6 Небесата се състоят от безброй общества

[Hristo Vatev]

6.

Небесата се състоят от безброй общества

 

 

41.

Ангелите от всяко небе не са заедно на едно място, а са разделени на по-големи и по-малки общества според разли­ките в благото на любовта и вярата, в което пребива­ват. Онези, които притежават едно и също благо, със­тавляват едно общество; благата на Небето са безкрай­но разнообразни; ето защо, всеки ангел притежава свое собствено благо.

 

 

42.

На Небето ангелските общества се намират на различни разстояния едно от друго според родовото и видовото различие на благата, тъй като разстоянията в духовния свят произхождат не от нещо друго, а от разликите във вътрешното състояние: следователно, разстоянията на Небето зависят от разликите в състоянията на любов­та. Ето защо ангелите, които най-много се различават, са най-отдалечени един от друг, онези, които се различа­ват по-малко, са по-близки, докато еднаквите пък изграж­дат едно цяло.

 

 

43.

По същия начин са разделени членовете на едно общество; онези които са по-съвършени, тоест показват повече благо, и от там - любов, мъдрост и разум, са в средата. По-малко съвършените, които разкриват по-малка сте­пен на благо, са около тях на разстояния, според колкото намалява [степента на] тяхното съвършенство. Това на­помня начина, по който светлината отслабва от центъ­ра към периферията: онези, които са в средата, са най-силно осветени, докато разположените към краищата биват все по-слабо осветявани.

 

 

44.

Ангелите, които си приличат, сякаш от само себе си се събират със себеподобни, защото така се чувстват сред свои, като вкъщи, докато с другите са като чуждоземци, като извън дома. Щом са сред своите, те имат пълната си свобода, и от там - радват се напълно на живота.

 

 

45.

От тук става ясно, че благото свързва всички жители на Небето, и че ангелите се различават според неговото ка­чество; обаче не ангелите се свързват така: събира ги Господ, от когото идва благото. Сам Той ги води, свърз­ва, разделя и им отрежда толкова свобода, колкото тях­ното благо позволява; така Той запазва всекиго в живота на неговата любов, неговата вяра, неговата мъдрост и разумност, а следователно - дарява му щастие.

 

 

46.

Всички ангели, които споделят едно и също благо, се раз­познават помежду си, както хората тук, на света, разпоз­нават своите близки, своите роднини, своите приятели, дори никога преди да не са ги виждали. Нещата стоят така, защото в другия живот не съществуват други бли­зости, родства и приятелства, освен духовните, отнася­щи се към любовта и вярата. На няколко пъти, когато бях в духа, т.е. извън тялото, общувайки с ангелите, ми бе да­дено да видя това. Забелязах някои измежду тях, които сякаш познавах още от детинство, докато други ми изглеждаха напълно непознати. Онези, които са ми изглежда­ли познати от дете, са били в същото духовно състояние като моето, а пък онези, които са ми изглеждали непозна­ти, са били в различно състояние.

 

 

47.

Всички, които образуват едно ангелско общество, общо взето си приличат по лице, но не си приличат в детайлите. Как така има прилики в общото и разнообразия в частното, може да се разбере също от това, което виждаме на земята: знайно е, че всеки народ носи общ белег на лицето и очите, по които го познават и той се разпознава сред другите народи, още повече едно семейство - сред други; много по-съвършено е устроено това на Небето: там всички вътрешни чувства проличават и просветват по лицето, което представлява тяхна външна и изя­вена форма; на Небето не можеш да имаш друго лице, ос­вен изразяващото твоите чувства. Беше ми показано и как общата прилика варира в особеностите на индивиди­те от едно общество. Онези ангелски лица, които ми се явяваха, варираха според състоянията на благото и ис­тинното, каквито те са сред членовете на едно общест­во. Тези промени продължаваха дълго време, но забелязвах, че едно и също общо лице оставаше постоянно като ос­нова, а всички останали бяха само негови отклонения и разширения. Чрез това лице проличаваха чувствата на ця­лото общество, според които претърпяват промени ли­цата на неговите обитатели, понеже, както казахме по-горе, лицата на ангелите са образи на тялото вътреш­но състояние, това ще рече, на чувства, породени от лю­бовта и вярата.

 

 

48.

Ето защо, онзи ангел, който се отличава с особена мъд­рост, веднага вижда в лицето на другия какъв е той; на Небето никой не може да скрие чрез изражение на лицето вътрешното си състояние и да се преструва; изобщо, там не можеш да лъжеш и да мамиш чрез хитрост или ли­цемерие. Случва се понякога в обществата да проникват лицемери, обучени да скриват своите вътрешни чувства и да се държат външно така, щото да добиват формата на благото, в което пребивават членовете на общество­то, като чрез това лъжат ангелите на светлината. Оба­че не могат да останат дълго там - чувстват вътреш­на тъга, измъчват се, лицата им посиняват и те почти издъхват; тези промени настъпват вследствие на тяхна­та противоположност спрямо живота, който ги повлия­ва и им въздейства. Ето защо те сами се хвърлят в Ада, при своите себеподобни, и не дръзват никога повече да се изкачват към Небето. Тях имат предвид като онзи, кой­то е сред гостите, поканени на сватбата, без да бъде об­лечен в сватбарска премяна, и бива хвърлен във външната тъмнина (Матей, 22:11-14).

 

 

49.

Всички общества на Небето общуват помежду си, обаче не чрез явна връзка. Малцина излизат от своето общество и отиват в друго, понеже да излезеш от обществото е като да излезеш от себе си или от своя живот и да пре­минеш в друг, който не ти подобава. Но всички общуват чрез разпростирането на сферите, които произтичат от живота на всеки; сферата на живота е изпълнена с чувствата на любовта и вярата. Тази сфера се разпрос­тира толкова по — надалеч и толкова по — нашироко върху околните общества, колкото по-вътрешни и по-съвър­шени са чувствата. Ангелите притежават разумност и мъдрост, определени от нейното (на сферата - Бел. ред.) простиране; онези, които са в средата на вътреш­ното небе, разпростират своите сфери из цялото Небе; ето защо, всички ангели общуват с всеки ангел, и всеки об­щува с всички останали. Но за простирането на сферите подробно ще се говори по — нататък, когато ще обясним небесната форма, съобразно която са разположени ангел­ските общества, а също така, когато се стигне до разум­ността и мъдростта на ангелите, защото всяко разпрос­транение на чувствата и мислите зависи от тази форма.

 

 

50.

По-горе се каза, че на Небето съществуват по-големи и по-малки общества; големите общества се състоят от десетки хиляди, по-малките общества - от няколко хиляди, а най-малките общества - от стотина ангели. Има и такива ангели, които обитават самотно, сякаш сами са си дом и сами са си семейство. Макар живеейки разпръсна­ти, те са подредени пак така, както и живеещите в об­щества: по-мъдрите са в средата, а по-простите обита­ват по краищата. Те са по-близки до божествената власт на Господ и са най-добрите ангели.