10. Всеки ангел има съвършен човешки облик

[Hristo Vatev]

10.

Всеки ангел има съвършен човешки облик

 

 

73.

В предните две глави се показа как Небето като цяло и всяко небесно общество отпращат към човека; от горе­изложените причини, следва, че всеки един ангел също на­подобява човека. По същия начин както Небето е Човек в най-голяма форма, небесното общество е Човек в умалена форма, а ангелът е Човек в най-малка форма; понеже в съвършената форма, каквато е формата на Небето, цялото наподобява частта, частта наподобява цялото. Причината е, че Небето съставлява общност, която споделя всичко свое с всеки и всеки получава всичко свое от общението. Ето защо, ангелът е получател и е Небето в пределно малка форма, както е показано по-горе в съответната глава. Също така човекът: колкото повече приема Небето, толкова повече става негов приемник, Небе и ангел (виж по-горе, гл.57). Ето по какъв начин е описано това в Книгата Откровение: „После измери стените му [имайки предвид небесния Йерусалим - Бел. ред.], които бяха сто четирийсет и четири лакти, с мярка човешка, която е и ангелска." (Откровение, 21:17). Йерусалим тук е Църквата Господня, а в по-висш смисъл - Небето; стената е истината, която го предпазва от нашествието на лъжите и злините; сто четиридесет и четири е сборът на всички истини и блага; мярката е тяхното качество; човекът е този, в когото всички истини и блага изобщо и в частност се намират, този, в когото е Небето; а по­неже чрез тях и ангелът е човек, казва се, че мярката човешка е и ангелска. Такъв е духовният смисъл на тези думи; без него някой не би разбрал, че стените на свещения Йерусалим са мярката на човека и ангела.

 

 

74.

Нека сега се обърна към опита. хиляди пъти можах да видя, че ангелите имат човешки облик, т.е. че са хора; го­ворих с тях като човек с човек, понякога само с един, по­някога с мнозина едновременно, и не видях при тях нищо, което да ги различава по форма от човека. Чудил съм се неведнъж, че са такива; за да не се каже, че това е зрителна измама или фантастично видение, беше ми дадено да ги виждам в пълна будност, когато напълно владеех своите телесни сетива и бях в състояние да възприемам ясно. Често им разказвах как хората в християнския свят живеят в такава сляпа заблуда за ангелите и духовете, щото вярват, че те са умове без форма, чисти мисли, за които нямат друга представа, освен като за нещо от етера, на­дарено с живот. Ето защо, понеже не приписват на анге­лите и духовете нищо човешко освен мисълта, хората вярват, че те не виждат, защото нямат очи, не чуват, за­щото нямат уши, не говорят, защото нямат уста и език. На тези неща ангелите отвърнаха, че знаят за това вяр­ване на много хора в света, а също така, че то властва в учените кръгове и, което ги учудва, сред свещениците. Те ми казаха също причината за това: учените, стоящи наче­ло, първи изключили човешката идея за ангелите и духове­те, разсъждавайки за тях според сетивността на външ­ния човек; но който мисли според нея, а не според вът­решната светлина и според обща идея, присъща за всеки­го, той не може да измисли нищо друго, понеже сетивата на външния човек не схващат друго, освен природното, но не и онова, което е над него; съответно, те не приемат нищо, свързано с духовния свят. От тези учени предводи­тели лъжовната представа за ангелите се разпространи­ла и сред другите, които не мислели сами, ами се уповава­ли на чужд разум, а които мислят с чужди умове, първо приемат тяхната вяра и после, когато се замислят със своя разум, трудно биха могли да отстъпят от нея; ето защо мнозина съучастват в потвърждаване на лъжовната представа [за ангелите и духовете]. После ми казаха, че простите по вяра и сърце нямат това разбиране за анге­лите, ами се придържат към идеята за тях като хора на Небето; причината е, че те не са угасили чрез учението вътрешно присъщото им от Небето естествено [разби­ране], нито пък могат да разберат нещо, което няма фор­ма. Затова ангелите в храма, било изваяни, било изрисувани, се изобразяват не иначе, а като човеци. За вътрешно присъщото [разбиране], идващо от Небето, ми казаха, че то е Божественото въздействие върху онези, които са в благото на вярата и живота.

 

 

75.

Като изхождам от целия ми опит, който сега вече брои доста години, мога да кажа и да твърдя: ангелите по своя облик са същи хора, те имат лица, очи, уши, гърди, ръце, китки, крака; виждат се един друг, чуват се и разговарят помежду си; или накратко казано, нищо от присъщото на човека не им липсва, освен че не са обвити в материално тяло. Гледах ги в светлина, която многократно превъз­хожда дневната светлина на света, и в нея различавах техните лица по-отчетливо и по-ясно, отколкото лица­та на хората по земята. Можах да видя ангел от вътреш­ното небе; неговото лице беше по-блестящо и по-светло, отколкото лицата на ангелите от по-нисшите небеса. Като го разгледах добре [съзрях, че] той имаше човешка форма, съвършена във всяко отношение.

 

 

76.

Нека се знае, че ангелите не могат да бъдат видени от хората с телесните им очи, а с очите на духа, които е в човека, защото той идва от духовния свят, а всичко те­лесно идва от природния; подобното вижда подобното, защото двете са от едно и също начало. Освен това те­лесният орган на зрението, тоест окото, е толкова груб, че, както всички знаят, не вижда дори по-малкото в природата иначе, освен с увеличително стъкло, а още по-малко вижда

онова, което е над сферата на природата, тоест всичко от духовния свят. Но все пак човек го вижда, когато се отвръща от телесното зрение и се открива духовното му зрение; това става в онзи миг, когато Гос­поду е угодно да видиш. Тогава човек е убеден, че вижда с очите на тялото; по този начин Авраам, Лот, Маноах и пророците са видели ангелите, така са видели Господ учениците след възкресението; по същия начин аз видях ан­гелите. Тъй като виждат с духовно зрение, пророците са наречени ясновидци, или тези, които имат отворени

очи (Първа книга Царства, 9:9; Числа 23:3); моженето им да виждат така се нарича отваряне на очите, както при слугата на Елисей, за което четем: „Елисей се молеше и ду­маше. Господи! отвори му очите да види. И Господ отво­ри очите на слугата, и той видя, и ето, цялата планина пълна с коне и огнени колесници около Елисея" (Четвърта книга Царства, 6:17).

 

 

77.

Онези честни духове, с които често разговарях за всичко това, сърдечно скърбяха, задето в Църквата има такова невежество за състоянието на Небето, за духовете и ан­гелите. Те обидено казаха да съобщя на всички, че не са умове без форма, нито пък етерни духове, ами имат обли­ка на човеци, че виждат, чуват, усещат така, както и онези, които са в света.