Jump to content

Recommended Posts

1915 ГОДИНА

Тази година съборът започва на 4 август (стар стил), но още на 8 август е разтурен със заповед на търновското коменданство под предлог, че военното положение не позволява събирания от този род. В случай на неподчинение участниците са заплашени с арест, а Учителя и няколко ученика са задържани в коменданството още същата вечер за няколко часа.

 

Участниците в събора са сериозни и умислени. Сутринта на 8 август, още преди появата на властите, Учителя е продиктувал наряда за годината.

 

Решението за разтуряне на събора вземат търновският владика Йосиф и комендантът на града. И тъй като за целта им е необходимо разрешение от Военното министерство, те го искат от началника на специалния отдел ген. С.А.Радойков. Владиката Йосиф се възползва от връзките, които има като началник на военното духовенство към Главната квартира. Предлогът за исканите полицейски мерки е слухът, че Дънов е говорил, че англичаните ще спечелят войната. Ген.Радойков им дава исканото разрешение за разтуряне на събора. И според брат Л.Лулчев (зет на ген.Радойков) той става истинският виновник за разтурянето.

 

През два от дните на събора Учителя държи беседи: сутринта за мъжете и отделно, след обед, за жените, като втория ден това се отнася само за стари членове на Веригата, за които този събор не е първият. Разделението е обяснено с необходимостта тази година да работят изключително за себе си – в най-благороден смисъл. Запазена е само първата беседа пред мъжете – тя е върху формите и религията, като наука за формите.

 

В общите беседи е поставена като задача през годината да развиват учтивостта, тъй като неучтивостта е една слабост на българите, като се започне от отношенията им в семействата. В разговорите тази година по-често става дума за отношенията между мъжа и жената. А друго пожелание за годината е да ходят във виделина, да излязат от стария живот.

 

Учителя не им говори за военната криза, за да не се демагнетизират от страх и да не могат да приемат благословението, което ще последва. От Невидимия свят се радват, защото това, за което са мечтали от хиляди години, се сбъдва – ще се посее Божествен зародиш на Нова култура. Учителя изпраща да предупредят цар Фердинанд за последствията от войната, но не бива послушан.

 

В края на войната цар Фердинанд абдикира. Владиката Йосиф почива внезапно през 1917 г. Ген.Радойков е убит при атентата в църквата „Св. Неделя" в София през 1925 г. Капитан Харлаков е разкарван по гарите в желязна клетка като убиец на Стамболийски. Впоследствие бива убит.

 

 

Политически събития. На 6 септември 1915 г. между България и Германия се сключва съюзен договор, към който е имало тайна спогодба. На 14 октомври България обявява война на Сърбия. За трети път в разстояние на три години българският войник е призван да води война за национално обединение.

 

На 29 септември 1914 г. за владика на Търново е избран Йосиф Драговицки. Той е роден на 1 януари 1870 г. в Търново. Светското му име е Йордан Рафаилов. Цар Фердинанд го изпраща на свои разноски да учи социални науки в Мюнхен, а после в Женева. Били са много близки. Още от 1912 г. става началник на военното духовенство. Умира на 30 април 1917 г. в София. Погребан е в манастира „Св. Троица" в гр. Търново. (Извадки от ОИМ, отдел „Възраждане", инв.№ 102, с.395)

 

Протосингел на владиката Йосиф е йеромонах Амбросий. Той заема тази длъжност от 1913 г. до 1918 г.

 

 

СПОМЕНИ НА ИВАН ДАНАИЛОВ ОТ ЯМБОЛСКО

През съборните дни един от братята, търновски адвокат и народен представител, има неблагоразумието да каже на един търновски гражданин, радославист* (тогава Радославов беше министър-председател), че нашият Учител е предсказал, че в започналата Първа световна война ще победи групата начело с Англия. Вярно е, че Учителя каза това пред една трупа от пет-шест души, между които бях и аз, разбира се, поверително. Този радославист съобщил това на търновския комендант и той наредил да разтурят събора ни и така стана. Даде се заповед всички събрани, които не са търновци, да напуснат Търново в срок от 24 часа. Учителя замина с група казанлъчани за Казанлък. На гара Царева ливада, като се разделихме, аз уведомих, че водя със себе си нашия брат от Търново Минко Костакиев – отличен медиум, който при сеансите изпада в пълен транс и Духът говори чрез него. И той беше един от поканените на този събор. Казал за Учителя: „Пратен съм от Бога. Трябва да знаете, че не съм дошъл от само себе си, по мое желание. Пратен съм от Бога за въдворяване Царството Божие на земята. Бог говори чрез мене."

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...