15. За Слънцето на Небето

[Hristo Vatev]

15.

За Слънцето на Небето

 

 

116.

На Небето не се появява слънцето, което виждаме на зе­мята, нито нещо, идващо от това слънце, понеже всичко това е природно; всъщност, природата започва със слън­цето и всичко, което е породено от него, се нарича при­родно. Но онова духовно слънце, в което пребивава Небето, е свръх природата и напълно различно от при­родното; те общуват само чрез съответствията. Каква е разликата, може да се разбере от казаното по-горе за степените (гл. 38), а какво е тяхното общение, се вижда от казаното относно съответствията.

 

 

117.

Въпреки че на Небето не се явява тукашното слънце, нито нищо, идващо от него, там има слънце, светлина и топлина, а също всичко, което е в света, и безброй други неща, наистина не от същия произход, понеже всичко на Небето е духовно, а на света — природно. Слънце на Небето е Господ, светлина там е Божията ис­тина, а топлина е Божието благо, които произтичат от Господ като Слънце; от този източник идва всичко, което съществува или се появява на Небето. Но за свет­лината и топлината, а също за онова, което съществу­ва чрез тях на Небето, ще говорим в следващите глави; тук ще се занимаем само със слънцето. Господ се явява като Слънце на Небето поради Божията любов, благода­рение на която съществува всичко духовно по същия на­чин, както чрез земното слънце съществува всичко при­родно; Божията любов всъщност е онова, което свети като Слънце.

 

 

118.

Не само ангелите ми казаха че Господ наистина се явява на Небето като слънце, но на няколко пъти ми беше даде­но и сам да го видя; затова тук искам накратко да опиша какво чух и видях за Господ като Слънце. Господ се явява като слънце не в Небето, а високо над него, не отвесно над главата, ами пред лицата на ангелите, на средна висо­чина. Явява се на две места: на едно пред дясното око и на друго пред лявото око, но на голямо разстояние. Пред дясното око се явява напълно подобен на Слънце, със съ­щия пламък и същия размер като слънцето в света; пред лявото око обаче не се показва като Слънцето, а като Лу­ната, също така сияйна, но с повече блясък, и със същия размер като нашата земна луна; луната на Небето обаче изглежда заобиколена от много малки лунички, всяка от които излъчва същия блясък и същото сияние. Господ се явява на двете места така различен, защото се явява все­киму според това, как той Го възприема; значи, по един начин се явява Той пред онези, които Го приемат като благо на любовта, а по друг начин - пред онези, които Го приемат като благо на вярата. Пред онези, които го при­емат за благо на любовта, Господ се явява като Слънце — огнено и пламенно; такива духове обитават в Неговото небесно царство. Пред онези, които Го приемат за благо на вярата, Господ се явява като Луна, чиито блясък и сия­ние отговарят на това приемане; тези духове обитават в Неговото духовно царство. Това е така, понеже благо­то на любовта съответства на огъня — огънят в духовен смисъл е любов, а благото на вярата съответства на светлината, която в духовен смисъл е вяра. Господ се явя­ва пред очите, понеже вътрешните начала, които със­тавляват ума, виждат чрез тях - дясното око по силата на благото на любовта, а лявото око съгласно благото на вярата. Ето защо всичко, което при ангела, а и при чове­ка, се намира отдясно, съответства на благото, идващо от истината, докато онова, което е отляво, съответства на истината, идваща от благото. Благото на вярата всъщност е истината, идеща от благото.

 

 

119.

Ето защо в Словото Господ като любов се сравнява със слънцето, докато Господ като вяра се сравнява с Луната; затова и Слънцето означава любовта към Господ, идваща от Господ, а Луната означава вярата в Господ, идваща от Господ. това се вижда на следните места: „И светлината на месечината ще бъде като светлината на слънцето; светлината на слънцето ще бъде седморно по-светла, отколкото светлината на седемте дни, в оня ден..." (Исай, 30:26); „Кога угаснеш, ще закрия небесата и звезди­те ще помрача, слънцето с облак ще закрия, и месечина­та не ще свети със светлината си. всички светила, кои­то светят на небето, ще помрача над тебе, и върху тво­ята земя тъмнина ще напратя" (Иезекиил, 32:7,8); „слън­цето помръква при изгрев, и луната не сияе със своята светлина" (Исай, 13:10); „слънце и месечина ще потъмне­ят и звездите ще загубят светлината си ... Слънцето ще се превърне в тъмнина, и месечината - в кръв" (Иоил, 2:10, 31 и 3:15); „слънцето стана черно като струнено вретище, и месечината стана като кръв; звездите пък небесни паднаха на земята" (Откровение, 6:12-13); „И веднага подир скръбта на ония дни, слънцето ще потъм­нее, месечината не ще даде светлината си, и звездите ще изпадат от Небето" (Матей, 24:29), но и другаде. На тези места Слънцето обозначава любовта, Луната - вя­рата, а звездите - познанията за благо и истинно; казано е, че те ще помръкнат, ще спрат да светят и ще паднат от Небето и няма да ги има повече. Че Господ се явява като слънце на Небето, се установява от Неговото пре­образяване пред Петър, Яков, и Йоан: „и се преобрази пред тях. и лицето Му светна като слънце" (Матей, 17:2).

Така е бил видян Господ от Своите ученици, щом били изведени от своите тела и били в небесната светлина. Ето защо древните, които били от представителната църк­ва, обръщали при богослужения лица към слънцето, на из­ток; от тях дошъл обичаят храмовете да бъдат обърна­ти на изток.

 

 

120.

Колко и каква е Божията любов може да се установи чрез сравняване със земното слънце: тя е пламенна и, ако иска­те вярвайте, още по-пламенна от самото него. Поради това Господ като слънце не въздейства непосредствено върху Небето, но пламъкът на Неговата любов постепенно става по-умерен по своя път; това намаляване се вижда като сияещ пояс около слънцето, а ангелите са издиг­нати върху тънък облак, така че да не бъдат изгорени от Божието въздействие. Небесата следователно се отдале­чават от слънцето съобразно приемането на въздейст­вието; висшите небеса, бидейки в благото на любовта, са най-близки до Господа като Слънце; нисшите, понеже се намират в благото на вярата, са по-отдалечени от Него; онези пък, които не са в никакво благо, като обитаващи­те Ада, са най-отдалечени: толкова по-отдалечени, колко­то повече противостоят срещу благото.

 

 

121.

Когато се явява на Небето, както често става, Господ не идва в слънчеви одежди, а в ангелска форма, отличим от ангелите по струящата из Неговото лице Божестве­ност. Той не е там като личност, защото като личност Господ все е ограден от слънцето, а присъства в образ. Често на Небето нещо сякаш присъства на онова мяс­то, където се представя, където образът му има ясна за­вършеност, въпреки че това място може да бъде далеч от точката, в която се намира. това наричат присъствие пред вътрешното зрение, за Което ще се говори по-нататък. Аз също видях Господ извън Слънцето, в ангелски образ, нависоко и малко под слънцето; видях Го отблизо - беше в същия облик, със светещо лице; веднъж [Го видях] и сред ангелите, като пламтящо сияние.

 

 

122.

За ангелите земното слънце изглежда мъгляво, противо­положно на небесното слънце, а луната им изглежда мрачна, противоположна на небесната луна, и то постоянно. Това е така, понеже огънят на света съответства на любовта към себе си, а светлината, идваща от него, съответства на лъжата, която произлиза от тази любов. Тъй като любовта към себе си е напълно противополож­на на Божията любов, то лъжата, идваща от нея, също така е противоположна на Божията истина, а всичко, което

е противоположно на Божията любов и Божията истина, за ангелите е мрак. Ето защо обожаването на слън­цето и луната в света, преклонението пред тях, означа­ват в Словото обич към себе си и лъжата, която себелю­бието поражда; затова техните поклонници биват погубени (Второзаконие, 4:19 и 17:3-5; Иеремия, 8:1,2; Иезекиил, 8:15, 16, 18; Откровение, 16:8; Матей, 13:6).

 

 

123.

Тъй като Господ се явява на Небето като слънце поради Божията любов, която е в Него и от Него, то всички на Небето постоянно се обръщат към Него. Онези, които обитават небесното царство, се обръщат към Него като Слънце, а обитателите на духовното царство се обръщат към Него като Луна; онези пък, които са в ада, се обръщат към мрак и тъма, които са на противоположната

страна, и следователно се отвръщат от Господ. Това е така, понеже всички, които са в ада, живеят в любов към себе си и към света и следователно са противо­положни на Господ. Онези, които се обръщат към мрака, заместващ за тях слънцето в света, обитават задната част на ада и се наричат демони, докато онези, които се извръщат към тъмата, заместваща за тях луната, се на­мират в предната част на ада и се наричат духове. Ето защо се казва, че намиращите се в ада пребивават в тъмнина, намиращите се на Небето живеят в светлина. Мра­кът означава лъжата, идеща от злото, а светлината оз­начава истината, идеща от благото. Духовете се обръ­щат или отвръщат по такъв начин, понеже в другия живот всички гледат онова, което властва вътре в тях, тоест своята любов, а вътрешното начало изгражда ли­цата на ангелите и духовете. Освен това, в духовния свят посоките не са установени, както в природния свят, а лицата са тези, които ги определят. По същия на­чин се обръща човекът според своя дух; ако обича себе си и света, застава с гръб към Господ, ако живее в любов към Него и към ближния, застава с лице към Господ. Но човек не го знае, понеже е в природния свят, където посоките се определят от залеза и изгрева на слънцето. Тъй като човек трудно може да разбере това, то ще бъде обяснено по-нататък, където ще става дума за посоките, прост­ранството и времето на Небето.

 

 

124.

Понеже Господ е Слънцето на Небето и всичко, идещо от Него, гледа към Него, Господ е общият център, от който произтичат всяка насоченост и всяко определяне. Затова всичко под него - на Небето и на земята - се намира в Неговото присъствие и наблюдение.

 

 

125.

От тук може да се види в по-ясна светлина онова, което се каза и показа за Господ в предходните глави: че Той е Богът на Небето (гл.2-6); че Неговата Божественост представлява Небето (гл.7-12); че Божествеността на Господ в Небето е любов към Него и обич към ближния (гл.13-19); че има съответствие на всичко в света с всичко на Небето, и чрез Небето с Господ (гл.87 и 115); накрая, че слънце и луна са съответствия (гл.105).