18. За промените в състоянието на ангелите на Небето

[Hristo Vatev]

18.

За промените в състоянието на ангелите на Небето

 

 

154.

Под промени в състоянието на ангелите се разбират техните изменения относно любовта и вярата, и от тук - относно мъдростта и разумността, т.е. относно състоянието на техния живот и всичко, което го засяга; понеже ангелският живот е живот на любов и вяра, а за­това - и живот на мъдрост и разумност, тяхното се на­рича състояние на любовта и на вярата, а също състоя­ние на мъдростта и на разумността. По какъв начин се изменя то, ще се обяснява отсега нататък.

 

 

155.

Ангелите не са постоянно в едно и също състояние спря­мо любовта и следователно не са в едно и също състоя­ние спрямо мъдростта, тъй като всяка тяхна мъдрост идва от любовта, бидейки съразмерна с любовта. Един път те са в състояние на силна любов, докато друг път са в състояние на недотам силна любов; така че тяхното състояние намалява постепенно от най-висока до най-ниска степен. Когато се намират в най-високата степен на любовта, ангелите пребивават в светлината и топли­ната на своя живот, ще рече, в яснота и радост; когато обаче са на най-ниска степен, попадат сякаш в сянка и студ, с други думи, в неяснота и неудовлетворение. От последното състояние отново се връщат в първото и така нататък. Подобни изменения следват едно подир друго, и в постоянно разнообразие. При това положения­та се редуват, както формите на светлината и тъмни­ната, на топлината и студа или така, както във всеки ден в света се редуват утро, обед, вечер, нощ с постоян­ни промени през годината. Утрото отговаря на ясното състояние на тяхната любов, пладне отговаря на ясното състояние на тяхната мъдрост, вечерта - на неясното състояние на мъдростта, докато нощта отговаря на състоянието на отсъствие на любов и мъдрост. Но нека се знае, че няма съответствие на нощта със състояние­то на небесните обитатели, ами има съответствие със зазоряването, което е преди утрото; съответствие с нощта има при онези, които са в Ада. Поради това съот­ветствие ден и година в Словото означават състояние­то на живота изобщо; топлина и светлина означават лю­бовта и мъдростта; утрото означава първата и висша­та степен на любовта; пладне означава мъдростта в ней­ната светлина; вечерта означава мъдростта в нейната тъмнина; зората означава мрака, предхождащ утрото, нощта обаче означава лишеността от любов и мъдрост.

 

 

156.

Заедно с вътрешното състояние на ангелите, т.е. любов­та и мъдростта, се променя и състоянието на различни предмети, които са извън тях и се явяват пред техните очи; онова обаче, което е извън ангелите, придобива ви­димост съобразно вътрешните им начала. Но по какъв на­чин съществуват и какви са тези предмети, ще се каже в следващата глава, където ще се говори за представяния­та и появяванията на Небето.

 

 

157.

Всеки агнел претърпява такива промени в състоянието, както и всяко общество изобщо, обаче във всяко общест­во всеки ангел пребивава в различно състояние от другия, понеже се различават по любов и мъдрост: които са в сре­дата, са в по-съвършено състояние от онези, които ги ог­раждат, разполагайки се до границите (виж гл.23, 128). Би отнело много време, за да се изложат сега тези различия; достатъчно е да се знае, че всеки търпи промени според своите любов и вяра; затова, един преминава в своята яснота и радост, докато друг отива в своята мрачност и нерадост и това става дори в едно и също общество по едно и също време. Такива промени протичат по различен начин в различните общества, като при обществата от небесното царство протичат по различен начин в сравне­ние с обществата от духовното царство. Общо казано, промените в състоянията на ангелите са като разликите

в деня при климатите на земята - когато при някои е сут­рин, при други е вечер; също така, когато едни усещат топлина, други усещат студ и обратното.

 

 

158.

Бях осведомен от Небето защо съществуват такива про­мени в състоянията. Ангелите казаха, че причините са множество. Първата: радостта от живота и от Небе­то, която те имат поради любовта и мъдростта, идва­щи от Господа, постепенно се обезценява, ако продължа­ва постоянно; както става с онези, които пребивава в еднообразни наслади и красоти. Втората: както на гора­та, и на ангелите е присъщо чувство за самост*, от къде­то идва себелюбието; понеже всички на Небето се въз­държат от чувство за самост, колкото повече те се въздържат от обич към себе си или колкото повече Господ ги въздържа от нея, толкова повече пребивават в любов и мъдрост. Колкото повече не се въздържат, толкова по­вече изпадат в себелюбие. Тъй като всеки обича себе си самия и се увлича в това, той претърпява такива проме­ни и редувания на състоянията. Третата: по такъв начин ангелите се усъвършенстват, защото свикват да се дър­жат в любов към Господ и да странят от себелюбието; а също така, понеже редуванията на щастие и нещастие изострят тяхното усещане на благото и чувство за бла­гото. Те добавиха също, че не Господ поражда промените

 

* Proprium (лат.) -- онова, което собствено принадлежи на човека, т.е. зло, любов към себе си и любов към света. - Бел. ред.

 

на техните състояния, защото Господ като Слънце вина­ги въздейства чрез топлината и светлината, това ще рече, чрез любовта и мъдростта. Причината за измене­нията са самите ангели, тъй като обичат своята са­мост, която постоянно ги заблуждава. Ангелите илюст­рираха това чрез сравнение със слънцето в света: не в него е причината за промените в състоянията на топли­на и студ, а също на светлина и тъмнина през дните и го­дините, защото то стои неподвижно - причината за това движение и промяна е в самата земя.

 

 

159.

Беше ми показано как Господ като Слънце се явява на ан­гелите в небесното царство, когато са в първото, вто­рото или третото си състояние. Първо видях Господ като Слънце, нажежено до червено, сияещо в такова вели­колепие, което не може да се опише. Казаха ми, че така се явява Господ като Слънце на ангелите в първото им със­тояние. След това видях голям тъмен пояс около слънце­то; от него първоначалните блясък и сияние, които го ка­раха да изглежда толкова великолепно, започнаха да отслабват; казака ми, че такова се явява Слънцето за ангели­те във второто [им] състояние. После видях поясът да потъмнява толкова, че от него червенината на Слънце­то постепенно отслабваше, чак докато то съвсем побе­ля. Казаха ми, че такова се явява Слънцето за ангелите в третото [им] състояние. Сетне видях как бялото слън­це се задвижи наляво към небесната Луна и сля своята светлина с нейната, след което тя засия необичайно сил­но. Казаха ми, че това е четвъртото състояние за онези, които обитават небесното царство и първото за онези, които обитават духовното царство; също и че така се редуват промените във всяко от двете царства: не настъпват едновременно за цялото царство, а се следват в

обществата; също и че тези промени не са предвестени, а идват бързо, без ангелите да ги осъзнават. Казаха ми също, че само по себе си слънцето нито се мени, нито се движи, а така изглежда поради непрестанното развитие в състоянията на ангелите, тъй като Господ се явява все­киму според неговото състояние: огнено блестящ, ако са в силна любов, после не толкова блестящ, а накрая бял, ко­гато любовта им преминава. Научих също така, че качеството на тяхното състояние се изобразява чрез тъмния пояс, който причинява привидните изменения в пламте­нето и светлината на Слънцето.

 

 

160.

Когато ангелите са в последното състояние, тоест, ко­гато са при своята самост, започват да изпитват скръб; говорих с тях, докато бяха в такова състояние, и видях скръбта; но те ми отвърнаха, че се надяват в скоро вре­ме да се завърнат в предходното си състояние и по този начин да бъдат отново на Небето, защото за тях Небе­то е въздържане от самост.

 

 

161.

Също и в Ада има промени на състоянията; за тях обаче ще се говори там, където се разглежда Адът.