9. Всяко общество на небесата представлява един човек

[Hristo Vatev]

9.

Всяко общество на небесата

представлява един човек

 

 

68.

Няколко пъти ми бе дадено да видя как всяко небесно об­щество наподобява човек, как всъщност по всичко му прилича. В едно общество се бяха вмъкнали много духове, които знаеха как да се покажат като ангели на светлина­та; тези духове бяха лицемери. Щом те се отделиха от ангелите, видях, че първо цялото общество изглеждаше като нещо смътно, после постепенно прие неясен човеш­ки облик, докато накрая се яви като човек. Онези, които се намираха в него и го съставяха, бяха част от благото на това общество; онези пък, които бяха извън човека и не го съставяха, бяха лицемерите. Те бяха отхвърлени, а другите бяха оставени; така стана разделението. Онези, които говорят добре и дори правят добро, ала във всич­ко виждат само себе си, са лицемери; те също като анге­лите говорят за Господа, за Небето, за любовта, за небесния живот, правят добро, за да изглеждат на дело такива, както на думи; обаче мислят друго, не вярват в нищо, не желаят добро никому, освен само на себе си; вършат ли добро, то е заради тях самите, а тогава пък, ко­гато го правят за други, правят го единствено за да се за­бележи, и следователно --- пак за самите себе си.

 

 

69.

Беше ми дадено също така и да видя как цялото ангелско общество се проявява като единична същност в човешки облик, когато се появява Самият Господ. Високо на изток се яви нещо като облак, преливащ на цвят от бяло до але­но, целият ограден от звездички, който се спускаше надо­лу; колкото повече идваше към мен, толкова повече прос­ветляваше, придобивайки съвършен човешки облик; звез­дичките, които ограждаха облака, бяха ангели, които изг­леждаха така поради светлината, излъчвана от Господ.

 

 

70.

Трябва да се знае макар всички от едно небесно общест­во да се явяват в подобие на човек, когато биват заедно, никога едно общество не е същият човек. Както друго; различават се така, както хората от едно и също потекло

- отново поради същата причина, за която се говори в гл.47, а именно, че обществата се различават според бла­гото, в което пребивават и което ги изгражда. Онези, ко­ито са на вътрешното или висшето небе. по-точно, в неговия център, се явяват в най-съвършена и най-прекрасна човешка форма.

 

 

71.

Струва си да запомним, че колкото повече са ангелите в едно общество на Небето, колкото повече действат като едно, толкова по-свършен е човешкият лик на об­ществото, понеже, както се каза в гл.56, разнообразието в небесните форми създава съвършенството, а разнообра­зие има там, където има множество. Всяко небесно об­щество нараства числено ден след ден и колкото повече нараства, толкова повече се усъвършенства; същевре­менно се усъвършенства не само то, а Небето като цяло, защото обществата изграждат Небето. От тук става ясно колко много се лъжат онези, които вярват, че Небето ще се затвори поради своята пълнота. Тъкмо напротив - Небето никога не се затваря, а неговата пъл­нота все повече го усъвършенства; поради това, анге­лите не желаят нищо толкова силно, колкото [това] при тях да идват все нови и нови ангели.

 

 

72.

Всяко общество притежава образа на човек, когато се явя­ва като едно, защото, както ясно се видя от предната гла­ва, Небето в своята цялост има човешки облик. При най-съвършената форма, каквато е формата на Небето, всяка част е подобна на цялото, най-малкото наподобява най-го­лямото. Най-малките му елементи и части са общества­та, които съставят Небето, като всяко общество е Небе­то е умален вид, както се видя по-горе (гл.51-58). Такова постоянно подобие идва от там, че на небесата всички блага произтичат от една любов и имат един произход; онази единствена любов, от която произлиза всичкото благо, е любовта в Господа към Господа. Ето защо Небето е подобно на Господ като общност, всяко [ангелско] общес­тво е подобно на Господ като особеност, всеки ангел [е по­добен на Господа] като частност; вижте онова, което се каза по-горе по въпроса (гл.58).