19. За времето на Небето

[Hristo Vatev]

19.

За времето на Небето

 

 

162.

Въпреки че на Небето всичко става едно след друго и се движи така, както на земята, ангелите все пак нямат ни­каква мисъл и представа за време и пространство. До­толкова са лишени от понятие, че дори не знаят какво са времето и пространството. Сега ще се говори за време­то на Небето, а за пространството ще стане дума в от­делна глава.

 

 

163.

Причина ангелите да не знаят какво е времето, въпреки че при тях всичко върви последователно, както на земя­та, и дори без никаква разлика, е, че на Небето няма дни и години, а само промени в състоянията. Където има дни и години, има време; където има промени в състоянията, има само състояние.

 

 

164.

На света съществува време, защото слънцето изглежда да се движи последователно от една точка до друга [по Небето], създавайки времената, които наричат годишни сезони. Като се движи пък около земята, слънцето създа­ва времената, които наричат части на деня. както пър­вите, така и вторите - на точни периоди. Слънцето в Небето обаче не създава дни и години чрез последовател­ни движения и обиколки, а причинява видими промени на състоянието, и то не на точни периоди, както пролича в предната глава. Ето защо ангелите не могат да имат никакво понятие за времето, но вместо това имат поня­тие за състоянието. Какво е това състояние, може да се види по-горе (гл.154).

 

 

165.

Тъй като ангелите нямат никаква идея, идваща от вре­мето, както хората на земята, те нямат също и поня­тие за онова, което е времево. Не познават присъщите за времето разделения като годината, месеца, седмица­та, деня, часа или какво значи днес, вчера и утре. Когато ангелите чуват тези неща от човека (няколко ангела ви­наги са присъединени от Господ към човека), те вместо това възприемат състоянието и отнасящото се към със­тоянието. Така природната идея на човека се обръща при ангелите в духовна. Затова в Словото времето озна­чава състояние, а онова, което се отнася към него, като гореспоменатите неща, обозначава различните си духов­ни съответствия.

 

166.

Същото се отнася и за всичко, което съществува по си­лата на времето: четирите годишни сезона, които нари­чат пролет, лято, есен и зима; четирите части на деня, които наричат сутрин, пладне, вечер и нощ.; четирите възрасти на човека, които се наричат детство, юношество,

зрялост и старост; както също всичко останало, ко­ето съществува било от времето или се случва с време­то. Когато човекът мисли за тези неща, той мисли спо­ред времето, а ангелите мислят според състоянието; за­това всичко, което човекът отнася към времето, ангели­те преобръщат в идея за състоянието. Пролетта и ут­рото се преобръщат в представа за състоянието на лю­бов и мъдрост, каквито са при първото състояние на ан­гелите; лято и пладне са любовта и мъдростта във вто­рото състояние: есен и вечер са любовта и мъдростта в третото състояние: нощта и зимата са идеите за със­тоянието, което е в Преизподнята. Ето защо тези вре­мена означават подобни неща и в Словото (виж по-горе, гл.155). От тук става ясно по какъв начин природните по­нятия, които се срешат в мисълта на хората, стават ду­ховни при намиращите се сред тях ангели.

 

 

167.

Тъй като ангелите нямат никакво понятие за времето, те и за вечността имат идея, различна от онази на хо­рата по земята. Под вечност ангелите разбират безкрайно състояние, а не безкрайно време. Мислейки за веч­ността, можах да разбера чрез идеята за времето какво означава во веки, а именно „без край", но не и какво означава от века и да осъзная какво е правил Бог преди Сът­ворението, от вечността; когато това започна да ме безпокои, бях въздигнат до небесната сфера и до възп­риятието на ангелите за вечността. Тогава вече разбрах, че за вечността не бива да се мисли, като се изхож­да от времето, а от състоянието. Едва тогава може да бъде разбрано, какво означава от вечността. Аз успях да разбера.

 

 

168.

Ангелите, които говорят с хората, никога не си служат с присъщите за човека природни понятия, понеже всички те идват от времето, пространството, материята и т. н., а използват духовните идеи, понеже всички те ид­ват от състоянията плюс различните им промени вът­ре в ангелите и извън ангелите. Все пак, когато духовни­те ангелски идеи стигнат при хората, те незабавно и спонтанно се превръщат в присъщите за човека природ­ни мисли, точно съответстващи на духовното. Нито ангелите, нито хората знаят, че това се случва; такова обаче е цялото въздействие на Небето върху човека. Ня­кои ангели бяха допуснати по-близо от обикновено до мо­ите мисли, дори до природните, при които много неща идваха от времето и пространството. Тъй като тогава те не разбраха нищо, веднага си тръгнаха, а после ги чух да си говорят, че са били в тъма. Беше ми дадено от опит да узная докъде стига незнанието на ангелите относно времето. Имаше един небесен ангел, който можеше да влиза не само в духовните, но и в природните мисли, при­същи на човека. После говорих с него като човек с човека. Отначало той изобщо не знаеше какво е онова, което на­ричам време, така щото трябваше да му обясня как слън­цето изглежда да обикаля около нашата земя, образувайки годините и дните; как чрез това годините се разделят на четири сезона, на месеци и седмици, а денят на дваде­сет и четири часа; как тези времена се връщат през оп­ределени периоди и че от тук произхожда времето. Като чу всичко това, ангелът се учуди и каза, че не е знаел за това, а само за състоянието. Между другото, докато го­ворех с него, казах: на земята знаем, че на Небето няма време; поне хората говорят така, сякаш го знаят, защо­то казват за умиращите, че оставят временното, че из­лизат от времето, под което се разбира, че напускат све­та. Казах му: някои знаят, че по своя произход времето е състояние, защото изцяло зависи от състоянията на чув­ствата: кратко е времето за онези, които са в наслади и радости, дълго е за онези, които са в скръб и печал, про­менливо е за пребиваващите в очакване или в надежда. Ето защо, учените разсъждават какво са времето и прос­транството, а някои от тях знаят, че времето е присъ­що само на природния човек.

 

 

169.

Природният човек може да вярва, че не ще има никаква мисъл, ако му отнемат идеите за времето, пространст­вото и материалното, тъй като върху тях се основават всички човешки мисли. Но да знае, че мислите са толкова крайни и кратки, колкото зависят от времето, прост­ранството и материалното, а също и толкова безкрайни и просторни, колкото не зависят от тях, защото тога­ва умът се издига над телесното и светското. От тук идва ангелската мъдрост, която наричат непостижима, именно защото не попада под властта на идеите, основа­ни върху понятията за време, пространство и материя.