26. За богослужението на Небето

[Hristo Vatev]

26.

За богослужението на Небето

 

 

221.

По външната си форма богослужението на Небето е по­добно на земното, но се различава по вътрешно съдържа­ние; там също има учения, проповеди, храмове. По своята същност ученията се съгласуват помежду си, но във вис­шите небеса носят повече вътрешна мъдрост, отколко­то в нисшите. Проповедите следват ученията; както на Небето има жилища и дворци (гл.183-190), по същия начин има и храмове, където се проповядва. Тези неща затова ги има на Небето, защото ангелите постоянно се усъвър­шенстват в мъдростта и любовта. Както хората, те постоянно усъвършенстват разума и волята: разумът се усъвършенства чрез истините, присъщи на разумност­та, докато волята се усъвършенства чрез благата, кои­то са присъщи на любовта.

 

 

222.

Истина е, че богослужението на Небето не се състои от посещаване на църкви и слушане на проповеди, а от жи­вот в любов, обич [към ближния] и вяра - живот, съобра­зен с ученията. Защото проповедите в храмовете слу­жат единствено като средства за наставляване в живо­та. Говорейки с ангелите по този въпрос, им казах: на све­та вярват, че богослужението се състои единствено в ходене на църква, слушане на проповеди, причестяване три-четири пъти годишно, спазване на останалите об­реди по църковния устав, отделяне на време за молитви и благочестиво поведение. Ангелите отвърнаха, че това са външните действия на богослужението, които обаче не служат за нищо, ако не произтичат от вътрешното начало, а пък то е животът според наставленията на уче­нието.

 

 

223.

За да узная какво са ангелските събирания в храмовете, бе ми дадено да влизам в тях и да слушам проповедите. На катедрата, обърната на изток, стои проповедни­кът; пред него сядат онези, които повече от останали­те са озарени от светлината на мъдростта, а отляво и отдясно са дарените с по-малко мъдрост. Всички са раз­положени във формата на амфитеатър, така че да бъ­дат пред взора на проповедника; от двете му страни, където неговият поглед не достига, няма никого. До вратата в източната стена на храма, вляво от катедра­та, стоят онези, които биват посветени. Никому не подобава да застава зад катедрата, защото това обърк­ва мисълта на проповедника; същото се случва, ако ня­кой от събранието не се съгласява [с онова, което чува]. и тогава трябва да си отвърне лицето. Там проповеди­те са пълни с такава мъдрост, че не могат да се сравня­ват със словата, които слушаме на земята; проповядващите на Небето са озарени от вътрешна светлина. Гра­мовете в духовното царство изглеждат като от камък, а пък в небесното като от дърво, понеже камъкът съответства на истината, в която живеят онези от ду­ховното царство, докато дървото съответства на благото, в което живеят онези от небесното царство; светилищата в небесното царство не се наричат хра­мове, а Божии домове; те са лишени от великолепие, ала в духовното царство храмовете са повече или по-малко великолепни.

 

 

224.

Говорих с един проповедник за святостта на онези, кои­то слушат проповедите в храма; той каза, че всеки е бла­гочестив, посветен и свят според своето вътрешно на­чало, каквото са любовта и вярата, защото в тях сами­те се съдържа святостта, която произтича от Господ­нята Божественост. Той добави, че не знае как може да има външна святост без вътрешното; но като помисли за нещо външно свято, каза, че това навярно е придаване вид на Святост чрез преструвка и лицемерие; само не­чист огън, които възниква от любов към себе си и към света, може да породи и да прояви тази видимост за свя­тост.

 

 

225.

Всички проповедници са от духовното царство на Гос­под и никой не обитава небесното царство. Така е, за­щото обитателите на духовното царство са в истини­те, които идват от благото, а всяка проповед тръгва от истините, докато в небесното царство затова няма проповедници, защото онези, които обитават там, са в благото на любовта, като благодарение на него виждат и възприемат истините, без обаче да говорят за тях; макар че ангелите от небесното царство схващат и съзират истините, там има проповеди, защото чрез тях те се просвещават в истините, които вече знаят, и се усъвършенстват, научавайки много истини, които доп­реди не са знаели. Първо ги чуват, после ги осмислят, накрая ги възприемат. Те обичат истините, които въз­приемат, и, живеейки според тях, изграждат своя жи­вот: да живееш според истината, казват те, значи да обичаш Господ.

 

 

226.

Всички проповедници са определени от Господа и тъкмо от Него те имат дара да проповядват; никому освен тях не подобава да обучава в xрамовете. Те биват наричани проповедници, но не свещеници; това е така, понеже све­щенството на Небето принадлежи към небесното царство, понеже обозначава благото на любовта в Господ, т.е. онова благо, в което живеят неговите обитатели; към духовното царство пък принадлежи царстването, не свещенството, защото именно царстването означава произтичащата от благото истина, присъща на обита­телите на това царство (виж по-горе, гл.24).

 

 

227.

Всички учения, върху които се основават проповедите, имат за цел живота, като никоя няма за цел вярата без живота. Така, учението на вътрешното Небе е по-мъдро от учението на средното Небе, а то превъзхожда по ра­зумност учението на крайното Небе. Така или иначе, уче­нията отговарят на възприемането на ангелите във вся­ко небе; същността на всички учения е признаването на Господнята Богочовешкост.