13. Има съответствие между всичко на Небето и всичко в човека

[Hristo Vatev]

13.

Има съответствие между всичко

на Небето и всичко в човека

 

 

87.

Днес не знаят какво е съответствие; това незнание има много причини, а първата е, че човек се е отдалечил от Небето поради любов Към себе си и към света. Онзи, кои­то обича преди всичко себе си и света, не се Взира в нищо друго, освен в светското, защото то ласкае външните сетива и съблазнява склонностите; той не обръща внима­ние на духовното, защото то ласкае вътрешните сетива и съблазнява ума; ето защо го отблъсква от себе си, каз­вайки, че духовното надвишава [възможностите на] не­говото мислене. Другояче постъпвали древните, за кои­то науката за съответствията е била същността на цялото знание: от нея извличали разумността и мъдрост­та и чрез нея принадлежащите към Църквата общували с Небето; затова науката за съответствията е ангелска наука. Най-древните, които били небесни хора, мислели из самото съответствие, както ангелите; затова тези хора разговаряли с ангелите, затова Господ често им се явявал и ги наставлявал. Но днес тази наука е дотам зане­марена щото не се знае какво е съответствие.

 

 

88.

Без схващане на това, какво е съответствие, изобщо не може да има ясно знание нито за духовния свят, нито за неговото въздействие върху природния свят, нито за това, какво е духовното спрямо природното; нито дори би имало ясно знание за човешкия дух, който се нарича душа, и за неговото действие в тялото, нито също за състоянието на човека след смъртта. Затова трябва да се каже какво е съответствие и какви са неговите качес­тва. така ще се прокара път към всичко онова, което ще следва.

 

 

89.

Първо трябва да се каже какво е съответствие: целият природен свят съответства на духовния свят не само в общото, но също в единичното; значи всичко, което съ­ществува в природния свят вследствие на духовния, се нарича съответстващо. Нека се знае, че природният свят съществува и пребъдва вследствие на духовния свят, както следствието из своята действаща причи­на. Природен свят се нарича цялото пространство под слънцето — всичко, което получава от него топлина и светлина; всичко, съществуващо по такъв начин, принад­лежи на природния свят, а духовният свят е Небето и на този свят принадлежи всичко в небесата.

 

 

90.

Тъй като човекът е Небето, а също така Светът в пре­делно малка форма по образа на пределно голяма форма (гл.57), в него съществуват духовният свят и природният свят. вътрешното, присъщо на неговия ум, онова, което се отнася до разума и волята, образува духовния му свят; външното пък, присъщо на тялото му, онова, което се отнася до неговите усещания и действия, образува при­родния му свят; затова всичко в природния му свят, което значи, неговите тяло, чувства и действия, и произ­хожда от неговия духовен свят, тоест от неговите дух, разум и воля, се нарича съответстващо.

 

 

91.

Що е съответствие, може да се види в човека на неговото лице. Всички чувства на духа се появяват в своя естествен вид, каквито са, върху лице, което не е научено да се прес­трува. Ето защо лицето се нарича издайник на душата. Така духовният свят на човека се представя в природния му свят; по подобен начин интелектът се представя в говоре­нето, а желанията - в действията на тялото. Значи всич­ко, което се проявява в човешкото тяло, било на лицето. било в речта, било в движенията, се нарича съответствие.

 

 

92.

Оттук може да се види какво представлява вътрешен чо­век и какво представлява външен човек; вътрешен е онова, което се нарича духовен човек, докато външен е оно­ва, което се нарича природен човек. Те се различават един от друг, както Небето от Земята; всичко онова, ко­ето се изявява и съществува във външния или природния човек, се изявява и съществува поради вътрешния или ду­ховния човек.

 

 

93.

Досега се говори за съответствието на вътрешния или духовния човек с неговия външен или природен човек; от­тук нататък ще става дума за съответствието на цяло­то Небе с единично своеобразното в човека.

 

 

94.

Беше показано, че цялото Небе наподобява човека и че има човешки образ, поради което се нарича човек в пре­делно голяма форма; беше показано, че онези ангелски общества, от които се състои Небето, са подредени като крайниците, органите и вътрешностите в човека; така че някои от тях са в главата, други - в гърдите, трети в ръцете или пък в отделните им части (виж гл.59 - 72). Значи обществата. които се намират в някоя част на Небето, съответстват на същата част в човека: общностите в главата на Небето съответстват на главата в човека; онези в гърдите на Небето съответстват на гърдите в човека; онези, които там са в ръцете, съответстват на ръцете в човека, и така във всичко ос­танало. Именно из това съответствие човекът продъл­жава да съществува; понеже той не пребъдва от другаде, освен от Небето.

 

 

95.

Поради това на съответното място се видя, че Небето е разделено на две царства, едното от които се нарича небесно, а другото се нарича духовно. Общо, небесното царство съответства на сърцето и на всичко, свърза­но с него в тялото. докато духовното царство съответства на белите дробове и на всичко, свързано с тях в тялото. Поради това сърцето и белите дробове образу­ват две царства при човека, като сърцето управлява чрез артериите и вените, а дробовете чрез нервите и муску­лите; двете царства участвуват във всяко усилие и във всяко деяние. Във всеки човек, в неговия духовен свят, които се нарича духовен човек, също има две царства - на волята и на разума; волята управлява чрез любовта към благото, а разумът управлява чрез любовта към истина­та. Тези царства съответстват на царствата на сър­цето и белите дробове в тялото. така е и на Небето: небесното царство е Волята, като там царува благото на любовта; духовното царство е Разумът, и там царува истината; на това съответстват функциите, които имат сърцето и белите дробове в човека. Именно поради това съответствие, сърцето в Словото означава волята, а също благото на любовта, докато диханието на дробовете означава разума и истината на вярата. Ето защо чувствата се приписват на сърцето, независимо че те нито идват от него, нито му принадлежат.

 

 

96.

Това съответствие на двете небесни царства със сърце­то и белите дробове е общото съответствие на Небето с човека; по-малко общо съответствие е онова с отдел­ните членове, органи и вътрешности на тялото. Обаче трябва да се помни, че духовете, които са в главата на пределно големия човек, тоест Небето, повече от оста­налите пребивават във всяко благо, понеже живеят в лю­бов, мир, невинност, мъдрост, разумност, а значи в ра­дост и щастие; така те оказват влияние върху главата и върху онова при човека, което идва от главата, съответствайки на всичките й части. Онези, които са в гърдите на пределно големия човек, това ще рече, Небето, обита­ват в благото на обичта и вярата и значи въздействат в гърдите на човека и им съответстват. Обитаващите пък хълбоците и органите за възпроизводство на предел­но големия човек, или Небето, пребивават в съпружеска­та любов. Онези духове, които са в краката, живеят в благото на крайното Небе, наричано природо-духовно благо. Онези от ръцете и китите пребивават в силата за истина, идваща от благото. Онези духове, които оби­тават очите, са в разума. Духовете от ушите са в послу­шанието и подчинението. Онези пък, които обитават ноздрите, живеят във възприятието. Духовете от уста­та и езика обитават говора, който се дължи на разума и усещането. Онези от бъбреците пребивават при очист­ващата, изобличаващата, наказващата истина. Духовете от черния дроб, жлъчката и далака обитават в различни очиствания на благото и истинното. Това важи и за ос­таналите части на Небето, които въздействат върху същите части в човешкото тяло и им съответстват. Въздействието на Небето се проявява в деянията и служ­бата на органите; тяхната служба, която произтича от духовния свят, добива облик чрез качества, присъщи на природния свят, като именно така се проявяват; ето оттук произлиза съответствието.

 

 

97.

Пак затова в Словото членовете, органите и вътрешнос­тите означават подобия: всичко там означава според съответствия. Главата означава разумността и мъдростта; гърдите означават обичта; хълбоците означават съпружеската любов; ръцете и китките означават силата на истината; краката означават природното, очите означават интелекта, ноздрите означават възприятието, ушите означават послушанието, бъбреците означават очистващата сила на истината и така нататък. Ето защо хората обичайно казват за разумния и мъдрия, че има глава; за обичливия - че е сърдечен приятел; за възприемчивия, че има силен нюх, за схватливия - че има остър поглед; за силния - че има широки плещи; за онзи, който върши де­лата си с любов — че действа от сърце. Тези и много други подобни фрази, присъщи за речта на човеците, про­изтичат от съответствието; те идват от духовния свят, макар човекът да не го знае.

 

 

98.

Чрез много преживявания ми беше показано, че има тако­ва съответствие между всичко на Небето с всичко при човека, при това чрез толкова много, че съм убеден в това като в нещо очевидно и извън всяко съмнение; но няма защо да описвам всичко това тук; нито пък естеството на произведението ми позволява. Те са приведени в „Небес­ни тайни", където става дума за съответствията, за представянията, за въздействието на духовния свят вър­ху природния и за връзката на душата и тялото.

 

 

99.

Макар че всичко в тялото на човека съответства на всичко небесно, все пак човекът не е образ на Небето по своя външен облик, а само по вътрешната си форма; сле­дователно вътрешното в човека възприема Небето, до­като външното възприема света. така че колкото повече вътрешното му начало приема Небето, толкова повече човекът става Небето в пределно малка форма, по образа на пределно голямата; колкото по-малко неговото вътрешно

начало приема небесата, толкова по-малко човекът става Небето и образ на пределно голямото. При все това, външните начала на човека. които възприемат света, могат да имат форма, съгласувана с порядъка на света, и от тук, с различни видове красота. Но външната красота, принадлежаща на тялото, произлиза от родителите и от формирането в утробата, а после се поддържа чрез общото влияние на света върху тялото; ето защо природната форма на човека твърде се различава от духовната му форма. На няколко пъти ми бе показано какъв е по облик духът на човека и забелязах, че при някои хора, които имаха красиво и приятно лице, той беше безформен, черен и чудовищен — бихте го нарекли адски, а не небесен; при други, не така красиви, видях да обитава прекрасен, сияен и ангелски дух. След смъртта духът на човека се явява такъв, какъвто е бил в тялото, докато е живял на земята.

 

 

100.

Обаче съответствието се простира много по-широко от човека. Има съответствие между небесата; трето­то или вътрешно Небе съответства на второто или средното Небе. съответстващо на първото или край­ното. На крайното Небе съответства телесният образ на човека, т.е. крайниците, органите и вътрешностите; ето защо човешката телесност съставлява онова, в което Небето стига до краен завършек, онова, над което то пребъдва като своя основа. Но тази тайна ще се разясни по-пълно на друго място.

 

101.

Наложително е да се знае, че всички съответствия с Небето са съответствия с Богочовешкостта на Господа, защото из Него е Небето и Сам Той е Небето, както пролича в предните глави. Ако Богочовешкостта не въздействаше

върху всичко на Небето, а също, съобразно съответствията, върху всичко в света, то не би имало нито ангел, нито човек. От тук става ясно защо Господ е станал човек, облякъл е открай докрай своята Божественост в човешки образ. Това е станало, понеже човешката Божественост, пораждала небесата преди идването Гос­подне, вече става недостатъчна, за да поддържа всичко, откак човекът, който е основата на небесата, изврати и разруши порядъка.

 

 

102.

Ангелите се изумяват, когато чуват, че има хора, които приписват всичко на природата, и нищо не отреждат за Божественото; както и такива, които вярват, че тяло то, в което са събрани толкова чудеса на Небето, е създадено

от природата, като дори твърдят, че разумът човешки произлиза също от природата. Но ако мъничко се издигнат умствено, могат да видят, че тези неща идват от Божествеността, а не от природата; че тя е сътворена, за да облече духовното и съответно да го изобразява в последната степен на порядъка. Такива умове ангелите уподобяват на совите, които виждат в тъмата и никога на светло.