16. Светлината и топлината на Небето

[Hristo Vatev]

16.

Светлината и топлината на Небето

 

 

126.

Онези, които мислят единствено според природата, не могат да разберат, че на Небето има светлина; обаче на Небето има толкова много светлина, че тя многократно превъзхожда светлината по пладне в света, и аз я виждах често, дори вечер и нощем. От начало се учудвах, когато чувах ангелите да казват, че светлината на света е само сянка спрямо тази на Небето, но когато я видях, можах да се убедя в това; нейната чистота и нейният блясък са такива, щото не могат да бъдат описани. Онова, което видях на Небето, аз видях в тази светлина, следователно по-ясно и по-отчетливо, отколкото на земята.

 

 

127.

Светлината на Небето не е природна, както в света, а е духовна; тя идва от Господ като Слънце, а както се показа в предната глава, Слънцето е Божията любов. Онова, което произлиза от Господ като Слънце и се нарича на Небето Божия истина, по своята същност все пак предс­тавлява Божието благо, съединено с Божията истина. От тук идват за ангелите светлина и топлина: светлина­та идва от Божията истина, а топлината - от Божието благо. Така става ясно, че небесната светлина, имайки такъв произход, е духовна, а не природна; което важи също и за топлината.

 

 

128.

Божията истина е светлина за ангелите, защото те са духовни, не природни; духовните [създания] виждат спо­ред тяхното слънце, също както природните виждат според тяхното. От Божията истина произтича разу­мът на ангелите, а разумът е тяхното вътрешно зрение, което въздейства върху външното им зрение и го изг­ражда; ето защо всичко, което се явява на Небето от Господ

като Слънце, се явява в светлина. Тъй като източни­кът на светлината е в Небето, тя се променя според приемането на Божията истина, идваща от Господ, или пък, което означава същото, според разумността и спо­ред мъдростта, в които пребивават ангелите. Една е тя в небесното царство, а друга е в духовното царство, как­то и във всяко едно общество. В небесното царство светлината изглежда огненочервена, защото тамошни­те ангели я приемат от Господ като Слънце; обаче в ду­ховното царство светлината е блестящобяла, понеже ан­гелите, които са там, я приемат от Господ като Луна (виж по-горе, гл.118). Дори и светлината в едно общество не е същата, както светлината в друго; във всяко общес­тво светлината също се различава: онези от центъра са по-силно осветени, по-малко осветени са онези, които ги ограждат (гл.43). Или накратко казано: до онази степен, до която приемат Божията истина, т.е., според разумност­та и мъдростта, идещи от Господ, ангелите са светлина. Ето защо ангелите на Небето се наричат ангели на свет­лината.

 

 

129.

Тъй като Господ на Небето е Божията истина, а Божия­та истина там е светлината, в Словото Господ е наре­чен светлина, както и цялата идваща от Него истина. Ето например следните места: „Пак им говори Исус и рече: Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живо­та" (Йоан, 8:12); „Докле съм на света, светлина съм на света" (пак там, 9:5); „Исус им рече: още малко време светлината е с вас; ходете, докле имате светлина, за да не ви обгърне мрак... Докле имате светлина, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина... Аз свет­лина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мен да не ос­тане в тъмнината" (пак там, 12: 35, 36, 46); „светлина­та дойде на света, но човеците обикнаха повече мрака, нежели светлината" (3:19). Йоан казва за Господ: „Ето я истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света" (1:9); „народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в сянката на смъртна, изгря светлина" (Матей, 4:16); „ще ти пос­тавя завет за народа, светлина за езичниците" (Исай, 42:6); „Аз ще те направя светлина за народите, за да се простре Моето спасение до земните краища" (Исай, 49:6); „И спасените народи ще ходят в светлината му" (Откровение, 21:24); „Прати Твоята светлина и Твоята истина да ме водят" (Псалтир, 42:3). На тези и на редица други места, Господ се нарича светлина поради Божията истина, която идва от Него, както и самата истина се нарича светлина. Понеже светлината на Небето идва от Господ като Слънце, то когато Господ се преобразява пред Петър, Яков и Йоан, „лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина" (Матей, 17:2) или: „дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, като сняг, каквито белилник на земята не може да избели" (Марк, 9:3). Това, че облеклото на Господ изглежда такова, е защото представлява Божията истина, която на Небето произтича от Него. Но впрочем дрехите в Сло­вото обозначават истинното, както се казва при Давид: „Ти [Господ] се обличаш в светлина като с дреха" (Псалм 108:2).

 

 

130.

Че светлината на Небето е духовна, както и че тази светлина е Божията истина, може да се установи по това, че човек също притежава духовна светлина и тя го осветлява, доколкото той възприема разумността и мъдростта от Божията истина. Духовната светлина на човека е светлината на неговия разум, чиито предмет са истините, които той анализира, съотнася и прави от тях поредица заключения. Но природният човек не знае, че светлината, в която разумът вижда тези предмети, е действителна, понеже нито я гледа с очите си, нито, мислейки, я възприема. Все пак мнозина знаят за тази светлина и я разграничават от природната, в която жи­веят мислещите природно, а не духовно; природно мис­лят онези, които гледат само света и приписват всичко на природата; духовно обаче мислят онези, които гледат Небето и отдават всичко на Божественото. Много пъти ми бе дадено да разбера, както също и да видя, че светли­ната, озаряваща ума, е истинска и съвсем различна от онова, което наричаме естествена светлина. Бях издиган вътрешно и постепенно в тази светлина; колкото пове­че се издигах, умът ми се просветляваше толкова, че схва­щах онова, което преди не можех да схвана, и дори таки­ва истини, които са недостъпни за мисълта в естестве­ната светлина. Понякога негодувах, задето [мислейки чрез естествената светлина] не съм разбирал онова, кое­то в небесната светлина възприемах така ясно и прозирно. Понеже на разума е присъща светлина, говорим за него, като за окото: когато разбира, казваме, че вижда и му е ясно, когато не разбира — че му е неясно и смътно и

така нататък.

 

 

131.

Тъй като небесната Светлина е Божията истина, тя е също така Божията разумност и Божията мъдрост; за­това под издигане в небесната светлина се разбира същото като под издигане в мъдростта и разумността - до просветлението. Ето защо светлината при ангелите на­пълно отговаря по степен на техните разумност и мъд­рост. Понеже светлината на Небето е Божията мъд­рост, в нея всички се разпознават такива, каквито са: вътрешното състояние на всеки се появява върху лицето му точно такова, Каквото е, и нищо не остава скрито, дори най-малката подробност. вътрешните ангели оби­чат всичко при тях да се показва, защото не искат нищо друго, освен благото; от друга страна онези, които живе­ят под Небето и не желаят благото, се страхуват да пог­леждат небесната светлина; обитаващите ада пък, кое­то е учудващо, се явяват помежду си като хора, но в светлината на Небето изглеждат чудовища с ужасяващи лица и ужасяващи тела, напълно отговарящи по форма на онова зло, в което пребивават. По същия начин се явява и човекът като дух, когато го гледат ангелите: ако е до­бър, изглежда красив човек според своето благо; ако пък е зъл, изглежда чудовище, изкривено според своето зло. От тук става ясно, че всичко, изложено на небесната светлина, се открива в истинския си образ; това е така, защото небесната светлина е Божията истина.

 

 

132.

Тъй като Божията истина е Светлината на Небето, всяка истина, където и да се намира, било в ангела, било из­вън него, било между Небесата или извън тях, излъчва светлина. Обаче истините извън Небесата не светят по същия начин, както тези, които са на Небесата, ами из­лъчват студена светлина, подобно на снега без топлина, защото истините извън Небето не извличат същността си от благото, както небесните истини; затова тях­ната студена светлина изчезва при досег до небесната светлина, а ако под нея се крие зло, обръща се на тъмни­на. На няколко пъти видях това, както и много други за­бележителни неща за светещите истини, които обаче ще пропусна.

 

 

133.

Сега ще кажа нещичко за небесната топлина. По същ­ността си небесната топлина е любов; тя произлиза от Господ като Слънце, което е Божията любов в Господ и от Господ, както показа предната глава. От тук става ясно, че небесната топлина е също така духовна, както небесната светлина, понеже идват от един и същ източ­ник. Две неща произхождат от Господ като Слънце - Божията истина и Божието благо; Божията истина се про­явява на Небето като светлина, а Божието благо като топлина, но Божията истина и Божието благо са толко­ва свързани, че не са две отделни неща, а едно цяло. И все пак ангелите ги разделят, понеже има ангели, които при­емат Божието благо повече от Божията истина, и други, които приемат Божията истина повече от Божието бла­го. Онези, които приемат повече Божието благо, обита­ват небесното царство на Господ, докато онези, които приемат повече Божията истина, обитават духовното царство на Господ; най-съвършените ангели са онези, които приемат благото и истинното в еднаква степен.

 

 

134.

Подобно на небесната светлина, небесната топлина нав­сякъде е различна - една е тя в небесното царство, друга е в духовното царство или във всяко общество, като се различава не само количествено, но и качествено. Тя е по-силна и по-чиста в небесното царство, защото тамош­ните ангели приемат повече Божието благо; по-малко силна и по-малко чиста е топлината в духовното царст­во, понеже ангелите там приемат повече Божията исти­на. Според вида на приемане топлината се променя във всяко общество; има топлина и в ада, обаче нечиста. Оно­ва, което се разбира под свещен и небесен огън, е небесна­та топлина, докато под профанен и адски огън се разби­ра топлината на Преизподнята. Под всяко от тях се раз­бира любов: под небесен огън се разбира любовта към Гос­под и обичта към ближния, както и всяко тяхно влияние; под адски огън се разбира любовта към себе си и света, за­едно с цялото сладострастие, отличаващо тези видове любов. Че любовта представлява топлина от духовен произход, проличава по пламването в любовта, понеже човек пламва и се стопля според това, колко и каква е не­говата любов, а нейната разпаленост се разкрива тогава, когато бива нападана. Ето защо, относно чувствата на любовта към благото или пък относно страстите на любовта към злото обичайно казваме: гори, пламти, бушува, кипи, пламенее.

 

 

135.

Любовта, идваща от Господ като Слънце, се усеща на Небето като топлина, защото ангелите са отвътре пъл­ни с любов — поради Божието благо, идващо от Господ; оттук, сгрявани от този източник,техните външни се­тива усещат топлина. Затова на Небето топлината и любовта си съответстват дотолкова, че всеки там чув­ства такава топлина, в каквато любов се намира - според онова, което малко по-горе казахме. Земната топлина не прониква на небесата, защото е груба, бидейки природна, а не духовна. По друг начин стоят нещата при човеците, защото те пребивават колкото в духовния свят, толко­ва и в природния свят; затова духът им пламва според тяхната любов, а тялото им се затопля от двата източ­ника, колкото от своята духовна топлина, толкова и от топлината на света. Първата топлина влияе на втората, защото двете си съответстват. Какво е съответс­твието между двете топлини, можем да установим чрез животните; тяхната любов, чиято главна цел е възпрои­зводството на вида, избликва и действа според присъст­вието и влиянието на топлината от слънцето, която е силна само през пролетта и лятото. Много грешат оне­зи, които вярват, че топлината от света възбужда лю­бовни желания, понеже няма влияние на природното вър­ху духовното, а само духовното влияе върху природното; това влияние отговаря на Божия порядък, докато първо­то би било противоположно на Божия порядък.

 

 

136.

Също като хората, ангелите имат разум и воля. Живот на техния разум придава небесната светлина, понеже тя е Божията истина и съответно Божията мъдрост, докато животът на тяхната воля идва от небесната топлина, за­щото небесната топлина е Божието благо, следователно, Божията любов. Самата същност на ангелския живот про­изтича от топлината, не от светлината, освен когато в нея има топлина. Че животът се дължи на топлината, проличава по това, че когато тя бъде отнета, той заги­ва. Същото важи за вярата без любов или за истината без благо, защото истината, която се нарича вяра, е светли­на, а благото, което представлява любовта, е топлина. Това става още по-явно от топлината и светлината в света, на които отговарят небесните топлина и светли­на; всичко на земята живее и цъфти чрез топлината, свързана със светлината, както става през пролетта и ля­тото. Но от светлина без топлина нищо не живее, нито цъфти, ами замира и погива; двете начала не са съединени през зимата, когато има само светлина, но липсва топли­на. Тъкмо поради това съответствие Небето се нарича Рай, защото истинното там е свързано с благото, или вя­рата — с любовта както на земята светлината се съеди­нява с топлината през пролетта. От тук още по-ясно проличава онази истина, за която се говори по-горе (гл.13-19): че Господнята Божественост на Небето представля­ва любов към Него и обич към ближния.

 

 

137.

При Йоан се казва: „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е стана­ло. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. В света беше, и светът чрез Него стана. И Сло­вото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му" (Йоан, 1:1,3,4,10,14). Под Слово се разбира Господ, защото се казва, че словото е станало плът, но остава неизвестно какво точно се разбира под Слово и следва да се каже. Словото е Божията истина, която пребивава в Господ и произтича от Гос­под; тя също е наречена светлина, защото светлината, както показа предната глава, е Божията истина. Сега ще бъде обяснено как всичко е създадено и е сътворено от Божията истина. Всяка сила на Небето е на Божията ис­тина и без нея няма съвсем нищо; всички ангели се нари­чат сили поради Божията истина и стават сили толкова повече, колкото повече са нейни приемници или вмести­лища. Чрез истината те надделяват над ада и над всички, които им се противопоставят; хиляда врагове не могат да издържат и един лъч небесна светлина, която е Божията истина. Понеже ангелите са ангели поради приемане­то на Божията истина, следва, че цялото Небе идва от този източник, тъй като Небето се състои от ангели. Че Божията истина притежава такава сила, не биха мог­ли да повярват онези, които нямат за нея друго понятие, освен като за мисъл или пък говор, те имат сила в себе си само колкото да карат другите да им се подчиняват; но Божията истина има вътрешна мощ, при това такава, че благодарение на нея са сътворени Небето и светът, заедно с всичко в тях. Това, че Божията истина има такава мощ, може да се онагледи с две сравнения, а именно: чрез силата на истинното и благото в човека и чрез силата на светлината и топлината, произтичащи от слънцето в света. Силата на доброто и истинното в човека може да се обясни така: Всичко онова, което човек прави, прави го чрез разума и волята. Действието на волята се проявява в благото, разумът действа в истината; всичко, присъщо на волята, се отнася към благото и всичко, присъщо на разума, се отнася към истината. Така, човек привежда в действие цялото си тяло и хилядите негови частици се втурват едновременно в движение по повелята на жела­нието и мисълта. От тук става ясно, че цялото тяло е създадено, за да се подчинява на благото и истинното, следователно, създадено е според благото и истинното. Силата на топлината и светлината, идваща от зем­ното слънце: всичко, което расте на земята - дървета, растения, цветя, треви, плодове и семена — съществува само чрез топлината и светлината на слънцето; от тук проличава каква огромна производителна сила имат топ­лината и светлината на слънцето. Какво да кажем за Бо­жията светлина, която е Божията истина, и за Божията топлина, която е Божието благо, с които е сътворено не само Небето, но и светът, понеже светът съществува именно чрез Небето, както беше показано преди. От това става ясно как трябва да се разбира, че всичко е съз­дадено чрез Словото, че без него не е сътворено нищо, също така, че чрез Него е създаден светът, т.е., че всич­ко е създадено чрез Божествената истина, идваща от Господ. Но тази причина Книгата на сътворението първо говори за светлината, като едва после става дума за онова, което произлиза от нея (Битие, 1:3,4). Пак поради това всичко във вселената - както на Небето, така и на Земята - се отнася към благото и истината както и към тяхната връзка, без която каквото и да било не би могло да съществува.

 

 

139*.

Трябва да се знае, че Божието благо и Божията истина, които изхождат от Господ като Слънце, не са в Господ, а идват от Него; в Господ е единствено Божията любов; това е Битието, благодарение на което съществуват благо и истина. Да съществуваш из Битие [Existere ex Esse] представлява онова, което се разбира с произхож­дам [Procedere]. Това може да се онагледи чрез сравнение със слънцето; топлината и светлината на света не пре­бивават в слънцето, а идват от него; там е само огънят, благодарение на който те съществуват и от които те произхождат.

 

* В оригинала липсва гл.138. - Бел. прев.

 

 

140.

Понеже Господ като Слънце е Божия любов, а тя е Самото Божие благо, следователно Божественото, което про­изхожда от Него Самия, от Божественото на Небето, се нарича за по-голяма яснота Божия истина, въпреки че е Божие благо, съединено с Божията истина. Тъкмо тази Божия истина е онова, което наричат Святото, произ­хождащо от Господ.