7 Всяко общество е Небето в по-малък вид и всеки ангел - в най-малък

[Hristo Vatev]

7.

Всяко общество е Небето в по-малък вид

и всеки ангел - в най-малък

 

 

51.

Всяко общество е Небето в по-малък вид, а всеки ангел - в най-малък, защото благото на любовта и вярата изграж­да Небето, съществувайки във всяко небесно общество, както и във всеки ангел от обществото. Няма значение, че благото навсякъде се различава и е разнообразно - то си остава небесно благо, с тази разлика, че на различни места Небето е различно. Ето защо, когато някой бива въздигнат в някое ангелско общество, казват, че е оти­шъл на Небето; за онези пък, които го обитават, казваме, че те са на Небето, като всеки е в своето небе. Това го знаят всички, които са в другия живот; затова онези, които стоят извън или под Небето и гледат отдалеч ангел­ските общества, твърдят, че Небето се намира ту тук, ту там. То може да се сравни с началници, служители и уп­равители, събрани заедно в царски дворец или в един двор; въпреки че всеки от тях обитава свои дом или своя къща, един по-горе, друг по-долу, те все пак са заедно в двореца или при двора, където всеки един изпълнява сво­ята длъжност в служба на владетеля. От тук става ясно какво означават думите на Господ: „В дома на Отца Ми има много жилища" (Йоан, 14:2), както и какво се разбира под „небесно жилище” и „небе на небесата" при Пророците.

 

 

52.

От това, че във всяко ангелско общество е налице една и съща небесна форма, каквато е по цялото Небе, може да се установи, че всяко общество е Небето в умален вид. На Небето като цяло по средата са онези, които превъзхож­дат останалите; чак до краищата на Небето ги заобикалят другите, подредени според намаляването на тяхно­то съвършенство. За това вече се говори, както може да се види в предната глава, гл.43. Това следва също така от истината, че Господ предвожда всички обитатели на Не­бето така, като да са един ангел; по същия начин Той предвожда и онези, които са във всяко едно общество. Ето защо, понякога цялото ангелско общество се явява като само едно същество в образ на ангел, което Господ ми даде да видя. Когато се явява сред ангелите, Господ не е заобиколен от тях, ами е един в ангелски образ: ето защо в Словото Господ се нарича Ангел, както целите (ан­гелски - Бел. ред.) общества; Михаил, Гавриил и Рафаил следователно не са нищо друго, освен ангелски общества, наречени така заради задачите, които изпълняват.

 

 

53.

Така, както цялото общество е Небето в по-малък вид, ангелът представлява Небето в най-малък; защото Небе­то не е извън ангела, а вътре в него. Неговите Вътрешни начала, принадлежащи на неговия ум, са разположени спо­ред небесния образец, така че да приемат всичко небесно, което се намира извън ангела; той го приема според качеството на благото, съществуващо в него от Господа. Ето защо ангелът е едно и също с Небето.

 

 

54.

Не може никак да се каже, че Небето е извън някой [ан­гел]; то е вътре в него, защото всеки ангел приема Небе­то, което е извън него, според Небето, което е вътре в него. От тук личи, колко греши онзи, който вярва, че да отидеш на Небето означава само да бъдещ издигнат сред ангелите, независимо от своя вътрешен живот, и смята, че Небето е отредено всекиму поради непосредствено­то милосърдие [на Господ]; ако обаче няма никакво небе Вътре в теб, никакво небе извън теб не може да ти пов­лияе и ти да го приемеш. Ред духове, които се придържат към първото мнение, са били възнесени заради тази вяра на Небето. Понеже вътрешният им живот бил противо­положен на този на ангелите, когато дошли там, разу­мът на техните начала започнал да се замъглява толкова, че ставали сякаш глупци, а тяхната воля започнала да се излъчва и те се държали като безумци. Или накратко казано: онези, които живеят лошо и отиват на Небето, влачат там своята душа и се гърчат в мъки - както ри­бите извън водата, оставени на въздух, или както жи­вотните във въздушна помпа, от която въздухът бива източен. Може да се направи значи изводът, че Небето е вътре във всеки, а не извън когото и да било.

 

 

55.

Понеже всички приемат небето, което е извън тях, чрез небето, което е вътре в тях, то по същия начин те приемат и Господ, защото Неговата Божественост изграж­да Небето. Ето защо, когато Господ се представя в някое ангелско общество, Той се явява според онова благо, в което обществото пребивава, не по един и същ начин във всяко общество. Не че това различие е в Господа, то е в онези, които Го виждат според своето собствено благо; Самият Му Лик им въздейства според формата на тях­ната любов. Онези, които Го обичат по-силно, се повлия­ват по-силно, онези, които по-малко Го обичат, по-малко се повлияват. Злите пък, обитаващи извън Небето, се из­мъчват от Неговото присъствие. Когато се появява в някое [ангелско] общество, Господ изглежда като ангел, но се различава от другите [ангели] чрез Божественост­та, която излъчва.

 

 

56.

Небето е там, където признават Господ, където вярват в Него, където Го обичат. Разните култове към Него, произтичащи от разнообразието на благото във всяко общество, не носят вреда, а полза, защото тъкмо от това разнообразие идва небесното съвършенство. Труд­но би могло да се обясни, че небесното съвършенство произтича от разнообразието, ако не се прибегне до при­етите и обичайни в учените кръгове изрази, чрез които обясняват по какъв начин един съвършен предмет се изгражда от множество разнообразни частици. Всяка съвър­шена цялост същества чрез разнообразията; една ця­лост, която не произлиза от разнообразията, не е нищо, няма форма, а от тук, няма и качество. Когато обаче ця­лостта същества чрез разнообразията и те имат съ­вършен вид, при което всяко нещо е свързано неразделно с друго, като приятели в съгласие, тогава целостта има съвършено качество. Следователно Небето е цяло, съставено от разнообразни части, подредени в най-съвършена форма; защото от всички форми, небесната е най-съвършената. Че от тук идва всяко съвършенство, проли­чава от всяка красота, всяка прелест, всяка радост, кои­то повлияват колкото сетивата, толкова и душата. Те съществуват и произхождат не от другаде, а от съгласие и хармония на множество такива детайли, които се съгласуват и хармонизират - било съществуващи, било последователни. Красотата, прелестта, радостта не ид­ват от едно нещо без множество. За това и се казва, че разнообразието носи задоволство, че задоволството за­виси от качеството на разнообразието. От тук се вижда как съвършенството, дори и на Небето, произлиза от разнообразията, доколкото от разнообразията, които съществуват в природния свят, могат като в огледало да се видят онези в духовния.

 

 

57.

Същото, което се каза за Небето, може да се каже и за Църквата, защото Църквата е Небето Господне на земя­та: има множество църкви, като все пак всяка от тях се нарича Църква и дотолкова е Църква, доколкото там царства благото на любовта и вярата; Господ създава там от многото едно, както и от многото църкви една Църква. Същото, което се казва общо за Църквата, може да се каже и за всеки член на Църквата отделно: именно, че Църквата е вътре в човека, а не извън него; че всеки човек, в когото Господ присъства чрез благо­то на любовта и вярата, е Църквата. За човека, в кого­то е Църквата, може да се каже същото, както за анге­ла, в когото се намира Небето: че той представлява Църквата в най-малък вид, както ангелът представлява небето в най-малък вид; че човекът, в когото е Църква­та, е равен на ангела, в когото е Небето; понеже чове­кът е бил сътворен, именно за да отиде на Небето и да бъде ангел; ето защо онзи, в когото е благото от Госпо­да, е човек-ангел. Трябва да се помни какво общо има чо­векът с ангела и кои негови качества ангелите нямат: облото на човека с ангела е, че вътрешното им начало е еднакво създадено по образа на Небето и те стават образ на Небето, доколкото пребивават в благото на любовта и вярата; онова качество на човека, което ан­гелите нямат - че външното начало на човека е форми­рано по образ на света и че доколкото пребивава в благото, дотолкова светът в него е подчинен на Небето и му служи. Тогава, Господ присъства при човека в двете начала, както на Небето; Той е при своя Божи порядък и в двете начала, защото Бог е редът.

 

 

58.

Нека накрая да припомним, че онзи, който носи в себе си Небето, го има не само чрез своето най-голямо или край­но общо, но също чрез своето най-малко или единично; ос­вен това, най-малкото изобразява най-голямото. Което идва от там, че всеки олицетворява своята любов и е та­къв, каквато е любовта, властваща над него; онова, кое­то властва, влияе на всичко единично, разполага с него и навсякъде въвежда свое подобие. На Небето властва лю­бовта към Господ, защото Господ е обичан повече от всичко; по тази причина Господ е всичко във всички, въз­действа на всичко и всякого, разполага с тях, покрива всичко със своето подобие, правейки така, че където е Той, там е и Небето. затова ангелът е Небето в най-ма­лък вид, едно [ангелско] общество е Небето в по-голям вид, и всички [ангелски] общества събрани заедно - в най-голям. Че Божествеността на Господ изгражда Небето, както и че представлява всичко във всичко, може да се види по-горе, гл. 7-12.