Jump to content

25. За управлението на Небето


Recommended Posts

25.

За управлението на Небето

 

213.

Тъй като Небето е разделено на общества, най-големите от които наброяват няколкостотин хиляди ангели (гл.50), и понеже всички в едно общество живеят в едно и също благо, обаче не в една и съща мъдрост (гл.43), то необходи­мо следва, че на Небето има форми на управление; редът трябва да бъде съблюдаван и всичко онова, което засяга реда, трябва да се опазва. Но формите на управление на Небето се различават: едни са в обществата, съставлява­щи небесното царство Господне, други са в обществата, съставляващи духовното царство Господне. Те се разли­чават дори по длъжностите, които има всяко общество. Но там няма друго управление, освен управлението на вза­имната любов, като управлението на взаимната любов е единственото небесно управление.

 

 

214.

Управлението в небесното царство на Господ се нарича справедливост, защото всички негови обитатели са в благото на любовта към Господ и от Господ, а идващото от благото се нарича справедливо. Това царство се управ­лява единствено от Господ; Сам Той предвожда ангелите и им предава житейските правила; истините, които се наричат правди, са изписани върху техните сърца - все­ки ги познава, вижда и разбира. Ето защо те никога не спорят за правилността, а за справедливостта, която се отнася към живота; по-малко мъдрите питат по-мъдри­те, които пък питат Господ и дават отговор. Тяхното небе, или казано другояче, тяхната най-искрена радост, е да водят праведен живот от Господ.

 

 

215.

Управлението в духовното царство на Господ се нарича съд, защото неговите поданици пребивават в духовно­то благо, т.е., в благото на обичта към ближния, а това благо по своята същност е истина; истината се отнася към съда, а благото се отнася към справедливостта. Оне­зи, които обитават там, също така са предвождани от Господ, но непряко (гл.208); ето защо там има повече или по-малко наместници, според нуждите на съответната общност, както и закони, според които всички трябва да живеят заедно. Наместниците управляват всичко според законите и ги разбират, понеже са мъдри; възник­не ли [при тях] някакво съмнение, Господ им праща прос­ветление.

 

 

216.

Тъй като управлението според благото в небесното царство

на Господа се нарича справедливост, а управлението според истината в духовното царство на Господа се на­рича съд, то в Словото се казва справедливост и съд, когато става дума за Небето и за Църквата. Със справедли­вост се обозначава небесното благо, със съд се обозначава духовното благо, което, както се каза по-горе, в своята същност е истина. това се вижда от следните места: „Неговата власт и мир безкрай ще расте върху престола на Давида и в царството му, за да го утвърди Той и да го укрепи чрез съд и присъда отсега и довека" (Исай, 9:7). Да­вид тук означава Господ, а Негово царство е Небето, както става ясно от тук: „И ще въздигна на Давида правед­на Младочка, и ще се възцари Цар, Който ще постъпва мъдро и ще върши съд и правда на земята" (Иеремия, 23:5). „Висок е Господ, Който живее във висините. Той изпълва Сион със съд и правда" (Исай, 33:5). Под Сион също се разбират Небето и Църквата. „Аз съм Господ, Kойто върша милост, съд и правда на земята, защото само това Ми е благоугодно" (Иеремия, 9:24). „И ще те сгодя за Себе Си вовеки, ще те сгодя за Себе Си в правда и съд" (Осий, 2:19). „Твоята правда - планини Божии, Твоите съдби - велика бездна !" (Псалм 35:7) „Те искат от Мене праведен съд, желаят да се приближат към Бога" (Исай, 58:2). Също така и на още много места.

 

 

217.

В духовното царство на Господ има различни управления, при едно общество не е същото като при друго, а разли­ката е според службите, които изпълняват обществата. Самите служби се съгласуват с всичко в човешкото тяло и му съответствуват; както знаем, тези служби са разно­образни. Една служба има сърцето, друга е онази на бели­те дробове, трета е на черния дроб, друга е [службата] на панкреаса и далака, съвсем различни са пък службите на всеки сетивен орган. Както в тялото има различни управ­ления, така различно се управляват и обществата в най-големия човек, тоест Небето, защото обществата съо­тветстват на човешките органи. Че всичко в Небето съответства на всичко в човека, може да се види в съот­ветната глава (гл.87-102). Но всички форми на управление имат една цел: да се грижат за общото благо, а в него - за благото на всекиго; това е така, защото всички на Небе­то се намират под върховенството на Господ, който обича всички и чрез Божията любов устройва нещата така, че всеки получава своето благо от общото благо, дори всеки получава своето благо, понеже обича общото благо; колкото повече обича общото благо, толкова пове­че той обича всички и всеки. тъй като тази любов е при­съща на Господ, толкова повече Сам Той обича всеки и му дарява благо.

 

 

218.

От тук може да се установи какви са наместниците: те, повече от останалите, пребивават в любов и мъд­рост, като от любов желаят на всички благо, а от мъд­рост знаят как да го осъществят. Бидейки такива, те не властват и не владеят, а управляват и служат, защо­то да правиш добро другиму поради любов към благото е служене, а да се грижиш доброто да стане е управлява­не. Те не се смятат по-висши от останалите, защото поставят на първо място благото на обществото и ближния, а своето благо оставят на заден план; висше е това, което поставяш на първо място, нисше е това, което оставяш на заден план. Ала все пак, наместниците притежават почит и слава, те живеят в центъра на об­ществото, по-високо от останалите, а някои дори в прекрасни дворци; те приемат почитта и славата, оба­че не заради себе си, а от послушание - всички на Небето знаят, че почитта и славата им са дарени от Господ и затова трябва да ги слушат. Това се разбира с думите на Господа към учениците: „който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб, както Син Чо­веческий не дойде, за да Му служат, но да послужи" (Ма­тей, 20:26-28). „По-големият между вас нека да бъде като по-малкия, и който началства, да бъде като оня, който слугува (Лука, 22:26).

 

 

219.

Същата форма на управление в най-малък вид съществу­ва във всеки дом: където има стопанин и слуги, стопани­нът обича слугите и слугите обичат стопанина; те си служат взаимно поради тази любов; стопанинът настав­лява слугите как да живеят, казва им какво трябва да пра­вят, а слугите се подчиняват и изпълняват своите зада­чи. Радост на живота за всички е да бъдат полезни; от тук проличава, че Царството на Господ представлява Царство на службите.

 

 

220.

В Ада също има форми на управление, защото иначе нищо не би удържало неговите жители, но тамошните управ­ления са противоположни на небесните управления, защо­то се основават единствено върху себелюбието. Всеки там желае да владее другите, да бъде над останалите. Мрази онези, които не го хвалят, отмъщава им, държи се жестоко; именно това е същността на себелюбието. Ето защо най-злите [духове] стават началници, на които останалите от страх се подчиняват. Но за това по-на­татък, когато се описва Адът.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...