само] от нещо предходно; следователно, всичко същества от Първо, което ангелите наричат истинска същ­ност на целия живот, като пак така и пребъдва, защото пребъдване значи постоянно съществуване; онова пък, ко­ето не се удържа чрез посредници, постоянно свързано с Първото, незабавно се разпада и изчезва. При това ангели­те добавят, че същества само един извор на живота, а Животът човешки е течащ от него поток, който, ако не бъде постоянно подхранван от своя извор, тутакси пре­съхва. След това казват, че от този Единствен Извор на Живота, който е Господ, не произтича нищо друго освен Божие благо и Божия истина. Въздействащи на всички. Онези, които ги приемат с вяра и живот, обитават на Не­бето; които обаче ги отхвърлят или ги потискат, заме­нят Небето с Ада, защото обръщат доброто в зло, исти­ната в лъжа, и живота в смърт. Животът идва от Господ, което [те] потвърждават така: всичко на света се отна­ся към благото и истината, като животът на волята на човека, който е живот на любовта, се отнася към благото, докато животът на разума на човека, който е живот на вярата, се отнася към истината. Щом всяко добро и всяка истина идват от Небето, значи от там идва и всеки жи­вот. Вярвайки в това, ангелите отказват всяка благодар­ност за доброто, което вършат, негодуват и се оттег­ля, ако им го приписват. Чудят се как някой си вярва, че сам е мъдър, че сам върши добро. Онова добро, което ти вършиш за теб самия, те не наричат добро, защото е зара­ди теб самия; добро заради самото него те наричат доб­ро, произтичащо от Божественото, което създава Небе­то, защото това добро е сам Господ.

10.

Има духове, които, живеейки в света, са се утвърдили във вярването, че доброто, което правят, и истинното, в което вярват, им били изначално присъщи. Като вяр­ват в това, те съзират в добрините си заслуги и претен­дират, че са справедливи. Такива духове не могат да бъ­дат допуснати на Небето; ангелите ги отбягват. Виж­дайки в тях или глупци, или крадци: глупци, защото все гледат себе си, а не Божественото; крадци, защото отне­мат от Господ онова, което му принадлежи. Такива духо­ве са против вярата, че Господната Божественост в ан­гелите е онова, което създава небесата.

11.

Сам Господ учи, че Той е във всички, които са на Небето и земята и че те са в Него: „Пребъдете в Мене, и Аз във вас. Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не бъдете в Мене. Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо." (Йоан, 15: 4-5).

12.

От тук може да се заключи. Господ обитава сред ангели­те в онова, което е Негово; така Той е всичко във всичко небесно, поради това, че Благото, произтичащо от Него, е за ангелите Сам Той, понеже произтичащото от Него е Сам Той; следователно тъкмо доброто на Господ е ангел­ското небе, а не нещо друго, което им е присъщо.