5 Има три небеса

[Hristo Vatev]

5.

Има три небеса

 

 

29.

Има три небеса, които са много различни едно от друго: вътрешно или трето, средно или второ и крайно или първо. Те са разположени едно след друго и взаимозави­сят, както при човека най-високо е главата, по средата е тялото и накрая краката, Ил така, както при дома се съ­отнасят най-високата, средната и най-ниската части. По същия ред произтича и низхожда Божественото от Господ; поради нуждата от ред, небето е разделено на три части.

 

 

30.

По подобен начин са подредени вътрешните начала на чо­века, които са неговите съзнание и душа; те са вътреш­но, средно и крайно, понеже в човека, докато бивал сът­ворен, били събрани всички Божии порядки, така че чове­кът пресъздал във форма Божия порядък, ставайки от тук умален образ на небето. Следователно човекът общува с небето посредством вътрешните начала, и след смърт­та отива при ангелите на вътрешното, средното и вън­шното небе, според това колко е приемал Божието благо и Божията истина от Господ, докато е живял на света.

 

 

31.

Божественото, което произтича от Господ и се влива в третото или Вътрешно небе, се нарича небесно Божест­вено и ангелите, които обитават там, се наричат небес­ни ангели; Божественото, идващо от Господ, приемано на второто или средното небе, се нарича духовно Божес­твено, и тамошните ангели са духовни ангели; Божестве­ното, произтичащо от Господ и приемано във външното или първото небе, се нарича природно. Но неговото при­родно не е от природата, а съдържа небесно и духовно, като се нарича природно - небесно и природно - духовно; ан­гелите там са природно - небесни и природно - духовни. Онези, които получават Влиянието на Господа от сред­ното или второто небе - духовното, се наричат природ­но - духовни, докато природно - небесни се наричат онези, които го приемат от третото или вътрешното небе, което е небесното. Тези два вида ангели се различават, но все пак непрестанно изграждат едно единно небе, тъй като се намират на едно и също равнище.

 

 

32.

Всяко небе има вътрешна и външна част: ангелите, кои­то обитават вътрешната част, се наричат вътрешни ангели, докато онези, които обитават във външната част, се наричат външни ангели. Вътрешното и външно­то на небесата, или във всяко небе, се отнасят така, как­то волята и разума при човека: вътрешното отговаря на волята, а външното на разума; всяка воля има свои разум, едното не може без другото. Волята може да се сравни с огъня, докато разумът може да се сравни с неговата светлина.

 

 

33.

Нека се знае, че вътрешните начала на ангелите опреде­лят дали те ще обитават едното или другото небе; колкото повече вътрешните им начала са отворени към Гос­под, толкова повече те стават част от вътрешното небе. Във всеки ангел, дух и човек има три степени на вътрешните начала. Онези, които са открити в трета­та степен, обитават вътрешното небе; онези пък, които са открити във втората или първата степен, обита­ват средното или крайното небе. Вътрешните начала се откриват за приемане на Божието благо и Божията ис­тина: онези значи, които са докоснати от Божиите ис­тини и ги приемат постоянно в живота, т.е. Във волята и в делата, се намират във вътрешното или третото небе, защото са възприели благото чрез влиянието на ис­тинното. които обаче не ги допускат веднага във воля­та, а първо в паметта и в разума, откъдето ги желаят и вършат, обитават второто или средното небе. Онези пък, които живеят нравствено и вярват в Божественото, без да се грижат много за учеността, обитават първото небе. От тук може да се установи, че състоянието на вътрешните начала изгражда Небето и то не е извън всеки, а вътре в него; Господ учи на това: „Царството Божие няма да дойде забелязано, и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, царството Божие вътре във вас е " (Лука, 17:20, 21).

 

 

34.

Всяко едно съвършенство нараства навътре и намалява навън, понеже вътрешното е по-близко до Божественото и само по себе си по-чисто, докато външното е по-отдалечено от Божественото и само по себе си по-грубо. Ангелското съвършенство се състои от разум, мъдрост, любов и всяко благо, а от там и от щастие, но не от щастие без разум, мъдрост, любов и благо; щастието без тях е външно, не вътрешно. Тъй като вътрешните начала при ангелите от Вътрешното небе са отворени в трета степен, тяхното съвършенство превъзхожда онова на ангелите от средното небе, чието Вътрешно е отворено във втора степен; по същия начин съвършенството на ангелите от средното небе надминава онова на ангели­те от крайното небе.

 

 

35.

Понеже е налице такава разлика, ангел от едното небе не може да влезе при ангели от друго небе, т.е. онези от долните небеса не могат да се качват, а онези от горни­те небеса не могат да слизат. Който започне да се изкачва от долното небе, обзема го безпокойство, стигащо до страдание; той не може да види онези от другото небе, а още по-малко да говори с тях; който слиза от горното небе, той се лишава от мъдрост, заговорва несвързано и изпада в отчаяние. Някога духове от крайно­то небе, които още не били научени, че Небето е вътре в ангелите, вярвали, че ще достигнат висшето небесно щастие, щом се качат на небесата, където те обита­ват. Било им дадено да влязат при тях, но когато го сторили, не видели никой ангел, колкото и да търсели, макар че там имало голямо множество. Понеже техни­те вътрешни начала не били отворени, както вътреш­ните начала на тамошните ангели, те били незрящи. Много скоро изпитали такава силна болка в сърцето, че почти не знаели, живи ли са още или не; ето защо ведна­га се завърнали на небето, откъдето били дошли, радостни, че са пак при своите, обещавайки си в бъдеще да не възжелават нещо по-високо от онова, което им подоба­ва. Видях и пришълци, слезли от висшето небе, които бяха дотам лишени от своята мъдрост, че не знаеха кое небе е тяхното. Но това не се случва, когато Господ из­дига някои ангели от низшето небе до висшето, за да ви­дят тамошната слава, което често става. Тогава те се подготвят отнапред и се съпровождат от междинни ангели, чрез които общуват. Това показва, че трите не­беса много се различават едно от друго.

 

 

36.

Онези, които обитават едно небе, могат да се обвързват с всеки там, както поискат; тяхното задоволство от съ­юзяването зависи от сродствата на благата, в които пребивават; обаче за това ще стане дума в следващите глави.

 

 

37.

Макар че небесата са разделени така, щото ангели от едно небе да не могат да имат общение с ангели от друго, все пак Господ съединява всички небеса в едно чрез Своето непосредствено и опосредено въздействие: чрез непосредствено Въздействие от Себе Си Самия върху всички небеса, и чрез опосредено въздействие от едно небе върху друго. Това е така, за да бъдат трите небеса едно цяло и всичко - от Първото до последното - да е свързано, да няма нищо извън връзката; онова пък, което не е съединено чрез посредници с Първото, то не пребъд­ва, ами се разрушава и се унищожава.

 

 

38.

Който не знае какви са степените на Божия порядък, той не [ще] може да разбере по какъв начин се различават небесата, нито пък какво са вътрешният и външният човек. Мнозина по света нямат друго понятие за вътрешно и външно или пък за висше и низше, освен като за нещо непрекъснато или неразделно от най-чистото до най-грубото; вътрешното и външното обаче нямат връзка, а са разделени. Има два вида степени: непрекъснати и прекъс­нати. Първите наподобяват степените в отслабването на светлината от пламък до мрак, или степените в намаляването на видимостта от осветено до засенчено; или още степените в чистотата на въздуха от долните до горните слоеве; разстоянието е онова, което определя тези степени. Прекъснатите или разделните степени пък се различават както предишното от следващото, причината от резултата, произвеждащото от произвежданото. Който изследва, ще види, че каквито и да са, всичко на света се създава и съставя по такива степени, че от едно произлиза друго, от другото трето и така нататък. Онзи обаче, които не възприема тези степени, никога не ще може да узнае разликите между небесата, нито разликите в способностите на вътрешния и на външния човек, нито пък разликите между духовния свят и природния свят, нито разликите между духа и тялото на човека. Затова той не може да проумее какво са и откъде идват съответствията и представянията, нито какво представлява Божието въздействие. Чувствените хора не схващат тези разлики, а ги разглеждат като на­растване и намаляване - по образеца на непрекъснатата степен; ето защо те не могат да схванат духовното другояче, освен като един вид по-чисто природно; следователно, чувствените хора стоят навън, далеч от разумността.

 

 

39.

Накрая ще припомня една тайна относно ангелите на трите небеса, която досега, поради неразбирането на степените, не е дошла наум никому. Във всеки ангел, както във всеки човек, има скрита или висша степен, нещо скрито или висше, в което най-напред и най-отблизо се влива Божественото от Господ, което после, от това вътрешно, разпределя всички качества според степените на порядъка. Ето това скрито или висше може да се нарече вход на Господа към ангела и към човека, или Негово собствено убежище в тях. Чрез това скрито или висше човекът е човек и се различава от низшите животни, които го нямат. Затова човекът, за разлика от животните, може да бъде издигнат от Господ при Него чрез всичките си вътрешни начала, като интелект и душа, може да вярва в Него, може да го възлюби и да го съзре, да получи разумност и мъдрост и да говори смислено. Ето защо той живее вечно. Но онова, което Господ предвижда и разполага във вътрешното скривалище на ангела, не се явява в неговите възприятия, то се намира над неговите мисли и надвишава неговата мъдрост.

 

 

40.

Казаното до тук са само общи неща за трите небеса. По-нататък ще се говори подробно за всяко небе поотделно.