20. За представяното и явяваното на Небето

[Hristo Vatev]

20.

За представяното и явяваното на Небето

 

 

170.

Човек, който мисли само според природната светлина, не ще разбере, че всичко на Небето е досущ като всич­ко на света, понеже, мислейки според природната светлина, той утвърждава в себе си убеждението, че ангели­те са един вид умове, а умовете наподобяват етерни дихания. Следователно, те нямат сетива, както хора­та, значи нямат и очи, а нямайки очи, предметите за тях не съществуват. Обаче ангелите имат всички сети­ва, каквито имат хората, дори много по-развити, а свет­лината, в която те виждат, е много по-ярка от тази, в която вижда човекът. Че ангелите са хора в съвършена форма и имат всички сетива, виж по-горе, гл.73 - 77, а че светлината на Небето е много по-ярка от земната, виж гл.126-132.

 

171.

Не може да се опише с няколко думи какво се явява пред ан­гелите на Небето, освен че повечето е подобно на онова в света, но по форма е по-съвършено, а по количество по-изобилно. Че на Небето има такива неща, може да се уста­нови от онова, което са видели пророците: Иезекиил, който описва новия храм и новата земя (гл. 40-48), също Даниил (гл. 7-12), Йоан от първата до последната глава на Апокалипсиса, както и други видения в историческите и пророческите книги на Словото. Те са ги видели, когато им се отворило Небето, а казват, че Небето се отваря, когато се отваря вътрешното, тоест духовното зрение на човека; това, което е на Небето, не може да се види от телесните очи на човека, а само от очите на неговия дух. Те се отварят по благоволението на Господа - кога­то човекът бива отведен от природната светлина, в която е поради телесните сетива, и е възнесен в духовната светлина, където се намира със своя дух. Именно в тази светлина аз видях всичко, което е на Небето.

 

 

172.

Макар и твърде често онова, което се явява на Небето, да наподобява онова, което е на земята, то не му е подоб­но по същност; защото онова, което е на Небето, съществува чрез Слънцето в Небето, докато онова, което е на земята, съществува чрез Слънцето в света; онова, което съществува чрез Слънцето в Небето, се нарича духовно, докато онова, което съществува чрез Слънцето в света, се нарича природно.

 

 

173.

Онова, което съществува на Небето, не съществува по същия начин като онова, Което е на земята; на Небето всичко съществува от Господ съобразно [своите] съот­ветствия с вътрешното начало на ангелите. Ангелите имат свое вътрешно и външно начало: което е от вът­решното, се отнася към любовта и вярата, а значи, към волята и разума, тъй като те приемат любовта и вяра­та. Външното обаче съответства на вътрешното; по-горе може да се види (гл.87-115), че външното съот­ветства на вътрешното. Това би могло да се онагледи чрез казаното по-горе за светлината и топлината, а именно, че ангелите усещат светлината според вида на своята любов, а топлината според вида на своята мъд­рост (виж гл. 128 - 134). Същото важи и за останалото, ко­ето се явява пред сетивата на ангелите.

 

 

174.

Когато ми бе дадено да общувам с ангелите, виждах всич­ко, което беше при тях по същия начин, както на земята, и толкова осезателно, щото бях убеден, че се намирам не другаде, ами на земята, в някой царски дворец. При това разговарях с ангелите като човек с човек.

 

 

175.

Всичко, което съответства на вътрешните начала на ангелите, ги представя, затова то се нарича представящо; а понеже се променя според състоянието на вътрешното при тях, нарича се явявания, независимо че онова, което се явява пред очите на ангелите, както и онова, което те усещат, им се явява и го усещат така живо и осезаемо, както хората [възприемат] нещата на земята, даже много по-ясно, по-отчетливо, по-осезае­мо. Такъв род видения на Небето се наричат реални ви­дения, понеже действително съществуват; има обаче и нереални видения - които се явяват, но не съответстват на вътрешното. Но за тях впрочем ще се говори по-нататък.

 

 

176.

За да стане по-ясно какво се явява на ангелите според съ­ответствията, ще дам само един пример: пред ангелите.. обикващи в Разумността, се явяват градини и райски кътчета, пълни с всякакъв вид дървета и цветя. Там дър­ветата са разположени в прекрасен порядък, короните им образуват покрити беседки с украсени входове, огра­дени от алеи за разходки; всичко е толкова красиво, че не може да се опише. Там онези, които обитават в разум­ността, се разхождат, събират цветя и плетат венци, с които украсяват децата; там има също така видове дър­вета и цветя, които никога не са виждани, нито някога ще се видят на земята. Дърветата раждат плодове спо­ред благото на любовта, в която пребивават разумните; те виждат всичко това, понеже градините и райските кътчета, плодните дръвчета и цветята съответстват на разумността и мъдростта. Че на Небето съществуват тези неща, знаят дори на земята, но само онези, кои­то живеят в благото и не угасяват небесната светлина в себе си чрез природната светлина и нейните заблужде­ния; когато мислят за Небето, казват, че там има таки­ва чудеса, каквито нито око някога е виждало, нито ухо някога е чувало.