22. За жилищата и домовете на ангелите

[Hristo Vatev]

22.

За жилищата и домовете на ангелите

 

 

183.

Тъй като на Небето има общества и ангелите живеят като хората, те следователно имат домове, които се различават помежду си според жизненото състояние на всеки ангел; жилищата на онези, които са във висше със­тояние, са великолепни, а домовете на онези, които са в по-нисше състояние, са недотам великолепни. Аз разгова­рях понякога с ангелите за жилищата на Небето, като им казвах, че днес едва ли някой би повярвал, че те имат къщи и домове. Едни не го вярват, понеже не ги виждат, други пък не го вярват, защото не знаят, че ангелите са хора, трети не го вярват, защото смятат, че ангелско­то небе е онова небе, което виждат с очите си над тях, и им изглежда толкова пусто. Представяйки си, че ангели­те са етерни форми, тези хора стигат до извода, че те живеят в етера. При това, те не могат да разберат, че в духовния свят го има същото онова, което го има в при­родния свят, понеже изобщо нищо не знаят за духовното. Ангелите казаха, че знаят за това невежество, властва­що днес в света, та дори, за тяхно учудване, в църквата, и то повече сред учените, отколкото сред онези, които се наричат простодушни. Освен това казаха: хората биха могли да узнаят от Словото, че ангелите също са хора, за­щото онези, които са виждани на земята, винаги са виж­дани само в човешки образ; същото важи и за Господ, кой­то е приел в себе си всичко човешко. Щом ангелите са хора, те имат жилища и домове, а не летят из въздуха; въпреки че ги наричат духове, те не са повеи на вятъра, както невежествено мислят някои (невежеството анге­лите наричат лудост). Това може да бъде разбрано, само ако хората престъпят своите понятия за ангелите и ду­ховете, тоест, когато не се питат постоянно дали е така. На всеки човек е присъща идеята, че ангелите имат човешки образ, че притежават домове, които се наричат небесни обители, много по-прекрасни от земни­те жилища; но тази обща представа, която идва от Не­бето, веднага пропада в нищото, щом възгледите и мис­ленето се подлагат на въпроса дали е така. Това се случ­ва предимно с учените, които чрез своята разумност са си затворили достъпа до Небето и са преградили пътя на светлината, идеща от там. Същото става с вярването в живота на човека след смъртта; онзи, които говори за това, без същевременно да мисли според понятията на теорията за душата и според учението за нейното об­вързване с тялото, вярва, че след смъртта ще живее като човек, при това - ако е живял добре - сред ангели­те, като ще види великолепия и ще се възрадва; още щом се съсредоточи обаче върху учението за свързването [на душата] с тялото или пък върху хипотезите за душата, още щом започне да мисли такава ли е душата и дали е така, неговата първоначална идея изчезва.

 

 

184.

По-добре да представя тук личните си впечатления. Все­ки път, когато говорех лице в лице с ангелите, бях в тех­ните жилища, които са съвсем като къщите на земята, наричани домове, само че са по-красиви. В тях има много стаи, спални, гостни, вътрешни дворове с градини, цвет­ни лехи, поляни. Там, където ангелите живеят в общест­во техните домове са свързани един с друг и са разпо­ложени във вида на град с площади, улици и пазари - досущ като градовете по земята; беше ми позволено да се раз­хождам, да разглеждам навсякъде и даже да влизам в къщи­те: това ставаше, докато бях напълно буден и вътреш­ното ми зрение беше отворено.

 

 

185.

Видях на Небето дворци, толкова великолепни, щото не могат да бъдат описани. От горе блестяха, като да са от чисто злато, а пък отдолу - като да са от скъпоценни ка­мъни: един от друг бяха по-хубави; същото беше отвът­ре - залите бяха украсени толкова изящно, че за да ги опи­ша не биха ми стигнали нито думите, нито знанията. От към онази страна, която гледа на юг, бяха райски гра­дини, където всичко блестеше; тук-там дърветата има листа като от сребро и плодове като от злато, а цве­тята преливаха с багрите на дъгата. Накрая се виждаха други дворци, които завършваха гледката. Такъв е граде­жът на Небето, че може да се нарече самото изкуство -което никак не е чудно, защото самото изкуство идва от Небето. Ангелите казваха, че такива неща, а и безброй други - още по-съвършени, Господ им явява пред очите, но че те радват повече техния дух, отколкото техните очи, понеже в детайлите те виждат съответствията, а чрез съответствията съзират Божественото.

 

 

186.

Бях осведомен за съответствията, че не само домовете и дворците, но също така всичко, което е вътре в тях или извън тях, съответства на вътрешното, идващо при ангелите от Господа. Самият дом, взет като цяло, съответства на благото, а онова, което е в дома, съответства на различните частици, съставящи благото; онова пък, което е извън дома, са истините от благото, а също и възприятията. Тъй като това съответства на доброто и истинното, което идва при тях от Госпо­да, то съответства на тягата любов, а от тук, на мъдростта и разумността, защото любовта се отнася до благото, мъдростта е присъща на благото и истина­та едновременно, а разумността принадлежи на истина­та, която идва от благото. Ето какво възприемат анге­лите, когато съзерцават своите домове; затова красо­тите радват не толкова очите им, колкото техните умове.

 

 

187.

От тук става ясно защо Господ сам нарича себе си Хра­мът, който е в Йерусалим (Йоан, 2:19-21) и защо Новият Йерусалим бил видян като от чисто злато, с врати от бисери и основи от скъпоценни камъни (Откровение, 21): това е така, защото Храмът представя Богочовешкост­та на Господ; Новият Йерусалим е Църквата, която пред­стои да се създаде, дванадесетте врати са онези истини, които водят към благото, а основите са онези истини, върху които се основава благото.

 

 

188.

Онези ангели, които изграждат небесното царство на Господ, в по-голямата си част обитават високи места, изглеждащи като планини; ангелите от духовното царс­тво живеят на не толкова високи места, изглеждащи като хълмове; ангелите от нисшите небеса обитават пък на такива места, които изглеждат като каменисти скали. Всичко това е резултат от съответствията, тъй като вътрешното съответства на висшето, а външ­ното съответства на нисшето; ето защо, върховете обозначават в Словото небесната любов, .хълмовете обозначават духовната любов, а скалите обозначават вярата.

 

 

189.

Има и ангели, които не живеят в общества, а отделени, в свои собствени домове, като обитават по средата на Небето, защото са най-съвършените от ангелите.

 

 

190.

Домът, в който живее ангелът, не е построен като домо­вете на земята, а му е даден в дар от Господ - всекиму според неговото приемане на благото и истинното; до­мовете се променят малко според промените във вът­решното състояние на ангелите, за което вече се говори (виж по-горе, гл.154-160). Всичко, което ангелите прите­жават, те смятат за дар от Господ; всичко онова, от ко­ето имат нужда, им се дарява.