Jump to content

13. Има съответствие между всичко на Небето и всичко в човека


Recommended Posts

13.

Има съответствие между всичко

на Небето и всичко в човека

 

 

87.

Днес не знаят какво е съответствие; това незнание има много причини, а първата е, че човек се е отдалечил от Небето поради любов Към себе си и към света. Онзи, кои­то обича преди всичко себе си и света, не се Взира в нищо друго, освен в светското, защото то ласкае външните сетива и съблазнява склонностите; той не обръща внима­ние на духовното, защото то ласкае вътрешните сетива и съблазнява ума; ето защо го отблъсква от себе си, каз­вайки, че духовното надвишава [възможностите на] не­говото мислене. Другояче постъпвали древните, за кои­то науката за съответствията е била същността на цялото знание: от нея извличали разумността и мъдрост­та и чрез нея принадлежащите към Църквата общували с Небето; затова науката за съответствията е ангелска наука. Най-древните, които били небесни хора, мислели из самото съответствие, както ангелите; затова тези хора разговаряли с ангелите, затова Господ често им се явявал и ги наставлявал. Но днес тази наука е дотам зане­марена щото не се знае какво е съответствие.

 

 

88.

Без схващане на това, какво е съответствие, изобщо не може да има ясно знание нито за духовния свят, нито за неговото въздействие върху природния свят, нито за това, какво е духовното спрямо природното; нито дори би имало ясно знание за човешкия дух, който се нарича душа, и за неговото действие в тялото, нито също за състоянието на човека след смъртта. Затова трябва да се каже какво е съответствие и какви са неговите качес­тва. така ще се прокара път към всичко онова, което ще следва.

 

 

89.

Първо трябва да се каже какво е съответствие: целият природен свят съответства на духовния свят не само в общото, но също в единичното; значи всичко, което съ­ществува в природния свят вследствие на духовния, се нарича съответстващо. Нека се знае, че природният свят съществува и пребъдва вследствие на духовния свят, както следствието из своята действаща причи­на. Природен свят се нарича цялото пространство под слънцето — всичко, което получава от него топлина и светлина; всичко, съществуващо по такъв начин, принад­лежи на природния свят, а духовният свят е Небето и на този свят принадлежи всичко в небесата.

 

 

90.

Тъй като човекът е Небето, а също така Светът в пре­делно малка форма по образа на пределно голяма форма (гл.57), в него съществуват духовният свят и природният свят. вътрешното, присъщо на неговия ум, онова, което се отнася до разума и волята, образува духовния му свят; външното пък, присъщо на тялото му, онова, което се отнася до неговите усещания и действия, образува при­родния му свят; затова всичко в природния му свят, което значи, неговите тяло, чувства и действия, и произ­хожда от неговия духовен свят, тоест от неговите дух, разум и воля, се нарича съответстващо.

 

 

91.

Що е съответствие, може да се види в човека на неговото лице. Всички чувства на духа се появяват в своя естествен вид, каквито са, върху лице, което не е научено да се прес­трува. Ето защо лицето се нарича издайник на душата. Така духовният свят на човека се представя в природния му свят; по подобен начин интелектът се представя в говоре­нето, а желанията - в действията на тялото. Значи всич­ко, което се проявява в човешкото тяло, било на лицето. било в речта, било в движенията, се нарича съответствие.

 

 

92.

Оттук може да се види какво представлява вътрешен чо­век и какво представлява външен човек; вътрешен е онова, което се нарича духовен човек, докато външен е оно­ва, което се нарича природен човек. Те се различават един от друг, както Небето от Земята; всичко онова, ко­ето се изявява и съществува във външния или природния човек, се изявява и съществува поради вътрешния или ду­ховния човек.

 

 

93.

Досега се говори за съответствието на вътрешния или духовния човек с неговия външен или природен човек; от­тук нататък ще става дума за съответствието на цяло­то Небе с единично своеобразното в човека.

 

 

94.

Беше показано, че цялото Небе наподобява човека и че има човешки образ, поради което се нарича човек в пре­делно голяма форма; беше показано, че онези ангелски общества, от които се състои Небето, са подредени като крайниците, органите и вътрешностите в човека; така че някои от тях са в главата, други - в гърдите, трети в ръцете или пък в отделните им части (виж гл.59 - 72). Значи обществата. които се намират в някоя част на Небето, съответстват на същата част в човека: общностите в главата на Небето съответстват на главата в човека; онези в гърдите на Небето съответстват на гърдите в човека; онези, които там са в ръцете, съответстват на ръцете в човека, и така във всичко ос­танало. Именно из това съответствие човекът продъл­жава да съществува; понеже той не пребъдва от другаде, освен от Небето.

 

 

95.

Поради това на съответното място се видя, че Небето е разделено на две царства, едното от които се нарича небесно, а другото се нарича духовно. Общо, небесното царство съответства на сърцето и на всичко, свърза­но с него в тялото. докато духовното царство съответства на белите дробове и на всичко, свързано с тях в тялото. Поради това сърцето и белите дробове образу­ват две царства при човека, като сърцето управлява чрез артериите и вените, а дробовете чрез нервите и муску­лите; двете царства участвуват във всяко усилие и във всяко деяние. Във всеки човек, в неговия духовен свят, които се нарича духовен човек, също има две царства - на волята и на разума; волята управлява чрез любовта към благото, а разумът управлява чрез любовта към истина­та. Тези царства съответстват на царствата на сър­цето и белите дробове в тялото. така е и на Небето: небесното царство е Волята, като там царува благото на любовта; духовното царство е Разумът, и там царува истината; на това съответстват функциите, които имат сърцето и белите дробове в човека. Именно поради това съответствие, сърцето в Словото означава волята, а също благото на любовта, докато диханието на дробовете означава разума и истината на вярата. Ето защо чувствата се приписват на сърцето, независимо че те нито идват от него, нито му принадлежат.

 

 

96.

Това съответствие на двете небесни царства със сърце­то и белите дробове е общото съответствие на Небето с човека; по-малко общо съответствие е онова с отдел­ните членове, органи и вътрешности на тялото. Обаче трябва да се помни, че духовете, които са в главата на пределно големия човек, тоест Небето, повече от оста­налите пребивават във всяко благо, понеже живеят в лю­бов, мир, невинност, мъдрост, разумност, а значи в ра­дост и щастие; така те оказват влияние върху главата и върху онова при човека, което идва от главата, съответствайки на всичките й части. Онези, които са в гърдите на пределно големия човек, това ще рече, Небето, обита­ват в благото на обичта и вярата и значи въздействат в гърдите на човека и им съответстват. Обитаващите пък хълбоците и органите за възпроизводство на предел­но големия човек, или Небето, пребивават в съпружеска­та любов. Онези духове, които са в краката, живеят в благото на крайното Небе, наричано природо-духовно благо. Онези от ръцете и китите пребивават в силата за истина, идваща от благото. Онези духове, които оби­тават очите, са в разума. Духовете от ушите са в послу­шанието и подчинението. Онези пък, които обитават ноздрите, живеят във възприятието. Духовете от уста­та и езика обитават говора, който се дължи на разума и усещането. Онези от бъбреците пребивават при очист­ващата, изобличаващата, наказващата истина. Духовете от черния дроб, жлъчката и далака обитават в различни очиствания на благото и истинното. Това важи и за ос­таналите части на Небето, които въздействат върху същите части в човешкото тяло и им съответстват. Въздействието на Небето се проявява в деянията и служ­бата на органите; тяхната служба, която произтича от духовния свят, добива облик чрез качества, присъщи на природния свят, като именно така се проявяват; ето оттук произлиза съответствието.

 

 

97.

Пак затова в Словото членовете, органите и вътрешнос­тите означават подобия: всичко там означава според съответствия. Главата означава разумността и мъдростта; гърдите означават обичта; хълбоците означават съпружеската любов; ръцете и китките означават силата на истината; краката означават природното, очите означават интелекта, ноздрите означават възприятието, ушите означават послушанието, бъбреците означават очистващата сила на истината и така нататък. Ето защо хората обичайно казват за разумния и мъдрия, че има глава; за обичливия - че е сърдечен приятел; за възприемчивия, че има силен нюх, за схватливия - че има остър поглед; за силния - че има широки плещи; за онзи, който върши де­лата си с любов — че действа от сърце. Тези и много други подобни фрази, присъщи за речта на човеците, про­изтичат от съответствието; те идват от духовния свят, макар човекът да не го знае.

 

 

98.

Чрез много преживявания ми беше показано, че има тако­ва съответствие между всичко на Небето с всичко при човека, при това чрез толкова много, че съм убеден в това като в нещо очевидно и извън всяко съмнение; но няма защо да описвам всичко това тук; нито пък естеството на произведението ми позволява. Те са приведени в „Небес­ни тайни", където става дума за съответствията, за представянията, за въздействието на духовния свят вър­ху природния и за връзката на душата и тялото.

 

 

99.

Макар че всичко в тялото на човека съответства на всичко небесно, все пак човекът не е образ на Небето по своя външен облик, а само по вътрешната си форма; сле­дователно вътрешното в човека възприема Небето, до­като външното възприема света. така че колкото повече вътрешното му начало приема Небето, толкова повече човекът става Небето в пределно малка форма, по образа на пределно голямата; колкото по-малко неговото вътрешно

начало приема небесата, толкова по-малко човекът става Небето и образ на пределно голямото. При все това, външните начала на човека. които възприемат света, могат да имат форма, съгласувана с порядъка на света, и от тук, с различни видове красота. Но външната красота, принадлежаща на тялото, произлиза от родителите и от формирането в утробата, а после се поддържа чрез общото влияние на света върху тялото; ето защо природната форма на човека твърде се различава от духовната му форма. На няколко пъти ми бе показано какъв е по облик духът на човека и забелязах, че при някои хора, които имаха красиво и приятно лице, той беше безформен, черен и чудовищен — бихте го нарекли адски, а не небесен; при други, не така красиви, видях да обитава прекрасен, сияен и ангелски дух. След смъртта духът на човека се явява такъв, какъвто е бил в тялото, докато е живял на земята.

 

 

100.

Обаче съответствието се простира много по-широко от човека. Има съответствие между небесата; трето­то или вътрешно Небе съответства на второто или средното Небе. съответстващо на първото или край­ното. На крайното Небе съответства телесният образ на човека, т.е. крайниците, органите и вътрешностите; ето защо човешката телесност съставлява онова, в което Небето стига до краен завършек, онова, над което то пребъдва като своя основа. Но тази тайна ще се разясни по-пълно на друго място.

 

101.

Наложително е да се знае, че всички съответствия с Небето са съответствия с Богочовешкостта на Господа, защото из Него е Небето и Сам Той е Небето, както пролича в предните глави. Ако Богочовешкостта не въздействаше

върху всичко на Небето, а също, съобразно съответствията, върху всичко в света, то не би имало нито ангел, нито човек. От тук става ясно защо Господ е станал човек, облякъл е открай докрай своята Божественост в човешки образ. Това е станало, понеже човешката Божественост, пораждала небесата преди идването Гос­подне, вече става недостатъчна, за да поддържа всичко, откак човекът, който е основата на небесата, изврати и разруши порядъка.

 

 

102.

Ангелите се изумяват, когато чуват, че има хора, които приписват всичко на природата, и нищо не отреждат за Божественото; както и такива, които вярват, че тяло то, в което са събрани толкова чудеса на Небето, е създадено

от природата, като дори твърдят, че разумът човешки произлиза също от природата. Но ако мъничко се издигнат умствено, могат да видят, че тези неща идват от Божествеността, а не от природата; че тя е сътворена, за да облече духовното и съответно да го изобразява в последната степен на порядъка. Такива умове ангелите уподобяват на совите, които виждат в тъмата и никога на светло.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...