12. Събрано от „Небесни тайни" за Господ и за Неговата Богочовешкост

[Hristo Vatev]

12.

Събрано от „Небесни тайни"

за Господ и за Неговата Богочовешкост

Господ е Бог от самото начало. Само Господ има Божие семе. Негова душа е Йехова. Така вътрешното на Господ е самото Божествено, а одеждата му е от [неговата] май­ка. [Обаче] самото Божествено е Битие на живота на Господ, от което след това произтича Човешкостта и става Съществуване от това Битие.

В Църквата, където е Словото и чрез него се познава Господ, не бива да се отрича Божествеността на Господ, нито на святото, произтичащо от Него. Онзи от Църк­вата, който не признава Господ, не се намира в общение с Божественото; другояче е при онези, които са извън Църквата. Същността на Църквата е да признава Божествеността на Господ и възсъединяването Му с Отца. Словото има много какво да каже за славенето на Гос­пода. това [славене] се съдържа навсякъде във вътрешния смисъл на Словото. Господ слави своята Човешкост, а не своята Божественост - тя се прославя в себе си Самата. Господ е дошъл на света, за да възслави Своята Човешкост.

Господ прославя своята Човешкост чрез Божията любов, която е в Него от самото начало. Любовта на Гос­под Към целия род човешки е живот в света на Господа. Любовта на Господа престъпва човешкото разбиране. Господ спасява рода човешки, прославяйки Своята Човешкост. Иначе целият род човешки би погинал Във вечна смърт. Относно състоянието на прослава и унижение на Господа вж. гл.1785, 1999, 2159, 6866. когато се прославя Господ, това е единение на неговото Човешко с неговото Божествено, а славене представлява обожествяване. Ето защо Господ, когато прославя своето Човешко, изоставя всичко човешко, идващо от майката, и то чак дотам, щото вече не е неин син.

Синът Божий от вечността става Божията истина на Небето; Господ също така прави своето човешко Божията истина из Божието благо, което е в Него, когато бива на света. Господ тогава подрежда всичко при себе си в небесна форма, т.е. според Божията истина. Затова сле­дователно Господ е наречен Словото, което е Божията истина. Само при Господ усещането и мисленето са из Него Самия, преди всичко ангелското усещане и мислене. Господ съединява Божията истина, която е Сам Той, с Божието благо в Него самия. това единение е двупосочно. Щом Господ напуска света, неговото човешко също ста­ва Божие благо. това се разбира под излизане от Отца и възлизане при Отца. така Той става едно с Отца. След единението Божията истина произтича от Господ. Как произтича Божията истина, вж. гл.7270, 9407. Из собст­вено присъщата Си сила Господ съединява човешкото с Божественото. От тук може да се установи, че Човешко­то на Господа не е като човешкото на някой друг човек, защото е заченато от Самото Божествено. Затова еди­нението му с Отца, из когото е неговата душа, не е като единение между две същности, а като онова между душа­та и тялото. Най-древните не са могли да обожествят Божието Би­тие, а Божията изява, значи, Богочовешкото; затова Гос­под е дошъл на света, за да стане Божия изява из Божие битие. Древните са признавали Божественото, защото им се явявало в човешка форма, ставайки така Богочовеш­ко. Безкрайното Битие не може да влияе на Небето при ангелите, нито при хората иначе, освен чрез Богочовеш­кото. На Небето не се възприема никое друго Божествено, освен Богочовешкото. От века Богочовешкото е било Божия истина на Небето и Божественото, преминаващо през небесата, значи, Божия изява, която после е станала в Господа Божие битие само по себе си, от което [битие] е всяка Божия изява на Небето. Върху това какво е състо­янието на Небето преди идването на Господа вж. гл.6371-6373. Божието не е възприемаемо иначе, освен когато преминава през небесата. На всички планети почитат Божественото в човешка форма. следователно, Господа. Те се радват, когато чу­ват, че Бог действително е станал човека Господ приема всеки, който живее в благото и почита Божественото в човешка форма. Бог не е мислим иначе, освен в човешка форма, а онова, което е неразбираемо, не се съгласува с ни­каква идея, нито с никаква вяра. човек може да се покланя само на онова, за което има някаква идея- не на онова, за което няма никаква. По цялата земя повечето [хора] по­читат Божественото в човешка форма и това е така поради влияние от Небето. Всички, които се намират в благо, що се отнася до живота, когато мислят за Господ, мислят за Богочовешкото, не за едно Човешко, отделено от Божието; иначе е при онези, които не се намират в благо, що се отнася до живота. Днес за човешкото в Гос­пода без Божественото мислят онези в Църквата, които пребивават в зло, що се отнася до живота. както и оне­зи, които са във вяра, отделена от обичта към ближния, а също не разбират какво е Богочовешкото; човешкото в Господа е Божествено, защото идва от Битието на Отца, а той е Неговата душа. Също и защото идва от Божията любов, която е самото Битие :на неговия живот от самото начало. всеки човек е такъв. каквато е негова­та любов, и той е своята любов. Господ прави Божествено всичко Човешко [в себе си], колкото отвътре, толко­ва и отвън. Значи, за разлика от всеки друг човек, той въз­кръсва напълно и телом. Това, че Човешкото в Господа е Божествено, се раз­познава от Неговото вездесъщие при Тайната вечеря, както и от Неговото преобразяване пред тримата ученици. (Но също от Вехтия Завет, където Той се нарича Бог и Йехова.) Що се отнася до буквалния смисъл, пра­вят разграничение между Отца и Сина или между Йехо­ва и Господ, но това не е така, що се отнася до вътреш­ния смисъл на Словото, в които пребивават ангелите на Небето. Това, че сред християнския свят човешкото в Господа не се признава като Божествено, било сторено на Събор заради Папата, така че той да се признае за Негов викарий. След като xристияните били изследвани в другия жи­вот Каква идея за един Бог имат, оказало се, че имат идея за три Бога. Едно Триединство, трибожие в едно лице е мислимо, а с това един Бог, но не един Бог в три лица. Бо­жието триединство в Господа се признава на небесата. това триединно в Господа е Самото Божествено, което се нарича Отец, Богочовешкото, което е Синът, и нак­рая произтичащото Божествено, което е Светият Дух; троичното Божествено обаче е едно. Сам Господ учи, че Отец и Той са едно, а също така, че Божията Святост произтича от Него и е Негова. Богочовешкото се излива в Небето и го създава. Господ е всичко в Небето, животът на Небето. При ангелите Господ обитава в Своето. От тук, онези, които са на Небето, битуват в Господа. Съединяването на Господа с ангелите става според [тяхното] приемане благата на любовта и обичта към ближния от Него. Небето в него­вата цялост препраща Към Господ, Който е общият цен­тър на Небето. всички там се обръщат Към Господа, кой­то е над Небесата. Но все пак ангелите не се извръщат Към Господ, а Той ги обръща Към себе си. Няма присъствие на ангелите при Господ, обаче има присъствие на Господ при ангелите. На Небето няма съединяване със Самото Божествено, а с Богочовешкото. Небето съответства на Господната Богочовешкост. От тук, Небето изобщо е сякаш един човек и пора­ди това се нарича пределно голям човек. Господ е Единственият човек и са човеци само онези, които приемат от Него Божественото; доколкото го приемат, дотолкова са човеци и Негови образи. Ето защо, ангелите са форми на любовта и обичта Към ближния в човешки облик и това е така от Господа. Цялото Небе принадлежи на Господ. Той има цялата власт на Небето и на земята. Тъй като управлява цялото Небе, Господ управлява също и всичко, което зависи от него, следователно, всичко на света. Господ единствен има властта да отстранява адовете, да въздържа от зли­ни, както и да удържа в благо, следователно - [властта] да спасява.