11. Небето като цяло и във всяка част представя човека, което произтича от Богочовешкостта на Господ

[Hristo Vatev]

11.

Небето като цяло и във всяка част

представя човека, което произтича

от Богочовешкостта на Господ

 

 

78.

Че Небето като цяло и във всяка своя част представя чо­века поради Господната Богочовешкост, следва от всич­ко онова, което беше казано и показано в досегашните глави:

I. Че Господ е Бог на Небето.

II. Че Божествеността на Господ създава Небето.

III. Че Небето се състои от безброй общества; че всяко общество е Небето в умалена форма, и всеки ангел е Небето в пределно малка форма.

IV. Че цялото Небе, като едно цяло, препраща към човека.

V. Че всяко общество на Небето също така препраща към човека.

VI. Че вследствие на това, всеки ангел притежава съвършен човешки облик. От всичко това следва, че Божественото, което създава Небето, има човешки образ. Че това е Богочовешкостта на Господ, се вижда по-ясно от „Небесни тайни".*

 

* Виж Събрано от „Небесни тайни" за Господ и за Неговата Богочовешкост

 

 

79.

Че това е така, свидетелстват много неща от моя опит, за които ще се говори отсега нататък. Ангелите никога не възприемат Господ в друга форма, освен човешката. Чудно е, че и ангелите от по-висшите небеса също не могат да мислят Божественото иначе. Те по необходимост мислят така, понеже Божественото им въздейства, както и поради формата на Небето, спо­ред която мислите им се простират около тях. Всяка ангелска мисъл се простира на Небето, а ангелските ра­зумност и мъдрост се мерят според това простиране. Ето защо всички на Небето познават Господ, защото Богочовешкото не съществува иначе, освен в Самия Него. това не само ми беше казано, но беше ми дадено и сам да го видя, когато бях възнесен във вътрешната сфера на Небето. От тук става ясно, че колкото по-мъд­ри са ангелите, толкова по-ясно възприемат Богочо­вешкото; ето защо и Господ им се явява. Той се явява в

божествен ангелски облик, т.е. човешки, на онези, кои­то признават видимото Божествено и вярват в него, не на онези, за които то е невидимо; първите могат да видят неговата Божественост, докато вторите не могат.

 

 

80.

Като не възприемат невидимо Божествено, което нари­чат Божествено без форма, а Божествено, видимо в чо­вешки образ, ангелите обикновено казват, че единствен Господ е човек, че те са хора благодарение на Него, а също, че всеки е човек, доколкото Го приема. Под приема­не на Господ те разбират приемане на благото и истин­ното, които идват от Него, понеже Господ е в своето благо и своята истина. Те наричат това мъдрост и ра­зумност, казвайки: всеки знае, че разумност и мъдрост създават човека, не лицето без тях. Че това е така, се вижда по ангелите от вътрешните Небеса, които по во­лята на Господ пребивават в благото и истинното, а чрез това - в мъдростта и разумността, притежавайки най-прекрасния и най-съвършения човешки вид; ангелите от по-нисшите небеса притежават по-малко съвършена и по-малко прекрасна форма. Тъкмо обратното е положени­ето в ада; неговите обитатели, изложени на небесната светлина, изглеждат не хора, ами чудовища, понеже са в злото и лъжата, а не в доброто и истината, значи, в крайната противоположност на мъдростта и разум­ността; техният живот не може да се назове живот, а духовна смърт.

 

 

81.

Понеже Небето като цяло и във всяка своя част представя човека поради Богочовешкостта на Господ, ангели­те казват, че са в Господ, дори че са в Тялото Господне, имайки предвид, че се намират в благото на Неговата любов. На това ни учи и Сам Господ: „Пребъдете в Мене, и Аз във вас. Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не бъ­дете в Мене... защото без Мене не можете да вършите нищо... Аз възлюбих вас: пребъдете в моята любов. Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми" (Йоан, 15:4-10).

 

 

82.

Тъй като такова е виждането на Небето за Божествено­то, всекиму, който възприема някакво въздействие от Небето, е присъщо да мисли за Бога в човешки образ. Така правели древните, така правят и днешните - както в

Църквата, така също извън нея: простите хора мислено си Го представят като старец в ярка светлина. Но това вродено понятие е угаснало във всички онези, които от­блъскват влиянието на Небето - чрез собствената си ра­зумност, както и чрез живот в злото: онези, които са угасили това понятие чрез своята разумност, желаят не­видим Бог, а онези, които са го сторили чрез живот в зло­то, не искат никакъв Бог. Нито първите, нито вторите не знаят за такова вродено понятие, защото сред тях го няма, въпреки че самата небесна Божественост изначал­но въздейства върху човека от Небето, понеже човек е роден заради Небето и никой не влиза на Небето без идея за Божественото.

 

 

83.

Ето защо онзи, който не притежава идеята за Небето, тоест идеята за Божественото, из което съществува Небето, не може да бъде издигнат дори и до първия вход на небесата. Още щом като отиде там, той усеща силна неприязън и мощна съпротива; това е така, защото при него вътрешните начала, които са приемниците на Небето, са затворени, понеже не са във формата на Небето; дори колкото повече доближава до Небето, тол­кова по-здраво се затварят вътрешните му начала. Така­ва е участта на онези от Църквата, които отричат Гос­под и, като социнианците, отричат Неговата Божественост. Каква е участта на родените извън Църквата, които, нямайки Словото, не познават Господ, ще се види по-нататък.

 

 

84.

Това, че древните са притежавали идея за Богочовеш­костта, може да се установи чрез Божиите явявания пред Авраам, Лот, Иисус Навин, Гедеон, Маноах и негова­та съпруга, както и пред други, които, макар видели Бог като човек, Го почитали като Бог на вселената, наричай­ки Го Бог на Небето и земята или Йехова. Сам Господ каз­ва в Йоан, 8:56, че Той е онзи, който се е явил на Авраам; че се е показал и пред другите, личи от думите: „А вие ни гласа Му [на Отца] някога сте чули, ни вида Му сте виде­ли" (Йоан, 5:37, 1:18).

 

 

85.

Онези, които преценяват всичко според чувствеността на външния човек, трудно могат да разберат, че Бог е чо­век. Тъй като чувственият човек не може да мисли за Бо­жественото иначе, освен според света и според онова, ко­ето е в света, то и за Божествения и духовния човек той не може да мисли другояче, освен като за телесния и ес­тествения. От тук той заключава, че ако Бог е човек, трябва да има размерите на Вселената, че ако управлява Небето и земята, прави го чрез множество наместници - както царете по света. Ако му се каже, че на Небето няма пространствена протяжност, както в света, той нищо не би разбрал. Онзи, който мисли само според природата и само според нейната светлина, не може да мисли за друго пространство, освен онова, което му е пред очите. Но той дълбоко се лъже, когато мисли по същия начин за Не­бето; пространството там не е както в света: тук то е определено и съответно - измеримо, а на Небето е не­определено и съответно неизмеримо. Но за протяжното в Небето ще се види по-нататък, когато ще се говори за пространството и времето в духовния свят. Освен това, всеки знае докъде се простира зрението - чак до слънцето и звездите, които са тъй далечни; но онзи, който размишлява по-извисено, знае, че вътрешното зрение, присъщо на мисълта, се простира по-нашироко и че кол­кото е по-вътрешно, толкова е по-просторно. Какво то­гава е Божественото зрение, най-вътрешното и най-вър­ховното от всички? Понеже мислите имат такава про­тяжност, всекиму на Небето се съобщава всичко небесно, а това ще рече, цялата Божественост, която - както се показа в предните глави - създава и изпълва Небето.

 

 

86.

Небесните обитатели се учудват как така се смятат за разумни хората, които, мислейки за Бог, си представят невидимото, тоест неразбираемото под никоя форма; как така наричат останалите неумни или дори прости, когато обратното е вярно. Ако онези, дето се имат зара­ди това за разумни, изследват себе си самите, не ще ли ви­дят вместо Бог природата - тази, която им е пред очи­те, или тази, която не им е пред очите; дали не са осле­пели дотам, че не знаят какво е Бог, какво е ангел, какво е дух, какво е душа, която ще живее след смъртта, какво е животът на Небето при човека?; дали не са ослепели също и за много други неща, присъщи на разумността? Докато същевременно всички онези, които те наричат прости, знаят всичко по свой начин: имат идея за Бога като Божественото в човешки облик; имат идея за анге­ла като небесен човек; имат също идея за своята душа, ко­ято ще живее след смъртта като същи ангел; имат и идея за живота на Небето при човека, което значи да жи­вееш според божествените наставления. Ето защо анге­лите ги наричат разумни и готови за Небето, докато другите, напротив, наричат неразумни.