Jump to content

26. За богослужението на Небето


Recommended Posts

26.

За богослужението на Небето

 

 

221.

По външната си форма богослужението на Небето е по­добно на земното, но се различава по вътрешно съдържа­ние; там също има учения, проповеди, храмове. По своята същност ученията се съгласуват помежду си, но във вис­шите небеса носят повече вътрешна мъдрост, отколко­то в нисшите. Проповедите следват ученията; както на Небето има жилища и дворци (гл.183-190), по същия начин има и храмове, където се проповядва. Тези неща затова ги има на Небето, защото ангелите постоянно се усъвър­шенстват в мъдростта и любовта. Както хората, те постоянно усъвършенстват разума и волята: разумът се усъвършенства чрез истините, присъщи на разумност­та, докато волята се усъвършенства чрез благата, кои­то са присъщи на любовта.

 

 

222.

Истина е, че богослужението на Небето не се състои от посещаване на църкви и слушане на проповеди, а от жи­вот в любов, обич [към ближния] и вяра - живот, съобра­зен с ученията. Защото проповедите в храмовете слу­жат единствено като средства за наставляване в живо­та. Говорейки с ангелите по този въпрос, им казах: на све­та вярват, че богослужението се състои единствено в ходене на църква, слушане на проповеди, причестяване три-четири пъти годишно, спазване на останалите об­реди по църковния устав, отделяне на време за молитви и благочестиво поведение. Ангелите отвърнаха, че това са външните действия на богослужението, които обаче не служат за нищо, ако не произтичат от вътрешното начало, а пък то е животът според наставленията на уче­нието.

 

 

223.

За да узная какво са ангелските събирания в храмовете, бе ми дадено да влизам в тях и да слушам проповедите. На катедрата, обърната на изток, стои проповедни­кът; пред него сядат онези, които повече от останали­те са озарени от светлината на мъдростта, а отляво и отдясно са дарените с по-малко мъдрост. Всички са раз­положени във формата на амфитеатър, така че да бъ­дат пред взора на проповедника; от двете му страни, където неговият поглед не достига, няма никого. До вратата в източната стена на храма, вляво от катедра­та, стоят онези, които биват посветени. Никому не подобава да застава зад катедрата, защото това обърк­ва мисълта на проповедника; същото се случва, ако ня­кой от събранието не се съгласява [с онова, което чува]. и тогава трябва да си отвърне лицето. Там проповеди­те са пълни с такава мъдрост, че не могат да се сравня­ват със словата, които слушаме на земята; проповядващите на Небето са озарени от вътрешна светлина. Гра­мовете в духовното царство изглеждат като от камък, а пък в небесното като от дърво, понеже камъкът съответства на истината, в която живеят онези от ду­ховното царство, докато дървото съответства на благото, в което живеят онези от небесното царство; светилищата в небесното царство не се наричат хра­мове, а Божии домове; те са лишени от великолепие, ала в духовното царство храмовете са повече или по-малко великолепни.

 

 

224.

Говорих с един проповедник за святостта на онези, кои­то слушат проповедите в храма; той каза, че всеки е бла­гочестив, посветен и свят според своето вътрешно на­чало, каквото са любовта и вярата, защото в тях сами­те се съдържа святостта, която произтича от Господ­нята Божественост. Той добави, че не знае как може да има външна святост без вътрешното; но като помисли за нещо външно свято, каза, че това навярно е придаване вид на Святост чрез преструвка и лицемерие; само не­чист огън, които възниква от любов към себе си и към света, може да породи и да прояви тази видимост за свя­тост.

 

 

225.

Всички проповедници са от духовното царство на Гос­под и никой не обитава небесното царство. Така е, за­щото обитателите на духовното царство са в истини­те, които идват от благото, а всяка проповед тръгва от истините, докато в небесното царство затова няма проповедници, защото онези, които обитават там, са в благото на любовта, като благодарение на него виждат и възприемат истините, без обаче да говорят за тях; макар че ангелите от небесното царство схващат и съзират истините, там има проповеди, защото чрез тях те се просвещават в истините, които вече знаят, и се усъвършенстват, научавайки много истини, които доп­реди не са знаели. Първо ги чуват, после ги осмислят, накрая ги възприемат. Те обичат истините, които въз­приемат, и, живеейки според тях, изграждат своя жи­вот: да живееш според истината, казват те, значи да обичаш Господ.

 

 

226.

Всички проповедници са определени от Господа и тъкмо от Него те имат дара да проповядват; никому освен тях не подобава да обучава в xрамовете. Те биват наричани проповедници, но не свещеници; това е така, понеже све­щенството на Небето принадлежи към небесното царство, понеже обозначава благото на любовта в Господ, т.е. онова благо, в което живеят неговите обитатели; към духовното царство пък принадлежи царстването, не свещенството, защото именно царстването означава произтичащата от благото истина, присъща на обита­телите на това царство (виж по-горе, гл.24).

 

 

227.

Всички учения, върху които се основават проповедите, имат за цел живота, като никоя няма за цел вярата без живота. Така, учението на вътрешното Небе е по-мъдро от учението на средното Небе, а то превъзхожда по ра­зумност учението на крайното Небе. Така или иначе, уче­нията отговарят на възприемането на ангелите във вся­ко небе; същността на всички учения е признаването на Господнята Богочовешкост.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...