17. За четирите посоки на Небето

[Hristo Vatev]

17.

За четирите посоки на Небето

 

 

141.

На Небето, също както и на Земята, има четири посоки: изток, юг, запад и север; всички са определени от своето Слънце - на Небето от небесното Слънце, което е Гос­под, на земята - от Слънцето в света. Между тях обаче има много разлики. Първата разлика е, че на света юг се нарича мястото, където слънцето се намира най-високо спрямо земята, докато север е обратното - мястото, където слънцето е сякаш под земята; изтокът е там, къ­дето слънцето ежедневно изгрява, а пък запад е там, къ­дето то залязва. И така, в света всички посоки се опреде­лят спрямо юг. На Небето обаче изток се нарича онова място, където се явява Господ като Слънце; запад е в про­тивоположната посока, вдясно на Небето се намира юг, а северът там е вляво. Това важи във всяко движение или обръщане на лицата и телата на ангелите. На Небето следователно всички посоки се определят спрямо изток Онова място, където се явява Господ като Слънце, бива наричано изток, защото всяко жизнено начало идва от Него като Слънце. Също така и понеже ангелите прие­мат светлината и топлината, или любовта и разумността, от Господ. се казва, че Господ изгрява сред тях: ето защо, Господ бива наричан в Словото изток.

 

 

142.

Друга разлика е, че ангелите винаги са обърнати с лице на изток, с гръб на запад, отдясно на тях стои юг, а отляво им е север. Но това трудно може да се разбере в света, понеже човек обръща лицето си във всяка посока, и след­ва да бъде обяснено. Цялото Небе се обръща към Господ като към своя общ център; следователно, натам се обръ­щат и всички ангели. Известно е, че и на земята всичко е насочено към общ център; небесната посока се различава обаче от онази в света, понеже там към общия си център се насочва предното, а пък в света това прави долното. Тази насока в света се нарича центростремителна или също гравитация. Във всеки момент вътрешните начала на ангелите са обърнати напред; тъй като тези начала се изразяват в лицето, следователно именно лицето е, което определи посоката.

 

 

143.

Че изток е пред лицата на ангелите при всяко обръщане на тежите лице и тяло, е още по-трудно да се разбере, понеже на земята всички посоки са пред лицето на човека според завъртането; така че това също трябва да се обясни. Ангелите обръщат лицата си и насочват телата си навсякъде подобно на хората, обаче пред очите им ви­наги е изтокът. При ангелите обръщането не е като при хората, а има друг произход; макар да изглеждат подобни, те все пак не са такива. Начало тук е властващата лю­бов; от нея произлизат всички определения при ангелите и при духовете, защото, както се каза малко по-горе, тех­ните вътрешни начала във всеки момент са обърнати към своя общ център, това ще рече, към Господ като Слънце на Небето. Ето защо, тъй като любовта е пред тялото вътрешно начало и то се изразява върху лицата им, бидейки негова външна форма, пред тях винаги стои любовта, която властва; но на Небето тя е Господ като Слънце, защото всяка любов идва от Него; понеже Сам Господ пребивава в своята любов сред ангелите, то значи Господ прави така, че те да Го виждат, накъдето и да се обръщат. Тези въпроси не могат да бъдат разясня­вани повече засега, но по-нататък, особено там, където се говори за представянията и появяванията, както и за времето и пространството на Небето, нещата ще ста­нат по-ясни за разсъдъка. Чрез множество преживявания ми бе дадено да узная, дори да усетя, че ангелите винаги имат пред лицата си Господ. Колкото и пъти да общувах с ангелите, забелязвах пред лицето си присъствието на Господ, когото, макар че не бе видим, все пак усещах в светлината; ангелите неведнъж потвърждаваха, че е така. Понеже Господ постоянно стои пред лицата на ан­гелите, в нашия свят се казва, че онези, които вярват в Него и Го обичат, Го гледат и Го виждат, че Той им е пред очите и лицата. Това, че се говори така, произтича от духовния свят, тъй като много неща в човешката реч са дошли оттам, макар и човекът изобщо да не го осъзнава.

 

 

144.

Такова обръщане към Господ е сред чудесата на Небето, защото множество ангели могат да бъдат заедно на едно място, извръщайки лице и тяло един към друг, като все пак всички виждат Господ пред себе си и за всеки един [из­между ангелите] вдясно е юг, вляво е север, а зад гърба му е запад. Към чудесата се отнася и това, че макар всеки взор на ангелите да е обърнат на изток, те имат поглед също и към останалите три посоки; само че те ги виж­дат чрез своето вътрешно зрение, т.е. чрез мисълта. Към чудесата спада и това, че на Небето никому не е поз­волено да стои зад гърба на друг и да го гледа отзад, защо­то тогава се смущава въздействието на благото и ис­тинното, които идват от Господ.

 

 

145.

Ангелите виждат Господ по един начин, а Господ вижда ангелите по друг начин; ангелите виждат Господ чрез очите си, Господ обаче ги гледа в челата, защото челото съответства на любовта, а чрез нея Господ въздейст­ва върху тяхната воля, като прави така, че да бъде ви­дим чрез разума, на който очите съответстват.

 

 

146.

Посоките на Небето, които съставят небесното царст­во на Господ, се различават от посоките, съставящи Не­говото духовно царство, защото, Господ се явява пред ангелите от Своето небесно царство като слънце, дока­то пред ангелите от Своето духовно царство се явява като Луна, а изток е там, където се появява Господ; разс­тоянието между Слънцето и Луната там е тридесет градуса, като същото важи за посоките. Че Небето се разделя на две царства, наричани небесно и духовно, се вижда от главата по този въпрос (гл.20 - 28); че Господ се явява в небесното царство като Слънце, а пък в духовно­то царство като Луна, проличава от гл.118. Но от тук по­соките в Небето не стават безразлични, защото нито духовните ангели могат да се качват при небесните, нито небесните могат да слизат при духовните (гл.35).

 

 

147.

От тук става ясно какво е присъствието на Господ на Небето: Той е навсякъде и при всекиго в доброто и исти­ната, които произхождат от Него; следователно сред ангелите Той е при самия Себе си, както бе казано по-горе (гл.12). Усетът за Господнето присъствие е заложен във вътрешното начало на ангелите; благодарение на него очите им виждат Господ извън себе си, тъй като Господ в тях и Господ извън тях са една непрекъснатост. Така става ясно по какъв начин трябва да се разбира, че Господ е в тях и че те са в Него, според словата Му: „Пребъдете в Мен и Аз във вас" (Йоан, 15:4), „Който яде моята плът и пие моята кръв, пребъдва в Мен и Аз в него" (Йоан, 6:56). Плътта на Господ обозначава Божието благо, докато кръвта на Господ обозначава Божията истина.

 

 

148.

Всички на Небето живеят в различни области според по­соките: на изток и запад обитават онези, които са в бла­гото на любовта -- на изток са онези, които го възприе­мат ясно, на запад са онези, които го възприемат мъгля­во; на юг и север обитават онези, които приемат мъд­ростта [идваща от благото] - на юг са изложените на нейната ясна светлина, а на север — тези, които са в смътната и светлина. Също както ангелите в небесното царство Господне обитават и ангелите в духовното Му царство, с тази разлика, че са разпределени според благото на любовта и светлината на истината, идеща из бла­гото; тъй като любовта в небесното царство е любов към Господ, светлината на истината от там е мъдрост; напротив, в духовното царство любовта е [насочена] към ближния и се нарича обич, като светлината на истин­ното от нея представлява разумност, която се нарича също вяра (виж по-горе гл.23); дори има и разлика според посоките, защото, както беше казано вече малко по-горе (гл.146), при двете царства между посоките има разстоя­ние от тридесет градуса.

 

 

149.

По подобен начин живеят също ангелите във всяко общес­тво на Небето: на изток обитават онези, които се нами­рат в по-висока степен на любов и обич; на запад са оне­зи, които имат любов и обич в по-малка степен; на юг жи­веят повече осветените от разумност и мъдрост, на се­вер онези, които са по-малко осветени. Те са разделени по такъв начин, понеже всяко общество изобразява Небето и всяко от тях представя Небето в умален вид (виж по-горе, от гл.51 до гл.58). Същото става в ангелските събра­ния. Техният ред следва небесната форма, и по силата на този ред всеки си знае мястото. Господ дори предвижда

във всяко общество да има ангели от всички родове, та Небето, според своята форма, навсякъде да бъде самотъждествено. Ала все пак, уредбата на Небето в цялост се различава от порядъка на обществата, както общото се различава от отделните си части. Затова общества­та, които са на изток, превъзхождат онези на запад, а пък южните превъзхождат северните.

 

 

150.

Ето защо посоките на Небето означават и качествата на съществата, които обитават там: изтокът означава любовта и нейното благо, ясно възприемани; западът оз­начава същите качества, но неясно възприемани; югът е мъдростта и разумността в ярка светлина, а северът оз­начава пак тях, но в неясна светлина. Понеже имат това значение, посоките го запазват и във вътрешния или ду­ховния смисъл на Словото, понеже той напълно се съгла­сува с онова, което съществува на Небето.

 

 

151.

Точно обратното е при онези, които са в Ада, понеже те не виждат там Господ нито като Слънце, нито като Луна, ами са се отвърнали от Него, гледайки една Тъма вместо слънцето в света, и един Мрак вместо земната луна. Онези, които се наричат демони, гледат, вместо слънцето в света, към една Тъма, докато онези, които се наричат духове, гледат, вместо земната луна, към един Мрак. Това, че слънцето от света и земната луна не се по­явяват в духовния свят, а вместо слънцето, обратно на небесното Слънце, има Тъма и вместо луната, обратно на небесната Луна, има Мрак, може да се види по-горе (гл.122). От тук, посоките на Ада са противоположни на небесни­те посоки: изтокът за неговите обитатели е там, къде­то са тъмата и мракът; западът за тях е там, където им се явява небесното слънце, югът при тях е вдясно, а севе­рът е наляво. Това е така при всяко обръщане на техни­те тела; те не могат другояче, тъй като цялата насоче­ност на вътрешните им начала и следователно всяко дви­жение тежнее и се стреми натам. Вече се видя, че тежне­нието на вътрешните начала и насочеността на всичко в другия живот наистина се определя от любовта (виж гл. 143); също така, че любовта на обитаващите Ада е лю­бов към себе си и към света; двете са онова, което обоз­начават слънцето в света и земната луна (виж гл. 122), а също са противоположни на любовта към Господ и обич­та към ближния; затова онези от Ада се обръщат към тъ­мата, с гръб към Господ. Онези, които пребивават в Ада, също така живеят според своите посоки; следващите злото поради любов към себе си самите обитават от изток на запад; онези обаче, които живеят в лъжата на зло­то, обитават от юг на север; за това ще се говори прос­транно, когато ще става дума за Ада.

 

 

152.

Когато някой зъл дух дойде сред добрите духове, това толкова обърква посоките, щото добрите духове почти не знаят накъде е техният Изток; няколко пъти аз сам се убедих в това, а също така слушах за объркването от ду­хове, които се оплакваха.

 

 

153.

Злите духове понякога изглеждат обърнати към небесни­те посоки; тогава биват надарени с разумност и възпри­емане на истинното, но нямат никаква любов към добро­то. Ето защо, веднага щом пак се обърнат към своите си посоки, злите духове загубват разумността и усещането за истинното, казвайки, че истините, които са чули и разбрали, всъщност не са истини, а лъжи, като дори же­лаят лъжите да бъдат истини. Разбрах следното за това преобръщане: сред злите духове то наистина е възможно за разума, но не за волята. Научих също, че то е предвиде­но от Господ с цел всеки да може да види и да прозре ис­тините, но да ги възприеме само онзи, който живее в бла­го, понеже благото, а не злото приема истината. Узнах също така, че по подобен начин стоят нещата и при чо­века, за да може той да се поправя чрез истините, макар че той само дотолкова се поправя, доколкото живее в благо. Ето защо, човекът може да се обръща към Господ, но ако живее в злото, той тутакси се отвръща от Него и утвърждава в себе си лъжите на своето зло срещу оне­зи истини, които е схващал и съзирал. това се случва то­гава, Когато човекът мисли вътре в себе си според свое­то вътрешно естество.