25. За управлението на Небето

[Hristo Vatev]

25.

За управлението на Небето

 

213.

Тъй като Небето е разделено на общества, най-големите от които наброяват няколкостотин хиляди ангели (гл.50), и понеже всички в едно общество живеят в едно и също благо, обаче не в една и съща мъдрост (гл.43), то необходи­мо следва, че на Небето има форми на управление; редът трябва да бъде съблюдаван и всичко онова, което засяга реда, трябва да се опазва. Но формите на управление на Небето се различават: едни са в обществата, съставлява­щи небесното царство Господне, други са в обществата, съставляващи духовното царство Господне. Те се разли­чават дори по длъжностите, които има всяко общество. Но там няма друго управление, освен управлението на вза­имната любов, като управлението на взаимната любов е единственото небесно управление.

 

 

214.

Управлението в небесното царство на Господ се нарича справедливост, защото всички негови обитатели са в благото на любовта към Господ и от Господ, а идващото от благото се нарича справедливо. Това царство се управ­лява единствено от Господ; Сам Той предвожда ангелите и им предава житейските правила; истините, които се наричат правди, са изписани върху техните сърца - все­ки ги познава, вижда и разбира. Ето защо те никога не спорят за правилността, а за справедливостта, която се отнася към живота; по-малко мъдрите питат по-мъдри­те, които пък питат Господ и дават отговор. Тяхното небе, или казано другояче, тяхната най-искрена радост, е да водят праведен живот от Господ.

 

 

215.

Управлението в духовното царство на Господ се нарича съд, защото неговите поданици пребивават в духовно­то благо, т.е., в благото на обичта към ближния, а това благо по своята същност е истина; истината се отнася към съда, а благото се отнася към справедливостта. Оне­зи, които обитават там, също така са предвождани от Господ, но непряко (гл.208); ето защо там има повече или по-малко наместници, според нуждите на съответната общност, както и закони, според които всички трябва да живеят заедно. Наместниците управляват всичко според законите и ги разбират, понеже са мъдри; възник­не ли [при тях] някакво съмнение, Господ им праща прос­ветление.

 

 

216.

Тъй като управлението според благото в небесното царство

на Господа се нарича справедливост, а управлението според истината в духовното царство на Господа се на­рича съд, то в Словото се казва справедливост и съд, когато става дума за Небето и за Църквата. Със справедли­вост се обозначава небесното благо, със съд се обозначава духовното благо, което, както се каза по-горе, в своята същност е истина. това се вижда от следните места: „Неговата власт и мир безкрай ще расте върху престола на Давида и в царството му, за да го утвърди Той и да го укрепи чрез съд и присъда отсега и довека" (Исай, 9:7). Да­вид тук означава Господ, а Негово царство е Небето, както става ясно от тук: „И ще въздигна на Давида правед­на Младочка, и ще се възцари Цар, Който ще постъпва мъдро и ще върши съд и правда на земята" (Иеремия, 23:5). „Висок е Господ, Който живее във висините. Той изпълва Сион със съд и правда" (Исай, 33:5). Под Сион също се разбират Небето и Църквата. „Аз съм Господ, Kойто върша милост, съд и правда на земята, защото само това Ми е благоугодно" (Иеремия, 9:24). „И ще те сгодя за Себе Си вовеки, ще те сгодя за Себе Си в правда и съд" (Осий, 2:19). „Твоята правда - планини Божии, Твоите съдби - велика бездна !" (Псалм 35:7) „Те искат от Мене праведен съд, желаят да се приближат към Бога" (Исай, 58:2). Също така и на още много места.

 

 

217.

В духовното царство на Господ има различни управления, при едно общество не е същото като при друго, а разли­ката е според службите, които изпълняват обществата. Самите служби се съгласуват с всичко в човешкото тяло и му съответствуват; както знаем, тези служби са разно­образни. Една служба има сърцето, друга е онази на бели­те дробове, трета е на черния дроб, друга е [службата] на панкреаса и далака, съвсем различни са пък службите на всеки сетивен орган. Както в тялото има различни управ­ления, така различно се управляват и обществата в най-големия човек, тоест Небето, защото обществата съо­тветстват на човешките органи. Че всичко в Небето съответства на всичко в човека, може да се види в съот­ветната глава (гл.87-102). Но всички форми на управление имат една цел: да се грижат за общото благо, а в него - за благото на всекиго; това е така, защото всички на Небе­то се намират под върховенството на Господ, който обича всички и чрез Божията любов устройва нещата така, че всеки получава своето благо от общото благо, дори всеки получава своето благо, понеже обича общото благо; колкото повече обича общото благо, толкова пове­че той обича всички и всеки. тъй като тази любов е при­съща на Господ, толкова повече Сам Той обича всеки и му дарява благо.

 

 

218.

От тук може да се установи какви са наместниците: те, повече от останалите, пребивават в любов и мъд­рост, като от любов желаят на всички благо, а от мъд­рост знаят как да го осъществят. Бидейки такива, те не властват и не владеят, а управляват и служат, защо­то да правиш добро другиму поради любов към благото е служене, а да се грижиш доброто да стане е управлява­не. Те не се смятат по-висши от останалите, защото поставят на първо място благото на обществото и ближния, а своето благо оставят на заден план; висше е това, което поставяш на първо място, нисше е това, което оставяш на заден план. Ала все пак, наместниците притежават почит и слава, те живеят в центъра на об­ществото, по-високо от останалите, а някои дори в прекрасни дворци; те приемат почитта и славата, оба­че не заради себе си, а от послушание - всички на Небето знаят, че почитта и славата им са дарени от Господ и затова трябва да ги слушат. Това се разбира с думите на Господа към учениците: „който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб, както Син Чо­веческий не дойде, за да Му служат, но да послужи" (Ма­тей, 20:26-28). „По-големият между вас нека да бъде като по-малкия, и който началства, да бъде като оня, който слугува (Лука, 22:26).

 

 

219.

Същата форма на управление в най-малък вид съществу­ва във всеки дом: където има стопанин и слуги, стопани­нът обича слугите и слугите обичат стопанина; те си служат взаимно поради тази любов; стопанинът настав­лява слугите как да живеят, казва им какво трябва да пра­вят, а слугите се подчиняват и изпълняват своите зада­чи. Радост на живота за всички е да бъдат полезни; от тук проличава, че Царството на Господ представлява Царство на службите.

 

 

220.

В Ада също има форми на управление, защото иначе нищо не би удържало неговите жители, но тамошните управ­ления са противоположни на небесните управления, защо­то се основават единствено върху себелюбието. Всеки там желае да владее другите, да бъде над останалите. Мрази онези, които не го хвалят, отмъщава им, държи се жестоко; именно това е същността на себелюбието. Ето защо най-злите [духове] стават началници, на които останалите от страх се подчиняват. Но за това по-на­татък, когато се описва Адът.