27. За могъществото на ангелите на Небето

[Hristo Vatev]

27.

За могъществото на ангелите на Небето

 

 

228.

Че ангелите имат сила, не могат да го разберат онези, които не знаят нищичко за духовния свят и за неговото въздействие върху природния свят. Мислят си, че ангели­те не могат да имат сила, тъй като са духовни създания, при това толкова чисти и тънки, щото са даже невиди­ми за очите; но онези, които проникват дълбоко навът­ре в причините за нещата, разсъждават другояче; те зна­ят, че всяка една сила, която притежава човекът, идва от разума и волята, понеже без тях никоя част от тяло­то не може да се задвижи. Разумът и волята съставят ду­ховния човек, който по своя воля движи частите на тя­лото, понеже устата и езикът казват това, което той мисли, тялото върши това, което той иска, дори му при­дава сила по свое желание. Чрез ангелите и духовете Гос­под управлява волята и разума, а щом [управлява] волята и разума, Той управлява също и всичко телесно, понеже то зависи от тях; ако щете вярвайте, но човек не може да направи и една крачка без влиянието на Небето. Че е така, ми се показа чрез много преживявания. На ангелите беше дадено да насочват моите стъпки, моите дейст­вия, моя говор и моето слово както искат, чрез въздейс­твие върху разума и волята ми, и разбрах, че сам по себе си не мога нищо; после ми казаха, че всеки човек се управ­лява по такъв начин и че би могъл да разбере това от уче­нието на Църквата и от Словото. Той моли Бог да му прати своите ангели, за да го водят, да насочват негови­те стъпки, да го учат и вдъхновяват какво да мисли и каз­ва, а също много други неща, въпреки че казва и смята нещо различно, когато не разсъждава според учението. Това е казано, за да се знае каква сила имат ангелите над човека.

 

 

229.

Мощта на ангелите в духовния свят обаче е тъй голяма, че ако разкажа всичко, което съм видял, това ще отиде отвъд всяко доверие. Ако там има нещо, което трябва да се отстрани, понеже противостои на Божия ред, то ан­гелите го отблъскват и разрушават с едно движение на волята и погледа. Видях планини, заети от зли духове, съ­борени и обърнати, а понякога разтърсени от единия до другия си край, както се случва на земята при земетресе­ние. Видях скали, които се разтваряха по средата, чак до бездната, и поглъщаха злите духове върху им; видях също как стотици хиляди зли духове бяха подгонени и хвърлени в ада от ангелите. Срещу небесните обитатели мнозинс­твото не значи нищо, нито някакви козни, лукавства и съ­юзи, понеже те виждат всяко зло и тутакси го разбиват. Но за повече по въпроса вижте разказа ми за разрушения Вавилон. Ето каква сила имат онези, които обитават ду­ховния свят. Че ангелите имат същата сила и в природния свят, когато им е позволено, може да се установи от Сло­вото; четем как избивали цели армии или как изпратили чума, от която погинали седемдесет хиляди души. За този ангел четем: "Ангел Божий простря ръката си над Йеруса­лим, за да го опустоши; но Господ съжали за злото и каза на Ангела, който поразяваше народа: стига, сега отпусни ръката си; тогава Давид видя Ангела, който поразяваше народа" (Втора книга Царства, 24:16-17). Има го и на дру­ги места. Тъй като имат такава мощ ангелите също са наричани сили, както при Давид: „Господа благославяйте, Ангели, крепки по сила" (Псалм 102:2).

 

 

230.

Нужно е обаче да се знае, че ангелите не са сила от само себе си; цялата сила им се дава от Господ и те са сили, само доколкото го признават. Онзи от тях който мисли, че мощта му идва от самия него, веднага става толкова слаб, че не може да се противи дори само на един зъл дух; все по тази причина ангелите не си приписват заслуги, странят от всякакви възхвали и прослави за нещо, което са сторили, а отдават всичко на Господ.

 

 

231.

Цялата сила на Небето идва от Божията истина, която произхожда от Господ, защото Господ на Небето е Божи­ята истина, съединена с Божието благо (виж относно това по-горе, гл.126-140); доколкото ангелите приемат истината, те са сили. Дори всеки от тях има своя исти­на и свое благо, защото всеки ангел е такъв, каквито са разумът и волята му: разумът е присъщ на истината, по­неже всичко в него идва от истината, а волята е присъ­ща на благото, понеже всичко в нея идва от благото. Така всичко онова, което някой разбира, се нарича истина, а всичко онова, което [той] желае, се нарича благо; затова всеки ангел има своя истина и свое благо; колкото повече е истина из Божието и благо из Божието, толкова пове­че ангелът е сила, защото толкова повече Господ е в него. И тъй като никой не е в напълно еднакви благо и истина с друг, понеже на Небето, също както на Земята, има веч­но разнообразие (гл.20), то никой ангел не е напълно равен с друг по сила. Най-голяма мощ имат онези, които съставят

ръцете у най-големия човек, т.е. Небето, защото те повече от останалите биват в истината и върху техни­те истини влияе благото от цялото Небе. Така е и при човека: цялата негова мощ се пренася върху ръцете и чрез тях тялото упражнява своите сили; затова в Словото ръката и дланта обозначават силата. На Небето поняко­га се появява една гола ръка, която има такава сила, че може да съкруши всяко препятствие, дори ако е скала, поставена на земята. Тази ръка веднъж се приближи към мен и усетих, че би могла да стрие моите кости на прах.

 

 

232.

Че всяка сила принадлежи на Божията истина, идваща от Господ и че ангелите дотолкова са сила, доколкото са приемници на Божията истина от Господ, може да се види по-горе (гл.137). Само че ангелите дотолкова са прие­мници на Божията истина, доколкото са приемници на Божието благо, тъй като цялата сила на истината прои­зтича от благото, понеже няма истина без благо; но също така цялата сила на благото идва от истинното, понеже няма благо без истина. Из единението на двете силата придобива съществуване. Същото важи за вярата и за лю­бовта; няма разлика, дали ще кажеш истина или вяра, за­щото всичко, което принадлежи на вярата, е истина, как­то няма разлика, дали ще кажеш благо или любов, понеже всяка любов е благо. Колко мощ добиват ангелите чрез ис­тината, идваща от благото, става ясно от това, че е достатъчно само да погледнат един зъл дух и той изпада в безсъзнание и не прилича на човек, докато ангелът не си отмести очите. Погледът на ангелите въздейства по такъв начин, защото зрението на ангелите идва от не­бесната светлина, а небесната светлина е Божията исти­на (Виж горе гл.гл.126-132). Що се отнася до очите, те съот­ветстват на истините, произтичащи от благото.

 

 

233.

Тъй като всяка сила идва в истината из благото, не може да има никаква сила, която да идва от лъжите на злото. Всички в Ада живеят в лъжите на злото; ето защо те са безсилни срещу истината и благото. Каква е тяхна­та сила помежду им и каква е силата, която имат злите духове, преди да бъдат запратени в Ада, ще видим по-нататък.